Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ихтиманският
районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на двадесет и
четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Ивайло Йорданов
при
секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 423 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
твърди, че през 2003г. е станал собственик на поземлен имот, находящ се в бивш
стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец, общ.
Костенец, обл. Софийска и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на
селото с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска
сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар“, при граници и
съседи: УПИ III, УПИ IV и от две страни улици с о.т. 9-5-21. Твърди, че през
2006г. с договор за покупко-продажба № 11/23.02.2006г. е закупил прилежащата
площ към Полумасивната жилищна сграда, а именно: земя – частна държавна
собственост, находяща се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната
територия на с. Костенец, община Костенец и представляваща УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793
кв.м. Поддържа, че част от поземления му имот, граничещ от към улицата с о.т. 9,8
и парцел IIIе разграден и от там преминават собствениците на УПИ III. На 26.02.2016г.
подал заявление в техническата служба при община К.ostenec за изготвяне на актуална скица и установил, че точно
тази част от поземления му имот не е негова. На скицата било записано, че
площта е 1800 кв.м., а не 2793 кв.м. При сравнение на всички издадени скици в
годините установил, че всички са с различни граници, и неотговарящи на
поземления имот, който е закупил през 2006г. Твърди, че служителите на общината
отказали да признаят, че ищецът е собственик на 2793 кв.м. с твърдения, че тази част от имота е общинска
собственост. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответника, че ищеца е собственик на ПИ, находящ се в бивш
стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и
представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска
сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец,
при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, както и да
осъди ответника да му предаде владението върху частта на имота, заключена между
осови точки 9 и 8 западната стена на полумасивна стопанска сграда и УПИ
III. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който посочва, че иска е недопустим, тъй като община Костенец. не е собственик
на имота. По същество счита иска за неоснователен. Излага се в отговора, че
ищецът е подал заявление за с вх. № 94-С-342/18.07.2013г. за възстановяване и
определяне на квадратура на УПИ V, кв. 7 по
плана за възстановената собственост на КС „Малина“, с. Костенец – придружено с
геодезическа снимка – контролно заснемане. Във връзка със заявлението е
изискана от ОД „Земеделие“ – Софийска област оригинална скица на имота. С писмо
изх. № 94-С-342/27.08.2013г. е указано на ищеца да се обърне за становище към
ОД „Земеделие“ – Софийска област, тъй като имотът, предмет на изменението е
държавна собственост. След получено положително становище от ОД „Земеделие“ – Софисйка
област са дадени указания на ищеца да внесе техническо задание по чл. 125 от ЗУТ, проект за разрешение за изменение на ПУП. Заявлението е било разгледано на
заседание на ОЕС на 14.08.2014г., като същото с Решение № 14 не е прието,
поради отразени в него забележки, като след отстраняването им ищецът е следвало
да внесе заявлението за ново разглеждане. Счита иска за неоснователен, тъй като
община Костенец не е нито собственик на имота, нито го владее. Не бил налице
акт за общинска собственост. Посочва, че ищецът не представя доказателства, че
община Костенец има претенции към имота и сочи имота като общинска собственост,
а на практика общината не упражнява фактическа власт върху имота. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск.
С
определение на съда от 24.11.2016г. е допуснато изменение на иска, като е
преминато от ревандикационен иск към положителен установителен иск, като в тази
връзка ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на ПИ, находящ се в
бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и
представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на
селото, с площ от 279 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска сграда,
състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м.,
находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на
бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец, при граници на ПИ: улици от двете страни,
УПИ – III
и УПИ – IV.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа иска и
моли за уважаването му, при подробно
изложени съображения.
В
съдебно заседание отвеникът оспорва, както първоначално предявения иск, така и
положителния установителен иск и моли за отхвърлянето му.
С
решение № 35/23.02.2017 г., постановено по гр.д. № 423/2016 г. по описа на РС –
Ихтиман съдът е оставил без разглеждане предявения иск поради липса на правен
интерес от страна на ищеца.
С
определение № 397/30.05.2017 г. по ч.гр.д. № 275/2017 г. Софийският окръжен съд
е отменил горепосоченото решениеи е върнал делото за продължаване на
съдопрозводствените действия.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По
допустимостта на иска:
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. П. от 10.10.2016 год.
закупеният от ищеца терен /прилежаща площ/ от 2793 кв.м. не е индивидуализиран
с всички граници, като липсва яснота за вътрешните му граници както в
издадените от кметството скици, така и при геодезическото заснемане. Усилията
на ищеца да се установят действителните му граници и реалната площ на УПИ V
чрез изработване на проект за попълване и ЧИ на ПУП-ПР са неуспешни, тъй като с
решение № 14/14.08.2014 год. на Общинския експертен съвет по устройство на
територията при общинска администрация –Костенец е отхвърлено изготвеното
мотивирано предложение за изменение на плана, като преписката е останала
недовършена. Според вещото лице спорната площ в обсега на о.т. 8-9 и
северозападната стена на ПМС /хангар/ е идентична с част от УПИ-V в кв. 7 по
договора за покупко-продажба № 11/23.02.2006 год. Скиците не дават яснота по
отношение на действителните очертания на процесния имот с площ 2 793 кв.м.
Според вещото лице административната преписка следва да се доведе докрай с
оглед привеждане в съответствие на границите на парцела с реалната закупена
площ на имота – предмет на договора.
При
така изложеното настоящият състав намира, че е налице интерес от предявените
положителни установителни искове на ищеца срещу община Костенец. за установяване
правото му на собственост върху процесния имот в претендираните граници и площ
съобразно предмета на договора за покупко-продажба. Това е така предвид
невъзможността за установяване на границите на имота по административен ред
/същите не са нанесени в одобрения през 1993 год. план/ и съществуващата
неяснота относно пространствения обхват на това право, респ. отказа на
ответната община да нанесе имота в претендираните граници и да издаде скица, в
която регулационните граници да съответстват на имотните такива.
Несъстоятелни
са възраженията на ответника за липсата на правен интерес у ищеца от
предявените установителни искове, тъй като общината не претендирала
самостоятелни права върху процесния имот. Общината е не само носител на право
на собственост, но и чрез своята администрация има правомощието да извършва
административни услуги, вкл. да издава скици за имотите в урбанизираните
територии. В случая съществува неяснота относно границите на процесния УПИ V,
като закупеният от ищеца имот реално не е нанесен в одобрения план с
претендираната площ от 2793 кв.м., т.е. налице е несъответствие между
пространствения обхват на правото на собственост и границите на процесния имот,
така както са нанесени в плана и в издадените скици, като в последните имотът не
е индивидуализирин /липсва яснота за вътрешните му граници/. Това обуславя и
правния интерес на ищеца да установи в исковото производство пространствения
обхват на правото си на собственост /границите и площта на закупения имот/ с
оглед последващото му нанасяне в регулационния план и издаването на скица от
страна на ответника в реалните му граници. Не може да се приеме, че е налице
спор на ищеца с трето лице относно процесната площ, тъй като имотът му е
продаден изцяло /с площ 2793 кв.м./ като част от стопанския двор на бивше ТКЗС
„Малина“, с. Костенец по договор, сключен с Министерство на земеделието и
горите. В случаите, когато няма спор за собственост между молителя в
административното производство и трето лице, липсва правен интерес за ищеца да
установява по съдебен ред правата си по отношение на третото лице /продавача по
договора/. Единственият път за молителя да се защити срещу неправомерния отказ
на общината да му издаде скица /административният ред е неприложим при липса на
яснота за вътрешните граници на парцела, респ. за границите на закупеното от
ищеца дворно място/, е да насочи иска си срещу общината и да установи спрямо
нея правото си на собственост, което тя му оспорва с отказа да нанесе закупения
имот в реалните му граници, съобразно пространствен обхват на правото на
собственост, индивидуализиран в договора за продажба. В този случай искът срещу
общината е допустим, макар тя да не твърди да е собственик на спорния имот,
респ. да не оспорва твърдяното право на ищеца /вж. в този смисъл решение №
487/05.12.2011 по гр.д. № 1087/2010 год. на ВКС на РБ и др./.
По
основателността на исковете:
Същите
са основателни.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представения и приет по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ МЗ е
продало на ищеца следния недвижим имот: УПИ V, по регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793
кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от
две помещения – стая за пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и от две
страни улици с о.т. 9-5-21.
