РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Враца,
19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 20.06.2019г. /двадесети
юни две хиляди и деветнадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Монова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 216 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ и чл.145 АПК.
Образувано е по жалба на
„И.Т.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * П.Н.Л. против ЗАПОВЕД
№45/10.01.2019г. на Кмета на Община Враца,
с която е наредено премахването на незаконен строеж
“ навес“, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана на жк.*** гр.***, с
административен адрес *** с извършител
жалбоподателят. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт и се иска неговата отмяна.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя *.К.Т. моли за решение, с което да
се уважи жалбата и за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Твърди
се, че с обжалваната заповед е наредено премахването на строеж, какъвто реално
не съществува и за който не са налице основанията по чл.225, ал.2 ЗУТ. Излагат
се съображения за това. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък.
Ответникът -
Кметът на Община Враца, чрез процесуалния си представител *. Г.С. в с.з.
ангажира становище за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна и оставяне в сила на заповедта, като
законосъобразна.Излагат се съображения за това.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок в чл.215,
ал.4 ЗУТ, от надлежна страна с правен интерес от оспорване на процесната
заповед, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
От приложените
към административната преписка писмени доказателства се установява, че производството
по издаване на заповедта е започнало по жалба на П.Д., чрез пълномощника Д.Д. вх.
№ 9400-0-9812/12.07.2018г., относно
незаконен строеж на покривен навес на стълбище в сграда, находящ се на ***
/стр.52/, депозирана до РДНСК и изпратена по компетентност на ответника. Във
вр. с жалбата с писмо рег.№ 9400-0-9812/1/30.07.2019г. е уведомен
жалбоподателя, за извършване на проверка
на обекта на 16.08.2018г. На въпросната дата е извършена проверка от служители
на ответника, за което е съставен Констативен протокол №62/16.08.2018г.,
относно констатирания строеж „навес“, като същия е описан в какво се изразява. С
констативен акт №14 от 25.09.2018г., съставен от служители на ответника е установен
строеж „навес“, разположен над стълбището към сутерена на сграда с
индетификационен № 12259.1023.234.2, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана на жк.*** гр.***,
с административен адрес ***, с извършител жалбоподателя, извършен без да е
разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Описано е, че строежът
представлява дървен навес, с размери
6,90м. на 1,70м., 4 бр. дървени колони с размери 0,20м./0,20м. и 2 бр. дървени
колони долепени до фасадата с размери 0,20м./0,10м. и височина 2,00м. при
стрехата, а при билото 3,00м., покрит с керемиди. Посочено е, че строежът е
изграден, без да е разрешен, съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване
по реда на чл.225а ЗУТ. КА е подписан от комисията извършила проверката и изпратен
на жалбоподателя с писмо рег.№ 9100-890/2/5.10.2018г., като от приложеното по
делото известие е видно, че същото не е потърсено. По делото е приложено
съобщение №13/6.11.2018г., от което е видно, че същото е било залепено на
строежа на 6.11.2018г. и удостоверява, че адресатът му е уведомен по реда на
§4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ за съставения КА. Срещу КА от страна на
дружеството не е депозирано възражение, видно от представен по делото
констативен протокол от 14.11.2018г. от служители на ответника.
Въз основа на
съставения КА №14/25.09.2018г. от Кмета
на Община Враца е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № 45/10.01.2019 г., с която на основание
чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да бъде премхнат незаконен строеж
„навес“, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана на жк.***гр.***,
с административен адрес бул. *** с извършител „И.Т.“ ООД. В заповедта е посочен
строежът, съгласно КА №14/25.09.2018г., а именно: на северозападната фасада над
стълбите към сутерена на съществуваща сграда е изграден „навес“ , с размери дължина
6,90м., ширина 1,70м. и средна височина 3,00м. Постройката е разположена на
ивични основи с дължина 6,90м., ширина 1,70м. и средна височина 0,20м., 4 бр.
дървени колони -0,20м./0,20м. и 2 бр. дървени колони долепени до фасадата с размери
0,20м./0,10м. и височина 2,00м., покрит с керемиди. Прието е, че строежът е
извършен, без да е разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ,
имотът е собственост на дружеството, като строежът е извършен от П.Л. през
периода от 11.07.2018г. до 13.07.2018г., съгласно приложена декларация,
строежът е шеста категория, предвид времето на изграждане месец юли 2018г., не
са изпълнени условията за търпимост по §127 от ПЗР на ЗУТ, както и че безспорно
е налице незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.1 и т.2 ЗУТ, който подлежи
на премахване. Заповедта е съобщена на
дружеството със съобщение №1/12.02.2019г., чрез залепване.
По преписката
е приложена и декларация, съгласно §184, ал.8 ЗУТс дата 16.08.2018г. попълнена
от Д.Д., в която е декларирано, че въпросния навес е започнат 11.07.2018г. и
завършен 13.07.2018г., както и сигнал от същото лице, като пълномощник на П.Д.
до Кмета на Общината от 27.09.2018г. Представени са с жалбата и обяснителна
записка и одобрен технически проект на сградата.
Приложена е и
заповед № 30/08.01.2019г. на Кмета на Общината, от която е видно, че П.Д.-** е
изпълнява функциите на Кмет, считано от 9.01.2019г. до 10.01.2019г.
включително.
Съдът е
допуснал и приел СТЕ по делото с ВЛ А. В. От заключението на ВЛ, в което са
направени подробни констатации се установява, че за процесният строеж „навес“
не съществува пречка да бъде отделен чрез демонтаж на отделни елементи и след
това същите тези елементи да бъдат монтирани на друго място, със същото или
подобно предназначение за това, за което са използвани, на мястото на което са
демонтирани/т.1/. В т.2 ВЛ посочва, че поставянето и премахването на навеса не
изменя трайно субстанцията, както на ивичните основи, върху които е поставен,
така и на стената към която е прикрепен, а в т.3 посочва, че обектът предмет на
заповедта представлява преместваем обект по см. на ЗУТ. В с.з. ВЛ пояснява, че
обекта може да бъде демонтиран на съставните му части и да бъде монтиран на
друго място, но не в цялост. Поставен е върху стълбище, което обслужва
търговския обект и оттам може да се определи като елемент от търговска дейност.
Навеса не представлява самостоятелен търговски обект, отговаря на всички
изисквания за преместваем обект по ЗУТ. Не може да бъде допълващо застрояване,
не е самостоятелна постройка.
Съдът
възприема изцяло констатациите и заключението на вещото лице, при което счита,
че заключението му е вярно и обосновано. Към заключението на ВЛ е приложен и
снимков материал, от който е виден въпросния строеж, предмет на заповедта. Заключението
на ВЛ е оспорено от процесуалния
представител на ответника, но не са изложени мотиви за това.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания,
посочени в административния акт.
Оспореният в
настоящото производство акт е издаден от компетентен административен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Съгласно правилото на чл.225а, ал.1 ЗУТ в
правомощията на кмета на общината е издаването на заповед за премахване на
строеж, като страните не спорят относно компетентността. Спазена е разписаната
в чл.225а, ал.2 ЗУТ административна процедура. Заповедта е издадена въз основа
на Констативен акт за състоянието на строежа.
Заповедта обаче противоречи на материалния закон. Съображенията за това са следните:
В оспорената заповед е посочено, че изграденият „навес“
представлява строеж шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и е
извършен в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 ЗУТ, което квалифицира
същия като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т.2 ЗУТ. Органът е описал и определил обекта
като строеж по см. на легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния „навес“ /предмет на
заповедта/ представлява дървена конструкция, стъпваща върху съществуващи ивични
основи, и прикрепена към външната стена/обща част/ на сградата, като подробно е
описано в какво се състои изграждането на навеса. Посочва се, че навеса би
могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото
предназначение-навес над вход към търговски обект. Поставянето и премахването
му по никакъв начин не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
ивичните основи и стената, върху които се поставя или отделя. Според
вещото лице навеса е с характер
на преместваем обект по ЗУТ. В с.з. ВЛ пояснява, че обекта може да бъде
демонтиран на съставните му части и да бъде монтиран на друго място, но не в
цялост. Поставен е върху стълбище, което обслужва търговския обект и оттам може
да се определи като елемент от търговска дейност. Навеса не представлява
самостоятелен търговски обект, отговаря на всички изисквания за преместваем
обект по ЗУТ. Не може да бъде допълващо застрояване, не е самостоятелна
постройка.
Съдът възприема посоченото заключение като обективно, вярно
и безпристрастно и цени фактите, изложени в него,както и дадените пояснения от
ВЛ в с.з. поради което достига до извода, че процесния навес не представлява
строеж, а е преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ –
„преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Констатациите на експертизата досежно вида,
местоположението, монтажа съответстват на тези по констативния акт и оспорената
заповед, но обратно на приетото от административният орган сочат на преместваем обект, за поставянето на който са
изискуеми разрешение за поставяне. При липса на тези предпоставки, обекта
подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ.
Редът за
премахване на преместваемите обекти е уреден в чл.57а ЗУТ и е различен от редът за премахване на
незаконните строежи по чл.225 и чл.225а
ЗУТ, по който е издадена оспорената заповед.
Като е приел, че е налице строеж и той е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ (строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж), Кметът на Община Враца е постановил
административен акт, противоречащ на приложимия материален закон. Оспорената
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Възражението
на ответника, че не се касае за преместавем обект, а за незаконен строеж е
неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото.
При този изход
на делото на оспорващия следва да се присъдят разноски по делото в общ размер
на 170.00 /сто и седемдесет/ лева, от
които 50.00 лева -д.такса, 120.00 лева
депозит за ВЛ, а по отношение на искането за присъждане на 600.00 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък същото следва да се
отхвърли, тъй като от представеното по делото пълномощно/стр.62/ е видно, че не
е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Не са представени
доказателства за това по делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 45/10.01.2019г. на Кмета
на Община Враца, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „навес“, находящ се в УПИ II-234, кв.200 по плана на жк.*** гр.***,
с административен адрес ***, с извършител „И.Т.“ ООД.
Осъжда Община Враца
да заплати на „И.Т.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * П.Н.Л. разноски по делото в общ размер на 170.00/сто
и седемдесет/ лева и отхвърля искането за 600.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред
ВАС-София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати
препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: