№ 1178
гр. Пазарджик, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220101923 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.559, ал.1, т.1
от КЗ от Гаранционен фонд, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, „Гр. Игнатиев“№2, представлявано от изпълнителните
директори Максим Колев и Стефан Стоилков, срещу С. Р. А., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. ............................., обл. Пазарджик, с цена на
иска – 6153.16 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
Гаранционен фонд възстановило на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застраховате ли (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата 6 153.16 лв. чрез банков превод на 21.08.2017г. като парична
равностойност на 3146.06 евро по курса за деня, от които 2600,68 евро
обезщетение и 545.38 евро такса обработка по ф-ра №
**********/24.07.2017г. На осн. чл. 559 ал.2 от КЗ на посочената дата Фондът
възстанови в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните
органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите
на Германия.
Към датата на образуване в ГФ на щета № 120470/07.08.2017г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
1
автомобилистите на Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на
3146.06 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а.
“..................................“, с per. № ........................ е вече извършено от
Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на
компенсационен орган по местонастьпване на вредите и НББАЗ като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от
КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.
559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Сочи се, че виновен е ответника С. Р. А., който на 16.02.2017г. в
Германия, при управление на л.а. „...........“, с ДКН ....................., в задръстване
и неспазване на необходимата дистанция реализира ПТП, като удря
движещият се пред него л.а. “................................“, с per. № ......................... В
нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането
ответникът управлявал увреждащия л.а. „...........“, с ДКН ....................., без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и
часа на ПТП.
Твърди се, че с регресна покана са поканили ответника да възстанови
платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
Оформен е петитум с който се иска от съда на основание чл. 559, ал. 3
във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъдат призовани с
ответника на съд и след установяване на изложените обстоятелства, да осъди
С. Р. А. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 6 153.16 лв. (шест
хиляди сто петдесет и три лева и 16 ст.), обезщетение за имуществени вреди
възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а.
“................................“, с per. № ........................ от ПТП, настъпило на 16.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.
чрез пълномощника му Р. И. А., с който се сочи, че предявените искове са
допустими и основателни, предлага сключването на спогодба. Сочи
доказателства. Прави доказателствени искания.
В проведеното на 30.09.2022г. открито съдебно заседание по делото,
ответникът признава предявените искове , като счита ,че същите са
основателни и доказани.
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е
даден ход на устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде
постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да
бъдат изцяло уважени. От представените по делото доказателства се
установява изложената в исковата молба фактическа обстановка, която не се
оспорва от ответника А., вкл. механизма на настъпилото пътно произшествие,
размерът на щетите по увреденото моторно превозно средство , както и
вината за настъпване на ПТП.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение
на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна,
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в
закона изключения. Признато е право, с което страната може да се
разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не
е иск по гражданско съС.ие или за поставяне под запрещение, поради което
съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание
предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, поради което и на
3
основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските: При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в размер
на 246.13 лв. - заплатена държавна такса по гр.дело №1923/2022г. по описа
на РС-Пазарджик
От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който
следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 246,13 лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
............................., обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. София, „Гр.
Игнатиев“№2, представлявано от изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Стоилков, сумата от 6153.16 лв. /шест хиляди сто петдесет и три лева
и шестнадесет стотинки /, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а.
“................................“, с per. № ........................ от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.02.2017 г.; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба / 20.06.2022г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
............................., обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. София, „Гр.
Игнатиев“№2, представлявано от изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Стоилков, сумата от 246.13лв. /двеста четиридесет и шест лева и
тринадесет стотинки/, които представляват сторени от ищеца такси и
разноски по гражданско дело №1923/2022г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
4
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5