РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Плевен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, осми състав, в открито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: НЕДЯЛКО ИВАНОВ
При секретар
Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Иванов исково административно
дело № 541/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Закона за държавна
агенция национална сигурност /ЗДАНС/.
Делото е
образувано по искова молба на К.Ю.Т.,*** чрез адв. А.Р. съдебен адрес: ***
срещу Държавна агенция „Национална сигурност“ с искане за присъждане на
обезщетение по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. чл. 119 от ЗДАНС поради отмяна като
незаконосъобразна на заповед № ЧР-з109/12.03.2020 година на председателя на
ДАНС. Претендира обезщетение в размер на 14 806,08 лева представляващи
обезщетение на основание чл. 119 от ЗДАНС за периода през който е останал без
работа от 12.03.2020г. до 19.01.2022г. в размер но брутното месечно
възнаграждение за шест месеца, заедно със законна лихва върху тази сума,
считано от 16.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника /л.
40/, с
който е изразено становище, че административно дело № 541, по описа за 2022 г.
на Административен съд – Плевен следва да се прекрати, като образувано по
недопустим иск, а именно по искова молба на К.Т. срещу Държавна агенция
„Национална сигурност“, с искане за присъждане на обезщетение по чл. 203, ал. 1
от АПК във вр. чл. 119 от ЗДАНС, поради отмяна като незаконосъобразна на
Заповед № ЧР- з-109/12.03.2020 г. на председателя на ДАНС. Сочи се, че ищецът
претендира обезщетение в размер на 14 806,08 лв., представляващо обезщетение по
реда на чл. 119 от ЗДАНС, за периода в който е останал без работа - 12.03.2020
г. до 19.01. 2022 г., ведно със законната лихва по претендирана сума, считано
от 16.02.2021 г. до изплащането на обезщетението. В отговорът е посочено, че искът
е неоснователен, освен по соченото в исковата молба основание, но и по размер -
брутното трудово възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е било в размер на 2142,40 лв. (съгласно
Справка за начислени и изплатени обезщетения на К.Т., peг. №
ФС-3782/П.08.2022 г.).
Посочено
е, че видно от Заповед peг. № ЧР-з-143/16.03.2022 г., на ищеца следва да се изплати парично
обезщетение, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му
правоотношение за периода от 13.10.2020г. /дата на която му е връчена заповедта
за прекратяване на правоотношението му/ до 13.04.2022 г., в размер на шест
брутни месечни възнаграждения, съгласно чл. 119 от ЗДАНС. Така установения по
закон - ЗДАНС, размер на обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС, възлиза на сумата в
размер на 12 854,40 лв. От брутната сума — 12 854,40, която се следва на ищеца,
следва да бъде удържан данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), на
основание чл. 24 от ЗДФЛ, който възлиза на сумата в размер на 1285,44 лв. и
дължимото обезщетение, по чл. 119 от ЗДАНС, на К.Т. е в размер на 11 568,96
лв., а не соченият в исковата молба размер - 14 806,06 лв. Именно в изпълнение
на отменената Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 г., на К.Т., на основание чл. 117,
ал. 1 от ЗДАНС, са изплатени парични обезщетения в размер на 16 068 лева и
такова за неползван платен годишен отпуск, за 151 работни дни, в размер на 16
174.82 лева, на основание чл. 83, ал. 4 от ЗДАНС за 151 работни дни, видно и от
бюджетни платежни нареждания №№ Е04148 - 16174,82 лв. и Е04151 - 16068 лв.
Намира,
че исковата молба е неоснователна, респективно недопустима, тъй като съгласно
чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение на вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. При празноти
субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ (чл. 203, ал. 2 АПК). Отговорността
на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ, обаче обхваща кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия й състав, а именно: вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Неоснователността
на предявения иск се обосновава именно с константната съдебна практика относно
съдържанието и съотношението на общата деликтна отговорност по Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), отговорността на държавата в хипотезите на
ЗОДОВ и специалните спрямо последния начин на обезщетяване по ЗМВР, ЗДСл и
ЗДАНС. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Според
ответника Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“ е специален по
отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Освен
това, съгласно чл. 119 от ЗДАНС имуществената отговорност на Агенцията не е
пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати, като правото на обезщетение на лицата на държавна служба, чийто
правоотношения са били незаконно прекратени, се урежда от специални закони,
които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички
имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Счита, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Държавната служба е свързана с функционирането на държавата и правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване, се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер. Щом специалният закон, какъвто е в настоящият случай ЗДАНС, съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон - ЗОДОВ, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут.
