Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 3875 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба и
допълнение към въззивната жалба на подсъдимия В.К.Г., подадена чрез
упълномощения защитник адв. Й.Й. – САК, срещу присъда от 26.03.2018 г. по
н.о.х.д. № 11026/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти
състав, с която подсъдимият е признат за виновен в това на 04.11.2016 г. в гр.
София, да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което да се осъществи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият
е бил задържан. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното с присъда по н.о.х.д. № 18617/2015 г. на Софийски районен съд
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по отношение на подсъдимия Г..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
В подадената въззивна жалба и
допълнението към същата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда. В подкрепа на това се твърди, че от
доказателствата по делото не може да се формира извод за съставомерност на
деянието от субективна страна.
Изразява се становище, че подсъдимият не
е имал присвоително намерение и не е целял окончателно да се разпореди с
процесните движими вещи. В тази връзка се сочи, че подсъдимият е изпаднал в
затруднено финансово положение и е сметнал, че чрез залагане на вещите би могъл
временно да си набави средства, достатъчни за около 3-4 месеца. Според
жалбоподателя, това се потвърждава от съдържащата се в показанията на
свидетелката С.Д.информация, че подсъдимият имал увереност, че ще вземе
техниката от заложната къща и няма как да я остави. Редом с горното се сочи, че
когато бил потърсен от полицията, подсъдимият В.Г. сам взел техниката и я
предал на полицейските служители, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване от 10.03.2017 г. В допълнение на твърдението за несъставомерност на
деянието се сочи, че наемодателят М.Ш.не е положил усилия да си потърси вещите,
т. е. не е поканил подсъдимия да ги върне. Поддържа се, че в случая става
въпрос единствено за граждански отношения между подсъдимия и М.Ш., но не и за
деяние, което да съставлява престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Изтъква се,
че голяма част от мотивите на първоинстанционната присъда са „неотносими“, т.
е. не съответни на постановения диспозитив, с оглед на което се твърди, че в
случая е нарушено правото на защита на подсъдимия.
По тези съображения е направено искане
за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на присъда, с която
подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Не се иска събирането на нови доказателства в производството пред
въззивния съд.
Препис от жалбата и допълнението към
нея е връчен на представител на Софийска районна прокуратура, като писмени
възражения не са направени.
В открито съдебно заседание, подсъдимият
В.Г. и неговият защитник адв. Й.Й. поддържат въззивната жалба и направените
искания, като представят разписка от 15.11.2018 г., приета като писмено
доказателство по делото.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В последна дума подсъдимият моли да
бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, направените искания и
становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
В изпълнение на вмененото по силата на
чл. 314 от НПК задължение, настоящият съдебен състав извърши цялостна проверка
на обжалвания съдебен акт и на реализираната от първоинстанционния съд
процесуална дейност и в резултат на това намира подадената въззивна жалба за
основателна. Този извод се налага поради фактът, че при постановяване на обжалваната
присъда е допуснато абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 2, пр. 1 от НПК, изразяващо се в несъответствие между диспозитив и мотиви
на присъдата в частта относно наложеното по отношение на подсъдимия Г.
наказание. Констатираното несъответствие е такова, че наличието му е свързано с
ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като то води до неяснота относно волята на
съда по отношение на наказанието.
От
една страна, в диспозитива на присъдата е посочено,
че „на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК съдът налага на
подсъдимия наказание от шест месеца
лишаване от свобода“, като е определен първоначален общ режим за неговото
изтърпяване. От друга страна, в
мотивите на присъдата е посочено, че “при определяне на конкретния размер на
наказанието пробация съдът не
отбелязва конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващо
такова прие предходното осъждане на подсъдимия.“, както и следното: „Поради
липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
не са налице предпоставките да бъде приложен чл. 55 НК.“.
Съобразно изискванията на процесуалния
закон, съдът е длъжен в мотивите на присъдата да изложи съображения, въз основа
на които да се изясняват крайните изводи, както и да е проследим начинът, по
който тези изводи са били формулирани. Този стандарт е относим към мотивите на
присъдата в цялост и в пълна степен важи по отношение на частта, касаеща
наложеното спрямо подсъдимото лице наказание. По отношение на въпросите по чл.
301 от НПК, включително относно това какво е наказанието, което съобразно
конкретиката на случая се явява справедливо и по какви съображения, се дължи
недвусмислен отговор, както в диспозитива, така и в мотивите на присъдата.
В конкретния случай, в частта на
присъдата относно наказанието, такъв недвусмислен и еднозначен отговор не е
даден, тъй като е налице абсолютна неяснота по въпроса приложим ли се явява в
случая чл. 55 от НК, т. е. налице ли са изключителни и/или многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и какво по вид наказание
следва да се наложи – дали волята на съда е била насочена към налагането на
наказание лишаване от свобода или е била ориентирана към налагането на наказание
пробация. При това положение подсъдимият се явява лишен от възможността да
реализира ефективна защита, тъй като не е ясно какво е вътрешното убеждение на
съда по въпроса за наказанието, което от своя страна съставлява съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните нарушения, за които съдът
следи и служебно. При тези констатации на настоящия съдебен състав, тезата на
защитата за съществено процесуално нарушение, състоящо се в наличие на
неотносими към диспозитива на присъдата мотиви се явява основателна.
Установеното абсолютно основание за
отмяна на обжалваната присъда предопределя като безпредметно осъществяването на
по-нататъшна проверка по съществото на делото, като същото е отстранимо единствено
чрез повторно провеждане на производството пред първоинстанционния съд. Това налага
отмяна на присъдата изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Софийски районен съд.
По тези мотиви и на основание чл. 335,
ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, алт. 2 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 26.03.2018 г. по
н.о.х.д. № 11026/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти
състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.