Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИРИНА СЛАВЧЕВА
Членове: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Славчева
гр.дело № 695 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 197 от 02.08.2019 год. по гр. д. № 1942/2018 год. Б.ският районен съд осъдил О.Б. да заплати на Д.М.И. ***
сумата 2523 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за основен ремонт на двигател и
части на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № СО ***
АН, собственост на ищеца, причинени от непозволено увреждане – реализирано на
23.09.2014 год. ПТП на път, излизащ от кв. „С.“ в гр. Б. към главен път Е-79
вследствие попадане в необезопасен дълбок участък, запълнен с вода, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.10.2015 год. до
окончателното изплащане и сумата 1000 лв. разноски. Съдът е отхвърлил иска за
заплащане на законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането
до 22.10.2015 год., като погасен по давност.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от О.Б. с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Сочи, че не е доказан от ищеца при условията на пълно главно
доказване факта на настъпване на ПТП със съответен протокол – официален
удостоверителен документ; не са установени по категоричен начин
обстоятелствата, довели до настъпване на вредоносното събитие, нито механизма
на настъпване на твърдяното ПТП. Сочи, че ищецът сам е допринесъл за
настъпването му, тъй като не се е съобразил с условията на пътя и не е преценил
правилно пътната обстановка, като съзнателно е предприел риск и е причинил
повредата на автомобила - могъл е да избегне опасността на пътя. Твърди също
така, че не са доказани претендираните вреди и техния размер. Моли съда да
отмени решението в осъдителната част ии вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответникът
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а и от представеното свидетелство за регистрация на МПС се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Опел Вектра“
с ДК № СО *** АН.
Не се
спори, а се установява и от решение № 236/13.04.2007 год. на МС на РБ, че
процесният път, където е настъпило произшествието, е собственост на о.Б.
Според
показанията на свидетеля П.в края на лятото на 2014 год. по телефона му се
обадил ищецът – негов приятел с молба да му окаже помощ, тъй като претърпял
пътно-транспортно произшествие в жк. „С.“, гр. Б. –
попаднал в локва на пътя, при което двигателят изгаснал и автомобилът не можел
да се измъкне на собствен ход. На място свидетелят заварил автомобила на ищеца
малко преди изхода на магистралата, като от дясната страна на пътя имало утайници и пречиствателна станция на канални води, а колата
се намирала в дълбока локва, която обхващала целия път по ширина и била дълга
5-6 метра. Автомобилът се намирал в най-дълбокото и след като свидетелят го
закачил с въжето и го издърпал на един метър, колата се надигнала. Дупката била
дълбока 40-50 см. и колата била под вода до фаровете. Произшествието настъпило
след обяд в светлата част на деня при хубаво, слънчево време и без да е валяло.
Пътят на мястото на произшествието бил асфалтов, но с времето настилката била
повредена, тъй като минавал в близост до сметището и оттам се изкарвал целия
боклук на гр. Б., като на пътя често се събирала вода. В този участък нямало
обозначения, че пътят е затворен. На мястото на произшествието била и майката
на ищеца, която същият бил отишъл да прибере от автобуса, който я оставил на
магистралата. С теглене на буксир свидетелят закарал автомобила на ищеца в
сервиза на другия свидетел /И./ – негов познат, за да се отстрани повредата.
Автомонтьорът им обяснил, че при попадането в участъка се е получил хидравличен
удар вследствие засмукване на вода и счупване на мотора. Ищецът не се е обаждал
на органите на реда да сигнализира за произшествието. Свидетелят пристигнал на
мястото на ПТП за 15 мин. За произшествието не бил съставен официален документ
и ищецът не е бил тестван за алкохол. На пътя нямало други автомобили, когато
свидетелят пристигнал да окаже помощ.