Сочи се, че служебното правоотношение
между държавния служител, в настоящия случай - К.Т., и органа по назначаването,
възникващо от административния акт на последния, се регламентира от ЗДАНС. Той
урежда по приложимия, специален спрямо ЗОДОВ - чл. 8, ал. 2 от закона, начин
обезщетяването при незаконност и отмяна на административен акт, с който е
прекратено служебното правоотношение на ищеца. В трайната практика на ВКС, вкл.
по чл. 290 от ГПК - Р № 701/09 г. на първо г. о., безпротиворечиво се приема,
че обезщетение се дължи в размера и за срока по чл. 119 от ЗДАНС, по реда
определен именно в ЗДАНС. Недопустимостта на предявения иск се основава на
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която законодателят изключва
приложимостта на ЗОДОВ, когато специален закон урежда възможността за
обезщетяване на претърпелите вреди лица по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. С
нормата на чл. 119 от ЗДАНС е предвидено право на служителя да бъде обезщетен
за оставането му без работа, като обаче максималният период е от шест месеца. С
посочената разпоредба е регламентиран специален ред, по който се реализира
имуществената отговорност на администрацията от незаконосъобразни
административни актове за освобождаване от длъжност на служителите на
Агенцията, с оглед на което се обосновава и неприложимостта на търсената с
исковата молба защита, а именно с иск по ЗОДОВ. Според ответника чл. 119 от
ЗДАНС е специална по отношение на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обезщетението по чл. 119
от ЗДАНС е дължимо в конкретна хипотеза - при незаконосъобразно прекратено
служебно правоотношение на служител на Агенцията, респективно в тази хипотеза
обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.
8, ал. 3 ЗОДОВ. Същата категорично определя, че когато закон или указ е
предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага, т.е. се стига до
обоснован правен извод, че не са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, по предявеният от К.Т. осъдителен иск за заплащане на дължимото му се
обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС.
В отговора на исковата молба в условията на алтернативност, се прави възражение за съдебно прихващане на вземането на Агенцията към К.Ю.Т. в размер на 16 068 (шестнадесет хиляди и шестдесет и осем) лева, представляваща подлежащото на връщане изплатено обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС, поради отмяната на Заповед peг. № ЧР-з-109/12.03.2020 г. с влязлото в сила Решение № 1 от 04.11.2020 г. по адм. дело № С-3/2020 г., АС - Плевен и вземането на К.Т. срещу ДАНС в размер на 11 568.96 (единадесет хиляди петстотин шестдесет и осем) лева и 96 стотинки - определено на основание чл. 119 от ЗДАНС обезщетение за оставането му без работа. Предмет на възражението е вземането на ДАНС, което се намира във връзка с правото, предмет на предявения иск по чл. 119 от ищеца, и може да се компенсира с него. Насрещното вземане на Агенцията е свързано с компенсационното й право да получи платеното на ищеца с отпаднало основание, като именно компенсационното право на ДАНС е това, което осигурява връзката между предмета на иска и предмета на възражението за прихващане.
Посочва, че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, със Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 г., във ведомостта за работни заплати на служителите на ДАНС са начислени следните парични обезщетения по ЗДАНС, респективно данък върху доходите на физическите лица: Парично обезщетение на основание чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС за прослужени 10 години - 7,5 брутни работни заплати в размер на 16 068 лв. (обезщетението не подлежи на облагане с ДДФЛ) и Парично обезщетение на основание чл. 85, ал. 4 от ЗДАНС за 151 дни неизползван платен годишен отпуск, в размер на 17 972,02 лв., от която сума са удържани 1 797,20 лв. ДДФЛ т.е. ищеца е получил, чрез банков превод сумата в размер на 16 174.82 лв.
Счита, че материалноправният ефект на настоящото изявление за прихващане е погасяване на насрещните вземания между ДАНС и К.Т., до размера на по-малкото от тях, с обратна сила - от деня, в който са били налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД, за да се извърши прихващането. Налице са условията за извършване на съдебна компенсация между претендираното обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС и изплатените обезщетения по чл. 117 от ЗДАНС на ищеца. Т.е. от претендираното обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС да бъде прихваната сумата в размер на изплатените обезщетения по чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС - 16 068 лева, което означава, че след извършеното прихващане дължимата от ищеца сума възлиза на сумата от 4 499,04 лева.
Според ответника, след като с влязъл в сила съдебен акт е признато за незаконно прекратяването на служебното правоотношение, то се отрича и правото на органа по назначението да изплаща обезщетение по чл. 117, ал.1 от ЗДАНС. Плащането на обезщетение по чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС се явява на отпаднало основание и същото подлежи на връщане, респ. на прихващане – сочи се съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК. Допълва се, че аналогична съдебна практика има и по отношение на възможността да се бъде прихванато изплатено обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на правоотношението с обезщетение за оставане без работа поради незаконно прекратяване на правоотношението. Моли се, да бъде взето впредвид, че ищеца в настоящото производство, ползвайки се от силата на присъдено нещо на влязлото в сила на 16.06.2021 година Решение № 1 по адм дело № С-3, по описа за 2020 г. на AC-Плевен, е депозирал молби, с вх. №№ РД-1826/24.06.2021 г., ПН-606/19.08.2021 г., Ж- 580/29.11.2021 г. и Ж-581/29.11.2021 г., за изплащане на следващото му се обезщетение за оставане без работа, поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, с оглед на което е издадена Заповед рег. № Чр-з-143/06.03.2022 г., да бъде изплатено на Т. обезщетение но чл. 119 от ЗДАНС, в размер на 11 568,96 лв., като определеното му обезщетение, на основание чл. 119 от ЗДАНС, за времето, през което е останал без работа, 11 568.96 лева, представлява по своята правна същност чиста сума, след приспадане на данъците.
Посочено е, в контекста на гореизложеното, че се установява наличието на предпоставките за настъпване на компенсаторния ефект на прихващането. Съгласно чл. 103-105 от ЗЗД прихващането (компенсацията) е способ за погасяване на задължения, който предпоставя наличие на две насрещни, еднородни и заместими, задължения (ДАНС дължи на Т. обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС, съответно пък Т. дължи връщане на получено обезщетение по реда на чл. 117 от ЗДАНС); идентичност на субектите по двете правоотношения; изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на пасивното такова. Тези предпоставки в случая са налице, като съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях.
Съгласно константната съдебна практика, след като с влязъл в сила съдебен акт е признато за незаконно прекратяването на служебното правоотношение, то се отрича и правото на органа по назначението да изплаща обезщетение по чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС, в случай че лицето подаде молба за възстановяване на служба в ДАНС. Такава молба е подадена в законоустановения 14-дневен срок от К.Т., респективно същият е възстановен на длъжност държавен служител в ДАНС със Заповед, peг. № ЧР- з-30/l9.01.2022 г., с оглед на което изплатеното му обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС се явява такова с отпаднало основание и същото подлежи на връщане, респективно на прихващане, като е посочена съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК. Посочено е, че К.Т. и ДАНС си дължат взаимно парични суми, като насрещните вземания са изискуеми и ликвидни, следователно могат да бъдат прихванати до размера на по-малкото от тях, респективно дължимото на Т. обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС. С оглед на което, Т. на 15.07.2022 г. е уведомен за направено от Агенцията прихващане между вземането на ДАНС в размер на 16 068 лв. (изплатеното на Т. обезщетение на основание чл. 117 от ЗДАНС) и дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа, на основание чл. 119 от ЗДАНС, в размер на 11 568,96 лв., т.е. с извършеното от Агенцията прихващане на вземания на Т. не само, че не му се дължат суми, а дори напротив същият има задължения към Агенцията, в размер на 4 499,04 лв., което е разликата на дължимото от Т. и Агенцията вземане. Отбелязва се, че и уведомяването за прихващането е получено от ищеца няколко месеца след това, доколкото същият не е получил Писмо, peг. № ПН-1054/28.04.2022 г., а след като обаче е завел неоснователния си иск, вече е получил и уведомяването за прихващането. Първото писмо за уведомяване за извършеното прихващане е изпратено на Т. на 28.04.2022 година, но обратната разписка се върна от Български пощи като непотърсена, в следствие на което е и по-късното уведомяване на ищеца по настоящото производство за извършеното от ДАНС прихващане.
Ответникът иска да се прекрати образуваното административно дело, поради недопустимостта на исковата молба, доколкото установяването на твърдените от ищеца обстоятелства е недопустимо да бъде извършено от административен съд и в производството по чл. 203 АПК, а ако се приеме исковата молба за допустима, се моли да се отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да се извърши поисканата с писмения отговор на исковата молба съдебна компенсация.
В съдебно заседание ищецът - К.Ю.Т.,*** се явява лично и
с адв. А.Р., който поддържа подадената
искова молба и с оглед становището на ДАНС по исковата молба прави искане на
основание чл. 214 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за изменение на иска, като заявява,
че се претендира обезщетение вместо в размер на 14 806,08 лева, както е заявен с
исковата молба в размер на 12 854,40
лева. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С определение в
о.с.з. от 03.10.2022г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, като
същият се счита предявен за сумата 12 854,40 лева.
Представени са и писмени бележки, като се сочи, че направеното с отговора
на ИМ и поддържано в процеса възражение на ответника ДАНС - за съдебно
прихващане на вземането на ищеца К.Т. по силата на чл.119 от ЗДАНС - предмет на
настоящето производство, е неоснователно и противоречи на правни разпоредби
както на ЗЗД, така и на такива на ЗДАНС. Сочи се, че ответникът ДАНС неправилно
счита, че са налице предпоставките за извършване на прихващане по чл. 103 и сл.
от ЗЗД. В случая двете страни не си дължат взаимно пари, както твърди
ответникът - между изплатеното обезщетение на К. Т. по основанието на чл.117
ЗДАНС е в резултат на прекратено правоотношение, като това му право - да получи
обезщетение в размер на възнаграждение за всяка прослужена година от него в ДАНС, е безспорно и тези
обезщетения са негови - той е прослужил, т.е. отработил
тези си години на държавната служба в Агенцията. Допълва се, че
отменената като незаконосъобразна Заповед peг. № 19/12.03.2020 г. на председателя на ДАНС за
прекратяване на служебното правоотношение на К. Т. не е факт на „отпаднало
основание“, по който факт изплатеното му обезщетение по чл.117 ЗДАНС за всяка
прослужена година, следва „да подлежи на връщане, респ. на прихващане“. Защото това претендирано чрез
прихващане вземане не е изискуемо и ликвидно. Сочи се, че и в
диспозитивите на решенията на AC-Плевен по адм. д. № С-3/2020 г. и на ВАС по адм. д. С-2/2021 г.
не се вменява задължение за връщане от К. Т. на изплатеното му обезщетение от
този вид - няма и такава правна норма за правоприлагане. Различен е и
видът/основанията на обезщетенията, претендирани от ДАНС за прихващане по
смисъла на чл.117 и чл.119 от ЗДАНС, като и по смисъла на двете норми правото е
на кредитора К. Т.. Твърди се, че липсва парично задължение на К.Т. - защото
парите са си негови. Цитира се чл. 117, ал.4 от ЗДАНС, който казва: „При повторно и при всяко
следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение,
определено по реда на ал. 1-3, се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения,
колкото вече са получени от държавните служители“, като има факт на прекратено
правоотношение и изплатено обезщетение като задължение. Фактът на прекратеното
праотношение на К.Т., дори с порочна и отменена заповед, си е факт и занапред,
при последващото възобновяване/назначаване/възстановяване на служебното
правоотношение, следва да се прилага именно цитираната законова разпоредба, както говори и Законът за
нормативните актове.
На следващо място е
посочено, като изложение за неоснователност на искането за прихващане и
съгласно ЗЗД: именно в подкрепа на изложението, и уредената недопустимост на
прихващане в чл. 105 ЗЗД (факултативна компенсация), сочи като неоснователно
възражението /искането на ответника по делото: ищецът/кредитор К. Т. не е съгласен да се прихващат
твърдените суми/вземания от ДАНС, тъй като счита че са „породени от умишлени непозволени
деяния“, каквато се явява издадената и
(отменената от съда, при упражнено право на защита) незаконосъобразна Заповед peг. № 109/12.03.2020 г.
на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното правоотношение на К. Т..
Още повече, налице е изрично несъгласие за прихващане от страна на кредитора К.Т.
спрямо твърдените „взаимни задължения за пари“ от ответника. Иска се от съда да
уважи предявените главен и акцесорни искове.
В съдебно заседание ответникът по иска – Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/, представлявана от Т. П. – държавен служител с
юридическо образование в ДАНС, изразява становище че поддържа написаното в
отговора на исковата молба, че исковата молба е неоснователна, според нея
именно с отменения акт, лицето се счита за възстановено на работа, като
изплатените обезщетения следва да бъдат възстановени на Агенцията, доколкото
същите са недължимо платени. Моли се да бъдат присъдени разноски.
Представени са и писмени бележки, с които се твърди,
че доколкото
претенциите, свързани с правото на ищеца да оспори законността на
прекратяването на служебното му правоотношение и да иска отстраняване на
неблагоприятните последици от прекратяване на служебното му правоотношение се
разглеждат по реда на съдебно-административния контрол и подлежат на
разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административните актове.
Когато предмет на оспорване е имуществена претенция за заплащане на обезщетение
за времето, през което ищецът не е допускан на работа, т.е. повдигнат е спор за
съществуването и размера на имуществените вземания на лицето, се касае до
имуществен спор, който в съответствие с разпоредбата на чл. 119 от ЗДАНС
подлежи на разглеждане по общия исков ред, тъй като предвидения в глава XI на
АПК (чл. 203 и сл.) специален ред е за предявяване на искове за обезщетения,
които се явяват последица от незаконосъобразния административен акт. Допълва
се, че когато в специален нормативен акт, уреждащ служебното правоотношение и в
АПК не е предвиден ред, по който държавен служител, претендиращ обезщетение
свързано със служебното му положение, но непроизтичащо от незаконосъобразен административен
акт, да реализира правата си, следва по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА
да се приложи разпоредбата на чл. 119 от ЗДАНС, съгласно която, както и в
отговора е посочено е в размер на 6 заплати. Сочи се, че чл. 119 от ЗДАНС е
специална по отношение на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обезщетението по чл. 119 от ЗДАНС
е дължимо в конкретна хипотеза - при незаконосъобразно прекратено служебно
правоотношение на служител на Агенцията, респективно в тази хипотеза
обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.
8, ал. 3 ЗОДОВ. Същата категорично определя, че когато закон или указ е
предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Според ответника
се стига до обоснован правен извод, че не са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по предявеният от К.Т. осъдителен иска за заплащане на
дължимото му се обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС. Сочи се още че,
неоснователността на предявената искова претенция се обосновава и от
представената по делото Заповед, peг. № ЧР-з-143/16.03.2022 г., от която се установява, че на ищеца следва да се
изплати парично обезщетение, поради незаконосъобразно прекратяване на
служебното му правоотношение, за периода от 13.10.2020 г. (датата на която му е
връчена заповедта за прекратяване на правоотношението му) до 13.04.2022 г., в
размер на шест брутни месечни възнаграждения, съгласно чл. 119 от ЗДАНС. Така
установения по закон - ЗДАНС, размер на обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС,
възлиза на сумата в размер на 12 854,40 лв., която е останала безспорна, с
оглед изменението на размера на исковата претенция по предявения от ищеца иск,
предмет на настоящото производство, като от брутната сума - 12 854,40, която се следва на ищеца, следва да бъде
удържан данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), на основание чл. 24 от
ЗДФЛ, който възлиза на сумата в размер на 1285,44 лв. и следователно дължимото
обезщетение, по чл. 119 от ЗДАНС, на К.Т. е в размер на 11 568,96 лв., а не
соченият в исковата молба размер - 14 806,06 лева.
С оглед проведеното
открито заседание по предявения от ищеца иск по чл. 203 от АПК във вр. чл. 119
от ЗДАНС, признанието на ищеца относно уведомяването за прихващане и застъпеното
от представителя на Окръжна прокуратура - Плевен становище относно
основателността на разгледания иск по чл. 203 от АПК, се поддържа направеното
възражение за съдебно прихващане, по което в проведеното съдебно заседание не е
имало разпореждане за неприемане на същото, на вземането на Агенцията към К.Ю.Т.
в размер на 16 068 (шестнадесет хиляди и шестдесет и осем) лева, представляваща
подлежащото на връщане изплатено обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС, поради
отмяната на Заповед peг. № ЧР-з-109/12.03.2020
г. с влязлото в сила Решение № 1 от 04.11.2020 г. по адм. дело № С-3/2020 г.,
АС - Плевен и вземането на К.Т. срещу ДАНС в размер на 11 568.96 (единадесет
хиляди петстотин шестдесет и осем) лева и 96 стотинки - определено на основание
чл. 119 от ЗДАНС обезщетение за оставането му без работа. Иска се от съда да
отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана, и да се извърши
поисканата с отговора на исковата молба съдебна компенсация.
В съдебно заседание представителят на ОП – Плевен дава
становище, че от събраните по делото доказателства е видно и предлага на съда
искът да бъде уважен, съгласно неговата редакция и изменение от съдебното
заседание от 03.10.2022г.
Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 година на председателя на ДАНС, на основание чл. 111, вр.
с чл. 110, ал. 1, т. 7, буква „г“ предл. първо от ЗДАНС, е
прекратено служебното правоотношение на К.Ю.Т. –
младши агент II степен, експерт в Териториална
дирекция „Национална сигурност“ – Плевен при ДАНС, считано от датата на
връчване на заповедта.
С Решение № 1/04.11.2020, постановено по адм. дело № С-3/2020 г. по описа на Адм.
съд – Плевен, потвърдено с Решение №45 от 16.06.2021г. по адм. дело №С-2/2021г.
на ВАС и влязло в законна сила на 16.06.2021г., е постановена отмяната на
посочената по - горе заповед по жалба на К.Ю.Т..
Към датата на прекратяване на служебното
правоотношение – 12.03.2020 г. брутното месечно възнаграждение на ищеца е било 2 142,40
лв., видно от Справка от ДАНС изх. № ФС-3782/11.08.2022г. /л. 48 до л. 50/.
От представените от ищеца Удостоверение изх.
№150192200456826/28.01.2022г. от ТД на НАП – В- Търново /л.16/, Удостоверение
изх. №**********/28.01.2022г. от ТП на НОИ – Плевен /л.17/ и Справка – данни за
осигуряването за ищеца за периода 01.06.2020г. до 31.12.2021г., издадена от НАП
се доказва, че от 01.06.2020г. до 31.12.2021г. К.Ю.Т.
е бил безработен.
Не се спори между страните, че претенцията за
обезщетението по чл. 119 от ЗДАНС е в размер 12 854,40 лева.
По делото е представена Заповед рег. №
ЧР-З-143/16.03.2022г. на председателя на ДАНС, на основание
чл. 9, ал. 2 и чл. 119 от ЗДАНС на К.Ю.Т. да бъде изплатено парично обезщетение поради
незаконно уволнение в размер на 12 854,40 лева,
представляващо 6 месечни брутни възнаграждения за периода от 13.10.2020г. до
13.04.2021г. /л. 54/.
С писмо рег. №ПН-1039/27.04.2022г. /л.64/ председателят на ДАНС,
уведомява К.Ю.Т., че на основание чл. 103, ал.1 и чл. 104 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ прихваща вземането на ДАНС от К.Т. в размер на
16 068 лева, представляващо подлежащо на връщане обезщетение по чл. 117 от
ЗДАНС, след отмяна на Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 година на председателя на
ДАНС, след влязло в законна сила съдебно решение по адм. дело №С-3/2020г. по
описа на Адм. съд Плевен и вземането в размер на 11 568,96 лева,
представляващо определеното на К. Т. на основание чл. 119 от ЗДАНС, обезщетение
за оставането му без работа, до размера на по- малкото от тях. Уведомлението не
е получено от Т., като същото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено,
видно от отбелязването върху плика и известие за доставяне /л. 66 и 67/.
С писмо рег. № ПН-1776/13.07.2022г. /л.58/ председателят на ДАНС,
уведомява К.Ю.Т., че на основание чл. 103, ал.1 и чл. 104 от Закона за
задълженията и договорите прихваща вземането на ДАНС от К.Т. в размер на 16 068
лева, представляващо подлежащо на връщане обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС, след
отмяна на Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 година на председателя на ДАНС, след
влязло в законна сила съдебно решение по адм. дело №С-3/2020г. по описа на Адм.
съд Плевен и вземането в размер на 11 568,96 лева, представляващо
определеното на К. Т. на основание чл. 119 от ЗДАНС, обезщетение за оставането
му без работа, до размера на по- малкото от тях. Уведомлението е получено от Т.
на 15.07.2022г., видно от известие за доставяне /л. 60/.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като съгласно чл. 204,
ал. 1 от АПК искът може да се предяви след отмяна на административния акт, а
съгласно чл.119 от ЗДАНС при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, държавните служители в Държавна агенция "Национална
сигурност" имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно
възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през
което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца, а когато през това
време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във
възнагражденията. Поради което възраженията на ответника, че искът е недопустим
са неоснователни. Налице е постановена по съдебен ред отмяна на уволнението
като незаконно.
Съдът намира исковата претенция за неоснователна.
В разпоредбата чл.119 от ЗДАНС се съдържат
материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато
незаконно уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода,
за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на
обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи
обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост
възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на брутното месечно
възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през
което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това
време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във
възнагражденията.
Налице е отмяна на уволнението като незаконно, като
решението на съда е влязло в сила на 16.06.2021 година, ищецът не е работил и
са представени данни за възнаграждението от ответника, което не е оспорено от
ищеца – налице са предпоставките за дължимост на обезщетението.
След искане от процесуалния представител на ищеца,
съдът е допуснал изменение на размера на иска, като същият се счита предявен за
сумата от 12 854,40 лева, вместо за предявения
с ИМ 14 806,08
лева, ведно със законна лихва, считано от
16.06.2021г. и се претендира за периода 12.03.2020г. – 19.01.2022г., като ответникът
по иска изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като с
оглед изменението на иска за сумата 12 854,40 лева,
няма спор между страните, че това е размера на обезщетението по чл. 119 от
ЗДАНС, но е спорно периода, за който се претендира, като според ищеца за
периода от 12.03.2020г. до 19.01.2022г., а според ответника от 13.10.2020г. до
13.04.2021г., спорен е и въпросът дали сумата за обезщетението е заплатена –
според ищеца не е, а според ответника е погасена чрез прихващане с вземане размер на 16 068 лева,
представляващо подлежащо на връщане обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС от страна
на ищеца Т., след отмяна на Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 година на председателя
на ДАНС, в резултат на влязло в законна сила съдебно решение по адм. дело
№С-3/2020г. по описа на Адм. съд Плевен. Представителят
на ОП – Плевен дава становище, че искът следва да бъде уважен, с оглед
събраните по делото доказателства и с оглед редакцията и изменение на размера
на иска от съдебното заседание на 03.10.2022г.
В случая не се спори между страните, че претендираното
обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС, е в размер на 12 854,40 лева, а и по делото на л. 54 е приложена заповед рег.
№ ЧР-з-143/16.03.2022 г. на председателя на ДАНС, с която е заповядано да се
изплати парично обезщетение на Т. поради незаконно прекратяване на служебното
правоотношение за периода 13.10.2020 г. до 13.04.2021 г. в размер на
12 854,40 лева и то поради наличие на влязло в сила решение № 1/04.11.2020, постановено
по адм. дело № С-3/2020 г. по описа на Адм. съд – Плевен, потвърдено с Решение
№45 от 16.06.2021г. по адм. дело №С-2/2021г. на ВАС , с което е отменена
заповед № ЧР-з-109/12.03.2020
година на председателя на ДАНС.
В случая е налице
определяне на претендираното в настоящото производство обезщетение и исковата
претенция е неоснователна.
Определеното от органа обезщетение е за периода от
13.10.2020г. до 13.04.2021г., защото нормата на чл. 119 е фиксирала максимален
период от не повече от 6 месеца за времето през което служителят е останал без
работа, като началният момент следва да бъде датата от която служебното
правоотношение е прекратено. Тъй като Заповед № ЧР-з-109/12.03.2020 г. не е била връчена
на Т. до подаване на жалба срещу самата заповед до Адм. съд – Плевен на
03.10.2020г., настоящия състав на съда приема, че именно на тази дата същият е
узнал за заповедта, а съгласно заповедта, прекратяването на служебното
правоотношение, е считано от датата на връчване на заповедта, т.е. 03.10.2020г.
Узнаването на Т. за заповедта се потвърждава и от съдебното решение по адм.
дело №С-3/2020г. на Адм. съд – Плевен /л. 6/ и въз основа на горното съдът приема за доказано, че за периода от 13.10.2020г.
до 13.04.2021г., попадащ в срока на прекратяване на служебното правоотношение и
представляващ 6-месечен период на дължимост на обезщетението по ЗДАНС, ищецът е
бил безработен и не е получавал други доходи и му се следва обезещетение, което
обаче вече е определено от органа и искането е неоснователно, като
неоснователна е и исковата претенция за периода от 12.03.2020г. до 12.10.2020г.
и от 14.04.2021г. до 19.01.2022г., доколкото се отнася за периоди за които не
се дължи обезщетение.
Съдът следва да отбележи, че в настоящия процес е
направено и възражение за прихващане на дължимото обезщетение от ответната страна, веднъж с нарочно писмо рег.
№ПН-1776/13.07.2022г. /л.58/ от председателя на ДАНС, като уведомлението е получено
от Т. на 15.07.2022г., видно от известие за доставяне /л. 60/, т.е. достигнало
е до знанието на ищеца. Отделно с писмения отговор по делото преди първото по делото съдебно заседание
също е направено възражение за прихващане /л. 43/ т.е. определеното със
заповедта от 16.03.2022 г. обезщетение, което се претендира в настоящото
производство е и прихванато т.е. материалноправният ефект на изявлението за
прихващане е погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях,
с обратна сила - от деня, в който са били налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД
т.е. ответникът е извършил прихващане на
претендираното обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС
, определено със заповедта от 16.03.2022 г., и изплатеното обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС,
като съгласно Справка за изплатени суми от ДАНС /л.48 до л. 50/ е видно, че
обезщетението по чл. 117 от ЗДАНС е определено в размер на 16 068 лева,
като е представено и платежно нареждане, доказващо изплащането на К. Т. на
23.06.2020г. на сумата от 16 068 лева /л.52/, като неотносими към предмета
на спора са доводите на ищеца, че вече платеното обезщетение на Т. по чл. 117
от ЗДАНС не подлежи на връщане, тъй като разпоредбата на ал. 4 от същия член
предвижда при повторно и при всяко
следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение,
определено по реда на ал. 1 - 3, да се приспадат толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото вече са получени от държавните служители /основание за
изплащане на обезщетението по чл. 117 е да има прекратяване на служебното
правоотношение, а след като с влязъл в сила съдебен
акт е признато за незаконно прекратяването на служебното правоотношение, то не
е налице прекратяване, респ. не се дължи обезщетение по чл. 117 от ЗДАНС/.
Неоснователно е и възражението на
процесуалния представител на ищеца, че Т. не е давал съгласие за извършването
на прихващане, а такова е необходимо, тъй като се касаело за вземане породено
от „умишлени непозволени действия“ и съгласно чл. 105 от ЗЗД е необходимо и
неговото съгласие, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, които да
докажат „умишлени непозволени действия“, а тежестта на доказване на подобни
факти е на ищеца по делото.
С оглед на горното, според настоящия състав на съда,
претенцията за изплащане на обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС за периода от
13.10.2020г. до 13.04.2021г., в размер на 12 854 ,40 лева се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице издадена заповед за изплащане на
парично обезщетение от 16.03.2022 г. на председател на ДАНС, а и като погасена
чрез прихващане, а претенцията за периода от 12.03.2020г.
до 12.10.2020г. и от 14.04.2021г. до 19.01.2022г. се явява неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва считано от 16.06.2021г., доколкото акцесорният иск
е обусловен от основателността на главния иск, а в случая главният иск е
неоснователен, респ. и акцесорният иск за присъждане на законна лихва също се
явява неоснователен.
Предвид горното, съдът счита, че следва да бъде
постановено решение, с което да отхвърли претенцията за изплащане на
обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС за 13.10.2020г. до 13.04.2021г., в размер на 12 854,40
лева, тъй като е налице определяне на същото със заповед на председател на
ДАНС, като е налице и прихващане на дължимото обезщетение, а за периода от 12.03.2020г. до 12.10.2020г. и от 14.04.2021г. до
19.01.2022г., както и за присъждане на законна лихва от 16.06.2021г. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед на претендираното
от процесуалния представител на ДАНС юрисконсултско възнаграждение в размер на
540 лева и на основание чл.
25 ал. 2 от Наредба за
заплащането на
правната помощ
на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 540 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 от АПК
вр. чл. 119 от ЗДАНС, Административен съд – Плевен
РЕШИ:
Отхвърля предявения от К.Ю.Т. с ЕГН ********** *** срещу Държавна агенция „Национална сигурност“ иск с правно основание по чл. 119 от ЗДАНС за периода
от 12.03.2020г. до 19.01.2022г., в размер на 12 854,40 лева, заедно със законна лихва
върху тази сума, считано от 16.06.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението като неоснователен.
Осъжда К.Ю.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, гр.
София деловодни разноски в размер на 540
(петстотин и четиридесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба,
пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/