РЕШЕНИЕ
№....................
Гр. София,13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2608 по описа на СГС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „С.-**” ЕООД срещу ответника А.по
З. за плащане на сумата от 23 400
лв. – главница, представляваща цена за осъществено обучение по професия „Техник
по транспортна техника“, специалност „Автотранспортна техника“ по 13 броя ваучери с продължителност 960
учебни часа и номинална стойност на ваучер от 1800 лв., проведено в периода
01.03.2013г. – 22.08.2013г. на основание споразумение от 05.01.2010г., сключено
между „С.-**” ЕООД и Агенцията по З., изменено с анекси от 29.07.2011 г. и
02.04.2013г., ведно с обезщетение за
забавено плащане от падежа на задължението за плащане – 11.12.2013г. до
10.12.2018г. в размер на 11 879,97 лв. и законна лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба – 10.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за плащане на сумата
от 36 000 лв. - главница, представляваща цена за обучение по професия „Офис
мениджър“, специалност „Бизнес администрация“ по 20 броя ваучери с продължителност 960 учебни часа и с номинална стойност
на ваучер от 1800 лв., проведено в периода 20.02.2013г. – 29.08.2013г. на
основание споразумение от 05.01.2010г., сключено между „С.-**” ЕООД и Агенцията
по З., изменено с два анекса, ведно с
обезщетение за забавено плащане от падежа на задължението – 22.12.2013г. до
10.12.2018г. в размер на 18 156,65 лв. и законна лихва върху главницата
от завеждане на исковата молба – 10.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът
твърди, че е кандидатствал и е одобрен за доставчик на обучение по смисъла на
чл. 7, ал.II от Постановление № 251 на Министерския съвет на Република България
от 21.10.2009г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за
обучение на безработни и заети лица по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2007-2013г.“. Дружеството е включено в списъка по чл. 7, ал.
II от цитираното постановление на Министерския съвет и е сключило споразумение
с Агенцията по З. на 05.01.2010г. за извършване на обучения срещу ваучери по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. В периода 01.03.2013г. –
22.08.2013г. „С.-**” ЕООД е провело обучение по професия „Техник по транспортна
техника“, специалност „Автотранспортна техника“, код по СППОО 5250101 срещу 13
бр. ваучери за придобиване на професионална квалификация за трета степен, с
продължителност 960 учебни часа с номинална стойност на всеки от тях от 1800
лв. С Искане за плащане № 16 с вх. № ESF-2114-807-24923/11.10.2013г. на ДБТ –
Кюстендил „С.-**” ЕООД е информирало Агенцията по З. за приключване на горните
обучения и е заявило за плащане общата сума от 23 400 лв. В периода
20.02.2013г. – 29.08.2013г. „С.-**” ЕООД е провело и обучение по професия „Офис
мениджър“, специалност „Бизнес администрация“, код по СППОО 3460101 срещу 20
бр. ваучери за придобиване на професионална квалификация за трета степен, с
продължителност 960 учебни часа с номинална стойност на всеки от тях от 1800
лв. С Искане за плащане № 17 с вх. № ESF-2114-807-24992/22.10.2013г. на ДБТ –
Кюстендил „С.-**” ЕООД е информирало Агенцията по З. за приключване на горните
обучения и е заявило за плащане общата сума от 36 000 лв. Агенцията по З.
е следвало да извърши плащане за посочените две обучения в срок от 60 дни от
предявяване на исканията за плащане, което не е извършено и към днешна дата.
Ответникът А.по
З. оспорва исковете, като не оспорва обстоятелствата относно сключване на
споразумението от 05.01.2010г., както и че същото е изменено с два анекса. Не оспорва и,
че за лицата, за които са приложени справки и документи за извършено обучение
по двете специалности, за които се иска плащане, са издадени ваучери от
Агенцията по З. и че обучението им е завършено. [ДП1] Прави възражение за изтекла погасителна давност, като
твърди срокът за плащане на задълженията да е 30 работни дни от подаване на
исканията за плащане за извършени срещу ваучери обучения, поради което за
сумата по искането за плащане №16/11.10.2013г. Агенцията по З. е в забава,
считано от 13.11.2013г. и петгодишната давност е изтекла на 13.11.2018г., а за
сумата по искането за плащане №17/21.10.2013г. Агенцията по З. е в забава,
считано от 24.11.2013г. и петгодишната давност е изтекла на 24.11.2018г., а
исковата молба е подадена едва на 10.12.2018г. На следващо място твърди, че на 03.04.2013г. е извършена проверка на място от
екипи на Централната администрация на А.по З. на провежданите от „С.-**“ ЕООД
обучения на територията на Дирекция Бюро по труда Своге, за които проверки са
съставени констативни протоколи. С писмо с изх. № 4705/1473 от 15.04.2013г. на А.по
З. „С.-**“ ЕООД е уведомен за резултатите от проверката като му е даден пет -
дневен срок за отстраняване на констатираните пропуски. След изтичане на
предоставения срок за отстраняване на констатираните пропуски с писмо с изх. №
А3-52 от 23.05.2013г. „С.-**“ ЕООД е дал обяснения за резултатите от проверката
и за предприетите мерки за отстраняване на констатираните пропуски. С писмо с
изх. № 4705/2054 от 20.05.2013г. Агенцията по З. е уведомила „С.-**“ ЕООД за
прекратяване на споразумението от 05.01.2010г., след изтичане на пет работни
дни от получаване на предизвестието поради неизпълнение на задълженията на
ищеца при провеждане на обучения на заети лица, провеждани на територията на
Дирекция Бюро по труда - Девин и Дирекция бюро по труда – Своге. Предизвестието
е получено от ищеца на 29.05.2013г., поради което и считано от 06.06.2013г. споразумението е
прекратено.
Във връзка с
възраженията на ответника ищецът поддържа, че първоначално уговорения срок за
плащане от 30 дни е изменен с анекс на 60 дни, от изтичането на които не е
изтекла общата давност по претенциите. Оспорва възраженията на ответника
относно неизпълнение на договора, като сочи, че описаното неизпълнение не касае
обученията, чиято стойност претендира и която се дължи и при прекратяване на
споразумението по отношение на обучения, които са започнали и незавършили към
момента на прекратяването му. Евентуално поддържа, че във връзка с писмо от
15.04.2013г. е изпратил отговор на ответника, както и отговор на писмото от
20.05.2013г., с които заявява, че нарушенията са отстранени в срок и няма
предпоставки за прекратяване на споразумението. Твърди, че контролът и
изпълнението на споразумението е продължило от двете страни и след
прекратяването му до окончателното му изпълнение, отчитане и приемане на
извършените обучения от ДБТ – гр. Кюстендил. Счита, че е налице цялостно
изпълнение на задълженията на ищеца, които произтичат от договора с ответника,
както и че ответникът е признал задължението си, като поради допуснати грешки в
издадените ваучери, издал нови заместващи такива,за което уведомил ищеца с
писмо от 20.02.2014 г.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че изявлението от 20.02.2014 г., чието авторство
не оспорва, да има значението на признание. Счита, че по силата на клаузите в
споразумението и Общите условия, неразделна част от него, ищецът няма право да
получи плащане поради неизпълнение на задълженията си и като санкция за това
неизпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си относно сключването на споразумение и
изменението му с анекси със съдържанието, което твърди; изпълнение на
задълженията си за извършване на обучение по посочените специалности, за които
обучения претендира плащане по съответната професия, с твърдяната
продължителност, в обем и със съдържанието, установени в споразумението и
нормативните изисквания за придобиване на квалификация по съответната професия
и по отношение на конкретни правоимащи лица, както и изпълнение на общите
уговорени задължения по споразумението,обуславящи право да получи плащания за
всяко обучение; твърденията си да е съставил и предал на ответника изискуемите
отчетни документи относно извършените обучения, както и твърденията си за
уговорки в споразумението,
установяващи негово задължение да довърши започналите при прекратяване на
споразумението обучения, респективно установяващи право да получи
възнаграждение за тях.
Ответникът
следва да докаже твърденията си да е
упражнил валидно право на прекратяване на споразумението си, както и
твърденията си за наличие на уговорки,
установяващи правото му да преустанови плащания за проведени и отчетени
обучения.
Няма спор
между страните, а и се установява от представеното споразумение от 05.01.2010г.
(л. 193-196), изменено с анекс от 29.07.2011г. (л. 122-127) и анекс
02.04.2013г. (л. 133-137), че ищецът- „С.-**“ ЕООД е включен в списък с
доставчици на услуги, утвърден от изпълнителния директор на А.по З. съгласно
чл. 7, ал.II от Постановление на Министерския съвет 251/21.10.2019г. По делото
е прието за безспорно сключването на споразумението, което впоследствие е било
изменено. Със споразумението ответникът
по делото - Агенцията по З. е възложила на ищеца - „С.-**“ ЕООДда извърши
обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по
приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Цената на предоставената услуга е определена в клаузата на чл. 2 от
споразумението чрез определяне на номиналната стойност на ваучерите за отделните
видове обучения, които ищецът предоставя като съгласно чл. 2. (1) б. в) раздел
II от споразумението за придобиване на професионална квалификация за трета
степен, с продължителност не по-малка от 960 учебни часа, номиналната стойност
на ваучера се определя на 1800 лв.
По отношение
на срока за плащане на предоставената услуга страните са уговорили със
споразумението от 05.01.2010 г. 30 дневен срок за плащане от страна на
Агенцията по З., считано от подаване на искането за плащане от страна на доставчика
на обучението и документите към него в териториалното поделение на Агенцията по
З. за успешно завършени обучения срещу ваучери, като с анекс от 29.07.2011г .
този срок е изменен на 60 дни, а същият 60 дневен срок е посочени и в общите условия към доставчиците на
обучение (чл. 4, ал. 1 от споразумението и чл. 5.5 от общите условия към
доставчиците на обучение, съгласно реда на ПМС 251/21.10.2009г.).
Съгласно чл.
5.1 от общите условия - неразделна
част от споразумението, представени от двете страни, неоспорени и приети като
доказателства по делото (л. 128-132, л. 197-201), доставчикът на обучение има
право да поиска плащане на ваучери от възложителя само след окончателно
приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и
при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие от някоя от
страните (с изключение в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 3, Раздел V от
Споразумението, който предвижда прекратяване на споразумението едностранно от
възложителя с писмено уведомление при обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията по споразумението).
В чл. 6 –
Санкции, т. 6.1. от общите условия страните са договорили хипотезите, в които
доставчикът на обучение няма право да получи паричната стойност на номинала на
ваучера, а именно, когато: доставчикът не е предоставил посоченото от него
обучение в обем и качество съобразно действащото законодателство и процедурите
и указанията за работа, дадени от възложителя, по реда и условията на общите
условия и предвиденото в Постановление 251/21.10.2009г.; когато обучението не е
извършено с оригинални учебници и учебни помагала; ваучерът е с нарушена цялост
и не може да се докаже неговата автентичност; обучението е предоставено на
лице, различно от посоченото в него; не са представени всички отчетни
документи, при предоставяне на неверни по съдържание документи; лицето,
приносител на ваучера е отсъствало без уважителни причини повече от 20 % от
часовете, предвидени като минимално изискване за съответния вид обучение и това
е видно от месечните присъствени форми, изготвяни от доставчика на обучение.
От
приложените и приети по делото писмени доказателства – искане за плащане,
разписка за получаването му, справка за предоставените услуги, списък на лицата
завършили обучение и свидетелствата за професионална квалификация за същите
лица (л.7-39) се установява, че в периода 01.03.2013г. – 22.08.2013г. ищецът е
провел обучение по професия „Техник по транспортна техника“, специалност
„Автотранспортна техника“, код по СППОО 5250101 на тринадесет лица срещу 13 бр.
ваучери за придобиване на професионална квалификация за трета степен, с
продължителност 960 учебни часа с номинална стойност на ваучер от 1800 лв.
Обученията са се провеждали в гр. Кюстендил с адрес за провеждане на занятията
по теория: гр. Кюстендил, ул. „Проф. Г. Паспалев“, ПМГ; гр. Кюстендил, ул.
„Демокрация“ 1, гр. Кюстендил, ул. „Гюешевско шосе“ 1 и за занятията по
практика: гр. Кюстендил, ул. „Гюешевско шосе“ 1 и гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“
125 (л. 29-38). На 11.10.2013г. ищецът е информирал Агенцията по З. за
приключване на горните обучения, с приложена справка и документи, доказващи
проведени и завършени обучения, и е поискал плащане на сумата от 23 400
лв.
От представените от ищеца и приети като доказателства
констативни протоколи по делото (л. 138-155) се установява, че за обучението по
специалност „Автотранспортна техника“, код по СППОО 5250101, провеждано в
периода 01.03.2013г. – 22.08.2013г. в гр. Кюстендил, за което се претендира
плащане по настоящото дело, са извършвани проверки от ДБТ – гр. Кюстендил през
целия период на обучението в местата, предвидени за обучение по тази
специалност, като са се извършвали по няколко проверки ежемесечно и всички са
констатирали спазване на изискванията за обучение. След твърдяната от ответника
дата за прекратяване на споразумението (06.06.2013г.) са извършени проверки на
12.06.2013г. – л. 148, 20.06.213г. – л. 149, 01.07.2013г. – л. 150,
22.07.2013г. – л. 151, 25.07.2013г. – л. 152, 01.08.2013г. – л. 153,
08.08.2013г. – л. 154, 22.08.2013г. – л. 155., като всички констатират
изпълнение на изискванията за обучение.
От
приложените и приети по делото писмени доказателства – искане за плащане,
разписка за получаването му, справка за представените услуги, списък на лицата
завършили обучение и свидетелствата за професионална квалификация за същите
лица (л.41-90) се установява, че в периода 20.02.2013г. – 29.08.2013г. ищецът е
провел обучение по професия „Офис мениджър“, специалност „Бизнес
администрация“, код по СППОО 3460101 на двадесет лица срещу 20 бр. ваучери за
придобиване на професионална квалификация за трета степен, с продължителност
960 учебни часа с номинална стойност на ваучер от 1800 лв. Обученията са се
провеждали в гр. Кюстендил с адрес за провеждане на занятията по теория и
практика: гр. Кюстендил, ул. „Проф. Г. Паспалев“, ПМГ; гр. Кюстендил, ул.
„Демокрация“ 1 (л. 50-70). На 22.10.2013г. ищецът е информирал Агенцията по З.
за приключване на горните обучения, с приложена справка и документи, доказващи
проведени и завършени обучения, и е поискал плащане на сумата от 36 000
лв.
От
представените от ищеца и приети като доказателства констативни протоколи по
делото (л. 156-172) се установява, че за обучението по специалност „Бизнес администрация“, код по СППОО 3460101, провеждано
в периода 20.02.2013г. – 29.08.2013г. в гр. Кюстендил, за което се претендира
плащане по настоящото дело, са извършвани проверки от ДБТ – гр. Кюстендил през
целия период на обучението в местата, предвидени за обучение по тази
специалност, като са се извършвали по няколко проверки ежемесечно и всички са
констатирали спазване на изискванията за обучение. След твърдяната от ответника
дата за прекратяване на споразумението (06.06.2013г.)
са извършени проверки на 12.06.2013г. – л. 166, 20.06.213г. – л. 167,
01.07.2013г. – л. 168, 22.07.2013г. – л. 169, 25.07.2013г. – л. 170,
01.08.2013г. – л. 171, 08.08.2013г. – л. 172, като всички констатират
изпълнение на изискванията за обучение. За извършеното обучение на 20 лица са
издадени и съответни свидетелства за професионална квалификация, които са
представени по делото.
От
представените от ищеца и приети като доказателства констативни протоколи по
делото (л. 156-172) се установява, че за обучението по специалност „Бизнес администрация“, код по СППОО 3460101, провеждано
в периода 20.02.2013г. – 29.08.2013г. в гр. Кюстендил, за което се претендира
плащане по настоящото дело, са извършвани проверки от ДБТ – гр. Кюстендил през
целия период на обучението в местата, предвидени за обучение по тази специалност,
като са се извършвали по няколко проверки ежемесечно и всички са констатирали
спазване на изискванията за обучение. След твърдяната от ответника дата за
прекратяване на споразумението (06.06.2013г.) са извършени проверки на
12.06.2013г. – л. 166, 20.06.213г. – л. 167, 01.07.2013г. – л. 168,
22.07.2013г. – л. 169, 25.07.2013г. – л. 170, 01.08.2013г. – л. 171,
08.08.2013г. – л. 172, като всички констатират изпълнение на изискванията за
обучение. За извършеното обучение на 20 лица са издадени и съответни свидетелства
за професионална квалификация, удостоверяващи успешното завършване на
обучението, които са представени по делото.
Ответникът сам не твърди, че по отношение на процесните
обучения са допуснати нарушения при изпълнението, а позоваването му на
допуснати нарушения се отнася до проведени други обучения, възложени чрез ДБТ –
Своге и ДБТ – Девин, които факти съдът намира да са неотносими към установяване
на изпълнението на обученията, за извършването на които са предявени исковете.Следователно
съдът приема, че ищецът е изпълнил възложените му обучения съобразно
нормативните и уговорените в споразумението и общите условия изисквания.
Между
страните по делото не се спори, че с писмо с изх. № 4705/2054 от 20.05.2013г.
на изпълнителния директор на Агенцията по З., получено от ищеца на
29.05.2013г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от споразумението, сключено между
страните и анексите към него, било отправено предизвестие за прекратяване на
споразумението, поради неизпълнение от страна на изпълнителя на поетите по
споразумението задължения при провеждане на обучения на заети лица, установено
следствие на извършен контрол по изпълнение на споразумението на 17.04.2013г.
на територията на ДБТ – гр. Девин и на 03.04.2013г. на територията на ДБТ –
Своге. Във връзка с тези проверки по делото са представени констативни
протоколи и доклади, установяващи част от твърдените от ответника нарушения.
Съдът обаче
намира, че прекратяването на споразумението поради неизпълнение от страна на ищеца на задължения по други обучения,
извън тези, които за които се търси заплащане по делото, е без правно значение
за настоящия спор,поради което и не обсъжда представените доказателства относно
неизпълнение, дали същото е от естество да породи право на разваляне, надлежно
ли е упражнено това право и какви са последиците му.
Съгласно
чл.5.1 и чл.6 от общите условия, при които е сключено споразумението между
страните, неговото прекратяване не преустановява действието му по отношение на
обучения, които са възложени и започнали преди прекратяването му, каквито са и
процесните, с изключение на случаите на прекратяване на споразумението поради
обективна невъзможност за изпълнение, като право на възложителя да откаже
изплащане на възнаграждение за вече извършени обучения възниква в уговорените в
чл. 6 случаи и то по отношение на конкретните обучения, за които са нарушени
изискванията за начин на изпълнение и участие на обучаемите.
В случая
ответникът не твърди прекратяване на правоотношението между страните поради
обективна невъзможност за изпълнение, нито нарушения при изпълнение на
задълженията на ищеца във връзка с конкретните обучения, възложени от ДБТ –
Кюстендил, поради което и при
установеното по делото съответствие на изпълнението на ищеца с уговорените и
нормативни изисквания, за него е възникнало право да получи съответната
стойност на ваучерите за правоимащите лица, които е обучил.
Неоснователни
са възраженията на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Страните са
договорили срок за плащане на извършеното обучение 60 календарни дни от
завеждане на искането. Следователно, падежът за плащане във връзка д извършеното
обучение по професия „Техник по транспортна техника“, специалност
„Автотранспортна техника“, код по СППОО 5250101 за 13-те бр. ваучери с
номинална стойност 1800 лв. на ваучер или общо 23 400 лв. е настъпил с
изтичане на 60 дни, смитано от подаване на искането на 11.10.2013 г., а именно на
10.12.2013г., като от 11.12.2013г. Агенцията по З. е в забава за изпълнението
на задължението за плащане на сумата от 23 400 лв. Съответно, падежът за
плащане на извършеното обучение по професия „Офис мениджър“, специалност
„Бизнес администрация“, код по СППОО 3460101 за 20-те бр. ваучери с номинална
стойност 1800 лв. на ваучер или общо 36 000 лв. е настъпил на 21.12.2013г.
като от 22.12.2013г. Агенцията по З. е в забава за изпълнението на задължението
за плащане на сумата от 36 000 лв. Исковата молба е постъпила в съда на
10.12.2018г., а именно в последния ден от 5-годишния срок по отношение на
първото искане и 12 дни преди изтичането му по отношение на второто искане,
поради което вземанията не са погасени давност.
Не се
твърди, нито доказва да са погасени и по друг начин, поради което и съдът
приема, че ответникът е останал задължен за заплащане на стойността на
ваучерите по двете обучения и главните искове са основателни.
На осн. чл. 86 ЗЗД ответникът по делото - Агенцията по З. дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението за забавеното
плащане на възнаграждението за обучението по професия „Техник по транспортна
техника“, специалност „Автотранспортна техника“ по 13 броя ваучери с
продължителност 960 учебни часа и номинална стойност на ваучер от 1800 лв.,
проведено в периода 01.03.2013г. – 22.08.2013г., изчислено от съда по реда на
чл.162 ГПК по формулата: (основен лихвен
процент +10):100 х брой дни забава, при съобразяване на данните на БНБ за
основания лихвен процент и броя дни забава, считано от 11.12.2013 г. до датата
на исковата молба, е 11880,46 лв., която сума надвишава претендираната от
ищеца. Обезщетението за забавеното плащане на възнаграждението за обучението по
професия „Офис мениджър“, специалност „Бизнес
администрация“ по 20 броя ваучери с продължителност 960
учебни часа и с номинална стойност на ваучер от 1800 лв., проведено в периода
20.02.2013г. – 29.08.2013г., изчислено от съда по реда на
чл.162 ГПК по формулата: (основен лихвен
процент +10):100 х брой дни забава, при съобразяване на данните на БНБ за
основания лихвен процент и броя дни забава, считано от 22.12.2013 г. до датата
на исковата молба, е 18167,42 лв., която сума надвишава претендираната от
ищеца. Следователно изцяло основателни са и предявените акцесорни искове за
обезщетение за забавено плащане.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който ги и
претендирал с исковата молба и комуто следва да се присъди сумата от 3595,36
лв., представляваща разноски за внасяне на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА А.ПО З., със
седалище и адрес на управление:*** *******да
заплати на „С.-**” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
23 400 лв., представляваща цена
за осъществено обучение по професия „Техник по транспортна техника“,
специалност „Автотранспортна техника“ по тринадесет броя ваучери с
продължителност 960 учебни часа и номинална стойност на ваучер от 1800 лв.,
проведено в периода 01.03.2013г. – 22.08.2013г. на основание споразумение от
05.01.2010г., сключено между „С.-**” ЕООД и Агенцията по З., изменено с анекси
от 29.07.2011 г. и 02.04.2013г., обезщетение
в размер на 11 879,97 лв. за
забавеното плащане на сумата от 23 400 лв. за периода 11.12.2013г.- 09.12.2018г., сумата от 36 000 лв., представляваща цена за обучение по
професия „Офис мениджър“, специалност „Бизнес администрация“ по
двадесет броя ваучери с продължителност 960 учебни часа и с номинална
стойност на ваучер от 1800 лв., проведено в периода 20.02.2013г. – 29.08.2013г.
на основание споразумението от 05.01.2010г., сключено между „С.-**” ЕООД и
Агенцията по З., изменено с анекси от 29.07.2011 г. и 02.04.2013г., обезщетение в размер на 18 156,65 лв.
за забавеното плащане на сумата 36 000 лв. за периода 22.12.2013г. -
09.12.2018г., законна лихва върху
дължимите главници, считано от 10.12.2018 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3595,36 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ:
[ДП1]Това не е констатирано в протокола.