№ 1330
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500729 по описа за 2021 година
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от ЛЮБ. П. К.,
чрез адв. Н. Д. срещу Определение № 261259 от 15.07.2012 г. на Районен съд
Плевен, постановено по гр. дело № 1395/2019 г., с което на основание чл. 253
ГПК е отменено Определение, с което ПЛ. П. К. е задължен да заплаща наем в
размер на 130 лв. месечно на ЛЮБ. П. К., като осъдил ЛЮБ. П. К. да заплаща
на ПЛ. П. К. ежемесечно сума в размер на 40 лв., за поддръжка и пазене на
имота, предмет на делбата, до окончателното приключване на
производството.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че не са
били налице доказателства, от които да бъде направен извод, че ответникът
по частната жалба вече не ползвал имота предмет на делбата, както и че
имотът се ползвал от жалбоподателя. Поради тези съображения
жалбоподателят счита, че неправилно било отменено определението, с което
било определено П.К. да заплаща на Л.К. сумата от 130 лв. обезщетение за
ползване на делбения имот. На следващо място се навеждат доводи за
недопустимост на обжалваното определение, в частта в която жалбоподателят
бил осъден по реда на 344, ал.2 ГПК да заплаща ежемесечно сума в размер на
40 лв., за поддръжка и пазене на имота, предмет на делбата, поради
обстоятелството, че този род претенции не попадали в хипотезата на чл. 344,
ал.2 ГПК, а същите представлявали искания по сметки, които се уреждали по
1
реда на чл. 346 ГПК.
Ответникът по частната жалба ПЛ. П. К. изразил становище, че същата е
неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно.
Навеждат се твърдения, че ответникът по частната жалба не ползвал
процесния недвижим имот, както и не бил лишавал своят брат от ползването
му, като за целта дори му бил изпратил нотариална покана, с която го поканил
да влезе във владение на имота, но последният не се явил в определения ден и
час, за да получи ключовете, което било документирано в присъствието на
свидетели. Навеждат се твърдение, че дори П.К. да не обитавал имота,
предмет на делбата, то ежемесечно заплащал разходите, свързани с него.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл. 396,
ал.1 ГПК, от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. По същество,
частната жалба е основателна поради следните съображения:
С Решение 2194 от 30.10.2019 г. Плевенски районен съд осъдил ПЛ. П.
К. да заплаща наем в размер на 130 лв. месечно на ЛЮБ. П. К. за лишаване от
правото на последния да ползва имота, предмет на делбата. На 13.04.2021 г.
Л.К. получил нотариална покана от нотариус С. И., нотариус с район на
действие Р.С. Плевен, Рег. № 016 на Нотариалната камара, с която бил
поканен от П.К. да влезе във владение на съсобствения им имот, както и да
заплаща режийни разноски в размер на 40 лв. месечно. На 27.04.2021 г. чрез
системата „Телепоща“ на „Български пощи“ АД, била изпратена покана от
П.К. до брат му Л., с която последният бил поканен да се яви на 05.05.2021 г.
в 12:00 часа, за да получи ключовете и да установи владение върху своята
идеална част от делбения имот. Л.К. не се явил на упоменатия в поканата ден
и час, видно от предавателно-приемателен протокол от 05.05.2021 г., съставен
в присъствието на свидетелите М. и Ц. Г.. На 09.07.2021г. е подадена молба от
П.К., с която се иска да отмени Решението, имащо характер на определение в
частта, с която последният е осъден, да заплаща месечен наем в размер на 130
лв. на своя брат, като моли в тежест на последния да се възложи заплащането
на сума в размер на 40 лв., представляваща разноски за поддържане и пазене
на имота. Плевенският районен съд с Определение № 261259 от 15.07.2021 на
2
основание чл. 253 ГПК отменил Определение, с което П.К. бил задължен да
заплаща месечен наем в размер 130 лв. на Л.К., като осъдил Л.К. да заплаща
на П.К. ежемесечно сумата от 40 лв., представляваща разходи за поддръжка и
наем на недвижимия имот.
Въззивният съд намира, че Определение № 261259 от 15.07.2021 г. с
което е отменено определението, с което било определено П.К. да заплаща на
Л.К. сумата от 130 лв. обезщетение за ползване на делбения имот в тази част е
неправилно и незаконосъобразно. Хипотезата на чл. 344, ал.2 ГПК
предвижда, в случай че, някои от съсобствениците не използват имотите
съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява, като
привременна мярка кои от тях кои имоти ще ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите за
ползването. Законът изхожда от нормата на чл. 31, ал.1 ЗС, съобразно която
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Частният тъжител претендира отмяна на
определението, с което е отменено заплащането на обезщетение за ползване
на недвижимия имот от страна на неговият брат П.К.. От наличните по делото
доказателства, по безспорен начин се установи, че ответникът по частната
жалба е отправил покана до своя брат Л. за предаване на владението на
недвижимия имот. Л.К. не се явил, за което е съставен и предавателно-
приемателен протокол от 05.05.2021 г. От доказателствените материали
приложени към делото, не може да се установи, дали състоянието и площта
на имота позволява, тя да бъде използвана и от двамата съделители. По
делото е изготвено и приложено заключение от вещо лице, което е изследвало
само първия етаж от сградата, от което не може да бъде направен извод и да
бъде прието по аналогия, че състоянието, както и площта му е идентична с
този на втория етаж. А съгласно Определение № 582 от 17.12.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2768/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г., когато
състоянието и площта на жилищната сграда към настоящия момент е
неудобно ползването й едновременно от двамата съделители, то следва да се
определи месечна сума, която ползващият сградата съделител следва да
заплаща на неползващият съделител до приключване на делбата. По делото
не са налице категорични доказателства, че П.К. е напуснал недвижимият
3
имот, предмет на публичната продан. От данните по делото /л.215/ е видно, че
отговорът на нотариалната покана е получена от П.К. на адреса на
недвижимия имот, предмет на делбата, а именно гр. П., ул. „П. Е.“ №***,
получено и подписано от ответника по частната жалба. При тази фактическа
обстановка, Окръжният съд приема, че обжалваното определение на
Плевенски районен съд в тази част е неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
Въззивният съд, намира първоинстанционното определение - в частта, с
която частният жалбоподател е осъден да заплаща на ответника по частната
жалба, сумата от 40 лв., представляваща разноски за поддържане и пазене на
имота, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази си част, поради
следните съображения. Настоящият състав счита, че в производството по чл.
344, ал.2 ГПК може да бъде претендирано само и единствено обезщетение за
лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС, в този смисъл и Определение № 308
от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев. Заявената от ответника по частната жалба претенция за
заплащане не 40 лв. ежемесечно - разноски за поддържане и пазене на имота,
която е уважена с обжалваното определение, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба по чл. 344, ал.2 ГПК, а същата представлява
претенция по сметки между съделителите, която следва да се разгледа по реда
на чл. 346 ГПК, само във втората фаза на делбеното производство и в този
смисъл искането следва да се съобрази от първоинстанционния съд, като
молба по чл. 346 ГПК. За да постанови процесуално допустим съдебен акто,
съдът следва да разгледа тези искания за сметките и да се произнесе по тях
съобразно посочените императивни процесуални норми– най-рано с
решението си по чл. 346 от ГПК. Настоящия въззивен състав намира, че
първоинтанционният съд неправилно е смесил два правни института на
обезщетение за ползване по 344, ал.2 ГПК вр. чл. 31, ал.2 ЗС с искането по
сметки 346 ГПК вр. чл. 30, ал.3 ЗС, поради което и определението му в тази
част следва да бъде обезсилено като недопустимо
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение V-ти въззивен граждански състав и на основание чл.278 ГПК,
съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261259 от 15.07.2012 г. на Районен съд
Плевен, постановено по гр. дело № 1395/2019 г., в частта с която на основание
чл. 253 ГПК е отменено Определение, с което ПЛ. П. К. е задължен да
заплаща наем в размер на 130 лв. месечно на ЛЮБ. П. К..
ОБЕЗСИЛВА Определение № 261259 от 15.07.2012 г. на Районен съд
Плевен, постановено по гр. дело № 1395/2019 г., в частта, с която на осъжда
ЛЮБ. П. К. да заплаща на ПЛ. П. К. ежемесечно сумата в размер на 40 лв. до
окончателното извършване на делбата, за поддръжка и пазене на недвижимия
имот и ВРЪЩА делото на Районен съд, гр. Плевен за изпълнение на
указанията в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5