Решение по дело №1074/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Т. С. Т. против Служба „Военна полиция“ гр. София с искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 250лв, от които 100лв представляващи възнаграждение за един адвокат и 150лв пътни разноски за адвоката, предоставил правна защита срещу НП №А001871 от 26.06.2019г, издадено от директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив с наложена на ищеца глоба в размер на 50лв на основание чл.184 ал.4 от ЗДвП, което е отменено с Решение № 260015/18.08.2021г, влязло в сила на 18.09.2021г, постановено по АНД №22/2021г по описа на РС Котел. Със същата искова молба е предявен иск против Служба „Военна полиция“ за осъждането й да заплати на ищеца обезщетение в размер на 500лв за неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания, страдания и унижения, чувство на безпомощност от това, че е наложено наказание без да е извършено нарушението, в което ищецът е бил обвинен.

Към исковата молба са приложени под опис съдебните актове, постановени в хода на съдебното производство, образувано по жалбата на ищеца против наказателното постановление, от които окончателен съдебен акт е Решение №260015/18.08.2021г, в сила от 18.09.2021г, постановено по АНД №22/2021г., след като с Решение №1/25.01.2021г по КАНД 199/20г по описа на Адм съд Сливен е отменено Решение №260011/16.10.2020г, постановено по АНД №235/2019г по описа на РС Котел, с което е потвърдено наказателното постановление, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Котел -преобразувано в АНД №22/21г по описа на районния съд и приключило с Решение №260015/18.08.2021г за отмяна на наказателното постановление. Към исковата молба е приложен договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2021г за процесуално представителство по КАНД №199/20г по описа на Административен съд Сливен срещу възнаграждение в размер на 100лв, платени в брой, по което е постановено благоприятното за ищеца Решение №1/25.01.2021г. за отмяна на въззивното съдебно решение за потвърждаване на наказателното постановление и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Котел. Доказателства за заплатени пътни разноски на адвоката не са представени.

В писмен отговор ответника възразява против допустимостта на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като се позовава на чл.63д от ЗАНН – нов, приет със ЗИД на ЗАНН, публикуван в ДВ бр.109/22.12.2020г, но в сила от 23.12.2021г, като иска от съда да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати в тази му част. Оспорва да са преживени неимуществени вреди като се позовава на представените с исковата молба протоколи за проведени съдебни заседания, в които е заявено, че актосъставителя е констатирал извършеното нарушение, изразяващо се в не поставени предпазни колани от пътника и водача, но се оспорва само компетентността му и законността на образуваното административно наказателно производство. НП е отменено само поради не компетентност на актосъставителя по място, а не защото нарушението не е извършено. Няма основания да се счита, че ищецът е преживял достатъчно силни негативни емоции, които да подлежат на обезщетяване. От съда се иска да бъде отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 500лв за неимуществени вреди. Доказателства към отговора не са представени, не е поискано събирането на други, не се възразява против приемането на представените с исковата молба, а се извършва и позоваване на съдържанието на официалните документи, каквито са протоколите от проведени съдебни заседания.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради липса на причинно-следствена връзка между изпитаните от ищеца негативни емоционални преживявания и незаконосъобразността на наказателното постановление. Предлага на съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати възнаграждението на един адвокат, който е в доказан по делото размер, но да отхвърли искането за осъждане на ответника да заплати и размера на пътните разноски, за които няма доказателства, както и обезщетение за неимуществени вреди, чието претърпяване не се доказва от показанията на свидетеля – бащата на ищеца, нито причинната връзка между тях и незаконосъобразността на наказателното постановление.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

С Решение №260015/18.08.2021г в сила от 18.09.2021г, постановено по АНД №22/21г по описа на РС Котел / стр.49 от приложеното дело/ е отменено НП №А001871/26.06.2019г на Директора на Регионална служба „ Военна полиция“ Пловдив с наложено на ищеца административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чл.184 ал.4 от ЗДвП за това, че на 19.06.2019г около 9.20ч на главен път ІІ-48 в посока от село Мокрен, област Сливен към пътен възел „Петолъчка“, като пътни в МПС –ЛАНП Ф. П. с рег .№ВА 118 327, собственост на МО, по време на движение срещу разклона за село Мокрен не използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано, с което е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №001871 от 19.06.2019г, съставен от капитан Д. С. Д., Началник ТВПГ при РС „Военна полиция“ Пловдив, който на същата дата е изпълнявал Заповед на Директора на РС „Военна полиция“ Пловдив №ПД-3929/18.06.2019г за командироването му в ГКПП „Капитан Петко Войвода“, ПОБ „Ново село“ и обратно до ГКПП „Капитан Петко Войвода“ със задача за съпровождане и охрана на военна делегация от Република Гърция по определен маршрут ТГВП Стара Загора –ГКПП „Капитан Петко Войвода“ – гр. Свиленград-гр. Тополовград-гр. Елхово-Зимница-ПОБ „Ново село“ – обратно до ГКПП „Капитан Петко Войвода“. На същата дата 19.06.2019г при изпълнение на задачата, за която е командирован капитан Д. е съставил АУАН срещу ищеца, който е на длъжност командир на отделение във военно формирование 54140 – Стара Загора.

По силата на Заповед № ВП-6910 на Директора на Служба „Военна полиция“ град София от 21.12.2018г, капитан Д. е определен в качеството му на длъжностно лице от отдел „Контрол и охрана“ да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата с компетентност на територията на съответната регионална служба – в случая тази на РС Военна полиция Пловдив. Въз основа на това условие за териториална компетентност въззивният съд е приел, че актосъставителя капитан Д. не е имал компетентност да установява извършени нарушения на ЗДвП. Видно от посочената заповед на Директора на Служба „Военна полиция“ град София, при командироване длъжностните лица имат компетентност на мястото и за срока на командироване, но капитан Д. не е бил командирован в РС Военна полиция Сливен, а за изпълнение на конкретна задача по маршрут, който попада в териториалния обхват на РС ВП Сливен.

Решенията на наказателния съд по въпросите за извършване на нарушението, деецът и неговата вина са задължителни за гражданския съд, поради което и предвид основанието за отмяна на НП не може да се обсъжда въпроса за съществуване на основание за носене на административно наказателна отговорност - извършване на административното нарушение по чл. 184 ал.4 вр. с чл. 137а ал.1 от ЗДвП. При липса на компетентност на актосъставителя се счита, че деянието и фактическите съставомерни обстоятелства не са установени, което отрича правното им значение. Аргумент е и състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, според който незаконосъобразността на НП, установена с влязло в сила съдебно решение за неговата отмяна е главния факт, който поражда имуществената отговорност на държавата, ако незаконосъобразната административна дейност / която включва и правораздавателната по ЗАНН/ е в причинно-следствена връзка с накърнени имуществени и неимуществени права. Спорни по делото са неимуществените вреди и причинно следствената връзка между тях и незаконосъобразното наказателно постановление, както и допустимостта на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществените вреди – възнаграждение за един адвокат и пътни разноски по делото.

Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН е в сила от 23.12.2021, защото е нова, обнародвана в ДВ брой 109/2020г, за която изрично е посочено, че се прилага от 23.12.2021г, а решението за отмяна на НП е влязло в сила на 18.09.2021г, поради което към момента на приключване на устните състезания не е било допустимо да се претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат и на разноските по делото. Следователно друг ред за обезщетяване на тези имуществени вреди – загуби, не е предвиден и приложим към датата на сбъдване на материално правното основание, а това е моментът на завършване на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – с отмяната на НП. Исковата претенция за присъждане на имуществени вреди е допустима, но е основателна само до размера на възнаграждението за един адвокат от 100лв, заплатено в брой не по-късно от датата на прилагане на договора за правна помощ и съдействие по КАНД № 199/20г по описа на АС Сливен – стр. 17 по приложеното дело. Договорът съдържа разписка, издадено от упълномощения адвокат за получаване в брой на сумата от 100лв, представляваща уговореното възнаграждение за защита, съдействие и процесуално представителство по КАНД №199/20г по описа на АС Сливен, изходът от който е благоприятен за ищеца – отменено е решението на РС Котел по АНД № 235/2019г за потвърждаване на НП и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за събиране на доказателства за компетентността на актосъставителя. Крайният изход от съдебното производство с предмет жалба на ищеца против НП е благоприятен за него и съставът на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се е осъществил на 18.09.2021г, когато е влязло в сила Решение № 260015/18.08.21г по АНД №22/21г по описа на РС Котел. Претенцията за присъждане на имуществени вреди в размера над 100лв до 250лв или за сумата на пътните разноски на адвоката е неоснователна, защото пътните разходи за адвоката не са разноски по делото, а се включват в нормативно признатите му разходи за дейността. Следователно, дори да бяха представени доказателства за тяхното извършване и размер, то няма правно основание за квалифицирането им като разноски по водене на делото и да бъдат присъждани като имуществени вреди на лицето, което поради наложеното му незаконосъобразно административно наказание е постановено в ситуация на необходимост да ползва квалифицирана правна помощ на един адвокат, за да се ползва от правото си на защита. В това се изразява и причинно-следствената връзка между имуществените вреди и незаконосъобразната дейност.

Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление е частично основателен. Не спазването на правилата за компетентност за установяване на административно нарушение е онази причина, поради която ищецът е обжалвал наказателното постановление, видно и от пледоарията по същество в последно съдебно заседание по АНД №22/21г по описа на РС Котел. Това обстоятелство има отношение към причинно следствената връзка между незаконосъобразното НП и неимуществените вреди, които винаги са субективни преживявания, защото ищецът е командир на отделение във военно формирование и е възприел поведението на актосъставителя като превишаване на правомощия, а по тази причина е отменено и наложеното му административно наказание. В тази връзка твърдението, че се е почувствал унизен не се нуждае от допълнителни доказателства. То е житейски логично и обосновано от опитните правила и тези на формалната логика. Унижението от своя страна поражда негативни емоционални преживявания като посочената в исковата молба безпомощност. Разпитаният по делото е баща на ищеца, но има качеството на свидетел, защото живее в един и същи вход на жилищен блок в град Стара Загора, а синът му е споделил, че същият капитан не за първи път го спира за проверка. Показанията му за това, че синът му е бил умислен и се е чувствал унизен съдът приема за достоверни, защото се подкрепят от посочената по-горе връзка между отправяне на обвинение от лице, за което ищецът знае, че няма компетентност да установява административно нарушение и чувството на унижение. Проверката и съставянето на АУАН, въпреки липсата на компетентност по време и място, когато са съзнавани водят до чувство на унижение, но и до усещане за безпомощност, защото в същият този момент ищецът не е разполагал с възможност да промени ситуацията. След издаване на незаконосъобразното НП вече е могъл да се защити и го е сторил, но до отмяната му, той е бил подложен на унижение от наложеното административно наказание и е логично да изпитва чувство на безпомощност срещу упражнената административно наказателна репресия. Няма никакво правно значение за възникване на имуществената отговорност на държавата дали конкретното длъжностно лице умишлено е нарушило процесуалните или материално правни правила на закона, защото неин елемент не е виновното поведение. Отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна и се поражда тогава, когато административната дейност – правна или фактическа, е незаконосъобразна и е условие, без което не биха били накърнени правата на лицата, срещу които е насочена. Административно наказателната дейност по своята същност е репресивна и се упражнява с цел превъзпитание, а това означава, че се очаква от привлечените към отговорност лица да осъзнават вината си, да я приемат и да изтърпят изпълнението на наказанието. Ето защо повдигането на обвинение е логично да предизвика чувство на унижение, както и на неизбежност / безпомощност/ от това, че административно наказателната отговорност ще бъде реализирана. Настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват други неимуществени вреди, извън посочените чувство на унижение и безпомощност пред упражнената незаконосъобразно административно наказателната власт. Справедливият размер на обезщетение в този случай съдът намира за равен на 250лв с оглед периода от време от повдигане на незаконосъобразното обвинение до отмяната на НП, който е 2г и три месеца от 19.06.2019г до 18.09.2021г.

Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“ гр. София на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Т. С. Т., [ЕГН] сумата от 100лв /сто/, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 250лв /двеста и петдесет/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление №А001871/26.06.2019г, издадено от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ –Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Т. С. Т. [ЕГН] срещу Служба „Военна полиция“ гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 100лв /сто/ и до пълния размер от 250лв / двеста и петдесет/.

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Т. С. Т. [ЕГН] срещу Служба „Военна полиция“ гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250лв / двеста и петдесет/ и до пълния размер от 500лв/петстотин/.

ОСЪЖДА Служба „Военна полиция“ гр. София да заплати на Т. С. Т. [ЕГН] сумата от 10лв /десет/, представляваща държавна такса и сумата от 140лв / сто и четиридесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от връчването му на страните.