№ 346
гр. Кюстендил, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора А. В. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20221500200505 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Р. Б. М., понастоящем в Затвора-
Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г. изразява
становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за
допускане на УПО.
Лишеният от свобода Р. Б. М. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните,
приема за установено следното:
Лишеният от свобода Р. Б. М. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 03.03.2020 г. за
изтърпяване на наказание ЛС от 1 година и 8 месеца, увеличено по реда на чл.24 НК с 2
месеца по присъда по ЧНД №1267/20 г. на РС-Перник при първоначален режим „строг“,
определено между наказанията по НОХД №1588/19 г., с което е осъден на ЛС в размер на 1
г. и 6 месеца, по НОХД № 871/20 г. , с което е осъден на ЛС в размер на 1 година и 6 месеца
и по НОХД №№1207 /20 г.- осъден на ЛС в размер на 10 месеца. Всички посочени присъди
на са РС-Перник. Определението е в сила от 05.08.2020 г. Наказанието е изтърпяно на
21.08.2021 г.
Понастоящем търпи наказание ЛС по НОХД № 458/20 г. на РС-Перник, по което е
осъден на ЛС в размер на 1 година и 6 месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК, в
сила от 05.08.2020 г.
1
Със заповед № 836/06.12.2021 г. на Началника на затвора режимът е заменен от строг
на общ.
Начало на наказанието: 21.08.2021г.
Към датата на произнасяне от КнОС- 27.09.2022 г. е изтърпял фактически – 1 година
1 месец и 6 дни; от работа- 2 месеца и 13 дни, всичко- 1 година, 3 месеца и 19 дни; остатък
– 2 месеца и 11 дни.
От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в
затвора е определен първоначален риск от вреди е 100 точки- висок. Изготвена е схема за
оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и експерсно
психологическо заключение. Като дефицитни зони са отчетени- настоящо правонарушение-
умишлено извършване на множество кражби; отношение към правонарушението —не се
наблюдава мотивация за промяна на криминалното си поведение; жилищно устройване-
няма жилище; взаимоотношения- разведен, няма контакти с близките, начин на живот и
обкръжение - лесно се влияе от криминалното обкръжение; злоупотреба с алкохол и
наркотици- хероинова зависимост за продърлжителен период от време; умения за мислене –
поставя си краткосромни и неясни цели.
Рискът от вреди е определен като среден, относно персонала и обществото, и среден
за самия лишен от свобода на база извършеното правонарушение.
Лишеният от свобода М. е за пореден път в местата за ЛС. Притежава утвърден
поведенченски модел и криминогенно мислене. Криминалното му поведение е свързано с
дългогодишна употрела на наркотични вещестнва, като набавянето на такива е била негова
основна дейност, повлияваща негативно на основните му житейски сфери.
Осъденият М. е включван в учебна дейност, като се е записал като редовен ученик
през 2020/2021 г., но е декларирал отказ от учебна дейност. Впоследствиие е ангажиран в
трудов процес- със заповед №83/30.10.2020 г. е назначен като чистач на трета група, която
отново е отказал по собствено желание. Въпреки отказитеи за работа и учене отново е бил
включен в трудова дейност. Със заповед №6/29.01.2021 г. е назначен за шивач и обущар на
четиричасов работен ден, която дейност осъществява до момента. Награждаван е с писмена
похвала за показана добра трудова дисциплина.
Вследствие на провежданата възпитателно-корекционна работа с М. оценката на
риска от рецидив е занижена до 95 точки по време на престоя му в Затвора гр. Бобов дол,
респ.остава във високите граници на високите стойности. Отчетено е леко намаление в
дефицитните зони: отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение,
злоупотреба с наркотици, умения за мислене.
На база отчетената положителна промяна в поведението на л.св.М. му е заменен
режима от „строг“ на „общ“ със заповед № 836/06.12.2021 г. Няма наложени дисциплинарни
наказания.
Подписал е препланиране на присъдата на 21.03.2022 г., като са набелязани цели
2
лишеният от свобода да запази уворновесеното си поведение и да не допуска
дисциплинарни нарушения, да спазва ЗИНЗС и при спазване на режимните ограничения-
преместване в заведение от открит тип.
Към делото е приложен и доклад на ИСДВР, в което е отразено становище за
енобходимост от преминаве на прогресивната система при изпълнение на наказанието,
преместване в открит тип, проследяване на поведението му в условията на облекчен режим.
Сочи се, че превъзпитанието на осъдения не е завършило.
Становището на Началника на Затвора е, че с оглед криминалното минало на М. е
налице необходимост от продължаване на работата по изпълнение договорения план на
присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Р. е изтърпял
фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70,
ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като
работата по плана не е завършена. Действително при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, М. няма налагани наказания, има една награда за едногодишния си престой в
затвора, упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения, налице е
намаление на риска от рецидив с 5 точки. Тези обстоятелства следва да се отчетат в
положителен аспект във връзка с поправянето му, като КнОС изрично подчертава, че
криминалното му минало не следва да се отчита в негативен план, доколкото същото не от
кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК. Независимо от това
настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са
постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по
3
плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че няма съществен напредък
в цитираните по-горе дефицитни зони.
Видно от доклада на ИСДВР е, че М. е проявил колебания по време на
затворническия престой, доколкото е налице отказ от умение и от работа, сочещи на
непоследователност в поведението, липса на изградени трудови навици и безотговорност
към поставените задачи. Същевременно същият е оползотворил дадената му възможност да
работи с цел положително повлияване на нагласите му и създаване на рудови навици,
което се отчита в позитивен аспект. Наличната награда също свидетелства за подобряване
на отношението му към трудовите дейности. По – същественото в случая е, че нивото от
рецидив остава във високите стойности и не е налице изпълнение на плана на присъдата,
което от своя страна доказва необходимостта от продължаване на корекционно-
възпитателната работа с него. Тези обстоятелства сочат, че е нужно тази работа да
продължи по посока подобряване на уменията на мислене за изграждане на адекватни
способи за решаване на актуални проблеми.
Ето защо КнОС намира, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения
не е приключил, респ. поправянето му не е пълно. КнОС гради този си извод върху
становището на затворническата администрация, която сочи, че М. има недостатъчно добре
изградени умения за предвиждане на последствия от действия, коието може да е
провокативен фактор за бъдещо негативно поведение. Настоящата инстанция счита, че
следва да се довери на тези оценки и становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с
лицето презц значителен период от време. Без да се оспорва положителния напредък на М.,
оценката на администрацията обективно е свързана с необходимостта от продължаване на
работата в корекционен план.
Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието ЛС, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието.
Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на
реда следва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изкюлчение, водещо
задължитело до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО. Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е въведено
изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на
наказанието. Обстоятелството, че М. има дължимото поведение, което е задължително
съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се
спазват там, не означава априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В
тази насока следва да се подчертае, че преследваната легитимна цел при изтърпяване на
наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да
не е формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и
законосъобразен модел на поведение.
4
Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени в поведението на лишения от
свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на
завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е необходимо с оглед нуждата от
създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в
пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Необходимостта от допълнителна работа по посочените
дефицитни зони и по изпълнение плана на присъдата сочат, че процесът на поправително
въздействие в насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да да
продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за
конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по
отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни
за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието
на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил,
както и по пълно изпълнение на заложените цели при планирането на присъдата.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Р. Б. М. за допускане
на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Б. М., с ЕГН –**********,
понастоящем в Затвора - Бобов дол, роден на *** г. в гр.П., българин, с българско
гражданство, с основно образование, разведен, осъждан, за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода” , постановено по НОХД № 458/2020 г. на РС- Перник, в сила от 05.08.2020 г. в
размер на 1 година и 6 месеца с неизтърпян остатък към 23.09.2022 г. в размер на 2 месеца
и 11 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от
6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен
5
дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора- Бобов дол.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6