Присъда по дело №545/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 2
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Йовка Казанджиева
Дело: 20214300200545
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Ловеч, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
СъдебниДАРИНА П.А НИКОЛОВА

заседатели:РУМЯНА БАНОВА ТОПЧИЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
и прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20214300200545 по описа за 2021 година

въз основа доказателствата по делото и закона:


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Л. Ш. – роден на ******** г. в гр. В. Т.,
български гражданин, с ***** образование, *******, *****, ******, живущ
гр. В. Т., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 14.10.2020 г., на път 1-4 / София- Варна/, на км. 21 +350 в землището
на с. Кирчево, обл. Ловеч, при управление на МПС – лек автомобил „М." с
д.к. № ********, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл.
20, ал.1 от ЗДвП – като водач не контролирал непрекъснато МПС, което
управлявал, като неправилно използвал волана чрез завъртането му на ляво по
посоката си на движение гр. Варна – гр. София, вследствие на което навлязъл
в насрещната пътна лента с последващ челен удар в товарен автомобил „ С. „
с д.к. № ********, собственост на „ Д. К." ЕООД В. Т., управляван от Цв. Г.
П., ЕГН ********** от с. В., общ. П. и по непредпазливост причинил смъртта
1
на возещата се в лекия автомобил Е. Г. М.а, ЕГН ********** от гр. София,
поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1,
предложение 3 от HK, го осъжда на 3 /три/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА размера на така
наложеното наказание лишаване от свобода с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ наказание от
2 /две/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 4 /четири/ години от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 343г от НК налага на Н. Л. Ш., с гореснетата
самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила, след отнемане
на свидетелството за правоуправление по административен ред.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Л. Ш., ЕГН **********, с гореснетата
самоличност, да заплати по сметката на ОД на МВР – Ловеч сумата от 2
466,22 (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки) лева разноски за експертизи и на Окръжен съд – Ловеч сумата от
5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Л. Ш., ЕГН **********, с гореснетата
самоличност, да заплати на Кр. Й. В., А.. Н. В., Г. Н. В. сумата от по 1500 лв.
за всяка една от тях, представляващи разноски за адвокатска защита.
Веществените доказателства:
Обект № 1 – 1 бр. тахограф, черен на цвят с бял етикет с № **********,
след влизане на присъдата в сила да се върне на „Д. К.“ ООД – В. Т., ЕИК
*********.
Лек автомобил марка „М." с рег. № ********* с ключ - база към ОД
МВР - Ловеч, след влизане на присъдата в сила да се върне на Н. Л. Ш., ЕГН
**********.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред АС –Велико Търново
в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Подсъдимият Н. Л. Ш., ЕГН ********** е предаден на съд за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал. 1, предл. 3 от НК
във връзка с чл. 20 ал. 1 от ЗДП, затова че на 14.10.2020 г. на път I-4/София-
Варна/ на км 21+350 в землището на с. Кирчево, област Ловеч, при
управление на МПС - лек автомобил „М.“ с дк. № ВТ 1122 КТ, негова
собственост нарушил правилата за движение- чл. 20 ал. 1 от ЗДП – като водач
не контролирал непрекъснато МПС, което управлявал като неправилно
използвал волана, чрез завъртането му на ляво по посоката си на движение
Варна – гр. София, вследствие на което навлязъл в насрещната лента с
последващ удар в товарен автомобил „С.“ с д.к. № ********, собственост на
„Д. К.“*** В. Т., управляван от Цв. Г. П., ЕГН ********** от с. В., община –
гр. П. и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в лекия
автомобил Е. Г. М.а, ЕГН **********.
Представителят на обвинението в съдебно заседание подържа същото,
така както е по обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установена вината на подсъдимия Ш.. Изтъква ,че
няма спор, че той е управлявал лекия автомобил, че смъртта на пострадалата е
настъпила в резултат на ПТП. Изтъква, че от заключението на вещите лица по
тройната автотехническа експретиза се установява, че и двата автомобила са
се движели над разрешената за пътния участък скорост,като дори и да се
движели в рамките на допустимата, то произшествието е било
непредотвратимо. Същото е могло да бъде избегнато ако водачът на лекия
автомобил се е върнал в собствената си лента за движение. По отношение на
вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на Ш. счита, че
същото не следва да бъде реално изпълнено. Приема, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изпълнението му.
Изтъква, че справедливо наказание в конкретния казус е в размер на три
години лишаване от свобода, за четири години изпитателен срок, като следва
да се редуцира по правилата на чл. 58а от НК и да му се определи наказание
от две години лишаване от свобода, при изпитателен срок от четири години.
Изтъква, че с оглед на императивната норма на чл. 343г от НК свидетелството
за правоуправление на МПС следва да бъде отнето за срок от три години.
Веществените доказателства по делото – тахографът да бъде върнат на
фирмата, а лекият автомобил на подсъдимия.
Процесуалният представител на пострадалите в съдебно заседание сочи,
че се присъединява към становището на представителя на обвинението. Счита
,че фактическата обстановка е доказана. Излага, че се съгласява със
становището,че не се следва да се търпи ефективна присъда , защото това ще
бъде извън съдебната практика. Приема ,че по делото по безспорен начин е
било установено, че изключителна вина за станало ПТП и настъпилия
вредоносен резултат е на подсъдимия. Счита, че той дори да е карал със
съобразена скорост, нарушението което е допуснал е нямало да предотврати
настъпването на ПТП. Счита, че с оглед на конкретния случай, че срокът на
лишаването от правото да управлява МПС трябва да бъде максимален, тъй
като същият има нарушения по ЗДП и по никакъв начин не е показал, че те са
повлияли за неговото превъзпитание и съобразяването му като шофьор.
1
Изтъква, че в тази връзка следва да се вземе под внимание и обстоятелството,
че той не пътува сам и носи отговорност и за останалите пътуващи в лекия
автомобил. Счита, че подсъдимият е допуснал редица нарушения, освен
високата скорост, като е бил разсеян, говорил е по мобилния си телефон,
изпращал е съобщения. При горните съображения моли настоящата
инстанция да наложи на подсъдимия наказание, като при условията на чл. 66
от НК определи максимален изпитателен срок и максимално наказание във
връзка с отнемането на правото да управлява МПС, като му се присъдят и
разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия Ш. в съдебно заседание адвокат К. посочва,
че подзащитният му е бил този, които е взел решение да се проведе съдебното
производство по реда, по който се е провело. В тази връзка изтъква, че той
самия има възражения,но се е съобразил с искането и становището на
подзащитният му. Счита, че най-важния момент в това производство е вида и
размерът на наказанието, което следва да бъде наложено на същия. Сочи, че
то следва да бъде при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
изхождайки от чистото съдебно минало, ****** възраст, добрите
характеристични дА.и, има ***** образование, *****, проявява определена
критичност към извършеното. С оглед на това изтъква, че наказанието, което
следва да се наложи на подзащитният му следва да бъде към минимума
предвиден в закона, като и изпитателния срок също следва да бъде към
минимума. По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ сочи, че наложените наказания на Ш. по ЗДП не са толкова много.
Защитникът на подсъдимия Ш., адвокат Б. в съдебно заседание същото
посочва, че начина на разглеждане на делото по реда на глава 27, чл. 371 т. 2
от НПК е изцяло решение на подзащитният му. Същият излага подробни
съображения като моли настоящата инстанция да приеме, че е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства, поради което да наложи наказание
към минималния размер , чието изпълнение да бъде към минимума от три
години. Моли и наказанието лишаване от правоуправление да бъде към
минималния срок. Изтъква, че подзащитният му след произшествието не е
управлявал МПС, като по този начин сам се е самонаказал.
Подсъдимият Ш. в съдебно заседание сочи, че съжалява за станалото.
Изтъква, че след произшествието не е управлявал МПС, с чисто минало е,
*****, няма никакъв спомен от тръгването, по време на катастрофата и от
болницата. Моли съда за най-ниското наказание
Делото бе разгледано по реда на глава 27“Съкратено съдебно
производство“, по чл. 371 т. 2 от НПК.
От събраните , по съответния ред на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието /л. 37-42
от досъдебното производство/ и фотоалбум към него/л. 47-л. 66 от
досъдебното производство, протокол за оглед на веществени доказателства,
справка за нарушител /л. 111- л. 113 от досъдебното производство/,
показанията на свидетелите К.В., М. Ф., П. А., Цв. П., П. К., М. Ш., Т. Кр., П.
В., А. Т., Н. Н., В. Е., Л. Б., М. М. ,заключенията на вещите лица – Е. Е., д-р
2
Пл. Д., Цв. И., Кс. Т., Д. М., К. В. , Б. В., съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Ш. живеел в гр. В. Т.. Притежавал лек автомобил марка
„М.“ черен на цвят, с д.к. № ********. Притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС № ********** за категория „В, АМ“, издадено на
11.12.2015 г. от СПП – гр. В. Т. и контролен талон № *******.
