Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.05.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1793 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 285528 от 26.11.2019 г. по гр.д. № 57640/2017 г. Софийски
районен съд, 77 състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу А.М.Т.,
ЕГН **********, В.Д.С., ЕГН **********, и С. В.С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца, в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, съставляващ апартамент № 68 в гр. София, ж.к. „*******, сумите,
както следва: А.М.Т., ЕГН ********** - сумата от 173.37 лв. – главница, представляваща
стойност на консумирана топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г,
както и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., както и топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.08.2017 г. – датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 33.38 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017 г., сумата от 7.71 лв. –
такса за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.,
и 1.54 лв. – лихва за забава в плащането й за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017
г.; В.Д.С., ЕГН ********** - сумата от 173.37 лв. – главница, представляваща
стойност на консумирана топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г,
както и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., както и топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.08.2017 г. – датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 33.38 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017 г., сумата от 7.71 лв. –
такса за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.,
и 1.54 лв. – лихва за забава в плащането й за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017
г.; С. В.С., ЕГН ********** - сумата от 520.11 лв. – главница, представляваща
стойност на консумирана топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г,
както и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., както и топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.08.2017 г. – датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 100.15 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017 г., сумата от 23.14 лв. –
такса за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.
и 4.63 лв. – лихва за забава в плащането й за периода 15.09.2014 г. - 08.08.2017
г. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че ответниците не са
титуляри на вещни права върху имота. По смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, потребител
на топлинна енергия или природен газ за битови нужди било физическо лице –
собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. По делото било представено удостоверение за
наследници, от което било видно, че ответниците са наследници на И.Х.В.. Представени
били и доказателства, които по безспорен начин доказвали собствеността върху
имота – молба за вписване на законна ипотека върху имота за кредит, предоставен
на наследодателката, както и молба на ЧСИ Якимов за вписване на възбрана върху
идеална част от имота на наследника В.С.. Вписването на възбрана върху имот се
извършвало от ЧСИ след проверка на собствеността и имуществото на длъжника. Ето
защо изводът на СРС, че не е доказана собствеността на имота, бил необоснован и
не кореспондирал с представените доказателства. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение, вкл. в частта за разноските и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на евентуално претендирано
от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни В.Д.С. и С. В.С., чрез назначения им по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адв. Д.Д. от САК, са депозирали писмен отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението
като правилно.
Въззиваемата страна А.М.Т. не е депозирала отговор на жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден
имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 68, и като такива – клиенти на
топлинна енергия за битови нужди.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
В.С. и С.С. чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
са оспорили предявените искове, вкл. са оспорили твърдението да са
съсобственици на процесния имот. Искали са от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата настоящият
състав го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи чрез пълно
и главно доказване факта, че ответниците са клиенти на топлинна енергия,
както му е указано с изготвения на основание чл. 146 ГПК доклад. За доказване на този факт ищецът е
представил молба от ДСК до I нотариус при Народен съд - гр. София за вписване съгласно
чл. 24 от Закона за Държавната спестовна каса на законна ипотека, обезпечаваща
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на И.Х.В. по отношение
на процесния имот, която ипотека е вписана на 26.08.1991 г., видно от
извършените отбелязвания върху молбата, както и искане от ЧСИ С. Якимов от
18.06.2008 г. за вписване на възбрана върху 1/6 идеална част от процесния имот
за обезпечение вземане на трето лице срещу ответницата В.С..
Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл.
24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо
титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Като
основание в молбата е посочена заповед № ДИ-84-02-991/10.04.1991 г. на ОбНС
„Подуяне“, който административен акт не подлежи на вписване съгласно чл. 5, б.
„а“ от Правилника за вписванията в относимата му редакция. Същевременно
съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.), вписването и заличаването
на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната
спестовна каса, без да се представя договор или други книжа. От това следва, че
при вписване на законната ипотека по този ред не се извършва проверка относно
правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота – предмет на
ипотеката. Поради това този документ може да служи само като индиция, че
наследодателят на ответниците е притежавал право на собственост върху процесния
имот, но не е достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока.
Категоричен извод, че ответницата В.С. е собственик на 1/6 идеална част от
процесния имот не следва и от приетото искане за вписване на възбрана.
Както е разяснено в мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, възбрана може да се впише и без лицето, по чиято
партида се вписва, да е собственик.
С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за наличието на облигационни отношения между страните за
процесния имот и период, но ищецът не е предприел процесуални действия във
връзка с тези указания и не е провел пълно доказване на спорния между страните
факт. Ето защо правилно районният съд е приложил неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел
недоказания факт за неосъществил се.
След като не е доказано наличие на облигационно правоотношение между
страните по доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот, ответниците не дължат цената на доставената в имота топлинна енергия, а
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемите не са направени такива, поради
което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285528 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 57640/2017 г. на
Софийски районен съд, 77 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.