Решение по адм. дело №1802/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на В. В. С., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] чрез пълномощник адв. М., против Решение № 2153-15-104/20.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-232/27.05.2025 г. на С.против Разпореждане № **********/Протокол № N01121/31.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт на няколко основания – относно датата на отпускане на ЛПОСВ, незачетени периоди осигурителен стаж и изчисления индивидуален коефициент. Иска се отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В.-М. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, ХХХ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със заявление за отпускане на пенсия и добавки вх. № 2113-15-698/20.02.2019 г. В. В. С. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. В заявлението С.изразява желание личната пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изчислена от тригодишен базисен период преди 1997 г. - от 01.10.1990 г. до 30.09.1993 г. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж по чл. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) както следва: трудова книжка № 005/01.11.2001 г., издадена от ЕТ „ПИМЕКС - П. Г.“ [населено място]; Удостоверение №5259/04.07.2014 г. издадено от ДА АРХИВИ Велико Търново; Удостоверение №5235/22.08.2014 г. издадено от ОА на БА С., обр. УП-3№ 348/04.06.2003 г. с посочен издател „Булгарцветинвест“ АД [населено място]; Удостоверение № 175/30.09.1990 г. от под. МНО; Удостоверение № 104/31.12.1985 г. от под. МНО; Удостоверение №199/30.09.1988 г. от под. МНО; Удостоверение № 36100/30.09.1984 г. от под. МНО; Удостоверение № 43/30.09.1983 г. от под. МНО; Удостоверение № 38710/31.12.1980 г. от под. МНО; Удостоверение № 270/30.08.1980 г. от под. МНО и Удостоверение № 17/18.05.1994 г. от под. МНО. Допълнително на 29.03.2019 г. С.е приложил осигурителна книжка №40253/08.01.1996 г. Приложил е и образец УП-3 № 348/04.06.2003 г. с посочен издател „Булгарцветинвест“ АД за периода 02.03.1994 г. -25.01.1995 г. на длъжност „монтьор на пакетоповдигащи машини“ с предложение за зачитането му от втора категория по т. 26 от ПКТП /отм./. В хода на административното производство по зачитане на осигурителен стаж, за административния орган е възникнала необходимостта от изясняване на трудовия стаж отразен в УП-3 № 348/04.06.2003 г., тъй като в представената трудова книжка осигурителен стаж за цитирания период от този осигурител не фигурира.

След извършена проверка от страна на пенсионния орган и съгласно Констативен протокол № КП-5-21-00526576/18.02.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ С. - град, касаещ проверка на същия осигурител за отработен период и получен доход от друго лице е установено следното: по данни от информационна система APIS, Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ 56 за стопанска дейност вписва в търговския регистър държавни фирми от 10.06.1991 г. държавна фирма “Булгарцветинвест“ със седалище С., община ***, [улица]. След редица промени, считано от 29.12.2005 г. дружеството се преобразува в "Булгарцветинвест“ АД С. с [ЕИК], правоприемник на "Булгарцветинвест" ЕООД с [ЕИК]. И. Б., вписана като управляващ в Търговския регистър, декларира, че никога на е работила там, не е имала достъп до каквито и да е документи на дружеството, в т.ч. трудови досиета на работниците и разплащателни ведомости. Съгласно писмо изх. № 20-247/20.12.2018 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“ дружеството: „Булгарцветинвест“ АД е изцяло частна собственост и министерството не се съхраняват разплащателните ведомости на работниците и служителите и други документи, отнасящи се за трудовия стаж на лицата, работили в него. Няма данни за правоприемник на дружеството. В „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ няма предадени ведомости и други документи на цитирания осигурител. Пенсионният орган е направил изводи по отношение на вписаните в обр. УП 3 № 348 - дата на издаване, ЕИК и вид на фирмата съществува антидатиране и очевидни несъответствия. Към вписаната дата на издаване на образеца, осигурител с тези данни не съществува, което поражда основателни съмнения за истинността на издадения документ и данните в него. Поради това, образец УП 3 № 348/04.06.2003 г. с посочен осигурител „Булгарцветинвест“ АД С., не зачетен за годно доказателство за положен осигурителен стаж, поради което и с обжалваното разпореждане стажът за периода 02.03.1994 г. до 25.01.1995 г. не е зачетен.

На 29.03.2019г. е представена осигурителна книжка на В. С., със заверен стаж като самоосигуряващо се лице в ЕТ „ВВС-В. С.“ с № 40253/08.01.1996г., за периода от 01.02.1995г. до 31.12.1999г. Извършена е проверка на достоверността на осигурителния стаж. Съгласно доклад на Началник сектор КР на ДОО, положените печати на длъжностните лица не съответстват на утвърдените в НОИ /РУСО/ образци. Съществува и съмнение, по отношение положените в осигурителната книжка подписи на длъжностни лица.

По отношение периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2000г., от 01.07.2001г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2006г. до 21.12.2011г. е констатирано, че поради неподадени данни в регистър на осигурените лица и невнесени осигурителни вноски за В. С. не може да се установи осигурителен стаж и доход.

За периода 01.01.2001 до 30.06.2001г. е издадена служебна бележка за осигурителен стаж и доход.

Във връзка с образувано досъдебно производство № 395/2019г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, на 24.07.2019г. с протокол е предаден оригинал на осигурителна книжка № 40253/08.01.1996г., а на 22.11.2019г. – оригинал на образец УП-3 с № 348/04.06.2003г. Към момента на издаване на оспореното решение, предадените документи не са върнати в ТП на НОИ-Пловдив. Със заявление вх. № 1019-15-1229#4/19.08.2024г. В. С. е представил в ТП на НОИ-Пловдив заверени копия на цитираните документи.

В Определение №11238 от 19.12.2024г. по адм.д. №2765/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив е отбелязано, че за пенсионния орган не съществува пречка да се произнесе по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст подадено от В. С., въз основа на официално заверени преписи от документите за трудов и осигурителен стаж, доколкото съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Закона за адвокатурата, според който адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент, като пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. В тази връзка представените копия на осигурителна книжка № 40253/08.01.1996г. и образец УП-3 с № 348/04.06.2003г. са разгледани в хода на пенсионното производство. Предвид направените констатации, преценката за право на пенсия е направена без оглед стажа от 01.02.1995г. до 31.12.1999г., посочен в осигурителна книжка № 40253/08.01.1996г. и образец УП-3 с № 348/04.06.2003г.

Последвало е издаването на Разпореждане № **********/Протокол № N01121/31.03.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което по събраните в рамките на административното производство редовни документи за осигурителен стаж и доход, вкл., служебна бележка №2113-15-698#7/06.06.2019 г., служебна бележка №1019-15-1229#6/26.03.2025 г. издадени от отдел КПК при ТП на НОИ-Пловдив с осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице, осигурителна книжка №40253/08.01.1996 г. с осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г., е зачетен стаж за времето от 24.12.1976 г. до 24.11.2021 г., с прекъсване, както следва: осигурителен стаж положен при условията на първа категория труд 13 г. 06 м. 01 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 14 г. 06 м. 28 дни и общ осигурителен стаж на основание чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд 37 г. 01 м. 00 дни. Пенсията не е отпусната към датата на подаване на заявлението, а към 25.11.2021г., тъй като към тази дата е изпълнено условието за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО.

Изчисленият индивидуален коефициент-0.875 по разпореждане № **********/Протокол № N01121/31.03.2025 г. е изчислен на база тригодишен базисен период от 01.10.1990 г. до 30.09.1993 г. с доход 115686.00 лв. и базисен период за времето от 01.01.2001 г. до 24.11.2021 г., като осигурителният доход за посочения период е в размер на 65599.61 лв., зачетен по удостоверение № 283-5235/22.08.2014 г. издаден от ОА на БА [населено място], с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и данните в заверените от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив осигурителна книжка и служебни бележки, като самоосигуряващо се лице, във връзка с чл. 41, ал. 1 от НПОС. По отношение положения осигурителен стаж при осигурител ЕТ „Пимекс-П. Г.“ за периода от 01.11.2001 г. до 21.11.2002 г. за осигурителен доход е зачетена минимална работна заплата на основание чл. 40, ал.7 от НПОС, тъй като липсват данни в Регистъра на осигурените лица и не е представен обр. УП-2 с осигурителен доход за цитирания период. След прилагане разпоредбата на чл. 70 от КСО, доходът за изчисляване размера на пенсията е 1009,33 лв. (средномесечният доход за страната за периода м.11.2020 - м.10.2021 г. - 1153.52 лв. е умножен по индивидуалния коефициент - 0.875). Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО процентите осигурителен стаж за определяне размера на пенсията - 44.50%. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, 44.50 % от дохода за изчисляване размера на пенсията (1009.33 лв.) формират размер на пенсия - 449.15 лв.

На основнаие § 7е от ПЗР на КСО от 25.12.2021 г. пенсията е преизчислена в размер на 491.54 лв. От 01.07.2022 г. на основнаие §7ж от ПЗР на КСО е определен размер 618.30 лв. От 01.10.2022 г. на основнаие §7з ал. 2 от ПЗР на КСО е определен размер 618.30 лв. От 01.07.2023 г. съгласно чл. 100 от КСО размерът е преизчислен на 692.49 лв. От 01.07.2024 г. съгласно чл. 100 от КСО размерът е преизчислен на 768.66 лв.

Недоволен от така постановеното разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като към жалбата не са представени нови доказателства. Единствените наведени възражения са за незачетения осигурителен стаж в периодите от 01.02.1995г. до 31.12.1999г. и от 01.07.2001г. до 31.12.2001г. по в осигурителна книжка № 40253/08.01.1996г. и образец УП-3 с № 348/04.06.2003г., както и за датата на отпускане на пенсията, която според жалбоподателя е 20.02.2019г. /датата на заявлението за отпускане на пенсията/, а не 25.11.2021г.

При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Не се констатират и допуснати в хода на административната процедура съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основният спор по делото е свързан с приложението на материалния закон относно това правилно ли е определен осигурителният стаж на оспорващия и съответния осигурителен доход, въз основа на които е изчислен окончателният размер на пенсията, както и относно размера на индивидуалния коефициент, който е структуроопределящ елемент в размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно, че жалбоподателят през периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2000г., от 01.07.2001г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2006г. до 21.12.2011г. е бил самоосигуряващо се лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, който определя, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение по отношение незачетения осигурителен стаж на жалбоподателят в периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2000г., от 01.07.2001г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2006г. до 21.12.2011г., като самоосигуряващо се лице, мотивите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, определя, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. А..9 от на чл.6 от КСО определя, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

Изричната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО повелява, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, възпроизведена и в чл. 37, ал. 1 от НПОС. Тълкуването на посочената норма сочи на извод, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО (лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци), в който кръг попада и жалбоподателят, са за сметка на осигурените лица. Задължението за последните се смята за изпълнено с постъпването на осигурителните вноски в осигурителния орган.

В спорното съдебно производство двете страни са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена тежест за жалбоподателят, същият не установи в условията на пълно главно доказване в процеса твърдения факт на осъществявана търговска дейност от ЕТ „ВВС-В. С.“, съответно трудова дейност от нейната страна през процесните периоди. В резултат, след като жалбоподателят не е упражнявал реално и фактически трудова дейност през процесните периоди, за тези периоди не попада в кръга на осигурените лица, респ. стажът за периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2000г., от 01.07.2001г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2006г. до 21.12.2011г. не е осигурителен по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1 от КСО. Съгласно чл.69, ал.1 КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Съгласно чл.69, ал.9 КСО от  31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до [възраст] възраст за лицата по ал. 4 и 7. Видно от събраните в хода на административното производство доказателства, по отношение на жалбоподателя не е изпълнено условието за 18 години действително положен стаж като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, В. С. има 13 г. 06 м. 01 ден.

На следващо място, съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: т. 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т. 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 КСО за 2019 г. мъжете придобиват при навършена възраст 53 години и 04 месеца, придобит 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и сбор от навършена възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория не по-малък от 100, не са придобили право на пенсия по чл. 68 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. В. С. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 1 от КСО на 25.11.2021 г., при сбор от навършена възраст и осигурителен стаж 100 (навършена възраст 62 г. 11 м. 00 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 37 г. 01 м. 00 дни). Ето защо съдът намира, че правилно пенсионният орган е отпуснал следващата му се пенсия считано от 25.11.2021 г., тъй като към тази дата жалбоподателят изпълнява условията на чл. 696, ал. 1 от КСО.

Не на последно място, в конкретния случай, при извършената по повод подаденото заявление за отпускане на пенсия проверка на осигурителния стаж за времето от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. предвид представената от заявителя осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице в ЕТ „ВВС-В. С.“ и липсата на данни в Регистъра на осигурените лица (Доклад изх. № 2113-15-698#10/25.06.2019 г. – л. 49), е установено, че за жалбоподателят има данни за въведен заверен осигурителен стаж за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2005г. по подадено от С.заявление с вх.№ 4004-15-126 от 20.02.2019г. за период 2003г.-2005г. От извършената проверка е установено, че положените в осигурителната книжка индивидуални печати на длъжностните лица К. П. – старши ревизор под №40 и този на С. К. – старши финансов ревизор под №31, не съответстват на утвърдените със Заповед на Директора на ТП на НОИ-Пловдив /РУСО/ образци.

Ето защо, съдът намира, че правилно длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е зачело за осигурителен стаж за времето от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. и същата е изключена от доказателствения материал, като годно доказателствено средство досежно отразените в нея данни.

За пълнота следва да се посочи, че с разпореждането на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е изчислен индивидуален коефициент по двата начина, като е прието, че този чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО – 0.875, е по-благоприятен, поради което и пенсията е определена въз основа на него. Пред директора на ТП на НОИ – Пловдив е бил спорен именно въпросът за размера на индивидуалния коефициент, относим за изчисляване на размера на пенсията, като в своето решение контролният в йерархията на пенсионното осигуряване орган подробно е проследил както нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, така и е онагледил начина, по който размерът на ЛПОСВ е бил определен.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-104/20.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-232/27.05.2025 г. на С.против Разпореждане № **********/Протокол № N01121/31.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При този изход на спора, Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ / в действащата към момента на образуване на делото редакция/, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХХ състав,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. С., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-15-104/20.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-232/27.05.2025 г. на С.против Разпореждане № **********/Протокол № N01121/31.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА В. В. С., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на призоваване [населено място], [улица] сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.