Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 2059/2019 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на „Н.А.Т.“ООД,
ЕИК: *******с искане за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки и публично-правни задължения
към държавата, произтичащи от търговската му дейност, или алтернативно – поради
свръхзадълженост.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на дружеството и началната й
дата, съответно – състояние на свръхзадълженост
- или, стойността на наличното имущество на дружеството и паричните му
задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения
от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай не се установиха изискуеми
и непогасени парични задължения.
От представения договор за покупко-продажба
на МПС от 17.12.2018 година е видно, че цената за придобитото МПС е заплатена,
тоест, задължението по договора е изпълнено. Документът на л. 11 е частен
диспозитивен и доколкото договорът е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, съдът е длъжен да приеме за доказано, че договорът е
подписан от лицата, посочени в него като автори на изявленията. От друга
страна, договорът обективира неизгоден в конкретната хипотеза факт – че
молителят е изпълнил задължението си за заплащане на цената /противно на
неговите твърдения в процеса/, като договорът служи и за разписка за получената
сума от продавача. В този смисъл, липсата на отразяване на на извършеното
плащане в счетоводството на дружеството не опровергава горния извод.
Установява се по делото, че издаденият на
04.10.2018 година Ревизионен акт не е влязъл в сила и същият е обжалван по
съдебен ред. Доколкото публичните вземания са установени именно с него, то РА следва
да е влязъл в сила, за да се приеме, че публичното вземане съществува, а обстоятелството,
че ревизионният акт има предварително изпълнение е относимо единствено към изпълнителната
сила на акта, но не и към установяването на вземането, както и евентуално би
имало значение при определяне началната дата на неплатежоспособност.
Или, в производството не се установи
съществуването на изискуеми вземания от вида на тези, изрично посочени в
нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Видно от заключението по СИЕ, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, посочените задължения са единствените
констатирани от вещото лица по данни от счетоводството на молителя, както и по
представените по делото писмени доказателства. Следователно, не се установи
състояние на неплагежоспособност. Поради това и не се налага обсъждане изводите
на вещото лице относно финасовото състояние на молителя и коефициентите на
ликвидност, сочещи на трайно влошаване на показателите и преустановяване на
стопанската дейност на дружеството.
Налице са съответно предпоставки за преценка
наличието на другото алтернативно посочено основание за откриване производство
по несъстоятелност – свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Съгласно цитираната норма, свръхзадълженост е
налице, ако имуществото на капиталовото дружество не е достатъчно да покрие паричните
му задължения (краткосрочни и дългосрочни). Според възприетото в решение по
т.д. № 2205/2017 година на ВКС, 1 ТО, свръхзадължеността е обективно икономическо
състояние, при която е налице невъзможност на търговеца да покрие паричните си
/изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното си имущество. Състоянието на свръхзадълженост цели
да изпревари /освен когато съвпадне с него/ състояние на неплатежоспособност, като
осигури на един по-ранен етап и поради това обективно, по-благоприятна възможност
за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца.
То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите
си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба
от дейността си. Поради това основен показател за това състояние е показателят
„собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.
Стойностите на същите в рамките на целия изследван период сочат на трайно
влошаване финансовото състояние на дружеството и неговата независимост от
кредиторите и обосновава извод за основателна вероятност за изпадане в неплатежоспособност
в бъдещ момент /особено в случай, че РА бъде потвърден с влязълв сила съдебен
акт/. Търговецът не разполага с доказани активи и изводите на вещото лице са,
че е спрял изцяло търговската си дейност, тоест, не се предполага и да натрупа
такива за погасяване на евентуалните си публични задължения, в случай, че се
установи тяхното съществуване. Липсата на собствен капитал /чиято стойност е
нула/ и липса на стопанска дейност /от м. 09.2017 година/ сочат на неспособност
за посрещане, както на краткосрочните, така и на дългосрочните задължения. Считано
от посочения период от време, дружеството не генерира никакви приходи. Не са
налице и доказателства за възможност за активиране дейността на молителя.
За начална дата на свръхзадълженост следва да
бъде определена датата, към която най-рано е установено съществуване на това
състояние, а именно - 31.12.2018 г., от когато дружеството е декапитализирано.
При това положение, молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е основателна на основание чл. 742 ТЗ. Молителят
дължи държавната такса по молбата по чл. 625 ТЗ, която не се внася
предварително.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
свръхзадължеността на „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
свръхзадължеността 27.12.2016 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.
СПИРА
производството по т.д. № 2059/2019 г. по
описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса, които ще се съберат
от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще
бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: