Решение по дело №344/2010 на Районен съд - Котел

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..........

22.06. 2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 19.01.2012 година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. ..........................................................................................

прокурор: ..........................................................................................................

като разгледа докладваното от съдията И. Ченков гражданско дело № 344 по описа на РС Котел  за 2010 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството по делото е по иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 33, ал.2 от ЗС, за установяване на правото на собственост върху недвижим имот.

Ищците твърдят, че са наследници на И. С. И. - син на общия за страните наследодател С.И. М.и като такива общо притежават в съсобственост  ½ ид. ч. от описания по-горе имот, в който през годините живели родителите на ищците. След смъртта на баща им, майка им С. Н., ищците В.Н., С.Н. и П.В. и първата ответница С.Т., на основание давностно владение и наследство, се снабдили с нотариален акт № 104, том І, дело № 259/1992 г. на РС Котел. След смъртта на майка си, ищците започнали да посещават имота по-рядко, като до средата на 2007 г. те, заедно с първата ответница редовно ползвали имота в дух на разбирателство. Оставяли ключа у съседи - съпрузите П. Ч. и И. К., след което ищците започнали все по-рядко да посещават имота, поради заетост с работата им, като последната година не били ходили изобщо, тъй като първата ответница им твърдяла, че било много разхвърляно и не било удобно да се ходи там.

Ищците ненадейно разбрали, че първата ответница, която е тяхна леля - сестра на покойния им баща, тайно от тях се снабдила с нотариален акт за собственост № 173, том ІІІ, дело № 540/2006 г. на Съдията по вписванията при РС Котел върху този имот, който по-късно е продала на своя внук - вторият ответник Н.Ф., като сделката е надлежно оформена с нот. акт № 50, том ІV, дело № 594/2008 г. на Съдията по вписванията при РС Котел.

Ищците В.И.Н., С.И.Н. и П.И.В., считат действията на ответницата Т. за несправедливи и неправомерни, тъй като тя никога не била притежавала процесния имот в неговата цялост, поради което предявяват настоящия иск като молят съда да признае за установено по отношение на ответниците С.С.Т. и Н.П.Ф., че са собственици върху ½ ид. част от недвижим имот в с. Нейково – дворно място с площ 612 кв. м. съставляващо поземлен имот с планоснимачен № 1 в кв. 1 по плана на с. Нейково, при граници: УПИ ІІ-3, улица и край на населеното място, ведно със застроените в имота полумасивна жилищна сграда на два етажа, състояща се от първи етаж, състоящ се от две стаи и две изби, със застроена площ 48 кв. м., втори етаж, състоящ се от две стаи, килер и салон със застроена площ 48 кв. м. и паянтова стопанска постройка, със застроена площ 72 кв. м., обективирано в нот. акт № 104, том І, дело № 259/1992 г. на РС Котел; да осъди втория ответник Н.Ф. да отстъпи собствеността и предаде държанието на процесния имот на тримата ищци; да отмени по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, нот. акт № 50, том ІV, дело № 594/2008 г. изцяло или до размера на ½ ид. ч., както и нот. акт № 173, том ІІІ, дело № 540/2006 г. на Съдия по вписванията при РС Котел; да признае право на изкупуване от страна на ищците по отношение на ответниците на ½ ид. ч. от процесния имот, по уговорената продажна цена в нотариалния акт - 1 050 лв, равняващи се на ½ от продажната цена, претендират разноските.

В отговора на исковата молба от страна на ответниците се изразява становище за недопустимост на искането на ищците за допускане на  изкупуване на ½ ид. ч. от имота, предмет на продажбата с нот. акт № 173, том ІІІ, дело № 540/2006 г. на Сл. по вписванията при РС Котел, поради предявяването му след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Оспорва двата предявени иска, тъй като първата ответница била придобила по давностно владение наследствената ½ ид. ч., оставена от брат й И. С. И. и от 1995 г. тя била установила еднолично владение върху имота, като го стопанисвала заедно със съпруга си, като  заплащала и данъка. Отрича че родителите на ищците са ползвали имота, както и впоследствие тяхната майка.

Ответницата С.С.Т., на основание чл. 211 от ГПК, предявява  насрещен иск, с твърдението, че в периода 2007 г. - 2008 г. е извършила ремонти и подобрения: изграждане наново на скатната част на къщата на стойност 10 700 лева; подмяна на 10 кв. м. дюшеме, на стойност 300 лева; дървена обшивка на таван на стая с площ 20 кв. м., на стойност 450 лева. Моли съда да осъди ищците да й заплатят сумата 5 725 лева ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск 18.04.2011 г.до окончателното изплащане на сумата, както и претендира за разноските по насрещния иск.

Вторият ответник Н.Ф. изразява възражение на основание чл. 72 от ЗС - искане за заплащане на извършените от него подобрения на обща стойност 8 900 лева, като претенцията му е за стойността 4 450 лева, а именно: поставяне на две масивни дървени колони пред северната част на къщата, дървена обшивка под покрива, покрИ.е с нови керемиди и поставяне на улуци на стойност 5 000 лева; плочник пред къщата на около 55 кв. м. на стойност 900 лева; направа на тоалетна с три метрова иззидана с камък яма на обща стойност 2 500 лева; събаряне на стар срутен навес и стара тоалетна с разчистване на двора, на стойност 500 лева. Моли съда да му признае правото на задържане върху имота до заплащане на стойността на подобренията. Оспорва изцяло иска по чл. 33 от ЗС, като предявен след двумесечния срок от узнаването на сделката, тъй като в края на м. юни през 2010 г. ищцата В.Н. е поискала ключа, ответникът Ф. й заявил, че имотът вече бил на друг собственик. Тогава ищците били узнали за сделката и да се снабдяват с документи за дело. Ако съда уважи исковата претенция, възразява по отношение за заплащане на цена, като същата не би следвало да е отразената в нотариалния акт, а би следвало да бъде действителната пазарна цена на имота.

В отговора на насрещния иск от ищцова страна се изразява становище, че същият е допустим, но неоснователен, тъй като не отговаря на реалната фактическа обстановка, оспорват се твърденията в него относно ремонтите, извършвани в периода 2007 г. - 2008 г., тъй като те би следвало да ги знаят. Твърдят, че не са посещавали имота единствено през 2010 г., поради това, че ищцата по насрещния иск не ги е допускала в него, с аргумента, че не било удобно да се ходи. Позовава се на исковата молба.

В с. з. за ищците се явяват адвокат С.К. и адвокат Д. О. - и двамата от АК Сливен, а за ответниците - адвокат Е.Х. ***.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА относно недвижимия имот, предмет на настоящото дело, попадаща в приложното поле на чл. 108 от ЗС, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл.33, ал. 2 от ЗС.

Ищците са наследници на И. С. И., починал на 02.06.1992 г., който е брат на ответницата С.С.Т., а те двамата – наследници на своите родители и съответно наследодатели на процесния имот - С.И. М. и П. Й. М. видно от приложените по делото два броя удостоверения за наследници № 027347 от 30.07.2010 г. изд. от Община Сливен и № 228 от 15.09.2010 г., изд. от Кметство с. Нейково. Общите на страните наследодатели С. и П.М. са притежавали без документ за собственост недвижим имот в село Нейково, представляващ дворно място с площ 612 кв. м., образуващо имот с пл. № 1, в кв.1 по плана на селото, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с площ 48 кв. м., на два етажа и паянтова стопанска постройка със застроена площ 72 кв . м. С нотариален акт № 104, т. І, дело № 259/1992 г. на РС Котел ищците и тяхната майка от една страна и първата ответница от друга страна, са признати за собственици по давностно владение и наследство на описания недвижим имот, при дялове 8/16 ид. части за първата ответница, 5/16 ид. части за майката на ищците и по 1/16 ид. части за всеки един от тях.

Първите двама от ищците живеят постоянно в гр. Сливен,  третата ищца – в гр. Котел, ответницата С.Т. ***. След смъртта на майката на ищците, на имота страните гледали като на наследствен и съсобствен. Ползвал го всеки един от тях и всеки имал достъп до него, когато пожелае да отиде там. Впоследствие ответницата С.Т., с действията си показвала своего рода своене на имота, притежавайки по-голяма част от него. Започнала да отклонява заявеното от страна на ищците желание да посетят имота, под предлог, че в момента не било удобно. В същото време тя започнала ремонт, за който не е уведомила ищците, което е още един признак за целенасоченото й намерение да установи еднолична собственост върху него, за което говорят и последвалите й действия - след снабдяването й с нотариален акт за собственост, продажбата на имота на нейния внук – ответника Ф.. Така например когато през 2009 г. ключът за къщата се намирал у свидетеля Д. Х., същият не давал ключа на никой друг от наследниците, защото така му била разпоредила ответницата Т..

Не се доказа по делото, ищците да са били дезинтересирани от процесния имот след смъртта на тяхната майка, което да навежда ответницата Т.  към планове за установяване на еднолична собственост, напротив, ищците не само са посещавали имота, но са и живели в него – ищцата П.В. със семейството си по време на работата им в село Нейково, посрещали са в къщата и други хора, като в свой дом. Свидетелката Берова е свидетелка на времето, през което семейството на ищцата В. са живели и стопанисвали имота, което говори за отношението на ищците към тази къща, като тяхна, фамилна, наследствена.

На 07.12.2006 г. ответницата С.Т. се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение, като не е уведомила никого за това си намерение, нито впоследствие и за самия факт, от тук и разбираемата изненада на ищците, когато разбират, че вече не могат да разполагат с ключ, тъй като не са собственици на имота. Свидетелите Х. Х. и Т. С. в показанията си пред съда изнесоха факти относно стопанисването на имота от страна на ищците. Свид. С. казва, че когато идвали в къщата са я отваряли, чистели, проветрявали и други действия в тази насока: „Имаха я като своя къща”.

Свидетелите пък водени от ответната страна, в показанията си казаха, че ответницата С.Т. заедно със съпруга си също е идвала в този имот, плащала е данъците на къщата, като впоследствие извършвали ремонтни работи.

От събраните по делото гласни доказателства не се установи, че ответницата Т. е установила фактическа власт върху целия имот и е отблъснала по някакъв начин владението на останалите съсобственици на имота. Ползването на имота и от ищците, не само прекъсва давностното владение, но и доказва, че не е било трайно и е било обезпокоявано. Същите са осъществявали фактическа власт не сам она своята наследствена част, но и върху целия имот (арг. реш. № 236 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2008 г. ІІІ г. о.; реш от 095.03.2003 г. на СГС по гр. д. № 4089/2010 г., ІІ В. О.

Относно твърдението за недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2, трайна съдебна практика е, че заначало на срока за изкупуване се счита моментът на узнаване за продажбата на съсобственците. Дори хипотечно да допусне съда, че ищцата В.Н. е узнала за продажбата от първата ответница през месец юни 2010 г., както се твърди в отговора на исковата молба, не се доказа в производството. Независимо от това, за другите двама съсобственици срокът тече от момента на узнаването 11.10.2010 г., което е видно от представеното писмено доказателство справка по лице от Сл. по вписванията за ответницата Т..

По въпроса за направените подбрения в съсобствения имот – и двамата ответници са извършвали подобрения в чужд имот, който неправомерно са своили, в качеството им на недобросъвестни подобрители, със съзнанието, че съществува риск от ревандикацията на същия. Тези подобрения действително увеличават стойността на имота и макар да са положителни за съсобствениците, са осъществени без тяхно знание и против волята им, не се представиха строителни разрешения за част от ремонтите, изискващи такива (ВС  решение № 3202/72 г. І Г.О.; решение № 1167/99 г. ІV Г. ОV на ВС и решение № 710/73 г. І Г. О. на ВС).

Проведеният анализ на събраните по делото доказателства, установи, че ищците са собственици на ½ ид. част от имота. Макар и да не се установи по несъмнен начин оригинерния способ за придобиване на процесния имот, се установи наличието на визираните в закона предпоставки за изкупуване на същия. Не можаха да се докажат два от трите елемента на придобивната давност – владение и срок, третият елемент, който има еднократно проявление – позоваване на наличието на първите два елемента, се проявява едва след осъществяването на първите два. Със снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, първата ответница е изразила желание да придобие собственост върху целия имот, без да са се осъществили останалите два елемента на фактическия състав на придобивната давност – непрекъснатото владение, упражнявано в продължение на определен период от време. От показанията на всички свидетели се установи, че нито една от страните не са живели в имота, както и ключовете от него не са били у никого от тях, а у съседи, като всички те са посещавали имота и са се редували при ползването му. Това говори красноречиво, че не е налице единият от елементите от фактическия състав на придобивната давност – срок, с определена продължителност.

Също така не бе установен и другия състав на придобивната давност – владение – упражняване на фактическа власт, с намерение да се свои веща. Ответницата Т. не е манифестирала волята си да владее имота за себе си, напротив мълчала е. Съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка няма правопораждащо действие, а само удостоверява придобиване на вещно право по реда на чл. 79 от ЗС.от страна на първата ответница, тъй като нейния казус е, че процесния имот никога не е бил само неин или ничий, а неговите съсобственици са били известни – ищците по делото и същите притежават документ  за правото си на собственост, така че първата ответница не би могла да го придобие по давност.

Мотивиран от изложеното, съдът следва да уважи предявената претенция като основателна и доказана и да осъди ответниците да заплатят на ищците направените по делото от тях разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците С.С.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Н.П.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „********” /**, ет. **, ап. **, че ищците В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН ********** *** и П.И.В., ЕГН **********,***, като наследници на И. С. И., починал на 02.06.1992 г., са собственици на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен № 1, в кв. 1 по плана на село Нейково, общ. Котел, с площ 612 кв. м., при граници: УПИ ІІ-3; улица и край на населеното място, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на два етажа, състояща се от първи етаж, състоящ се от две стаи и две изби със застроена площ 48 кв. м., втори етаж, състоящ се от две стаи, килер и салон, със застроена площ 48 кв. м. и паянтова стопанска постройка, със застроена площ 72 кв. м.

ОСЪЖДА ответника Н.П.Ф., ДА ОТСТЪПИ собствеността и да ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на ½ ид. ч. от описания по-горе имот на В.И.Н., ЕГН **********, С.И.Н., ЕГН ********** и П.И.В., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт № 50, том ІV, дело № 594/2008 г. и нотариален акт № 173, том ІІІ, дело № 540/2006 г. – и двата на Съдията по вписванията при РС Котел, до размера на ½ идеална част от описания в него имот.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Т., ЕГН**********, с постоянен адрес ***,  насрещен иск срещу В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН ********** *** и П.И.В., ЕГН **********,***, за заплащане на извършени СМР на стойност 5 725 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от Н.П.Ф.,***, възражение срещу В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН ********** *** и П.И.В., ЕГН **********,***, за заплащане на извършени СМР на стойност 4 450  лева, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.С.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Н.П.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. „************”**, ет. **, ап. **, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на В.И.Н., ЕГН **********,***, С.И.Н., ЕГН ********** *** и П.И.В., ЕГН **********,***, сумата 1 600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляващи направени от ищците  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я: