№ 577
гр. Варна , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203396 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-013676/10.03.2021г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се,
че не е проведено разследване на оспорените обстоятелства с подаденото срещу АУАН
възражение. Изразява се позиция, че неправилно е прието , че се касае за трудово
правоотношение, като в конкретния случай се касае за изпълнение на задължения по
граждански договор. Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 03.02.2021 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. И. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – „Жилищна
сграда“, находящ се в гр. Варна, ул. «Хараламби Ангелов», №29, в който СМР се
извършвали от „***“ ООД.
В обекта се намирал С.Х.Т., който с други работници извършвал трудова дейност –
полагал плочки между втори и трети жилищен етаж и бил облечен с работно облекло.
В попълнен констативен протокол Тепик декларирал, че работи за „***“ ООД от
01.02.2020г. като „строителен работник- фаянс“, с работно време от 08,30 ч. до 16.30 ч. и
почивка от един час по време на работа, при договорено трудово възнаграждение от 20 лева
на кв.м., и при липсата на сключен трудов или граждански договор.
При последвала документална проверка за лицето бил представен граждански договор.
На 01.03.20210г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето С.Х.Т. като
„строителен работник- полагане на фаянс ”, при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна
квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ търговеца.
По АНП постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-013676/10.03.2021г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – констативен протокол ; книга за начален инструктаж;
граждански договор; идентификационна карта; протокол от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. И..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са
безпротиворечиви и взаимно се допълват.
2
В показанията си св. И. изяснява действията на Севал Тепик, който е извършвал
трудова дейност в обекта. Св. И. сочи още на начина на попълване на данните в
констативния протокол за лицето, полагало труд в обекта.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на
нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно
поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е
неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона
минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че не е проведено разследване на оспорените обстоятелства с
подаденото срещу АУАН възражение. Съдът не споделя подобна позиция. По наведеното
възражение е било изготвено становище от старши юрисконсулт на ДИТ Варна, което е
било адресирано до наказващия орган. Издавайки наказателното постановление
наказващият орган с достатъчна категоричност е определил позицията си за наказване на
нарушителя, очевидно не споделяйки наведените възражения. Излагането на подробни
3
мотиви защо тези възражения не се споделят не представлява императивна част от
съдържанието на наказателното постановление.
Счита се още, че неправилно е прието , че се касае за трудово правоотношение, като в
конкретния случай се касае за изпълнение на задължения по граждански договор.
Съдът не кредитира версията относно наличие на граждански договор, доколкото е
безспорно установено, че лицето е престирало труд в обекта и установените параметри на
правоотношението го очертават именно като трудовоправно и в този смисъл не може да се
сподели позиция за наличието на гражданско правни отношения.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното
административно наказание.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-013676/10.03.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „***” ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4