№ 14275
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110132057 по описа за 2023 година
Образувано е по иск, предявен от И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пирдоп, ... против С. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, .... с искане на
основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на детето на страните П И. И., ЕГН ********** на майката,
определяне на местоживеенето му при майката и на режим на лични
отношения с бащата, осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на
300 лв., считано от 12.06.2023 г. до настъпване на основания за нейното
прекратяване или изменение.
Твърди се, че след настъпване на фактическата раздяла на родителите
ответницата често обижда ищеца. Държи се неуважително с него, ограничава
контактите му с детето, вследствие на което в продължителен период от време
не го е виждал. Декларира желание да бъде пълноценен родител, който
участва активно в живота на сина си.
С отговора на исковата молба на първо място се обосновава месечна
потребност на детето от издръжка в размер на 1200 лв., поради което се
отправя искане 800 лв. да бъдат заплащани от ищеца. Твърди се, че
поисканият от ищеца режим на лични отношения е несъобразен с възрастта и
когнитивното развитие на детето, поради което е неподходящ. Акцентира се
1
върху неподходящите жилищни условия за отглеждане на дете на адреса на
ищеца в гр. София, както и в гр. Пирдоп. Иска се режимът на лични
отношения с бащата да бъде ограничен до минимум или „изцяло изключен“
поради извършени от ищеца няколко акта на домашно насилие спрямо
майката и детето, за които са образувани съдебни производства. Въз основа на
това се прави извод, че съдът не трябва да се произнася по искания режим на
лични отношения с детето. Ако все пак се произнесе, режимът да бъде
осъществен по реда на чл. 59, ал. 8 СК, за кратък период от 1-2 часа в двора на
кооперацията по адреса на майката и задължително в нейно присъствие или
посочено от нея лице.
Депозиран е и втори отговор на исковата молба, в който се оспорват
фактическите твърдения в последната. Представя се фактическата
интерпретация на ответницата за полаганите от всеки от родителите грижи за
детето, причината поради която ищецът няма контакти с него. Излагат се
подробни аргументи, че детето е в кърмачески период до една година, след
това в яслена възраст до 3 години, зависим е от своята майка, живял е само с
нея и отделяне от нея би представлявало акт на домашно насилие спрямо
детето. Акцентира се върху констатацията в социалния доклад на ДСП –
„Лозенец“ за липса на привързаност между бащата и детето. Оспорват се
изводите в доклада на ДСП – Пирдоп за жилищните условия по постоянния
адрес на ищеца, че разполага с подкрепяща среда.
Депозирано е и уточнение на исковата молба, в което се навеждат нови
твърдения относно невъзможността за контакти между бащата и детето,
оспорват се и твърденията в отговорите на исковата молба, както и размерът
на претендираната издръжка.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от
същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
2
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Страните са родители на детето П И. И., ЕГН **********. Това не е
спорно и се доказва от удостоверението за раждане. Не е спорно, че са във
фактическа раздяла от края на 2022 г. Отношенията им са силно влошени, като
генезисът на спора е неразбирателство във връзка с упражняване на
родителски права и режим на лични отношения с детето.
При преглед е ЕИСС се установява, че между тях след раздялата им са
образувани множество дела - по ЗЗДН (ГД №№ 20231110124000,
20241110113341, 20241110106547, 20241110113341), ответницата е подсъдима
и по три НЧХД по описа на СРС (20241110206226, 20241110206025,
20241110205192), по които предадена на съд от ищеца (имащ качеството на
частен тъжител в наказателните производства) по обвинения за престъпления
против брака и семейството.
Към настоящия момент приключили са производството по ГД №
20231110124000, по което с Решение 1940/04.02.2024 г. е оставена без
3
уважение молбата за защита, депозирана от С. С. в лично качество и на
процесуален субституент на П И., потвърдено с Решение № 2728/09.05.2024 г.
по Въззивно гражданско дело № 20241100503103 по описа за 2024 година на
СГС и производството по ГД № 20241110106547 на СРС – прекратено на
основание чл. 232 ГПК след оттегляне на молбата за защита от С. С..
Страните не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл.
127, ал. 1 СК, не живеят заедно.
Не е спорно, че от окончателната раздяла на родителите през 2022 г.
ответницата С. С. полага непосредствените грижи за детето. От социалните
доклади на ДСП – Лозенец се установява, че разполага с отлични битови
условия в дома си, има подкрепа и на своята майка – свид. Н П. при
отглеждане на детето.
Процесът не е бракоразводен, с оглед на което извън предмета на
доказване остават причините за фактическата раздяла на двамата родители,
както и отношеният им един към друг.
Съдът кредитира социалните доклади само в частите, в които са
пресъздадени непосредствени впечатления от битовите условия в жилищата
на страните и наблюденията за отношенията между майка и дете, медицински
статус на последното. В останалите части, в които пресъздават твърдения за
изгодни факти за двете страни, не следва да се кредитират.
Не следва да се кредитират и множеството молби и сигнали до
държавни инстутуции на двамата родители, в които всеки от тях излага
твърдения за факти, които не са надлежно доказани в настоящото
производство.
Съдът не кредитира показанията на свид. Н П. в частите, в които описва
колко агресивен е ищецът и колко зле се отразяват на детето срещите с баща
му, лошите битови условия в жилището му в гр. Пирдоп. Това е така поради
роднинската й връзка с ответницата (майка), заинтересоваността й от изхода
на делото и силно влошените й отношения с ищеца. В тези части показанията
й са изолирани и неподкрепени от други доказателства. Категорично оборени
са от заключението на СПЕ, което съдът кредитира в цялост и изслушването
на вещото лице, от които не се констатира склонност на ищеца към агресия
или травматичен момент (страх) у детето от баща му. Прави впечатление
колко тенденциозна е свид. П. в показанията си при пресъздаването на
4
посещенията на детето при педиатър, описвайки как на 26.11.23 г. детето е
заведено на педиатър от майката след като е било при баща му поради
наличие на червени петна и обрив и драскотина на гърба и колко негативно се
е отразило на детето воденето на детето при педиарът от бащата четири дни
по-късно, за да бъде констатирано, че подобни външни медико-биологични
признаци по тялото му липсват. Наблюдава се как една и съща житейска
ситуация (водене на детето на преглед при педиатър), когато е извършена от
ответницата С., свидетелката интерпетира без негативизъм и обратно - силно
негатвно, когато това е направено от бащата.
Показанията й относно лошите битови условия в дома на ищеца в гр.
Пирдоп са категорично оборени от хармониращите помежду си 2 броя
социални доклади на ДСП-Пирдоп и показанията на свид. Ч. Последните
следва да бъдат кредитирани, доколкото, особено социалният доклад са
лишени от субективизъм, пресъздава възприятията на социалните работници.
А и не на последно място, защото свид. П. е посещавала само два пъти
комплекса, в който е ситуиран хотелът, ресторантът и жилището, собственост
на майката на ищеца, като дори свидетелката не е сигурна дали е била
настанена в хотелксата му част или в апартамента на ищеца. При това
положение, предвид заинтеесоваността , тенденциозността и липсата на
конкретика, показанията й не могат да бъдат надлежна доказателствена основа
в тази част.
Доколкото към настоящия момент няма окончателен съдебен акт, с
който е уважена молба за защита, съдът няма да обсъжда подробно
твърденията, че страните са извършили такива актове, липсва и надлежна
доказателствена основа по настоящото дела, на която да се градят подобни
изводи. Поради липсата на влязла в осъдителна присъда настоящия състав
приема, че не може да прави негативни изводи във връзка с родителските
качества и характеристичните данни на ответницата единствено въз основа на
образуваните НЧХД. Наличието на изброените дела може да послужи само за
обосноваване с другите доказателства на извода за влошени отношения между
родителите.
Съставът на съда не намира за нужно да бъде пресъздавано
съдържанието на приобщените доказателствени източници, тъй като не смята,
че това ще спомогне за убедителността на съдебния акт.
5
Противно на твърденията на всяка от страните, в хода на производството
се доказва, че и двамата родители разполагат с висок родителски капацитет,
който им позволява да отглеждат детето без рискове за правата и законните им
интереси. Изводът следва от заключението на съдебно-психологическата,
както и от изслушването на вещото лице Танева в съдебно заседание.
Заклкючението следва да бъде кредитирано в цялост, защото е обективно,
компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице убедително е
защитило изводите си, като ги е мотивирало с проведените изследвания. Дават
се задълбочени и аргументирани отговори. За да се достигне до тях, са
проведени са срещи с родителите, детето, заедно и поотделно. Наблюдавани
са реакциите, включително при предаване на детето в различна среда.
Използвани са различни методики и тестове за формиране на изводите.
Съобразени са и материалите по делото. Изключително подробно е описана
информацията от проведените срещи и са анализирани резултатите чрез
отделните способи на изследването. Проследим е начинът, по който вещото
лице е формирало крайните изводи, с които съдът не намира основание да не
се солидаризира, като ги кредитира. По време на изслушването вещото лице
предлага допълнителна обосновка на заключението, представяйки конкретни
примери. В този смисъл не може да споделят оплакванията на адв. П. срещу
правилността на експертизата.
При формиране на изводите относно родителския капацитет съдът взе
предвид и гласните доказателства, обективирани в показанията на разпитаните
свидетели, както и данните от проведените изслушвания на родителите. Те в
голямата си степен подкрепят заключението на СПЕ, тъй като и двете групи
свидетели разкриват, че всеки от двамата родители полага грижи за детето си
съобразно своите възможности. Следва да се отчете, че гласните
доказателствени източници, за разлика от СПЕ, дават една значително по-
обща и повърхностна представа за родителските качества на двамата родители
и отношенията им с детето, което е обяснимо предвид строго личния характер
на отношенията, преплетени с множество интимни преживявания. Колкото до
показанията на свид. П., макар те да съдържат множество твърдения, които
ако се кредитират биха били относими към родителския капацитет, беше
изложено защо не може да им бъде дадена вяра.
По настоящото дело не е спорно, че майката задоволява добре битовите
6
потребности на детето. То е привързано към нея, имат добра емоционална
връзка, с добър здравен статус, материално обезпечено е. Поради което може
да се направи извод, че родителският й капацитет е висок. Единственият
сериозен недостатък в него е незачитеното на важността на фигурата на
бащата, склоността й да го изолира от живота на детето, намирайки различни
поводи, за което сочат приобщените писмени доказателства от образувано
изпълнително дело, подкрепени от показанията на свидетелите Ч и
Бораджиев, и заключението на СТЕ. Към настоящия момент същата е
неспособна да осъзнае нуждата на детето от пълноценен констакт със своя
баща.
Съдът приема, че родителският капацитет на бащата също е висок. Той
демонстрира желание и настойчивост да участва (доколкото обективно е
възможно предвид поведението на майката) в живота на сина си. При
проведеното психологическо изследване показва загриженост и от
заключението, както и показанията на свидетелите Ч и Бораджиев може да се
направи извод, че той разполага с капацитет да отлгежда сина си. Пасивите в
родителския му капацитет прозират в незачитането на авторитета на майката и
невъзможността да открои важните за отглеждане на детето препоръки и
информация, като например режим на хранане, сън, навици, подходяща храна.
Общ за двамата родители дефицит в родителския капацитет е отчетеното
в експертното заключение, че незачитат на авторитета на другия родител,
игнорирането му.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите,
като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
7
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III
ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не
поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
8
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023
г., IV г. о., ГК).
При отчитане на изложеното по-горе, както и че детето е в ниска възраст
(1 година и 10 месеца), в която се нуждае от грижите на своята майка (т. II, б.
„ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС).
Отглеждано е от раждането си от нея, имат силно изградена връзка и
желанието на родителите е родителскита права да бъдат предоставени на
майката. Изброените фактори в съвкупност дават основание на настоящият
състав да приеме, че родителските права следва да бъдат предоставени на
майката, при която също да бъде определено местоживеенето на детето.
Интересът на детето предопределя на бащата да бъде определен
достатъчно широк режим на лични отношения с детето. Това е обусловено от
нуждата им от регулярен контакт чрез който да се поддържа стабилна
емоционална връзка.
Не се констатираха рискове за детето, ако то има регулярен контакт с
баща си, противно на твърденията на ответницата, които са доказателствено
небосновани. Напротив най-добрият му итерес предполага двамата да
общуват регулярно, свободно. Това не може да бъде осъществено, ако в
първите години от живота на детето, то има контакти с баща си за няколко
часа в месеца, без преспИ.е и в присъствието на майката или неин близък, с
които са в силно влошени отношения. При постановяване на режимът на
лични отношения съдът отчита заключението на СПЕ, като при постановяване
на привременните мерки е съобразена необходимостта от преходен период,
срещите по време на който да бъдат осъществявани в контактен център, както
и кратък адаптационен период след това. Обичайната продължителност на
размяна на книжа и продължителността на инстанционния контрол мотивира
настощия състав да приеме, че нуждата от адаптационен период между баща и
9
детето ще бъде обхваната от действието на привременните мерки.
Същевременно той трябва да е кратък, защото има формирана връзка между
баща и дете, която трябва да се надгради, но същевременно не трябва да се
стимулира противоправното поведение на майката, която сячески осуетява
спазването на режима.
С оглед на това режимът на лични отношения трябва да е следният:
Общ режим:
• всяка нечетна седмица според поредният й номер от годината за
времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на преспИ.е;
Празничен режим на лични отношения:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е.
• На рождения ден на бащата, той има право да взима детето за времето
от 09.00 часа до 18.00 часа същия ден;
• бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на
детето – рожден ден, имен ден, празници и мероприятия в детската ясла,
градина, училище и други, както и на родителски срещи, медицински
прегледи и здравни манипулации на детето.
Летен режим:
• 21 календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти
септември/, разделени на три периода от по 7 последователни календарни дни,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с
рождения й ден, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00
часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
10
писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви
юни до 23-ти септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа
на 07-ми юли до 19,00 часа на 13-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви
август до 19,00 часа на 07-ми август и от 7-ми септември до 13-ти септември.
Бащата взима и връща детето пред входа на блока, в който се намира
дома на майката.
Общият режим на лични отношения между бащата и детето не се
прилага на коледните, новогодишните и великденските, като в годините, в
които бащата няма право на режим на лични отношения с детето за
съответните религиозни празници (за коледните празници – всяка четна
година, за новогодишните празници – всяка нечетна и за великденските
празници – всяка нечетна) майката има право да прекарва всички празнични
/почивни/ дни с детето и в този период бащата не упражнява общия режим на
лични отношения.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Поради недоказаност на твърденията за девиантно поведение на
ответника и дефицити в капацитета му, които крият риск за живота и здравето
на детето, не може да бъде уважено искането за стеснен режим на лични
отношения.
Съдът не разполага с процесуално правомощие да не се произнесе по
определяне на режим на лични отношения, в каквто смисъл е искането на адв.
З., като следва да се припомни, че дори в производства по лишаване от
родителски права при уважаване на иска се определя подходящ режим на
лични отношения (чл. 134, ал. 1, т. 2 СК).
Необосновани са твърденията, че битовите условия в дома на ищеца в
жилището му в гр. Пирдоп са неподхящи за отглеждане на малко дете. Вече
бяха изложени доказатлствените източници, които установяват обратното.
Действително жилището му в гр. София е неподходящо за режим на лични
отношения с преспИ.е, но последователно е изразеното от ищеца, че същият
желае да осъществява режима си в гр. Пирдоп, където има подкрепата на
своята майка.
11
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59
СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
По делото не се твърдят и доказват специални потребности на детето.
Взимайки предвид обичайните нужди на дете на тази възраст и представените
доказателства, съставът приема, че на детето Пресия И. се нуждае от месечна
издръжка в размер на 650 лв. Доходите на двамата родители позволяват
безпроблемно да посрещат нуждата на детето от издръжка. Съдът отчита, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
откликване на ежедневните му потребности, ще се осъществяват от майката,
ето защо 400 лв. от тази необходимата издръжка следва да бъдат заплащани от
бащата, като предвид спецификата на производството отново напомня, че не е
обвързан от отправеното искане от ищеца, а само от установените нужди на
детео, съобразявайки неговият интерес (Определение № 4196 от 20.12.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
12
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от влизане на решението в сила до
окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски, н о претенциите им са
неоснователни, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по
спорна съдебна администрация и в случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на
исковата молба. Ето защо няма основание някоя от страните да понесе разноски (вж. в този
смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 576 лева държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от тригодишните платежи за издръжка за
детето.
По искането за отстраняване на ОФГ в Определение №
20776/20.502024 г.:
Искането, обективирано в Молба с вх. № 167473/22.05.2024 г., е
основателно. Поради техническа грешка в Определение № 20776/20.502024 г.
по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС в абзац втори от диспозитива е изписано „В
период до 19.05.2024 г.“ вместо „В период до 19.09.2024 г.“, собственото име
на майката С. И. С., ЕГН ********** също е погрешно изписано „И. И. С.“.
Грешките имат изцяло технически характер и следва да бъдат отстранени по
реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
13
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо П И. И.,
ЕГН ********** на майката С. И. С., ЕГН ********** на основание чл. 127,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
П И. И., ЕГН ********** при майката С. И. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим между детето П И.
И., ЕГН ********** и бащата И. Г. И., ЕГН **********, при който бащата
ще има право да упражнява лични отношения с децата:
Общ режим:
• всяка нечетна седмица според поредният й номер от годината за
времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на преспИ.е;
Празничен режим на лични отношения:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е;
• за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е.
• На рождения ден на бащата, той има право да взима детето за времето
от 09.00 часа до 18.00 часа същия ден;
• бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на
детето – рожден ден, имен ден, празници и мероприятия в детската ясла,
градина, училище и други, както и на родителски срещи, медицински
прегледи и здравни манипулации на децатето.
Летен режим:
• 21 календарни дни през лятото /в периода от 21-ви юни до 23-ти
септември/, разделени на три периода от по 7 последователни календарни дни,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с
14
рождения й ден, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00
часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата
писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 21-ви
юни до 23-ти септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата
има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа
на 07-ми юли до 19,00 часа на 13-ти юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви
август до 19,00 часа на 07-ми август и от 7-ми септември до 13-ти септември.
Бащата взима и връща детето пред входа на блока, в който се намира
дома на майката.
Общият режим на лични отношения между бащата и детето не се
прилага на коледните, новогодишните и великденските, като в годините, в
които бащата няма право на режим на лични отношения с детето за
съответните религиозни празници (за коледните празници – всяка четна
година, за новогодишните празници – всяка нечетна и за великденските
празници – всяка нечетна) майката има право да прекарва всички празнични
/почивни/ дни с детето и в този период бащата не упражнява общия режим на
лични отношения.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК И. Г. И., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си ...., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител С. И. С., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 400 лв., считано от 12.06.2023г. до навършване на пълнолетие или
до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 576 лв. –
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в Определение №
15
20776/20.502024 г. по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС на основание чл. 247, ал. 1
ГПК, като:
1. На стр. 1 вместо „В период до 19.05.2024 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „В период до
19.09.2024 г.“;
2. Навсякъде в определението собственото име на майката вместо „И.“ ДА
СЕ ЧЕТЕ „С.“.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16