Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
гр. Велико Търново, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново
– осми състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ДИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия
Костова адм. дело №102 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.Н.П.от гр.
****** и като ЕТ“В.И.П. 91-П.П. против Ревизионен акт /РА/ №
Р-0400041600830-091-001/9.11.2017г. издаден от М.И.Д., възложила ревизията и Т.Д.Ч.на
длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Велико
Търново, ръководител на ревизията, с който за периодите за 2009 г., 2010 г.,
2011 г. и 2013 г. са определени допълнително за внасяне задължения за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 75 471,46 лв. и лихви върху тях в
размер на 50 040,73 лв. в т.ч.: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в
размер на 16 406,48 лв. и лихви в размер на 12 616,13 лв., данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 44 472,92 лв. (в т. ч. неправомерно
възстановен данък в размер на 33,80 лв.) и лихви в размер на 29 603,87 лв.,
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 12 727,26 лв. и лихви в
размер на 7 153,30 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на
1 864,80 лв. и лихви в размер на 667,43 лв.,
потвърден с Решение № 25/29.01.2018 г. на Директор Обжалване и данъчно осигурителна
практика Велико Търново към ЦУ на НАП,
Жалбоподателят
намира обжалвания РА за изцяло незаконосъобразен, необоснован и издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, жалбоподателят
намира, че органът по приходите в хода на данъчната ревизия не е изпълнил
указанията на ДОДОП в отменителното решение, поради което е останал недоказано
наличието на обстоятелства зо провеждане на данъчна ревизия по особения ред на
чл.122 от ДОПК. Неправилно в паричния поток са взети предвид суми, които не
представляват доходи на жалбоподателя, а реално са плащания по застрахователни
полици, тъй като неправилно същият е ползвал личната си сметка за фирмени
разплащания поради по- ниските банкови такси. Неправилно захранването на
сметката в брой също е приета като доход, при условие, че същият е представил
доказателства за това, че сумите са внасяне на застрахователни премии временно
и последващото им привеждане по банков път или в брой на съответните
застрахователи. ИНС БРОК Г ООД и ДЖИ ПИ
ЕЙ ГРУП АД,АЛГИ ООД, изключителен представител на ЗАД АРМЕЕЦ, СЕНТОСА 2007 ООД
– изключителен представител на ЗАД БУЛСТРАД ВИГ АД. Доказателство е това е и
подадената декларация от страна на жалбоподателя при внасяне на суми в брой над
10 000 лева, в . банковия клон. По
тази лична сметка са превеждани и обезщетения за неимуществени вреди от ПТП на
лица, клиенти на ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП АД или ИНС БРОК Г ООД след което са изплатени
впоследствие на правоимащите. Като причина за горното е фактът, че плащанията
на премии и изплащането на обезщетения се извършва чрез плащане в брой .
Органът по приходите при изготвяне на паричния поток не е вземал предвид
началните салда по сметката за всяко отделна година, като особеният ред е
приложен само за 2013г при което не е отчетено начално салдо. На следващо място
не се взети предвид всички входящи и изходящи парични потоци в рамките на същата
година и извършени в следващата година, но свързани с конкретни преводи.
Подробно излага аргументи за всяко едно несъответствие в доходите, установени
от органа по приходите със съответните пояснения, касаещи източника, поради
което същите не могат да бъдат определени като доходи.
С оглед на
така изложеното той намира ,че РА е постановен в противоречие с процесуалните
норми : не са обсъдени всички доказателства и възражения, неправилното
установяване на приходите и разходите е довело до незаконосъобразен извод за
наличие на основание за преминаване към особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК.. От съда се иска да отмени РА като неправилен, необоснован и постановен в
противоречие с действащите материално правни и процесуални разпоредби. В
съдебно заседание с представлява от *** Р. , който поддържа жалбата, и в срока
определен от съда по реда на чл. 147, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК представя писмена защита. Претендира разноски
в производството, представляващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
вещо лице и заплатена д.т. , общо в размер на 950 лева , за което представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответник
жалба директорът
на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** М. заема становище за неоснователност на
жалбата и моли да се потвърди обжалвания РА, като законосъобразен и правилен по
мотивите, изложени в решението на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр. Велико Търново. Счита, че както
жалбоподателят, така и назначената по делото експертиза не са успели да оборят
изводите на органа по приходите за наличие на предпоставки за провеждане на
ревизията по особения ред. Намира, че приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза не допринася за изясняване на спорните факти и обстоятелства, като
следва да се отбележи , че ***е дало едно хипотетично заключение за паричните
потоци респ. дължимите преки данъци. Представя в срока по чл. 149а,ал 3 от ГПК
във вр. с §2 от ДОПК подробна писмена защита. По изложените съображения моли да
се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и се присъдят разноски,
представляващи ***ско възнаграждение в размер на 3 785,12 лева, изчислени
по Наредба № 1 / 2001 г. на Висш адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , за което представя списък по чл. 80 от ГПК във
вр. с § 2 от ДОПК..
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната
преписка, приема за установено следното:
РА №
Р-04000416006830-091-001/09.11.2017 г. е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000416006830-092-001/18Л0.2017
г. РА е издаден в резултат на извършена ревизия на ПVНVПV, обхващаща
установяването на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000416006830-020-001/04.10.2016
г„ връчена по електронен път на 06.10.2016 г„ изменена със ЗИЗВР №
Р-04000416006830-020-002/05.01.2017 г. и ЗИЗВР № Р-04000416006830-002-003/
06.03.2017 г. , последната е издадена на основание Заповед по чл.114, ал.4 от ДОПК № Р-04000416006830-ЗИД-001/06.03.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП
Като Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от определените и
упълномощени със Заповед №
207/16.3.2016г, Заповед № 532/25.6.2014г на Директор на ТД на НАП лица.
Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 296/26.09.2016 г. на Директора
на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което РА № Р=04001115010271 -091
-001/04.07.2016 г. е отменен по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК в обжалваната
част по ЗДДФЛ и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова
ревизия за определяне на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. На основание чл. 117 от ДОПК е
съставен РД № Р-04000416006830-092-001/18.10.2017 г„ връчен по електронен път на
19.10.2017 г. Срещу РД няма подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Същевременно за 2013 г., при извършената съпоставка на наличните парични
средства, получените доходи и финансирания и извършени разходи на П.П., е
установено превишение на извършените разходи над получените доходи в размер на
18 648,04 лв. Гореизложеното е обусловило извода на органите по приходите, че
за ревизирания период са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК,
а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи. Поради установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията на П.Н.П.е извършена по
реда на чл. 122 от ДОПК, във връзка с което са му връчени Уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р- 04000416006830-113-001/05.01.2017 г. и Уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. № Р-04000416006830-139-001/05.01.2017 г., а
с ИПДПОЗЛ изх. № Р- 04000416006830-040-002/05.01.2017 г. е изискано представяне
на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните данъчни периоди. От
жалбоподателя е представен отговор с вх. № 1243/12.01.2017 г. на ТД на НАП
Велико Търново, към който е приложена е представена една обща декларация за
периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г.
С обжалвания РА на П.П. са
установени допълнително за внасяне задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 75 486,46 лв. и лихви в размер на 50 047,65 лв., в т.ч.
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 16 406,48 лв. и лихви в
размер на 12 616,13 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на
44 472,92 лв. (в т. ч. неправомерно възстановен данък в размер на 33,80 лв.) и
лихви в размер на 29 603,87 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в
размер на 12 727,26 лв. и лихви в размер на 7 153,30 лв., данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер 15,00 лв. и лихви в размер на 6,92 лв., данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 864,80 лв. и лихви в размер на
667,43 лв.
РА е оспорен по административен ред
и потвърден с решение на ДОДОП№ 25/29.1.2018г. връчено на жалбоподателя на
30.1.2018г. видно от стр. 37 от делото, като жалба до компетентния
за това Административен съд Велика Търново е подадена с вх. № 359/14.2.2018г.
на ТД на НАП.
В
хода на административното производство по издаване на оспорвания РА е било
установено следното : Констатациите в обжалвания РА се основават, както на събрани
при повторната ревизия доказателства, така и на приобщени доказателства с
Протокол № 1324084/06.06.2016 г. от предходната ревизия, приключила с отменения
по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК Ревизионен акт
№Р-04001115010271-091-001/04.07.2016 г. От първото ревизионно производство доказателства са: Протокол №
П- 04001115052804-073-001/25.11.2015 г. от извършена ПУФО на П.П. за
установяване на факти и обстоятелства относно наличие на съответствие между
доходи и придобито имущество за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г.,
връчени ИПДПОЗЛ изх. № Р-04001115010271 -040-001/18.12.2015 г„ ИПДПОЗЛ № Р-
04001115010271-040-002/01.03.2016 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04001115010271 -040-
003/10.05.2016 г. на П.П. и представени документи, както следва: вх. №
2137/19.01.2016 г„ вх. № 8991/10.03.3016 г. и с вх. № 19139/30.05.2016 г. на ТД
на НАП Велико Търново; отправени искания за представяне на документи и писмени
обяснения до трети лица и институции и получени отговори - централите на банки
в страната, в които ревизираното лице е притежавало разкрити банкови сметки и
карти, ведно с представените извлечения от тези сметки, ОД на МВР гр. Ловеч,
сектор „Пътна полиция" и Главна Дирекция „Гранична полиция", Община
Ловеч - относно изплатени на жалбоподателя възнаграждения като общински
съветник и Община Ловеч, отдел Местни данъци и такси; „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, „БУЛ ИНС " АД, ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, протоколи за
извършени насрещни проверки на физическото лице В.М.Х. и дружествата „ЮНИОН
ИВКОНИ" ООД с ЕИК *********, „БЕРЕТА ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК ********* и
„АДВКАТСКО ДРУЖЕСТВО В., С. И ПАРТНЬОРИ" с ЕИК *********, обяснения на
самия жалбоподател и представени от него счетоводни документи.
Няма спор по делото, че
жалбоподателят е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, със семейно положение - женен, с едно непълнолетно дете през
ревизираните периоди. Същият е регистриран като ЕТ „В.И.П.-91-П.П." с ЕИК ******
по ф. д. 1321/1991 г. на Софийски окръжен съд. Едноличният търговец е без
регистрация по ЗДДС. Съгласно представена декларация от П.П. за ревизирания
период 2009 г. - 2013 г. ЕТ „В.И.П.-91-П.П." не е извършвал стопанска
дейност. За периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. жалбоподателят е участвал
в капитала и управлението на „ИНС БРОК Г" ООД с ЕИК ********* (собственик
на 98 % от капитала на дружеството до 12.01.2011 г.) - дерегистрирано по реда
на чл.176 от ЗДДС на 22.04.2011 г.; „АЛГИ" ООД с ЕИК ********* (собственик
на 98 % от капитала на дружеството до 15.07.2011 г.) - дерегистрирано по реда
на чл. 176 от ЗДДС на 15.07.2011 г.; „СЕНТОСА 2007" ООД с ЕИК *********
(собственик на 98 % от капитала на дружеството до 09.12.2010 г. до 27.08.2012
г.) - дружеството е без регистрация по ЗДДС, „В.П.С.Е." ЕООД с ЕИК
********* (собственик на 50 % от капитала на дружеството от 21.09.2010 г. , на
98 % до 11.04.2011 г.) - дерегистрирано по ЗДДС от 05.06.2015 г.; „КОНСУЛТ
ПАРТНЕРС" ЕООД с ЕИК ********* (Съдружник в дружеството до 25.06.2015 г.)
- дерегистрирано по ЗДДС от 26.10.2016 г. и „ПРОТЕКТИВ" с ЕИК *********
(предишно наименование „СЛАВИЯ СПОРТ" ООД, собственик на 98 % от капитала
на дружеството до 12.04.2011 г.) - без регистрация по ЗДДС. За ревизираните
периоди П.Н.П.е осигуряван на трудов договор в „АЛГИ" ООД с ЕИК *********
и по договори за. контрол
(правоотношението по които е приравнено на трудово правоотношение, на основание
параграф 1, т. 26, буква „з" от ДР на ЗДДФЛ) в „ИНС БРОК Г" ООД,
„АЛГИ" ООД, „В.П.С.Е." ЕООД и „КОНСУЛТ ПАРТНЕРС" ЕООД,
получените доходи от които са декларирани в подадените ГДД за периода от 2009
г. до 2013 г. За същия период жалбоподателят е получил и декларирал в ГДД и
възнаграждения като общински съветник в Община Ловеч с ЕИК *********.
Подадените ГДД и декларираните доходи за 2009 г, 2010 г., 2011 г. и 2013 г., са
както следва: За 2009 г. е подадена ГДД с вх. № **********/27.04.2010 г. в
която са декларирани получени доходи от трудови правоотношения от „ИНС БРОК
Г" ООД в размер на 23 700,00 лв. и от Община Ловеч в размер на 3574,75
лв., както и доходи от друга стопанска дейност - от Община Ловеч в размер на
28,03 лв. За 2010 г. е подадена ГДД с вх. № **********/28.14.2011 г. в която са
декларирани получени доходи от трудови правоотношения от „ИНС БРОК Г" ООД
в размер на 80 000,00 лв. и от Община Ловеч в размер на 4202,99 лв., както и
доходи от друга стопанска дейност - от Община Ловеч в размер на 128,96 лв. За
2011 г. е подадена ГДД с вх. № 114391200459155/27.04.2012 г. в която са
декларирани получени доходи от трудови правоотношения от „ИНС БРОК Г" ООД
в размер на 14 761,90 лв., от „В.П.С.Е." ЕООД в размер на 77 338,10 лв. и
от Община Ловеч в размер на 4114,07 лв., както и доходи от друга стопанска
дейност - от Община Ловеч в размер на 88,50 лв. За
2013 г. е подадена ГДД с вх. № 114391400396964/28.04.2014 г. в която са
декларирани получени доходи от трудови правоотношения от „АЛГИ" ООД в
размер на 3000,00 лв. и от Община Ловеч в размер на 1466,86 лв. Не е спорен и
фактът, че с РА за 2012г. не са определени допълнително публични вземания,както
и това, че за ревизирания период П.П.
е получил доходи от трудови правоотношения и приравнени на такива от „ИНС БРОК
Г" ООД, „АЛГИ" ООД, „В.П.С.Е." ЕООД и „КОНСУЛТ ПАРТНЕРС"
ЕООД и Община Ловеч. При ревизията са формирани данъчни основи за доходи от
трудови правоотношения по години, съответстващи на декларираните по годишни
данъчни декларации: 24 180,75 лв. за 2009 г.; 81 280,99 лв. за 2010 г.; 93
667,17 лв. за 2011 г.; 56 694,74 лв. за 2012 г.; 3 784,23 лв. за 2013 г. Данъчна основа от доходи от друга стопанска
дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ: от Община Ловеч, съответстващи на
декларираните по годишни данъчни декларации, от които са формирани следните
данъчни основи по години: 18,67 лв. за 2009 г.; 86,74 лв. за 2010 г. и 59,01
лв. за 2011 г. По отношение на така определените данъчни основа от доходи от
трудови и приравнени на тях правоотношения и доходи от друга стопанска дейност,
като част от общата годишна данъчна основа, жалбоподателят не излага
възражения. Същите не водят до определяне на допълнителни задължения.
Следователно по делото е спорно
единствено данъчната основа от доходи от други източници съгласно чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е извършена съпоставка между имущественото
състояние на П.П., декларираните и/или получени от него доходи и направените
разходи, при което е установено, че за 2013 г. направените разходи надвишават
получените доходи и финансирания на годишна база със сумата от 18 648,04 лв.
Данните от съпоставката за ревизираните години са онагледени в таблици в
изготвения ревизионен доклад, конкретно за 2013 г. на страници от 69-70 на РД.
Относно начина на формиране на всяка сума е изготвено и допълнително Приложение
№ 33 към РД (Папка № 15, лист от 3697 до 3699). При изследване на
разполагаемите парични средства, доходите и другите източници на финансиране на
задълженото лице, са установени следните факти и обстоятелства:За периода
01.10.2009 г. - 31.12.2013 г. не е установено придобито от жалбоподателя
движимо и недвижимо имущество. За същия период П.П. е имал разкрити банкови
сметки в „УниКредит Булбанк" АД, „Райфайзенбанк България" ЕАД, „Банка
ДСК" ЕАД, „Инвестбанк" АД, „ОББ" АД, „Общинска банка" АД,
„Първа инвестиционна банка" АД, „Тексим Банк" АД, „ЦКБ" АД,
„КТБ" АД и „Юробанк" АД, издадени кредитни карти и отпуснати банкови
кредити. Всички установени суми от получени доходи от други източници, са взети
предвид при извършената съпоставка - като други облагаеми доходи в т.8 на
таблицата за съпоставка за съответните ревизирани години. При съпоставката са
взети предвид още:установените налични парични средства (в брой и по банкови
сметки) в началото и в края на всеки от ревизираните периоди, .в частта на
доходите и източниците на финансиране - всички установени при ревизията
облагаеми и необлагаеми доходи, в т.ч. брутния размер на установените доходи от
трудови и приравнени на тях правоотношения по договори с „АЛГИ" ООД и
Община Ловеч в размер на 4 466,86 лв.; преведена сума - възстановени съдебни
разноски по изпълнително дело по сметката в „КТБ" АД в размер на 8 468,82
лв.; направени плащания от кредитни карти на жалбоподателя в „ОББ" АД, „Инвестбанк"
АД и „Юробанк" АД, третирани като получен заем от кредитна институция
(посочени детайлно в Приложение № 33 по преписката към РА) в общ размер на 6
560,86 лв.;В частта на разходите - в
писмени обяснения в първото ревизионно производство с вх. № 21357/19.01.2016 г.
жалбоподателят посочва, че се е издържал с хранителни продукти от лично
стопанство на родителите и разходите му за живот не надвишават
средностатистическите за страната. В тази връзка като разходи за живот на
жалбоподателя при ревизията са взети предвид документално установените разходи
за комунални услуги на П.П. за телефон, ел. енергия и направени покупки на ПОС
терминал с банкови карти в общ годишен размер на 3 738,06 лв.; разход за
придобиване на дружествени дялове в „КОНСУЛТ ПАРТНЕРС" ЕООД през 2013 г. в
размер на 1 000,00 лв.; разходи за заплатени задължения към трети лица -
погасителни вноски по кредитни карти в „ОББ" АД и „Юробанк" АД,
платени главници и лихви по овърдрафт и др. кредити в „Инвестбанк" АД,
„ЦКБ" АД и „УниКредит Булбанк" АД (посочени в детайлно в Приложение №
33 по преписката към РА) в общ размер на 14 189,92 лв.; разходи за заплатени
задължителни осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ в общ размер на 1 061,09
лв.; внесена застрахователна премия по направена имуществена застраховка
„защитен дом" от 30.08.201 в размер на 33,66 лв. Като „други разходи"
в таблиците за съпоставка са взети предвид установени плащания с кредитни карти
„ОББ" АД и „Юробанк" АД (предимно плащания на бензиностанции в
чужбина) в размер на 3 201,85 лв. и заплатени суми по издадени фактури от
„АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО В., С. И ПАРТНЬОРИ" в общ размер на 14 920,00 лв.
При ревизията е установено че за периода 2011 г. - 2013 г. адвокатското
дружество е издало четири фактури, като получател по фактура с № 323/09.08.2011
г. на стойност с вкл. ДДС 2400,00 лв. е ПVНVПV, а фактури с № 446/10.12.2012 г.
на стойност 9960,00 лв. с ДДС, с № 545/21.10.2013 г. на стойност 5000,00 лв. с
ДДС и 547/25.10.2013 г. на стойност 4960,00 лв. с ДДС са издадени на ЕТ
„В.И.П.-91-П.П." с ЕИК ******. От извършената в първото ревизионно
производство насрещна проверка на „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО В., С. И
ПАРТНЬОРИ" е установено, че фактурите са издадени във връзка е извършени
на жалбоподателя услуги по договор за правни услуги, като сумите по фактурите
са заплатени изцяло, в т. ч. през 2013 г., на 18.04.2013 г. - 4960,00 лв., на
18.10.2013 г. - 5000,00 лв. и на 24.10.2013 г. - 4960,00 лв. При ревизията П.П.
е декларирал, че за периода 2009 г. - 2013 г. ЕТ „В.И.П.-91-П.П." не е
извършвал стопанска дейност и е заплатил фактурите с лични средства. При така
установеното органът по приходите е направил извод, че следва да проведе
облагане по аналог- особено производство по чл.122 от ДОПК, за което както се
посочи по- горе е уведомил жалбоподателя. Определил е и данъчната основа,
на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, при определяне на основата по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, се смята до доказване на противното, че е налице
подлежащ на облагане с данък доход, когато направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а" от допълнителните разпоредби
на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
Доколкото при ревизията не е установено какъв е конкретният източник на
доходите по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, придобити от лицето, то същите се класифицират като облагаеми доходи,
придобити от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не
са посочени като необлагаеми или не са обложени с окончателни данъци по реда на
ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ. По аргумент от чл. 36, във
вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в случая данъчната основа за тези доходи е
размерът на установените несъответствия (превишения). Прилагайки горните
разпоредби с РА, след извършен анализ на относимите обстоятелства по 122, ал.2,
т.1, т.2, т.З, т.4, т.5, т.Ю, т.14 и т.16 от ДОПК, за 2013 г. е установена
данъчна основа в размер на 18 648,04 лв.
|
г |
Допусната и изслушана е
съдебно- икономическа експертиза, която съдът цени като обективна и
безпристрастна и същата е направила изчисления за евентуално дължимите
подоходни данъци за 2013г. в случай, че съдът приеме за доказани направените по
– горе възражения на жалбоподателя относно получени доходи.
С разпореждане
за насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящата инстанция е
разпределила доказателствената тежест между страните като на основание чл.171, ал.4 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК изрично е указано на
жалбоподателя, че следва да докаже твърдената от него съпоставимост на приходи
и разходи, от което да се направи извод за липса на укрити доходи и ме
имущественото му състояние отговаря на получените от него приходи. Със същото
разпореждане на ответника е указано, че следва да докаже наличието на
предпоставки за облагане по особения ред по чл.122 от ДОПК, както и спазването
на предвидената в закона процедура за това.
По делото са приети като писмени доказателства и съдържащите
се в ревизионна преписка документи, изпратени с писмо изх. №359/14.02.2016 г.
по описа на дирекция „ОДОП” - Велико Търново, съдържаща 16 бр. папки,
общо3 805 бр. листи.
.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните мотиви:
При извършената
служебна проверка
се установява, че оспореният РА е валиден,
като издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения от вида и периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Както вече се каза, компетентният орган е бил натоварен за извършване на ревизия със съответната заповед, която от своя страна е издадена от орган, имащ правомощията да възлага такива производства – чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР отговаря на изискванията
на чл. 113 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, а ревизионният акт е съставен в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
В хода на ревизията не са допуснати и
съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на
данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност
на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци,
касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Същият е постановен при спазване на процесуалните
правила при спазване на основните
принципи на данъчното производство,
визирани в чл. 3, 5 и чл.6 от ДОПК. Анализът на представените документи, представляващи преписката по
издаване на обжалвания РА, е видно,
че в хода на ревизионното производство
органът по приходите стриктно е съблюдавал принципа на обективност, служебно
начало и добросъвестност. Липсват данни,
които да дават основание да се приеме, че някои от органите, участвали в хода
на ревизията е бил пристрастен и необективен в хода на
ревизионното производство. Противно на твърдяното от жалбоподателя приходната
администрация служебно е събирала доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни
факти. Настоящият съдебен състав намира, че
е спазен и основният принцип на
добросъвестност на данъчното производство като е гарантирано участието на ревизираното лице, връчваните са му всички актове на приходната
администрация съставяни в хода на ревизионното производство, уважавани са и
правените искания. Следователно са неоснователни възраженията на жалбоподателя
за нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията. Действията
на органа по приходите по събиране на доказателства са извършени при спазване
на изискванията на ДОПК. Съгласно чл. 45 от ДОПК, при започнало производство
органът по приходите може да извършва насрещни проверки за установяване на
отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното
лице. Съгласно чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, лицето е длъжно да
представи всички данни, сведения, документи и книжа, носители на информация и
други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Органът
по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства
в определен от него срок. Освен това
посочените протоколи за извършени проверка на място във връзка с отменения
РА са били надлежно приобщени в хода на
ревизионното производство с нарочен протокол и връчени на жалбоподателя, който
се е запознал с тяхното съдържание и своевременно е направил съответни
възражения и подал жалби. Събраните в хода на ревизията доказателства са
анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. Не се
констатира и допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА невръчване на РД с всички негови приложения, доколкото
видно от надлежно извършеното
отбелязване и удостоверяване получаването на изготвения РД и обжалвания акт.
По приложението на материалния закон съдът намира следното :
Не се спори, че задълженията за данък върху доходите на ревизираното лице са
определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2
от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест затова
носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
затова, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават
органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. В
противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на
ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са
изрично изброени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ДОПК. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.
1, т. 2 и 7 от ДОПК –наличие на укрити доходи
и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Правилата за определяне
на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са
нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.
1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа като основанията
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това
е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В случая изводът за несъответствие в
имущественото състояние на лицето за ревизирания период е обоснован с
изготвения баланс на разполагаемите парични средства, при който е установен
недостиг на парични средства. При изготвяне на балансите органите по приходите
са извършили подробен анализ на имущественото състояние на лицето и неговото
домакинство, съобразили са се с всички данни относно конкретно установени
разходи, както и достоверни източници относно получени в брой и разполагаеми
парични средства-съгласно извлечения от банковите
сметки. Констатираното несъответствие в имущественото състояние на лицето обаче
не се установява от събраните доказателства, поради което основанието за
облагане по аналог се преценява от съда като недоказано. На основание чл. 124,
ал. 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да опровергае при условията на пълно
доказване констатациите в РА, което е изпълнено доколкото чрез изслушаната
съдебно- икономическа експертиза приетите декларации по банковите сметки,
подаване по задължение по Закона против прането на пари и декларацията,
получена от трето лице- нотариално заверена за сумата от 30 000 щатски
долара установяват, че получените суми по банковите сметки не формират доход за
жалбоподателя, а представляват плащания със съответно доказано правно
основание. Тезата на жалбоподателя, че неговата лична банкова сметка ***лащания
във връзка с неговата дейност като застрахователен агент е изцяло доказана с
горепосочените писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Естествено
основаните аргументи за неприложимост на института за облагане по аналогия ще
бъдат изложени по- долу, във връзка с материалната законосъобразност на РА.
По
направените конкретни оплаквания в жалбата за материална законосъобразност
съдът намира, че същите са неоснователни по следните съображения:
1)Първия
спорен въпрос касае началното салдо към 1.1.2009г., докато органът по приходите
е приел че същото е нулево, съгласно представеното извлечение от банковите
сметки на жалбоподателя стр.313 от делото – заключение на ***се установява, че
4831 лева , суми с които е захранена неговата сметка в ЧЧПБ ТЕКСИМ АД на
61.20109г.и на 12.1.2009г. Заключението в тази част е неоспорено, изградено е
на база съдържащите се в административната преписка доказателства- извлечение
от банкова с/ка, поради което съдът го кредитира като обективно и
безпристрастно.
2) Допълнително
определените данъчни основи за доходи от други източници, които не са изрично
посочени в ЗДДФЛ (чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ) по години са както следва:
-
164 068,35 лв. за 2009 г., формирани по следния начин : 22
150,00 лв. - размера на положителната разлика между постъпилите и наредените
суми от/към „ИНС БРОК Г" ООД; 30 000,00 лв. - превод от А.А.с основание
„прехвърляне на средства по застр. премии"; 104 000,00 лв. - общ размер на
вноски на каса от П.П. по личната му банкова сметка *** "захранване на
сметка"; 7 918,35 лв. - получени суми с основание „плащане GSM".
-
444 729,16 лв. за 2010 г., формирани от: 351 700,00 лв. -
размера на положителната разлика между постъпилите и наредените суми от/към
„ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД; 20 000,00 лв. - общ размер на вноски на каса от П.П.
по личната му банкова сметка *** "захранване на сметка"; 5277,31 лв.
- получени суми с основание „плащане GSM"; постъпили преводи по банков път с
основание "превод/ приход по договор/комисионна Х./щета Тойота" в общ
размер 24 090,00 лв.; получени преводи в щатски долари общо в размер на 30
000,00 щ. долара /43661,84 лв. (на 31.08.2010 г. - 10050 щ. д. X 1,45245 курс
за деня = 15201,62 лв. и на 05.10.2010 г. - 19 950 щ. д. х 1,41154 курс за деня
= 28 160,22 лв.) е основание „Contr. 6 DD 02.08.2010
for spase part" и „Contr. 6 DD 02.08.2010 for transport
servicest".
-
127 242,78 лв. за 2011 г., формирани от: 40 270,00 лв. -
размера на положителната разлика между постъпилите и наредените суми от/към
„ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД; 83 300,00 лв. - общ размер на вноски на каса от П.П.
по личната му банкова сметка *** "захранване на сметка"; 3672,78 лв.
- получени суми с основание „плащане GSM".
При което в хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е правил вноски
на парични средства в брой по личната си банкова сметка, ***, като обект на
анализ при ревизията са били следните направени вноски/преводи в по- значителен
размер (сумите в по-малък размер не са взети предвид):
за
2009 г.:
15 000,00 лв. от 03.04.2009 г.,70 000,00 лв. от 04.11.2009 г. и 13 000,00 лв.
от 20.11.2009 г. и 6 000,00 лв. от 30.12.2009 г., всички с основание
„захранване на сметка в брой"
за
2010 г.:
12 000,00 лв. от 07.01.2010 г. и 8 000,00 лв. от 29.12.2010 г. с основание
„захранване на сметка в брой"
за
2011 г.:
29 300,00 лв. от 11.03.2011 г, 40 000,00 лв. от 11.03.2011 г. и 12 000,00 лв.
от 01.08.2011 г., всички с основание „захранване на сметка в брой". Отделно
от тези вноски са установени и получени по банков път от П.П. суми в размер на
1 000,00 лв. на 26.03.2010 г. с основание „превод", 3 860,00 лв. от
01.06.2010 г. с основание „съгл. договор PLUS -01486533" и 6 000,00 лв. на
24.08.2010 г. с основание „komision. Н.".
Извършеният анализ от страна на органа по приходите на постъпленията и
плащанията от /по банкова сметка *** "ТЕКСИМ
БАНК" АД с № BG54TENI954540740725516 не съответства на обективната истина. Напротив този анализ,
извършен с помощта на ***и на кореспондиращи сметки установява, че твърдението
на жалбоподателя за използване на личната сметка за разплащания свързани със
застрахователни премии и обезщетения е вярно. Такъв анализ е направил и самият
орган по приходите, като в една част е приел, че се касае за доход с
неустановен произход, а при друга за транзакция, която не формира доход.
По отношение на паричния поток за
2009г. съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, което е подкрепено с
попълнени от жалбоподателя декларации по Закона за мерките против прането на
пари, а именно: На
03.04.2009г. П.П. внася 15000.00 лева по разплащателна сметка № BG54 TEXI
9545 4074 0725 16 в ЧПБ „Тексим" АД, като за целта попълва Декларация по
чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за изпиране на пари с
дата 03.04.2009г. В декларацията П.П. декларира в качеството си на управител на
„ИНС БРОК Г" ООД, че произходът на посочената сума е от получени
застрахователни премии. На 04.11.2009г. П.П. внася 70000.00 лева по
разплащателна сметка № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 в ЧПБ „Тексим" АД, като за целта
попълва Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките
за изпиране на пари с дата 04.11.2009г. В декларацията П.П. декларира в
качеството си на управител на „ИНС БРОК Г" ООД, че произходът на
посочената сума е от получени застрахователни премии. На 20.11.2009г. П.П.
внася 13000.00 лева по разплащателна сметка № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 в ЧПБ
„Тексим" АД, като за целта попълва Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6,
ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за изпиране на пари с дата 20.11.2009г. В
декларацията П.П. декларира в качеството си на управител на „ИНС БРОК Г"
ООД, че произходът на посочената сума е от получени застрахователни премии. На
30.12.2009г. П.П. внася 6000.00 лева по разплащателна сметка № BG54 TEXI
9545 4074 0725 16 в ЧПБ „Тексим" АД. В архива на Банката няма приложена
Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за
изпиране на пари, тъй като по закон такава се попълва за суми над 10000.00
лева. Независимо, че за тази сума няма представена декларация, произходът на паричните средства също е от
получени застахователни премии, в дните преди новогодишните празници и
жалбоподателят ги внася по разплащателната си сметка за да не държи
застрахователните премии в брой. Горепосочените суми в размер на 104 000
лева са изплатени на трети лица, -други ЗПАД и/или към правоимащи физически
лица, като застрахователни обезщетения.Експертизата е констатирала, че с
внесените суми в разплащателната си сметка жалбоподателят се е разпоредил по
следния начин:1. Внесените на 03.04.2009г. по разплащателната сметка 15000.00
лева впоследствие са: изтеглени на 23.04.2009г. - 3000.00 лева, на 27.04.2009г.
- 3000.00 лева и на 30.04.2009. - 10000.00 лева. Внесените на 04.11.2009г. по разплащателната
сметка 70000.00 впоследствие са: изтеглени на 05.11.2009г. - 16000.00 лева, на
06.11.2009г. - 6000.00 лева, преведени
на 10.11.2009г. - 10000.00 лева по сметка на „ИНС БРОК Г" ООД, преведени
на 19.11.2009г. - 15000.00 лева по сметка на „ИНС БРОК Г" ООД, изтеглени
на 17.11.2009г. - 2980.00 лева и
преведени на 10.12.2009г. - 20000.00 лева по сметка на „ИНС БРОК Г" ООД. Внесените
на 20.11.2009г. по разплащателната сметка 13000.00 лева впоследствие са: преведени на 04.12.2009г. -13000.00 лева по
сметка на „СЕНТОСА 2007" ООД. Внесените на 30.12.2009г.по разплащателната сметка 6000.00 лева впоследствие
са: преведени на 04.12.2009г. -
6000.00 лева по сметка на „АЛГИ" ООД. На 07.01.2010г. П.П. внася
12000.00 лева по разплащателна сметка № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 в ЧПБ
„Тексим" АД, като за целта попълва Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6,
ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за изпиране на пари с дата 07.01.20 Юг. В
декларацията П.П. декларира в качеството си на управител на „ИНС БРОК Г"
ООД, че произходът на посочената сума е от получени застрахователни премии.
Настоящата инстанция изцяло кредитира заключението на вещо лице – основно и
допълнително и направеният от нея извод, че внесените по сметката за 2009г.
суми в брой представляват застрахователни премии, които след това се били
преведени на дружествата- застрахователни агенти, чийто представител е бил
жалбоподателят. Следователно не може да се твърди, че се касае за доход в
размер на 104 00 лева, получен от жалбоподателя за 2009г. доколкото същите суми
са преведени на посочените дружества и представляват получени в брой
застрахователни премии, които са минали по личната сметка на жалбоподателя с
цел плащане на по- ниски банкови такси. В този смисъл е и самият извод на
органа по приходите напр. стр 50 от РД за 2010г. е констатирал извършени
преводи и не ги е определил като други облагаеми доходи. Така също задължението
на жалбоподателя към ИНС БРОК Г ЕООД в размер на 77 650 лева, посочено на
стр. 13 от РД , което е разлика между получените от П. на 16.10.2009г.
138 250 лева и преведените от него на 30.10.2009г. 60 6000 лева , което
също не е квалифицирано от органа по приходите като облагаем доход за 2009г. Не
следва с оглед принципа на обективност и пропорционалност да се има различен
подход и различни правни изводи при аналогична фактическа обстановка.
Следователното горепосочената сума от 104 000 лева, представляваща
съобразно приложените декларации и заключение на вещо лице застрахователни
премии а 2009г., които същата година са преведени на съответните дружества не
може да представлява облагаем доход с неустановен източник по смисъла на чл. 36
т. 7 от ЗДДФЛ.
-
Същият е извода на съда и досежно сумата от 22 150
лева, която предстадвлява положително салдо на преведените към НИС БРОК Г ЕООД
суми , тъй като органът по приходите не е взел предвид, че взаимотношенията
между страните не са прекратени и жалбоподателят е превеждал суми и през 2010г.
,което се установява от таблицата за извършените плащания стр.113 от делото, от
заключението на вещото лице. Не само ,че жалбоподателят е превел
застрахователните премии към ИНС БРОК Г ООД но е превел такива в по- голям
размер от внесените на 16.10.2009г. получени парични средства от него от
138 250 лева. Изцяло се споделя извода на вещото лице, че органът по
приходите е създал една изкуствена конструкция при определяне на това
положително салдо от 22 150 лева, тъй като проследяването на тразакциите е
прекъснато след плащането от 17.12.2009г.
По отношение
на полученият превод от А.А.съдът намира за установено следното : TEXI 9545 4074 0725 16 е получен превод от разплащателната
сметка № BG96
FINV 9150 10BG N0DN NH на А.А.в размер на 30000.00 лева. Като основание на
транзакцията е вписано прехвърляне на средства по застрахователни премии, което
води до извод, че тези парични средства представляват само прехвърляне на
средства от една банкова сметка ***. Същото се
потвърждава и от факта, че на следващата дата 30.10.2009г. П.П. извършва превод
в размер на 60600.00 лева към „ИНС БРОК Г" ЕООД. С оглед на така
изложеното не може да се направи извод, че тези средства са облагаем доход за
жалбоподателя, доколкото същите не са останали на първо място в неговият
патримониум, а на следващо място както същият е дал обяснения и декларирал по
ЗМИП, прозиходът на средставата е застрахователни премии, които само транзитно
са минали по сметката на жалбоподателя, с цел заплащане на по- ниска банкова
такса при внасяне в брой и са внесени в полза на истинският получател на
застрахователните премии – съответния застрахователен агент.
Сумата от 7 918 лева получени суми и заплатени мобилни услуги, в
първата ревизия правилно е установено , че същите съответстват на извършени
продажби от МОБИЛТЕЛ АД към ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП АД и ИНС БРОК Г ООД поради което
същите като внесени в брой от посочените дружества и след това разплатени с
доставчика на мобилни услуги не могат да формират доход.
-
За 2010г. има следното движение
по сметката на жалбоподателя: На 07.01.2010г. П.П. внася 12000.00 лева по разплащателна
сметка № BG54 TEXI 9545 4074
0725 16 в ЧПБ „Тексим" АД, като за целта попълва Декларация по чл. 4, ал.
7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за изпиране на пари с дата
07.01.20 Юг. В декларацията П.П. декларира в качеството си на управител на „ИНС
БРОК Г" ООД, че произходът на посочената сума е от получени
застрахователни премии. На 29.12.2010г. П.П. внася
8000.00 лева по разплащателна сметка № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 в ЧПБ
„Тексим" АД. В архива на Банката няма приложена Декларация по чл. 4, ал. 7
и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките за изпиране на пари, тъй като по
закон такава се попълва за суми над 10000.00 лева. Независимо, че за тази сума
няма представена декларация, експертизата счита, че произходът на паричните
средства също е от получени застахователни премии, в дните преди новогодишните
празници и жалбоподателят ги внася по разплащателната си сметка за да не държи
застрахователните премии в брой
На 22.12.2010г. по разплащателната
сметка на П.П. в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074
0725 16 е постъпил превод от разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД
№ BG50 TEXI 9545 1074
6572 12 в размер на 44700.00 лева. Още на същата дата 22.12.20Юг. П.П. превежда
същата сума в размер на 44700.00 лева на „ИНС БРОК Г" ЕООД по сметка № BG25 UBBS 8002 1049
1320 20. Тази транзакция е направена чрез платежната система РИНГС, което води
до заключение, че „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД е извършило грешен превод към П.П.,
вместо към „ИНС БРОК Г" ЕООД и съответно П.П. прехвърля тези средства към
верния адресат.
Имайки предвид горното съдът позовавайки се обективното
заключение на вещото лице, подкрепени с банкови извлечения, счита, че
прехвърлените парични средства в размер на 44700.00 лева от сметката на „ДЖИ ПИ
ЕЙ ГРУП" АД в сметката на П.П. и след това преведени от П.П. в сметката на
„ИНС БРОК Г" ЕООД не представляват
доходи за жалбоподателя.
На 12.10.2010г. по сметката на „ИНС
БРОК Г" ЕООД в ЧПБ „Тексим" АД № BG71 TEXI 9545 1074
2403 16 са преведени общо 130000.00 лева от Гаранционен фонд по Щета №
21-0092/26.05.20Юг., свързани с обезщетения на правоимащите лица, както следва:
С.С.М..М.К.М. С.С.М.М.Р.М. В.А.Р.К.А.Р.Е.Д.М.М.А.М.Р.А.М..На
същата дата 12.10.20Юг. „ИНС БРОК Г" ЕООД превежда сумата от 130000.00
лева по разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД в ЧПБ „Тексим"
АД № BG50 TEXI 9545 1074
6572 12.
След тази дата няма данни „ИНС БРОК
Г" ЕООД да е изплатило обезщетенията на правоимащите лица по банков път.
Също така няма данни „ДЖИ ПИ ЕЙ
ГРУП" АД да е изплатило обезщетенията на правоимащите лица по банков път.
На 14.10.2010г. по разплащателната
сметка на П.П. в в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074
0725 16 е постъпил превод от разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД
в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545
1074 6572 12 в размер на 40000.00 лева. На 19.10.20 Юг. П.П. изтегля 40000.00
лева от сметката си в брой.На 18.10.20Юг. П.П. е изплатил в брой на правоимащите
лица по Щета № 21-0092/26.05.20Юг. следните обезщетения: С.С.М.- 10000.00 лева;М.К.М.
- 5000.00 лева; К.К.М.- 5000.00 лева;М.Р.М., 10 000 лева, М.А.Р.5000.00
лева В.А.Р.5000.00 лева К.А.Р.5000.00
лева Р.А.М. 5000.00 лева, поради което получената сума от ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП АД в
размер на 40 00 лева, представлява част от изплатените обезщетения на правоимащите
лица, и не не може да се приеме ,че е
приход респ. доказани облагаем доходи на жалбоподателя.
На 22.12.2010 г. по разплащателната
сметка на П.П. в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074
0725 16 е постъпил превод от разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД
в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545
1074 6572 12 в размер на 130000.00 лева. На 27.12.2010г. П.П. изтегля 130000.00
лева от сметката си в брой.
На 27.12.2010г. по разплащателната
сметка на П.П. в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074
0725 16 е постъпил превод от разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД
в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545
1074 6572 12 в размер на 130000.00 лева. На 28.12.2010г. П.П. изтегля 130000.00
лева от сметката си в брой.
Двата превода в общ размер на
260000.00 лева от „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД на П.П. представляват част от
извършен превод на адвокат М.Х.Б.- процесуален представител на наследниците на
пострадали лица и обещетения от ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп". Имайки
предвид съдът на база РД и РА и заключението на ***намира, че изтеглените парични средства в брой от П.П. в
размер на 260000.00 лева представляват част от изплатените от него на
правоимащите лица застрахователни обезщетения,
така както са посочени на стр116 от делото в заключението на вещото
лице, общо за сумата от 310 250 лева на 27.12.2010г. /посочени са
документи на стгр 30 и стр.31 от РД и по точно изтеглената сума на 27.12.2010г.
в размер на 130 000 лева/. д.
За да направи горните изводи,
съдът основно се базира на факта, че в РД и РА няма никакви други
констатации по РД, РА или други доказателства по делото, от които да е видно,
че изплатените обезщетения са изплатени с парични средства, различни от
наличните по банковата сметка на П.П..
За
доказване произхода на сумата от 30 000 щатски долага постъпили по
сметката на жалбоподателя за 2010г. по делото е приета декларация от трето
лице, нотариално заверена стр 171 от делото ,която съдът цени като обективна и
безпристрастна. Същата установява, че посоченият произход на сумата е от руски
гражданин за аванс за закупуване на имот, който в последствие е бил върнат на
от жалбоподателя. Единственото възражение на органа по приходите в тази насока
е ,че първоначално в обясненията си П. е посочил, че тези средства са
предоставени в заем, което не променя факта, че същите са необлагаеми.
Изплатената
застрахователна премия за щета Тойота от 24 090 лева, също не може да се
приеме за доход с неустановен източник, доколкото самият орган по приходите
заключава , че посочените парични средства от това обезщетение, които по силата
на чл. 13,ал.1 т.14 от ЗДДФЛ не са доход и не са облагаеми.
За 2011г. движението по сметката на
жалбоподателя е следното На
18.01.2011г. по разплащателната сметка на П.П. в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 е постъпил превод от разплащателната
сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545 1074 6572 12 в размер на 15000.00 лева. На същата дата
18.01.2011г. П.П. изтегля 15000.00 лева от сметката си в брой. На 28.01.2011г.
по разплащателната сметка на П.П. в ЧПБ „Тексим" АД № BG54 TEXI 9545 4074 0725 16 е постъпил превод от разплащателната
сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545 1074 6572 12 в размер на 30000.00 лева. На същата дата
28.01.2011г. П.П. изтегля 30000.00 лева от сметката си в брой.при което общо изтеглена
сума е 45 000 лв. Изплатените застрахователни обезщетения от П.П.
на правоимащите лица на 28.01.2011г., на:- Е.Д.Ж. - 50000.00 лева. С оглед на
горното съдът на база на експертизата счита, че изтеглените парични средства в брой
от П.П. в размер на 45000.00 лева представляват част от изплатеното от него на
правоимащото лице застрахователно обезщетение.
Посочената сума в размер на 40270.00
лева, която се явява положително салдо по сметката на П.Н.П.към 31.12.2011г. от
получените парични средства и преведените такива на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД,
органа по приходите е определил като облагаем доход, без да е взел предвид,
получените парични средства на 18.01.2011г. и 28.01.2011г. Без тези преводи от
страна на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД, свързани с изплащане на застрахователни
обезщетения, салдото по сметката на П.П. към 31.12.2011г. от получени и
преведени парични средства от/към „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД е отрицателно в
размер на 4730.00 лева. На 11.03.2011г. П.П. прави вноска по разплащателна
сметка в ЧПБ „Тексим" АД № BG54
TEXI 9545 4074 0725 16 в размер
на 29300.00 лева. На същата дата 11.03.2011г. П.П. превежда сума в размер на 29
292.83 лева към разплащателната сметка на „Сенсота 2007" ООД в ЧПБ
„Тексим" АД № BG09
TEXI 9545 1074 2679 13. На същата
дата 11.03.2011г. „Сенсота 2007" ООД превежда сумата от 29292.83 лева по
разплащателната сметка на ЗАД „Булстрад" в „Уникредит Булбанк" АД № BG43 UNCR 7000 1508 3899 39. Видно от горното сумата в размер на
29300.00 лева внесена от П.П. по разплащателната си сметка и впоследствие
преведена на „Сенсота 2007" ООД, представлява събрани застрахователни
премии, преведени от „Сенсота 2007" ООД на ЗАД „Булстрад". На
11.03.2011г. П.П. прави вноска по разплащателна сметка в ЧПБ „Тексим" АД №
BG54
TEXI 9545 4074 0725 16 в размер
на 40000.00 лева. На същата дата 11.03.2011г. П.П. превежда сума в размер на
40000.00 лева към „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД в ЧПБ „Тексим" АД № BG50 TEXI 9545 1074 6572 12. На 01.08.2011г. П. прави вноска по разплащателна сметка в ЧПБ
„Тексим" АД № BG54
TEXI 9545 4074 0725 16 в размер
на 12000.00 лева. На същата дата 01.08.2011г. П.П. превежда сума в размер на
12000.00 лева към разплащателната сметка на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД в ЧПБ
„Тексим" АД № BG50
TEXI 9545 1074 6572 12. На същата
дата 01.08.2011г. „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД превежда сумата от 15607.35 лева по
разплащателната сметка на „ДЗИ Общо Застраховане" АД в „Сибанк" АД № BG53 BUIB 9888 1007 8196 00. Видно от горното сумата в размер на
12000.00 лева внесена от П.П. по разплащателната си сметка и впоследствие
преведена на „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД, представлява събрани застрахователни
премии, преведени от „ДЖИ ПИ ЕЙ ГРУП" АД на „ДЗИ Общо Застраховане"
АД, а не облагаем доход, както е приел органа по приходите. .
За 2013г.
съгласно посочената на стр. 69 и стр 70 от РД органа по приходите приема
начално салдо от 0 лева, вместо сумата от 31 184, 15 лева ,представляваща
обложени доходи за 2012г., което противоречи както на установената фактическа
обстановка, и това, че доходите се пренасят от една финансова година в друга-. Използвайки рекапитулацията на органа по
приходите стр 119 и стр 120 от делото от
заключението на вещото лице, и така установеното начално салдо, се констатира,
че наличните средства на жалбоподателя,плюс декларираните приходи за
2013г.надхвърлят разходите със сумата от 12 536,11 лева, поради което не
може да се направи извод за наличие на парични средства с неустановен произход,
подлежащи на облагане по реда на чл. 36 т. 7 от ЗДДФЛ-.
.
Следователно
в обобщение следва да се приеме, че не е било налице превишаване на разходите над приходите за
посочените ревизирани години, а от там и основание за облагане по особения
начин на чл.122 от ДОПК по аналог. По тези съображения жалбата е основателна и
ревизионния акт, с който се установяват задължения за 2009, 2010,2011 и 2013г.
по ЗДДФЛ и лихви върху тях следва да
бъде отменен като незаконосъобразен,
С оглед на гореизложеното при този изход
на делото, разноски на
жалбоподателя се дължат в размер на 950
– деветстотин и петдесет – лева ,представляващи държавна такса от 50 лева,
разноски за вещо лице от 900 лева
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, осми състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.П.от
гр. ****** и като ЕТ“В.И.П. 91-П.П. против Ревизионен акт /РА/ №
Р-0400041600830-091-001/9.11.2017г. издаден от М.И.Д., възложила ревизията и Т.Д.Ч.на
длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Велико
Търново, ръководител на ревизията, с който за периодите за 2009 г., 2010 г.,
2011 г. и 2013 г. са определени допълнително за внасяне задължения за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 75 471,46 лв. и лихви върху тях в размер
на 50 040,73 лв. в т.ч.: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на
16 406,48 лв. и лихви в размер на 12 616,13 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 44 472,92 лв. (в т. ч. неправомерно възстановен
данък в размер на 33,80 лв.) и лихви в размер на 29 603,87 лв., данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 12 727,26 лв. и лихви в размер на 7
153,30 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 864,80
лв. и лихви в размер на 667,43 лв.,
потвърден с Решение № 25/29.01.2018 г. на Директор Обжалване и данъчно осигурителна
практика Велико Търново към ЦУ на НАП,
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика „ Велико Търново да заплати на П.Н.П.от гр. ****** и като ЕТ“В.И.П. 91-П.П. разноски в размер на 950- деветстотин и петдесет – лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: