Определение по дело №1812/2018 на Окръжен съд - Бургас

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 98                                              17.01.2019 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                втори граждански въззивен състав

На:     седемнадесети януари                                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Р.-МАРКОВА

                                                                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело № 1812 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т.В.М. ***.№ 1268/2017 г. по описа на РС-Карнобат, подадена чрез пълномощник адв.Гонкова-Трайкова, против определение № 623/08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС – Карнобат, с което е отменено постановеното по същото дело протоколно определение от 04.10.2018 г. в частта, с която са конституирани В.И.Р., ЕГН ********** и З.Д.Р., ЕГН ********** в качеството им на ответници по делото за сумата от по 58.04 лв., както и в частта, с която е конституирана Г.К.Д., ЕГН ********** в качеството на ответник за сумата от 126.50 лв., като производството по делото е прекратено в тези части.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като същото се счита за неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Според жалбоподателя, изводите на районния съд, че в случая не е налице замяна на страна, а конституиране на нови ответници наред с досегашните, са неправилни и не са съобразени с обстоятелството, че ищецът е заявил откази от предявените искове в точно определени части, като предявява тези искове считано от извършеното изменение срещу новите ответници. В тази връзка са изложени съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК, тъй като е направен отказ от предявените искове за посочените части без съгласието на зявенаваните и заменящите страни, с оглед предпоставките на посочените разпоредби. Моли въззивния съд да отмени обгжалваното определение и да върне делото на районния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на новите ответници.

След депозирането на частната жалба, по делото е постъпила молба от жалбоподателя Т.В.М., в която същият заявява, че поради доброволно плащане на претендираната сума се отказва от подадената частна жалба в частта й против определение № 623/08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС – Карнобат, с което е отменено протоколно определение от 04.10.2018 г. в частта, с която е конституирана като ответник Г.К.Д. за сумата от 126.50 лв. и производството по делото е прекратено в тази част. Заявява се, че частната жалба се поддържа в останалата й част и се моли за присъждане на разноски по делото. 

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответните страни.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предвид заявения от жалбоподателя отказ от жалбата в частта й относно отмяната от районния съд на конституирането като ответник на Г.К.Д. и прекратяване на делото в тази част, настоящата инстанция намира, че в посочената част въззивното производство следва да бъде прекратено на основание чл.233 ГПК.

Във връзка с горното предмет на въззивна проверка е обжалваното определение № 623/08.10.2018 г. по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отменено постановеното по същото дело протоколно определение от 04.10.2018 г. за конституиране на В.И.Р. и З.Д.Р. в качеството им на ответници по делото за сумата от по 58.04 лв. и прекратяване на производството по делото в тази част.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС – Карнобат е образувано по исковата молба на Т.В.М. против П. З.И., Д. Х. В., Д.Д.К., Н. Д. Г., И. Д. Х., И. Х. Д., Н. Р. Д.и О. М. Г., всички представлявани от председателя на Управителния съвет (домоуправител) Д.Д.К., за осъждане на ответниците като етажни собственици да заплатят на ищеца припадащите им се части от направените от него разходи за извършване на необходим ремонт на покрива на сградата – етажна собственост с административен адрес гр.Карнобат, ул.“Д. с.“ № *, бл.*, вх.*, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба са конкретизирани сумите, претендират по отделно от всеки ответник.

С молба от 28.09.2018 г. (л.163), на основание чл.214, ал.1 ГПК ищецът е намалил размера на иска си против ответницата П. З.И. от 245.05 лв. на 232.16 лв. Със същата молба, М. е направил изявление, че на основание чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК заменя ответницата П. З.И. с други лица – В.И.Р. и З.Д.Р., по отношение на сумата от 116.08 лв., представляваща 1/2 част от предявения иск срещу нея иск, като е направил изявление, че отказва от иска  против П. И. за тази 1/2 част, т.е. за 166.08 лв. и моли съда да конституира В.И.Р. и З.Д.Р. като ответници по делото. В тази връзка, исковата претенция за сумата от 232.16 лв. е уточнена в следния смисъл: да се осъдят горните трима ответници да заплатят на ищеца сумата общо от 232.16 лв., от които 116.08 лв. да се заплатят от П. З.И., 58.04 лв. да се заплатят от В.И.Р. и 58.04 лв. да се заплатят от З.Д.Р., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, а за В.Р. и З.Р. – считано от 28.09.2018 г., до окончателното плащане.

По направените искания, КРС се е произнесъл с протоколно определение от 04.10.2018 г., с което е на основание чл.214, ал.1 ГПК е приел изменението на иска против П. З.И., като същият се намалява от 245.04 лв. на 232.16 лв., на основание чл.233 ГПК е прекратил производството по отношение на П. З.И. в частта за горницата на 116.08 лв. и е конституирал В.И.Р. и З.Д.Р. като ответници по делото за сумата от по 58.04 лв.

С обжалваното определение № 623/08.10.2018 г. районният съд е приел, че в горното протоколно определение от 04.10.2018 г. в частта му, с която е конституирал нови страни наред с ответниците, е допуснал грешка и на основание чл.253 ГПК същото следва да се отмени. В тази връзка КРС е приел, че разпоредбите на чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК дават право да се замени страна в процеса без съгласието на ответника, но при заявен отказ от иска спрямо него, а в процесния случай не е налице замяна на страна, тъй като производството срещу ответника П. З.И. продължава и новите ответници не се конституират вместо нея, а редом с нея. По тези съображения КРС е отменил протоколното определение от 04.10.2018 г. в частта, с която по делото са конституирани В.И.Р. и З.Д.Р. в качеството им на ответници по делото за сумата от по 58.04 лв. и е прекратил производството в тази част.

 

Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и като съобрази приложимия закон, намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като изцяло споделя съображенията на районния съд за липса в случая на предпоставките на чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК, поради което и на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон. С разпоредбата на чл.228 ГПК е предвидена възможност за изменение на иска чрез замяна на страна само в две хипотези – първата е при конституиране на нов ответник със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото, а втората хипотеза е при отказ на ищеца от иска спрямо ответника да насочи претенцията си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът против новия ответник се смята предявен от деня, в който исковата молба против него е постъпила в съда. И при двете хипотези обаче изискването на закона е новият ответник да замени първоначалния, т.е. да е конституиран като страна вместо първоначалния ответник, а не наред с него. Конституирането на нов ответник наред с първоначалния е форма на последващо субективно пасивно съединяване на исковете, каквато възможност съществуваше в стария ГПК (чл.117, ал.4 ГПК-отм.), но такава възможност не е предвидена в действащия процесуален закон, поради което подобно съединяване е недопустимо. В горния смисъл е и практиката на ВКС, която се споделя от настоящия въззивен съд (така – Определение № 51/13.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 436/2018 г. на ВКС, І г.о., ГК).

В конкретния случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, не се касае до изменение на иска чрез замяна на ответника П. З.И. по смисъла на чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК, а е предприето конституиране на новите ответници В.И.Р. и З.Д.Р. наред с първоначалния ответник. Това е така, тъй като ищецът не се е отказал изцяло от иска си, предявен против П. З.И., а е направил частичен отказ за 1/2 от претенцията срещу нея, т.е. тя продължава да бъде ответник по делото за 1/2 част от вземането, а за другата 1/2 част е поискал конституиране на новите ответници. Така предприетите от ищеца действия не водят до замяна на първоначалния ответник, а се стига до последващо субективно пасивно съединяване на исковете, което както бе посочено по-горе не е предвидено в действащия ГПК и е недопустимо. Ето защо, в случая не е налице хипотезата на чл.228, ал.2 и ал.3 ГПК, поради което доводите на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Същият има възможност да предяви исковите си претенции спрямо В.Р. и З.Р. в отделен исков процес, но не и хипотезата на последващо пасивно съединяване на исковете, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд, намира, че като е прекратил производството по делото по отношение на В.И.Р. и З.Д.Р., след отмяна на конституирането на същите лица като ответници в процеса, КРС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като решението по въззивно дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 ГПК производството по възз.гр.д.№ 1812/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА по отношение на частната жалба от Т.В.М. ***, против определение № 623/08.10.2018 г. по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС – Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отменено постановеното по същото дело протоколно определение от 04.10.2018 г. за конституиране на Г.К.Д., ЕГН ********** в качеството на ответник за сумата от 126.50 лв. и в тази част производството по делото е прекратено, поради отказ от жалбата в тази част.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 623/08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 1268/2017 г. по описа на РС – Карнобат, с което е отменено постановеното по същото дело протоколно определение от 04.10.2018 г. в частта, с която са конституирани В.И.Р., ЕГН ********** и З.Д.Р., ЕГН ********** в качеството им на ответници по делото за сумата от по 58.04 лв., и производството по делото е прекратено в тази част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 ГПК).

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                      

 

                                                                                          2.