Според
свидетеля И., който ремонтирал автомобила на ищеца през 2014 год., при
произшествието бил повреден двигателят на колата. Опитал да я запали, но
двигателят не могъл да превърти, като излязла вода от него. Коляновият вал и
клапаните били изкривени, което наложило основен ремонт на двигателя с подмяна
на бутала, колянов вал, биели, сегменти, ангренаж,
ремък, ролки, семеринги, клапани, гумички на клапани,
гарнитури. Свидетелят извършил ремонта и издал фактура. Поставените при ремонта
части не били оригинални, но били нови такива, закупени от търговец на едро -
вносител на авточасти. Според свидетеля причина за повредите била засмукването
на вода от въздушния филтър, която попаднала в двигателя. Ремонтът на
автомобила отнел около 20 дни.
Според
заключението на автотехническата експертиза на в.л. Пенев
механизмът на процесното
произшествие е следният: на 23.09.2014
год. след обяд в светлата част на деня в гр. Б. при движение по път SFO 3059 в посока от
кв. „С.“ към главен път, който свързва магистрана „Х.“,
малко преди включването на разстояние около 30-40 м. с главния път станало процесното ПТП, при което лекият автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № СО ***АН, собственост и
управляван от Д.И. *** навлязъл в голяма локва, пълна с вода, обхващаща цялото
платно за движение, при което получил увреждане на двигателя. Водачът на лекия
автомобил не е уведомил органите на МВР за станалото произшествие, като е
организирал транспортирането на автомобила на буксир до частен сервиз. При
станалото произшествие са увредени коляновия вал, бутала, биели, сегменти,
клапани, гарнитури и др. на автомобила на ищеца. От техническа гледна точка,
приемайки показанията на свидетелите и посочения по-горе механизъм на
произшествието, според вещото лице има причинно-следствена връзка между
описаното ПТП и настъпилите щети по процесния лек автомобил. Мястото на ПТП се
намира на прав хоризонтален участък от път, покрит с асфалтова смес, на който
личат следи от „изкърпвания“ с различни размери и големина, които са в резултат
на ремонт след станалото произшествие. На разстояние около 30-40 м. преди
навлизане в главния път пътят е с ширина около 6,50 м., като от двете страни на
пътя има разхвърляни боклуци, храсти и блатна растителност. Пряката видимост по
посока на движението на водача към мястото, където пътят е бил залят от вода по
време на процесното ПТП е била на разстояние над 1000 м. Водачът на лекия
автомобил от техническа гледна точка е възприел препятствието на пътя
своевременно и е имал възможност да спре преди него, независимо от скоростта на
движение, поради голямото разстояние на видимост. Според вещото лице скоростта
на движение на автомобила „Опел Вектра“ не е била в
причинно-следствена връзка с произшествието. Участъкът от пътя, пълен с вода
обхващал по ширина целия път /6,50 м./, бил е дълъг около 5-6 м. и дълбок около
40-50 см., като не е имало от техническа гледна точка възможност да бъде
заобиколен от ляво или от дясно. Единствената възможност за водача да избегне
навлизането в участъка била да спре преди него и да направи обратен завой.
Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 20.05.2019 год. посочената
сума за ремонт в приетата по делото фактура отговаря обективно на разходите за
ремонт с оглед настъпилите вреди, описани по-горе. Според допълнителното
заключение на вещото лице връзката на гр. Б. с главния път е с нарастващ наклон
и се създава условие за задържане на дъждовна вода, като процесният участък е в
по-ниската част, където се образува низина. В близост няма действаща шахта.
Видно
от фактура № 444/09.10.2014 год. ищецът е заплатил на ЕТ „И. И.“, с. В. сумата
2 523 лв. за основен ремонт на автомобила.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените искове
са с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето,
което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя
е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже
наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което
ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както
и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно
поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за
установено противоправното поведение /бездействие/ на ответника. О.Б. в качеството й на собственик на общинските пътища има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на
тези пътища /чл. 31 от
Закона за пътищата/, включително
чрез осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от ДР
на Закона за пътищата/. Наличието
на необезопасена дупка на пътя с дълбочина около 40-50 см. е
резултат от неизпълнение на
това задължение на общината, от което бездействие са причинени и вредите на ищеца.
Съдът намира за
установено от приетите по делото автотехническа експертиза,
свидетелските показания и събраните писмени доказателства, че в случая са
доказани всички елементи на фактическия състав, необходими за уважаване на
предявения иск, а именно: противоправното
поведение на длъжностни лица при ответника; настъпването на злополуката;
причинени имуществени вреди на ищеца, както и причинна връзка между произшествието
/причинените вреди/ и противоправното бездействие на ответника /неизпълнението
на задължението на общината да ремонтира
и поддържа общинските пътища/. Механизмът на
настъпилото произшествие се установява от
гласните доказателства, в частност от показанията на свидетелите, които
се подкрепят от писмените доказателства
и от заключението на вещото лице. Според последното посочените
в исковата молба увреждания могат да настъпят пряко
от попадане на автомобила в необезопасения и запълнен с вода участък на пътното платно
с описаните от свидетеля П.размери. Съдът кредитира показанията на последния, тъй
като са последователни
и логични и съответстват на останалия доказателствен
материал по делото. В случая
не е съставен протокол за ПТП, но същият не
съставлява законоустановена
форма за доказване на пътно-транспортното
произшествие и последното може да се
установява посредством всички допустими доказателствени средства. Както многократно е посочено в практиката на ВКС на РБ, вкл. в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, дори съставеният от органите на МВР протокол за ПТП (официален
свидетелстващ документ) подлежи на оспорване и констатациите в него могат да
бъдат оборени. Различна е само доказателствената
тежест, но във всички случаи, за страната съществува правна възможност в
рамките на спорното съдебно производство да установи или обори факта на
настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него с всички доказателствени средства. Дали съставеният документ е
валиден или не няма решаващо значение, след като страната разполага с
възможността да докаже тезата си, чрез други способи /в този смисъл решение №
419 от 07.07.2017 год. на ВКС по т.д. № 850/2017 год.
на I т.о. и др./. В тази връзка ищецът ангажира
свидетелски показания на лице, което
пряко е възприело обстоятелствата около инцидента
непосредствено след произшествието, както и съдебно-техническа експертиза, които еднопосочно установяват, че механизмът на увреждането
е именно посоченият в исковата молба. Ето защо и възраженията на ответника в тази насока се
намират за неоснователни.
Несъстоятелно и е
възражението за съпричиняване на вредоносния резуртат от страна на ищеца. В тежест на ответника по
делото да докаже това възражение – нешо, което по
делото не е направено. След като пътният участък не е бил затворен или
обозначен съобразно изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, за ищеца не е
съществувало задължение да направи обратен завой и да не преминава оттам или да
провери дълбочината на локвата, тъй като липсата на такива обозначения
предполага, че пътят е в изправност. По този въпрос съдът напълно споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл.
272 от ГПК.
По тези съображения съдът намира,
че по делото са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл.
45 от от ЗЗД за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди, чиито
размер съдът счита за доказан при съвкупна преценка на приетата по делото
фактура, автотехническата експертиза и свидетелските
показания на св. И..
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да потвърдено
в обжалваната част.
При
този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сумата 700 лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 197 от 02.08.2019 год. по гр. д. №
1942/2018 год. на Б.ския районен съд в ЧАСТТА, с
която О.Б. е осъдена да заплати на Д.М.И. *** сумата 2523 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди -
разходи за основен ремонт на двигател и части на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № СО *** АН, собственост на ищеца, причинени
от непозволено увреждане – реализирано на 23.09.2014 год. ПТП на път, излизащ
от кв. „С.“ в гр. Б. към главен път Е-79 вследствие попадане в необезопасен
дълбок участък, запълнен с вода, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от 23.10.2015 год. до окончателното изплащане и сумата 1000 лв.
разноски.
ОСЪЖДА О.Б. да
заплати на Д.М.И. *** сумата 700 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.