Свидетелят М. Ф., живеел и работел в гр. С..
Свидетелката П. К. живеела във Ф., където работела, като по време на
отпуските си дошла в гр. В. Т..
Пострадалата Е. М.а живеела и работела в гр. С..
Свидетелят Цв. П. живеел в с. В., община П..
На 13.10.2020 г. подсъдимият Ш. публикувал обява за пътувания между
градовете в социалната мрежа „фейсбук“, че ще пътува на 14.10.2020 г.от гр.
В. Т. към гр. София и има три свободи места. С него се свързали свидетелите
Ф., К. и М.а. Уговорили се да тръгнат в 13.00 часа от бензиностанция
„Петрол“ . В посочения час и място тримата се срещнали, като свидетелят Ф.
седнал на предната седалка до подсъдимия Ш., зад него на задната седалка
седнала свидетелката К., а зад шофьора пострадалата М.а. И четиримата не се
познавали. Свидетелят Ф. при разговор с Ш. разбрал, че същият отива в гр.
София за интервю за работа. Направило му впечатление, че последния бил
изморен, постоянно се въртял, прозявал се , пращал съобщения от телефона
си, разговарял по същия, като не използвал „хендефри“. От своя страна
свидетелката К., също разбрала причината, поради която Ш. пътувал за гр.
София, като същата не забелязала нищо стрА.о в поведението му .
Около 14.17 часа подсъдимият Ш., с управлявания от него автомобил се
намирал на първокласен път I-4/София- Варна/ на км 21+350 в землището на
с. Кирчево, област Ловеч, община Угърчин, в близост до разклона за същото.
По това време на същия път, но в обратна посока Варна- София,
пътувал свидетеля П., с управлявания от него товарен автомобил С.“ с д.к. №
********, собственост на „Д. К.“*** В. Т.. Крайната точка на пътуването му
бил гр. В. Т., където следвало да остави камиона. На 14.10.202 г свидетелят
П. бил тръгнал, с посочения по-горе товарен автомобил, от гр. София, като
превозвал *********. По пътя спрял да зареди магазини в гр. Б., гр. Е., гр. Т..
Управлявайки товарния автомобил в посочения по- горе участък П. забелязал
на 600 метра от него, в насрещната лента за движение да се движи черен на
цвят лек автомобил/това бил управлявания от подсъдимия автомобил/, пред
когото нямало друг такъв. В процеса на движение когато разстоянието между
двата автомобила било не по-малко от 78,57 метра този автомобил без видима
причина започнал да навлиза в неговата лента за движение. Първоначално
свидетелят П. помислил, че автомобилът ще се върне в собствената си лента
за движение, но това не се случило и той продължил срещу него. Това
накарало същият да натисне спирачки, да свири с клаксона, след което да
отклони товарният автомобил в дясно , но тъй като водачът на лекият
автомобил не предприел никакви действия коридорите на движение на двата
автомобила се препокрили , поради което последвал челен удар между
3
крайните леви части на двете моторни превозни средства. Скоростта на лекия
автомобил , изчислена по метода „Momentum 360“ е била 110,25 км/ч в
момента на първоначалния контакт с товарния автомобила, а изчислена по
метода „теория на удара 109,35км/ч или усреднена е била 109,84 км/ч.
Скоростта на товарния автомобил в момента на удара по метода „Momentum
360“ е била 87,76 км/ч, а изчислена по метода „теория на удара“ 87,63 км/ч
или усреднена 87,7 км/ч. Скоростта на лекия автомобил преди мястото на
удара е равна на тази при първоначалния контакт с товарния автомобил.
Скоростта на движение на товарния автомобил преди първоначалния контакт
е била 94,07 км/ч. Опасната зона за спиране при посочените по-горе скорости
на движение за товарния автомобил е била 99,81 метра, а за лекия автомобил
е била 102,3 метра. В резултата на удара товарният автомобил станал
неуправляем и преминал в насрещното платно за движение. От своя страна
лекият автомобил се завъртял на 180 градуса и се установил в лентата за
движение в посока гр. София, като предната му част била в посока гр. Варна и
предната и задната десни врати се отворили. Веднага, след като товарния
автомобил спрял свидетелят П. слязъл от него, обадил се на свой колега и на
телефон 112 и отишъл до лекият автомобил. Водачът на същият според него
бил в безсъзнание. На задната седалка зад водача имало жена в безсъзнание,
извън автомобила имало друга жена, която била цялата в кръв, с рана на
главата, но в съзнание. Същата стояла права до мантинелата , но не се
ориентирала къде се намира. Освен това при свидетелят П. дошло младо
момче/видно от показанията му/, което му казало, че и то било в лекия
автомобил. Междувременно на място пристигнали екипи на Филиала за
спешна медицинска помощ/ФСМП/- гр. Угърчин/свидетелите А. Т. и Н. Н./,
на Центъра за спешна медицинска помощ /свидетелката В. Е./, на Районната
служба пожарна безопасност и защита на населението/РСПБЗН/ и УПБЗН. На
място медицинския екип констатирал смъртта на свидетелката М.а.
Установили, че свидетелят Ф. бил без сериозни наранявания и травми и
контактен. Такова било и състоянието на свидетеля П.. Подсъдимият Ш. и
свидетелката К. били откарани за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ –
гр. Плевен.
Подсъдимият Ш. и свидетелят П. били тествани за употреба на алкохол,
като пробите били отрицателни.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е
видно , че на пострадалата М.а в резултат на ПТП било причинено черепно-
мозъчна травма – счупване на черепа с надлежаща разкъсно-контузна рана и
на черепната основа, излив на кръв в мозъчните стомахчета и хематом в
дясната хемисфера, гръдна контузия на белите дробове, вдишана кръв. Тези
увреждания са в резултат на тъпа травма с голяма сила и са несъвместими с
живота, като смъртта е настъпила за минути и е била неизбежна.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е
видно, че на свидетелка К. е било причинено мозъчно сътресение от
получена рана на главата, като била извършена хирургична обработка на
същата – хирургичен шев и стерилна превръзка и била оставена за клинично
наблюдение в рамките на три дни. Разкъсно-контузната рана на главата е
4
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички доказателства по делото,
от които се установява механизма на ПТП, приема, че вина за същото носи
подсъдимия Ш.. Същият при управлението си на лекия автомобил,
конкретизиран по-горе, е нарушил разпоредбата на чл.20 ал. 1 от ЗДП като
водач не контролирал непрекъснато МПС, което управлявал като неправилно
използвал волана, чрез завъртането му на ляво по посоката си на движение
Варна – гр. София вследствие на което навлязъл в насрещната лента с
последващ удар в товарен автомобил „С.“ с д.к. № ********, собственост на
„Д. К.“*** В. Т., управляван от Цв. Г. П., ЕГН ********** от с. В. и причинил
смъртта на свидетелката М.а. Неговото поведение като водач на МПС е в
пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Доказателства
в тази насока са приложените към делото доказателства - протокол за оглед
на местопроизшествието /л. 37-42 от досъдебното производство/ и фотоалбум
към него/л. 47-л. 66 от досъдебното производство, протокол за оглед на
веществени доказателства, справка за нарушител /л. 111- л. 113 от
досъдебното производство/, показанията на свидетелите К.В., М. Ф., П. А.,
Цв. П., П. К., М. Ш., Т. Кр., П. В., А. Т., Н. Н., В. Е., Л. Б., М. М.
,заключенията на вещите лица – Е. Е., д-р Пл. Д., Цв. И., Кс. Т., Д. М., К. В. ,
Б. В.. От заключението на вещите лица по тройната автотехническа
експертиза се установява, че мястото на удара е на 4,5 метра преди приетия
ориентир в надлъжно направление и на 1,6 до 1,9 метра в ляво от осевата
линия в напречно направление, изцяло в лентата за движение на товарния
автомобил, управляван от свидетеля П.. Освен това от нея се установява, че
подсъдимият Ш. е навлязъл в лентата за движение на последния на
разстояние 42,5 метра преди мястото на удара. В този момент товарният
автомобил се е намирал на 36,07 метра от мястото на удара . При движение с
посочените по-горе скорости усреднена 109,84 км/ч. за лекия автомобил и
усреднена 87,7 км/ч. за товарния автомобил, нито един от двамата водачи не
е могъл да спре преди мястото на удара. Освен това следва да се посочи, че
при движение на лекият автомобил с разрешената скорост в пътния участък
от 70 км/ч опасната му зона за спиране е 51,31 метра, а на товарния
автомобил при движение с разрешената скорост от 80 км/ч опасната му зона
за спиране е 77,5 метра. Следователно дори двата автомобила да са се
движели с разрешената за съответния пътен участък скорост нито един от тях
не е могъл да спре преди мястото на удара в създалата се в конкретния случай
пътна обстановка - навлизане от страна на управлявания от Ш. лек автомобил
в насрещната лента за движение, въпреки подадения от страна на свидетеля
П. звуков сигнал и предприемане на маневра за избягване на удара.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема ,че подсъдимият Ш. е осъществил обективните и субективни
признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл.
342 ал. 1, предл. 3 от НК , като на 14.10.2020 г. на път I-4/София- Варна/ на км
21+350 в землището на с. Кирчево, област Ловеч, при управление на МПС -
лек автомобил „М.“ с дк. № ВТ 1122 КТ, негова собственост, нарушил
правилата за движение- чл. 20 ал. 1 от ЗДП – като водач не контролирал
5
непрекъснато МПС, което управлявал като неправилно използвал волана,
чрез завъртането му на ляво по посоката си на движение гр. Варна – гр. София
вследствие на което навлязъл в насрещната лента с последващ удар в товарен
автомобил „С.“ с д.к. № ********, собственост на „Д. К.“*** В. Т.,
управляван от Цв. Г. П., ЕГН ********** от с. В., община – гр. П. и по
непредпазливост причинил смъртта на возещата се в лекия автомобил Е. Г.
М.а, ЕГН **********.
От обективна страна същият е осъществил изпълнителното деяние като
на 14.10.2020 г. на път I-4/София- Варна/ на км 21+350 в землището на с.
Кирчево, област Ловеч, при управление на МПС . лек автомобил „М.“ с дк. №
ВТ 1122 КТ, негова собственост нарушил правилата за движение- чл. 20 ал. 1
от ЗДП – като водач не контролирал непрекъснато МПС, което управлявал
като неправилно използвал волана, чрез завъртането му на ляво по посоката
си на движение Варна – гр. София вследствие на което навлязъл в
насрещната лента с последващ удар в товарен автомобил „С.“ с д.к. №
********, собственост на „Д. К.“*** В. Т., управляван от Цв. Г. П., ЕГН
********** от с. В., община – гр. П. и по непредпазливост причинил смъртта
на возещата се в лекия автомобил Е. Г. М.а, ЕГН **********. Доказателства в
тази насока са посочените по-горе такива, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествието /л. 37-42 от досъдебното производство/ и фотоалбум
към него/л. 47-л. 66 от досъдебното производство, протокол за оглед на
веществени доказателства, справка за нарушител /л. 111- л. 113 от
досъдебното производство/, показанията на свидетелите К.В., М. Ф., П. А.,
Цв. П., П. К., М. Ш., Т. Кр., П. В., А. Т., Н. Н., В. Е., Л. Б., М. М.
,заключенията на вещите лица – Е. Е., д-р Пл. Д., Цв. И., Кс. Т., Д. М., К. В. ,
Б. В.. От анализът на всички тях, преценени в тяхната съвкупност и
последователност съдът направи своя извод.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, по
непредпазливост, като проявна форма на вината е небрежност – същият не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди. Доказателства в тази насока са всички посочени
по-горе.
При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимият, съдът взе под внимание високата обществена
опасност на деянието, с оглед на големия брой престъпления от този вид,
сравнително ниската такава на подсъдимият Ш. с оглед на чистото му
съдебно минало, наличие на наложени наказания по ЗДП, фактът, че е ****
човек, *****. Съобразявайки тези факти съдът наложи на подсъдимия Ш.
наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал.
1 от НК намали с 1/3 или му определи наказание от две години лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи за срок от
четири години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343гот НК съдът наложи на Ш. и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три години от влизане на присъдата в
сила след отнемане на свидетелството му за правоуправление по
административен ред.
6
Настоящата инстанция приема ,че така наложените наказания на Ш. са
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса Ш. следва да заплати по сметката на ОД на
МВР – гр. Ловеч сумата от 2466,22 лева разноски за експертизи и на
Ловешкия окръжен съд сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Освен това подсъдимия Ш. следва да заплати на К.В. , А.В. и Г.В.
сумата от по 1500 лева за всяка една от тях, представляващи разноски за
адвокатска защита.
Веществените доказателства – Обект № 1 – един брой тахограф, черен
на цвят с бял етикет, с № **********, след влизане на присъдата в сила
следва да бъде върнат на „Д. К.“ ООД – гр. В. Т. с ЕИК ********* , лек
автомобил марка „М.“ с рег. № ********* с ключ, намиращ се в база към ОД
– МВР след влизане на присъдата в сила следва да се върне на подсъдимият
Ш..
При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:






7
Съобщи за изтекли лични данни