От
представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез покупка на
публична продан № 119, том II, рег. № 1939, н.д.
№ 264/2005г. на нотариус Р. Г., рег. № 485 в НК, с район на
действие, районна на ИРС се установява, че ищецът е признат за собственик на
„Полумасивна стопанска сграда”, състояща се от две помещения за пазач и хангар,
със застроена площ от 515 кв.м. и застроен обем от 2318 куб.м., находящ се в
УПИ, кв. 7 по плана на Стопански двор на бившето ТКЗС „Малина”, с. Костенец,
при граници на имота: улици от две страни, УПИ III и УПИ IV.
Със
Заповед № РД-15-177/25.10.1993г. е одобрен план за разпределение на
дълготрайните активи на КС „Малина”.
От
представеното по делото удостоверение на техническа служба при Кметство в с. Костенец
се установява, че имот парцел IV, кв 7 по плана за разпределяне на дълготрайните активи на
КС „Малина”, с. Костенец влиза в регулационния план на с. Костенец, като
парцелът е с площ от 2793 кв.м. и застроена площ от 515 куб.м., съгласно
Постановление на ИРС от 25.11.2003г., като копие от този план е приет и
приложен на л.30 по делото.
По
делото е приета и приложена и експертна оценка на парцел V в кв. 7 по плана на
стопански двор на бившето КС „Малина”.
На
л.29 по делото е прието и приложено и геодезическо заснемане на имота.
Със
Заявление от 18.07.2013г. с № 94-С-342, ищецът се е обърнал към кмета на Община
Костенец за разглеждане на представеното от него геодезическо заснемане от
Експертен съвет за възстановяване и определяне на квадратурата на собствения му
имот.
С
писмо с № 94-С-342/27.08.2013г. и след становище на главния архитект на община
Костенец и директор ТСУ /л.52 по делото/, е указано на ищеца да се обърне към
ОД „Земеделие” на София област за становище относно определяне на границите и
плошта на земята, включена в парцел V, кв. 7, по плана на КС „Малина”, с. Костенец, тъй като е
прието, че разминаването на действителната площ и тази по плана се дължи на
техническа грешка, което налага изменение, засягащо два УПИ и площ, която е
извън регулация, тоест извън плана за разпределение на дълготрайните активи на
КС „Малина”.
Със
становище № ВС-21-083/01.10.2013г. ОД „Земеделие” е дала становище, че ищецът
като собственик на УПИ V, кв.7. има право да поиска от общинската администрация
изменение на плана, одобрен с горепосочената заповед по реда на ЗУТ.
С
Писмо 94-С-614/27.11.2013г.
е указано на ищеца да представи проект за ЧИ на плана, след разрешение,
дадено със Заповед на кмета на община Костенец и техническо задание по чл. 125
от ЗУТ.
Заявлението
на ищеца е разгледано на Експертен съвет на 14.08.2014г., като същото с Решение
№ 14 не е прието, поради отразените в протокола забележки, като е указано на
ищеца, че след отстраняването им, заявлението следва да се внесе отново за
разглеждане.
По
делото е допусната и изслушана и съдебно-техническа експертиза за изясняване
идентичността на имота, предмет на делото с част от УПИ V в кв. 7, както и
дали имота, закупен съгласно договора, отговаря по конфигурация на този по
скица № 0-128/26.02.2016
г. на ТС при Кметство, с. Костенец.
Съгласно
първоначалното заключение на експертизата процесният имот е идентичен с част от
УПИ V, кв. 7 по договора
за покупко-продажба № 11/23.02.2006г.,
като описанието на имота по договор отговаря частично на конфигурацията по
скица № 0-128/26.02.2016
г. Вещото лице е посочило, че скицата,
приета на л.12 по делото и послужила за сключване на договора през 2006г. не
дава пълна конкретика по отношение действителните очертания на УПИ V. Съгласно експертизата, процедурата по ЧИ на ПУП на УПИ
V, в кв. 7 следва да
бъде финиширана за актуализиране на вътрешните граници на имота и достигане на
площта, съгласно договора, без да се засягат собствениците на съседните УПИ.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-К-Б и оцветена в зелено на
скицата на л. 82 по делото е идентична с изобразената триъгълна конфигурация
/неозначена с № и не попадаща в обхвата на съседните УПИ-та/, по протежение на
о.т. 9-8 и граничеща с УПИ III в кв. 7 по
плана за разпределение дълготрайните активи на КС „Малина”. Съгласно
експертизата спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-Л-Б и
оцветена в зелено на скицата на л.82 по делото, представлява част от УПИ V в кв. 7.
Съдът
кредитира заключението и допълнителното заключение на
вещото лице като пълно и компетентно изготвено, съотносимо към доказателствения
материал по делото в цялост и в съответствие в поставените задачи.
По
делото е приета и приложена и оригинална скица на УПИ V, в кв. 7, послужила
при сключване на договора от 2006г. /л.101-103 по делото/.
По
делото са допуснати и събрани и гласни доказателства.
Разпитани
са на страната на ищеца свидетелите Й. и Д., последният баща на ищеца.
Свидетелят Й. при разпита даде точно описание по свои непосредствени
впечатления на имота и неговите граници. От показанията на свидетеля Д. се
установява, че имотът е заграден от предната страна, като от към задната част,
където има зърнен склад не е заграден, тъй като общината не позволявала, с
твърдения че е общинска. По настоящем тази част се използвала за паркинг.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни, поради
което им дава вяра, като при това свое съждение съдът отчете и вероятността от
заинтересованост на свидетеля Д., предвид родствената му връзка с ищеца.
За
да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на претендирания имот, както и че е налице правен интерес от водене
на иска, т.е. че същият смущава или оспорва правото му на собственост.
По
делото и двете предпоставки са налице.
От
приложения Договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя – частна
държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ, се доказва правото на собственост на ищеца върху
процесния УПИ V, по регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793 кв.м.,
прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две
помещения – стая за пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и
от две страни улици с о.т. 9-5-21 се установява, че ищецът е собственик на
процесния ПИ, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия
на с. Костенец и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска
сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец,
при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, както и да
осъди ответника да му предаде владението върху частта на имота, заключена между
осови точки 9 и 8 западната стена на полумасивна стопанска сграда и УПИ
III.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, спорната триъгълна част с площ от 550
кв.м. по контура Б-В-К-Б и оцветена в зелено на скицата на л. 82 по делото е
идентична с изобразената триъгълна конфигурация /неозначена с № и не попадаща в
обхвата на съседните УПИ-та/, по протежение на о.т. 9-8 и граничеща с УПИ III в
кв. 7 по плана за разпределение дълготрайните активи на КС „Малина”. Според
експертизата спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-Л-Б и
оцветена в зелено на скицата на л.82 по делото, представлява част от УПИ V в
кв. 7.
От
писмо с № 94-С-342/27.08.2013г., становище № ВС-21-083/01.10.2013г. ОД
„Земеделие”, Писмо 94-С-614/27.11.2013г.
и гласните доказателства безспорно се установява, че ответникът оспорва
правото на собственост на ишеца чрез отказа си на нанесе собствения на ищеца
недвижим имот в реалните му граници, съобразно пространствен обхват на правото
на собственост, индивидуализиран в договора за продажба.
Поради
изложеното искът е основателен.
Тъй
като по делото е спорно къде в пространството са позиционирани реалните граници
на недвижимия имот, съобразно събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че това най-точно се установява от приложената скица (л. 82) към
СТЕ, именувана мотивирано предложение, а именно заключен в точките
А-Б-В-Г-Д-Е-З-И-А, която следва да бъде обявена за неразделна част от
настоящото решение.
Предвид
основателността на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените по делото разноски в размер на 1730 лв.
Така
мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Костенец,
че С.К. Д., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот: УПИ V, по
регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към
обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за
пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и от две страни улици с
о.т. 9-5-21 се установява, че ищецът е собственик на процесния ПИ, находящ се в
бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и
представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска
сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец,
при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, заключен в точките точките А-Б-В-Г-Д-Е-З-И-А на
приложената скица, находяща се на л. 82, представляваща приложение към
съдебно-техническата експертиза, именувана мотивирано предложение.
ОСЪЖДА
Община Костенец да заплати на С.К.
Димитров, ЕГН ********** сумата от 1730 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: