Р Е Ш Е Н И Е
№ …....../14.11.2017г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4393 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от Е.Н.С., ЕГН **********
с адрес ***«Н.», бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу «В.И. ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, офис *, представлявано от управителя Н.И.Г.
и „Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да заплатят
на ищеца следните суми: 893.31
щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен
труд през м. март 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 100.19
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015г. до
03.06.2016г.; 852.29 щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
април 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 95.59 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015г. до 03.06.2016г.; 397.83
щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен
труд през м. юли 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 30.45 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г.; 1060.80 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015г. до
02.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 81.20 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г..
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд по индивидуални трудови
договори сключени на 10.05.2013г.; 22.12.2014г. и 14.07.2015г. с ответника «В.И.
ЕООД на длъжност „моряк” в периода 03.07.2012г.-26.04.2015г. вкл. и
14.07.2015г.-02.09.2015г. вкл.. Уговореното трудово възнаграждение било в
следните размери – 535 щ.д по първия; 1000 щ.д. по втория и 1200 щ.д. по третия
договор. Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО
8000836 плавал към него момент под български флаг като моряк по смисъла на
чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация
на труда. За времето, в което е работил на кораба не му е било платено
дължимото трудово възнаграждение, поради което и считано от прекратяване на
правоотношението му, ответникът работодател е изпаднал в забава в неговото
плащане. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут
чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради
което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за
плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията
на екипажа са разходи свързани именно с експлоатация на кораба. В тази връзка
сочи, че този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията
на кораба произтичащи от заплати в споразумение за разсрочване плащанията от
11.08.2015г. сключено с други членове на екипажа, които вече са получили
доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. Искането е за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
«В.И. ЕООД, редовно
уведомен по реда на чл. 50, ал.2 вр. ал. 4 ГПК не е депозирал отговор в срока по чл.
131 ГПК.
Ответникът
„Б.” АД, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не оспорва, че е имал
качеството на беърбоут чартьор
на м/к „Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от
06.01.2012г. в периода 08.01-13.11.2015г. По силата на договора корабособственикът „Индивидюъл Технолъджи СА”, Малшалови острови
му е предоставил кораба под наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на
корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър воден от „Морска администрация” Варна и е бил
прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по
договора се уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на
чл. 199 з КТК е неотносима, а дори и да е, то
солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно задължения за
заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с
наемателя или лица, за който той отговаря. С договор за беърбоут
чартър от 07.05.2013г. преотдал
кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.,
също регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация Варна. Между този
пренаемател и ответника В.И. ЕООД е бил сключен
договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и
именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е
сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова
конвенция. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по
нея становища.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен срещу ответника „В.И.” ЕООД:
От приетия като писмено доказателство Индивидуален трудов договор на моряка
от 14.07.2015 г. /л.27/ се установява, че между Е.Н.С. и
ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът приел да изпълнява длъжността „моряк” с месторабота – м/к „Батя”, като било договорено месечно трудово възнаграждение
в размер на 1200 щ. д.
Представени са Трудов договор
№6-07/10.05.2013г. /л.115/ и Индивидуален Трудов Договор от 22.12.2014 г./
л.116/., като по договора от 22.12.2014г., уговореното между страните трудово
възнаграждение възлиза на 1000 щ. д..
Видно от Заповед №364/07.09.2015г. /л.29/ трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 02.09.2015 г. В Заповедта е отразено,
че на работника следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за три дни.
В
производството не бе оспорено обстоятелството, че през исковия период ищецът
реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и
съответното уговорено трудово възнаграждение. Факта на престиране
на труд се потвърждава и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.
П.П.
Приложена е Справка
№507/09.09.2015г. /л.30/, издадена от „ВМ Интернешънъл” ЕООД, от която се
установява размерът на неизплатените от ответника трудови възнаграждения до
датата на прекратяване на правоотношението.
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през
посочения период е в общ размер от 3206.23 щ. д., а именно: за м. март
Предвид
направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до окончателното й
изплащане.
По
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:
Според
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В
конкретния случай съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава относно
дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на падежа, на
който е следвало да бъде заплатено същото. За претендирания период
работодателят е бил в забава, поради което и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание. Размерите им, изчислени от
вещото лице, съответстват на тези посочени в исковата молба, поради което
исковете по чл. 86 ЗЗД са основателни.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че по делото е представена справка от работодателя за
дължимите в полза на работника суми при прекратяване на трудовия му договор, която
по същество представлява извънсъдебно признание на предявените искове.
По отношение на исковете
за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:
По
делото е приет договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово
име: „Беъркон
Не е
спорно по делото, че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на
„БУЛМИНЕРАЛ” ООД.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че нормите на
българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен
в договора за беърбоут чартър
избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора било посочено за
приложимо английското право.
Съдът
намира възражението за неоснователно, а направените от страните по договора за беърбоут чартър избор на
приложимо право и съд – за относими само по отношение
на възникнали между тях спорове във връзка с изпълнението на договора. В чл.
10(б) от същия договор изрично е предвидено задължение за чартьорите
да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в
държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната
норма на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под
българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12
КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на
екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството
им и от мястото, където тези отношения са възникнали.
Българското
законодателство би било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за
всеки спор възникнал от или във връзка с договора за беърбоут
чартър, но само между страните по договора, като
избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във
връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто
е настоящият.
Съгласно
дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В следващите
разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж, капитанът и
другите членове на екипажа са подчинени на наемателя, както и че търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър,
като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на
екипажа, са за негова сметка.
Ищеца
основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД е
било корабопритежател на кораб „Батя“
в процесния период по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а
също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица за основателните претенции,
възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 КТК съдържа легална дефиниция на
понятието корабопритежател – това е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба
или го ползва на друго законно основание.
От ангажирания в производството доказателствен материал се
установява, че „БУЛМИНЕРАЛ” ООД като основен беърбоут
чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване
кораб м/к „Батя” на „Шипинг лоджистик
С.А.” като под-беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016
г., а „Шипинг лоджистик С.А.” сключва с ответника „В.И.”
ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к „Батя”.
Гореизложените обстоятелства се установяват от приетите като писмени
доказателства договори от 07.05.2013 г. /л. 63/. Като доказателство по делото е
прието и генерално пълномощно, с което се установява, че Ксения
Иванова е била упълномощена да представлява дружеството „Шипинг Лоджистик С.А.”, като извършва всички действия, които са
необходими или целесъобразни от името на дружеството във връзка с всякакви
Не е спорно, че подписите, положени „За чартьорите”
в Договора между „БУЛМИНЕРАЛ” ООД и „Шипинг лоджистик
С.А.” от 07.05.2013г., са изпълнени от Ксения Ненкова
Иванова.
За установяване на факта,
че именно „Шипинг лоджистик С.А.” е осъществявал
реалната експлоатация на кораба „Батя”, на който труд
е полагал ищецът, са представени доказателства за осъществени плащания,
намиращи се от л. 162 – л. 214 от делото.
Като
писмено доказателство е прието и писмо от директора на дирекция „Морска
администрация – Варна”, относно кораба м/к „Батя” /л.
61/, в което се посочва, че същият е заличен от регистрите на корабите наети на
беърбоут чартър на
17.11.2015 г. по молба на корабособственика. М/к „Батя” е вписан в регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър на 11.01.2012 г.
Като корабособственик е посочен „Индивидуал Технолоджи С.А.”, Маршалски
острови, за беърбоут чартьор
– „БУЛМИНЕРАЛ” ООД за периода 11.01.2012 г. – 06.01.2017 г.; за подбеърбоут чартьор за периода
06.01.2012 г. – 06.01.2017 г. „Euroquest Shipping LLC” /договорът му е прекратен на
07.05.2013 г./; за подбеърбоут чартьор
за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. - „Шипинг лоджистик
С.А.”, Маршалски острови.
Предвид
посоченото и приетото за установено в производството, съдът намира, че в случая
може да бъде направен обоснован извод, че корабопритежател
на кораба „Батя” по смисъла на закона /чл. 9, ал. 3
КТК/ за исковия период е „Шипинг лоджистик С.А.”,
Маршалски острови.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за
наемателя да преотдава наетия кораб, следва и
изводът, че законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут
чартър между „БУЛМИНЕРАЛ”
ООД като основен беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ и „Шипинг лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ от 07.05.2013 г., като след това последният е сключил посоченият
по-горе в изложението договорът за мениджмънт на кораба с ответника „ВМ
ИНТЕРТЕШАНАЛ” ЕООД от 07.05.2013 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за основателните
претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за
претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и
за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Нормите на чл. 199е
и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба с екипаж като
търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър,
като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на
екипажа, са за негова сметка.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и
установената по делото фактическа обстановка следва правният извод, че „В.И.“
ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметката на „Шипинг Лоджистик“
С.А., с оглед сключения между тях договор за мениджмънт на кораба от 07.05.2013
г., а не от името и за сметката на „Б.“ АД, тъй като към момента на сключване
на трудовия договор и през процесния период „Шипинг Лоджистик“ С.А. е имал качеството на корабопритежател
/наемател/ на кораба м/к „Батя”, с оглед сключения
между него и „БУЛМИНЕРАЛ” ООД договор от 07.05.2013 г.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.199з КТК се
отнася до вреди възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба
и е неприложима за претенция за трудови възнаграждения на екипажа на кораба.
Още по-малко тази разпоредба предвижда солидарност за заплащане на дължими в
полза на работниците суми.
Предвид
гореизложеното и доколкото по делото не се установи нито договорно, нито
законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД
за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че
предявените срещу него искове са неоснователни и недоказани, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора, тъй като ищецът не е направил искане за присъждане на
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Основателно
е искането за присъждане на разноски в полза на ответника „Б.” АД. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: 630 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. В полза на страната следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер от 630 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна разноски в размер на 271.02
лв. държавна такса по обективно съединените искове по курса на щатския долар
към деня на подаване на исковата молба, публикуван на официалната страница на
БНБ – 1, 72335 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на Е.Н.С., ЕГН ********** с адрес ***«Н.», бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, следните суми: 893.31 щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
март 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 100.19 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015г. до 03.06.2016г.; 852.29 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. април 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 95.59 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 28.04.2015г. до 03.06.2016г.; 397.83 щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
юли 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 30.45 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г.; 1060.80 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015г. до
02.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 81.20 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г.., на
основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Н.С., ЕГН **********
с адрес ***«Н.», бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу Б. АД, *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати солидарно
с ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна следните суми: 893.31 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. март 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 100.19 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 28.04.2015г. до 03.06.2016г.; 852.29 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение
за положен труд през м. април 2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 95.59 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
28.04.2015г. до 03.06.2016г.; 397.83 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юли 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и 30.45 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г.; 1060.80 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015г. до 02.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 81.20 щ.д., представляващи лихва
за забава за периода от 03.09.2015г. до 03.06.2016г..
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН ********** с адрес ***«Н.»,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на
„Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 630 лв. /шестстотин и
тридесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата 271.02 лв.
/двеста седемдесет и един лева и 0.02ст.
/, представляваща дължими такси и разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: