Решение по дело №423/2016 на Районен съд - Ихтиман

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Ихтиман, 23.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              Районен съдия: Ивайло Йорданов

 

                                                           

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 423 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът твърди, че през 2003г. е станал собственик на поземлен имот, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец, общ. Костенец, обл. Софийска и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар“, при граници и съседи: УПИ III, УПИ IV и от две страни улици с о.т. 9-5-21. Твърди, че през 2006г. с договор за покупко-продажба № 11/23.02.2006г. е закупил прилежащата площ към Полумасивната жилищна сграда, а именно: земя – частна държавна собственост, находяща се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец, община Костенец и представляваща УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м. Поддържа, че част от поземления му имот, граничещ от към улицата с о.т. 9,8 и парцел IIIе разграден и от там преминават собствениците на УПИ III. На 26.02.2016г. подал заявление в техническата служба при община К.ostenec за изготвяне на актуална скица и установил, че точно тази част от поземления му имот не е негова. На скицата било записано, че площта е 1800 кв.м., а не 2793 кв.м. При сравнение на всички издадени скици в годините установил, че всички са с различни граници, и неотговарящи на поземления имот, който е закупил през 2006г. Твърди, че служителите на общината отказали да признаят, че ищецът е собственик на 2793 кв.м. с твърдения, че тази част от имота е общинска собственост. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищеца е собственик на ПИ, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец, при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, както и да осъди ответника да му предаде владението върху частта на имота, заключена между осови точки 9 и 8 западната стена на полумасивна стопанска сграда и УПИ III. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва, че иска е недопустим, тъй като община Костенец. не е собственик на имота. По същество счита иска за неоснователен. Излага се в отговора, че ищецът е подал заявление за с вх. № 94-С-342/18.07.2013г. за възстановяване и определяне на квадратура на УПИ V, кв. 7 по плана за възстановената собственост на КС „Малина“, с. Костенец – придружено с геодезическа снимка – контролно заснемане. Във връзка със заявлението е изискана от ОД „Земеделие“ – Софийска област оригинална скица на имота. С писмо изх. № 94-С-342/27.08.2013г. е указано на ищеца да се обърне за становище към ОД „Земеделие“ – Софийска област, тъй като имотът, предмет на изменението е държавна собственост. След получено положително становище от ОД „Земеделие“ – Софисйка област са дадени указания на ищеца да внесе техническо задание по чл. 125 от ЗУТ, проект за разрешение за изменение на ПУП. Заявлението е било разгледано на заседание на ОЕС на 14.08.2014г., като същото с Решение № 14 не е прието, поради отразени в него забележки, като след отстраняването им ищецът е следвало да внесе заявлението за ново разглеждане. Счита иска за неоснователен, тъй като община Костенец не е нито собственик на имота, нито го владее. Не бил налице акт за общинска собственост. Посочва, че ищецът не представя доказателства, че община Костенец има претенции към имота и сочи имота като общинска собственост, а на практика общината не упражнява фактическа власт върху имота. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск.

С определение на съда от 24.11.2016г. е допуснато изменение на иска, като е преминато от ревандикационен иск към положителен установителен иск, като в тази връзка ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на ПИ, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 279 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец, при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ – III и УПИ – IV.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа иска и моли за уважаването му, при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание отвеникът оспорва, както първоначално предявения иск, така и положителния установителен иск и моли за отхвърлянето му.

С решение № 35/23.02.2017 г., постановено по гр.д. № 423/2016 г. по описа на РС – Ихтиман съдът е оставил без разглеждане предявения иск поради липса на правен интерес от страна на ищеца.

С определение № 397/30.05.2017 г. по ч.гр.д. № 275/2017 г. Софийският окръжен съд е отменил горепосоченото решениеи е върнал делото за продължаване на съдопрозводствените действия.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на иска:

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. П. от 10.10.2016 год. закупеният от ищеца терен /прилежаща площ/ от 2793 кв.м. не е индивидуализиран с всички граници, като липсва яснота за вътрешните му граници както в издадените от кметството скици, така и при геодезическото заснемане. Усилията на ищеца да се установят действителните му граници и реалната площ на УПИ V чрез изработване на проект за попълване и ЧИ на ПУП-ПР са неуспешни, тъй като с решение № 14/14.08.2014 год. на Общинския експертен съвет по устройство на територията при общинска администрация –Костенец е отхвърлено изготвеното мотивирано предложение за изменение на плана, като преписката е останала недовършена. Според вещото лице спорната площ в обсега на о.т. 8-9 и северозападната стена на ПМС /хангар/ е идентична с част от УПИ-V в кв. 7 по договора за покупко-продажба № 11/23.02.2006 год. Скиците не дават яснота по отношение на действителните очертания на процесния имот с площ 2 793 кв.м. Според вещото лице административната преписка следва да се доведе докрай с оглед привеждане в съответствие на границите на парцела с реалната закупена площ на имота – предмет на договора.

При така изложеното настоящият състав намира, че е налице интерес от предявените положителни установителни искове на ищеца срещу община Костенец. за установяване правото му на собственост върху процесния имот в претендираните граници и площ съобразно предмета на договора за покупко-продажба. Това е така предвид невъзможността за установяване на границите на имота по административен ред /същите не са нанесени в одобрения през 1993 год. план/ и съществуващата неяснота относно пространствения обхват на това право, респ. отказа на ответната община да нанесе имота в претендираните граници и да издаде скица, в която регулационните граници да съответстват на имотните такива.

Несъстоятелни са възраженията на ответника за липсата на правен интерес у ищеца от предявените установителни искове, тъй като общината не претендирала самостоятелни права върху процесния имот. Общината е не само носител на право на собственост, но и чрез своята администрация има правомощието да извършва административни услуги, вкл. да издава скици за имотите в урбанизираните територии. В случая съществува неяснота относно границите на процесния УПИ V, като закупеният от ищеца имот реално не е нанесен в одобрения план с претендираната площ от 2793 кв.м., т.е. налице е несъответствие между пространствения обхват на правото на собственост и границите на процесния имот, така както са нанесени в плана и в издадените скици, като в последните имотът не е индивидуализирин /липсва яснота за вътрешните му граници/. Това обуславя и правния интерес на ищеца да установи в исковото производство пространствения обхват на правото си на собственост /границите и площта на закупения имот/ с оглед последващото му нанасяне в регулационния план и издаването на скица от страна на ответника в реалните му граници. Не може да се приеме, че е налице спор на ищеца с трето лице относно процесната площ, тъй като имотът му е продаден изцяло /с площ 2793 кв.м./ като част от стопанския двор на бивше ТКЗС „Малина“, с. Костенец по договор, сключен с Министерство на земеделието и горите. В случаите, когато няма спор за собственост между молителя в административното производство и трето лице, липсва правен интерес за ищеца да установява по съдебен ред правата си по отношение на третото лице /продавача по договора/. Единственият път за молителя да се защити срещу неправомерния отказ на общината да му издаде скица /административният ред е неприложим при липса на яснота за вътрешните граници на парцела, респ. за границите на закупеното от ищеца дворно място/, е да насочи иска си срещу общината и да установи спрямо нея правото си на собственост, което тя му оспорва с отказа да нанесе закупения имот в реалните му граници, съобразно пространствен обхват на правото на собственост, индивидуализиран в договора за продажба. В този случай искът срещу общината е допустим, макар тя да не твърди да е собственик на спорния имот, респ. да не оспорва твърдяното право на ищеца /вж. в този смисъл решение № 487/05.12.2011 по гр.д. № 1087/2010 год. на ВКС на РБ и др./.

По основателността на исковете:

Същите са основателни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ МЗ е продало на ищеца следния недвижим имот: УПИ V, по регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и от две страни улици с о.т. 9-5-21.

От представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез покупка на публична продан № 119, том II, рег. № 1939, н.д. № 264/2005г. на нотариус Р. Г., рег. № 485 в НК, с район на действие, районна на ИРС се установява, че ищецът е признат за собственик на „Полумасивна стопанска сграда”, състояща се от две помещения за пазач и хангар, със застроена площ от 515 кв.м. и застроен обем от 2318 куб.м., находящ се в УПИ, кв. 7 по плана на Стопански двор на бившето ТКЗС „Малина”, с. Костенец, при граници на имота: улици от две страни, УПИ III и УПИ IV.

Със Заповед № РД-15-177/25.10.1993г. е одобрен план за разпределение на дълготрайните активи на КС „Малина”.

От представеното по делото удостоверение на техническа служба при Кметство в с. Костенец се установява, че имот парцел IV, кв 7 по плана за разпределяне на дълготрайните активи на КС „Малина”, с. Костенец влиза в регулационния план на с. Костенец, като парцелът е с площ от 2793 кв.м. и застроена площ от 515 куб.м., съгласно Постановление на ИРС от 25.11.2003г., като копие от този план е приет и приложен на л.30 по делото.

По делото е приета и приложена и експертна оценка на парцел V в кв. 7 по плана на стопански двор на бившето КС „Малина”.

На л.29 по делото е прието и приложено и геодезическо заснемане на имота.

Със Заявление от 18.07.2013г. с № 94-С-342, ищецът се е обърнал към кмета на Община Костенец за разглеждане на представеното от него геодезическо заснемане от Експертен съвет за възстановяване и определяне на квадратурата на собствения му имот.

С писмо с № 94-С-342/27.08.2013г. и след становище на главния архитект на община Костенец и директор ТСУ /л.52 по делото/, е указано на ищеца да се обърне към ОД „Земеделие” на София област за становище относно определяне на границите и плошта на земята, включена в парцел V, кв. 7, по плана на КС „Малина”, с. Костенец, тъй като е прието, че разминаването на действителната площ и тази по плана се дължи на техническа грешка, което налага изменение, засягащо два УПИ и площ, която е извън регулация, тоест извън плана за разпределение на дълготрайните активи на КС „Малина”.

Със становище № ВС-21-083/01.10.2013г. ОД „Земеделие” е дала становище, че ищецът като собственик на УПИ V, кв.7. има право да поиска от общинската администрация изменение на плана, одобрен с горепосочената заповед по реда на ЗУТ.

С Писмо 94-С-614/27.11.2013г.  е указано на ищеца да представи проект за ЧИ на плана, след разрешение, дадено със Заповед на кмета на община Костенец и техническо задание по чл. 125 от ЗУТ.

Заявлението на ищеца е разгледано на Експертен съвет на 14.08.2014г., като същото с Решение № 14 не е прието, поради отразените в протокола забележки, като е указано на ищеца, че след отстраняването им, заявлението следва да се внесе отново за разглеждане.

По делото е допусната и изслушана и съдебно-техническа експертиза за изясняване идентичността на имота, предмет на делото с част от УПИ V в кв. 7, както и дали имота, закупен съгласно договора, отговаря по конфигурация на този по скица № 0-128/26.02.2016 г. на ТС при Кметство, с. Костенец.

Съгласно първоначалното заключение на експертизата процесният имот е идентичен с част от УПИ V, кв. 7 по договора за покупко-продажба № 11/23.02.2006г., като описанието на имота по договор отговаря частично на конфигурацията по скица № 0-128/26.02.2016 г. Вещото лице е посочило, че скицата, приета на л.12 по делото и послужила за сключване на договора през 2006г. не дава пълна конкретика по отношение действителните очертания на УПИ V. Съгласно експертизата, процедурата по ЧИ на ПУП на УПИ V, в кв. 7 следва да бъде финиширана за актуализиране на вътрешните граници на имота и достигане на площта, съгласно договора, без да се засягат собствениците на съседните УПИ.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-К-Б и оцветена в зелено на скицата на л. 82 по делото е идентична с изобразената триъгълна конфигурация /неозначена с № и не попадаща в обхвата на съседните УПИ-та/, по протежение на о.т. 9-8 и граничеща с УПИ III в кв. 7 по плана за разпределение дълготрайните активи на КС „Малина”. Съгласно експертизата спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-Л-Б и оцветена в зелено на скицата на л.82 по делото, представлява част от УПИ V в кв. 7.

Съдът кредитира заключението и допълнителното заключение на вещото лице като пълно и компетентно изготвено, съотносимо към доказателствения материал по делото в цялост и в съответствие в поставените задачи.

По делото е приета и приложена и оригинална скица на УПИ V, в кв. 7, послужила при сключване на договора от 2006г. /л.101-103 по делото/.

По делото са допуснати и събрани и гласни доказателства.

Разпитани са на страната на ищеца свидетелите Й. и Д., последният баща на ищеца. Свидетелят Й. при разпита даде точно описание по свои непосредствени впечатления на имота и неговите граници. От показанията на свидетеля Д. се установява, че имотът е заграден от предната страна, като от към задната част, където има зърнен склад не е заграден, тъй като общината не позволявала, с твърдения че е общинска. По настоящем тази част се използвала за паркинг.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни, поради което им дава вяра, като при това свое съждение съдът отчете и вероятността от заинтересованост на свидетеля Д., предвид родствената му връзка с ищеца.

За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на претендирания имот, както и че е налице правен интерес от водене на иска, т.е. че същият смущава или оспорва правото му на собственост.

По делото и двете предпоставки са налице.

От приложения Договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ, се доказва правото на собственост на ищеца върху процесния УПИ V, по регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и от две страни улици с о.т. 9-5-21 се установява, че ищецът е собственик на процесния ПИ, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец, при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, както и да осъди ответника да му предаде владението върху частта на имота, заключена между осови точки 9 и 8 западната стена на полумасивна стопанска сграда и УПИ III.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-К-Б и оцветена в зелено на скицата на л. 82 по делото е идентична с изобразената триъгълна конфигурация /неозначена с № и не попадаща в обхвата на съседните УПИ-та/, по протежение на о.т. 9-8 и граничеща с УПИ III в кв. 7 по плана за разпределение дълготрайните активи на КС „Малина”. Според експертизата спорната триъгълна част с площ от 550 кв.м. по контура Б-В-Л-Б и оцветена в зелено на скицата на л.82 по делото, представлява част от УПИ V в кв. 7.

От писмо с № 94-С-342/27.08.2013г., становище № ВС-21-083/01.10.2013г. ОД „Земеделие”, Писмо 94-С-614/27.11.2013г.  и гласните доказателства безспорно се установява, че ответникът оспорва правото на собственост на ишеца чрез отказа си на нанесе собствения на ищеца недвижим имот в реалните му граници, съобразно пространствен обхват на правото на собственост, индивидуализиран в договора за продажба.

Поради изложеното искът е основателен.

Тъй като по делото е спорно къде в пространството са позиционирани реалните граници на недвижимия имот, съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че това най-точно се установява от приложената скица (л. 82) към СТЕ, именувана мотивирано предложение, а именно заключен в точките А-Б-В-Г-Д-Е-З-И-А, която следва да бъде обявена за неразделна част от настоящото решение.

Предвид основателността на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените по делото разноски в размер на 1730 лв.

Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Костенец, че С.К. Д., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот: УПИ V, по регулационния план на с. Костенец, с площ от 2 793 кв.м., прилежаща площ към обект „Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар”, при граници и съседи: УПИ III и УПИ IV и от две страни улици с о.т. 9-5-21 се установява, че ищецът е собственик на процесния ПИ, находящ се в бивш стопански двор в границите на урбанизираната територия на с. Костенец и представляващ УПИ V, кв. 7 по регулационния план на селото, с площ от 2793 кв.м., прилежаща площ към Полумасивна стопанска сграда, състояща се от две помещения – стая за пазач и хангар, със ЗП от 515 кв.м., находяща се в УПИ – V-ти, в квартал 7-ми по плана на бившето ТКЗС „Малина“ – с. Костенец, при граници на ПИ: улици от двете страни, УПИ III и УПИ IV, заключен в точките точките А-Б-В-Г-Д-Е-З-И-А на приложената скица, находяща се на л. 82, представляваща приложение към съдебно-техническата експертиза, именувана мотивирано предложение.

ОСЪЖДА Община Костенец да заплати на С.К. Димитров, ЕГН ********** сумата от 1730 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: