РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100469 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. В. от
с. С., общ. С., ЕГН **********, чрез пълномощник, против „ЮтеКредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, представлявано от управителя на дружеството. Твърди се, че между
ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен
Договор за потребителски кредит № L301078 от 22.06.2022 г., по силата на
който на В. е предоставен кредит в размер на 1500 лева. Според договора тя е
поела задължение да заплати и такса за разглеждане, като в исковата молба се
излага, че посочената клауза е нищожна, тъй като противоречи на закона или
го заобикаля или противоречи на добрите нрави, поради което се иска от съда
да прогласи твърдяната недействителност. Предявен е отрицателен
установителен иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №
L301078/22.06.2022 г., в частта му относно договореното заплащане от страна
на кредитополучателя на такса за разглеждане. Според ищеца оспорената
клауза противоречи на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), или ги заобикаля, като и накърнява добрите нрави,
поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл.
3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Изложените факти, при
които се иска прогласяването недействителността на части от договора,
ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането
на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос
на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е
задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в
1
съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са
предявени искове за недействителност, всички искове са предявени в
условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока.
Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която
противоречи договорна клауза.
От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез
пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения
изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорената клауза не е
нищожна защото е съобразена с правилата за защита на потребителите.
По делото са приети писмени доказателства представени от страните.
Предмет на делото е прогласяване на нищожност на част от договор, поради
което неотносими са обстоятелства свързани с изпълнението/неизпълнението
на договореното между страните.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна :
От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 22.06.2022 г. между П. В. и „ЮтеКредит България” ЕООД,
ЕИК *********, е сключен Договор за потребителски кредит № L301078.
Договорът е за сумата от 1500 лева, която е следвало да бъде върната на 24
месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 20 % и годишен
процент на разходите (ГПР) – 48,54. Според договора кредитополучателят се
задължава да заплати на кредитора сумата от 385,08 лева, представляваща
еднократна такса за разглеждане, платима на равни месечни вноски за срока
на действие на договора.
По своя характер сключения между страните договор за потребителски
кредит е такъв по чл. 9, ал. 1 ЗПК и за него, по силата на чл. 24 ЗПК, се
прилагат нормите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съдът, съобразявайки приетите по
делото доказателства и относимите правни норми, намира, че сключения
между страните договор за предоставяне на потребителски кредит съдържа
неравноправна клауза, която го прави частично недействителен. Конкретно
такава е клаузата за заплащане на такса за разглеждане. Съдът счита, че тази
уговорка е неравноправна и поради това нищожна. Срещу така наречената
„такса за разглеждане”, за която е уговорено възнаграждение надхвърлящо
размера на лихвите по кредита, не се дължи никакво поведение от страна на
кредитора. Според чл. 8.4 от рамковото споразумение, таксата за разглеждане
представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на
искането за кредит, за осигуряване на средствата по кредита, сключване на
договор за кредит или изменение на споразумението по т. 6.10 от
Процедурата (каквото и да означава последното, с оглед на обстоятелството,
че никъде не се среща т.6.10). Посоченото навежда на извод, че оспорената
клауза е неравноправна по смисъла на ЗЗП, а това я прави нищожна поради
2
противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т.е. на закона. Порокът на сделката поради
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна
норма и е установим при съпоставка на съдържанието на сделката с
правилото на закона. В случая е налице уговорка, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя.
Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса изцяло попада в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи
и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
По разноските :
Когато съдът не разледа евентуалния иск, същият се оставя без
разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение. Идентичен резултат
има и липсата на изрично произнасяне от съда по евентуалния иск.
Оставянето без разглеждане на евентуалния иск заличава с обратна сила
последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство
има същото правно значение – отпадане с обратна сила на последиците, които
законът свързва с депозирането на исковата молба в съда. Следователно на
ответника се дължат разноски по неразгледаните искове. Независимо от това,
съобразявайки т. 96 от съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на
Европейския съюз, настоящият съдебен състав приема, че след като клауза от
договор е прогласена за нищожна на едно основание, относно неразгледаните
искове не се дължат разноски, тъй като се касае за неравноправен характер на
клауза от потребителски договор. На пълномощника на ищеца трябва да се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, както са поискани със
списъка за разноските. Адвокатското възнаграждение е при условията на
Закона за адвокатурата (ЗА) – оказана безплатна адвокатска помощ, като
когато адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА следва да
включва и данък върху добавената стойност (ДДС). Възнаграждението не е
прекомерно, тъй като е съобразено с Наредба № от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно на самия
ищец се дължи сумата от 50 лева – внесена държавна такса по неоценяемия
иск за прогласяване на нищожност на част от договора за кредит.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП – противоречие със закона, частта от Договор за
потребителски кредит № L301078 от 22.06.2022 г., с която се предвижда
клиентът да заплати на кредитора такса за разглеждане в размер на 385,08
3
лева, по иска предявен от П. Д. В. от с. С., общ. С., ЕГН **********, против
„ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********.
Оставя без разглеждане исковете предявени от П. Д. В., ЕГН
**********, против „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за установено, че частта от Договор за потребителски кредит №
L301078 от 22.06.2022 г., с която се предвижда клиентът да заплати на
кредитора такса за разглеждане в размер на 385,08 лева е нищожна поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Осъжда „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано
от ... И. К., да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер ........, адрес : гр. П.,
бул. „...” № , ет. , ап. , сумата от 480 лева с ДДС за оказана безплатна
адвокатска помощ по гр.д. № 469/2022 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5,
представлявано от ... И. К., да заплати на П. Д. В. от с. С., общ. С., ЕГН
**********, направените по делото разноски за държавна такса по уважения
неоценяем иск в размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно
оставянето без разглеждане на евентуалните искове, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4