Решение по дело №1624/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 101
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210201624
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,ж.к.“А. м.“,
бл., вх., ет., ап. против Наказателно постановление № 156/09.11.2021г., издадено от
директора на РЗИ - Благоевград с което на жалбоподателката на основание чл.209а, ал.
4, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева, за нарушаване на т.7 от Заповед № РД-01-
646/29.07.2021г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че по време на
извършваната проверка жалбоподателката била с поставена маска на лицето и зад
предпазна плексигласова преграда, която препятствала евентуален рисков контакт
между нея и посетители на търговския обект. Сочи се, че АУАН бил съставен извън
търговския обект, което съществено нарушавало предвидената със ЗАНН процедура.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и
поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Твърди, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
предпоставящи отмяна на санкционния акт. Счита, че събраните по делото
доказателства установявали по несъмнен начин нарушаване от жалбоподателката на
въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
1
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
С т.4. от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването е
регламентирано, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние
по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице. По
изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице, когато са
осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ
влажно почистване или дезинфекция
С т.7 същата заповед е предвидено задължение всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.
С цел проверка на спазването на въведените със съответните заповеди от
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, на 20.08.2021г. около
10.30ч. служителите на РЗИ –Благоевград Н.Р. и В.Д., и полицейският служител И.Ш.
извършили проверка в търговски обект – магазин „Б.“, находящ се в гр. Б., бул. „П. Я.“
№, стопанисван от „М. –А.-Б.“ Е..
Търговският обект представлява магазин за алкохол, цигари, кафе напитки и
пакетирани хранителни продукти, като в касовата зона, където се обслужват клиентите
е поставена преграда от плексигласово стъкло, отделяща продавача от клиентите на
магазина. Към времето на извършената от служителите на РЗИ- Благоевград проверка
жалбоподателката се намирала зад плексигласовото стъкло и изпълнявала
задълженията си като продавач и обслужвала клиенти на магазина като приготвяла
кафе напитка без да има поставена предпазна маска на лицето за многократна или
еднократна употреба, покриваща носа и устата.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
от 20.08.2021г.
Предвид установеното при проверката, свидетелката Р. приела, че
жалбоподателката е нарушила т.7 Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на
здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
На 20.08.2021г., свидетелката Р. в присъствието на свидетелите по установяване на
нарушението Д. и Ш. съставила срещу жалбоподателката АУАН № 155/20.08.2021г.
Актът е връчен на същата дата на жалбоподателката, който го подписала, като
отразила, че не е съгласна.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган не са депозирани
писмени възражения .
Въз основа на акта, на 09.11.2021г. директорът на РЗИ- Благоевград издал
обжалваното НП.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
обясненията на жалбоподателката, показанията на свидетелите Н.Р., В.Д. и И.Ш., както
и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства:
АУАН №155/20.08.2021 г.; Констативен протокол от 20.02.2021г.; Снимков материал;
Фискален бон от 20.08.2021 г.; Заповед РД[1]01-646/29.07.2021 г.; Диск.
При анализа на обясненията на жалбоподателката съдът съобрази двойствената им
2
природа като доказателствено средство и средство за защита. Предвид горното и след
съпоставяне на обясненията на Т. с показанията на разпитаните свидетели и
приложения по делото видеозапис, съдът намира че обясненията й следва да бъдат
частично кредитирани. Като достоверни следва да се приемат обясненията на
жалбоподателката в частта им, че към описаните в НП време и място същата е
изпълнявала служебните си задължения като продавач в проверения от служителите на
РЗИ-Благоевград търговски обект, както и че в касовата зона на същия е била
поставена плексигласова преграда, отделяща продавача от клиентите на магазина. В
тези им части обясненията на Т. се последователни и непротиворечиви и корелират с
показанията на свидетелите и приложения по делото видеозапис. Въззивната
инстанция не се довери на обясненията жалбоподателката в частта им, че при
обръщането с лице към клиентите поставила маска върху носа и устата си, доколкото в
тази им част обясненията се опровергават категорично от показанията на контролните
органи и видеозаписа от времето на проверката .
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите
Р., Д. и Ш., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им
от кредитираните части на обясненията на жалбоподателката, приетите по делото
писмени доказателства и видеозапис. Високата доказателствена стойност на
показанията на тези свидетели се основава на липсата на данни за заинтересоваността
им от изхода на делото и това, че с тях свидетелите пресъздават преките си възприятия
за релевантни към предмета на делото обстоятелства.
Писмените документи и приложеният по делото видеозапис, доколкото са
относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира
изцяло и основа фактическите си изводи и на тях, като същите са приобщени по
надлежния процесуален ред.
От обясненията на жалбоподателката, свидетелските показания, приложения
видеозапис и писмените документи се установят обстоятелства около извършената
проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на
АУАН.
От Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването,
въззивният съд установи вида и срока на действие на въведените с тази заповед
противоепидемични мярка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
рамките на материалната им и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл.
231, ал. 1 Закона за здравето, съгласно която нарушенията по чл. 209- чл.217 се
установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни
лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните
постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.
3
Съдът намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателката възражение,
че обстоятелството, че същата не е присъствала на съставянето на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение предпоставящо отмяна на обжалваното НП.
Действително разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН предвижда съставянето на акта в
присъствието на нарушителя. С оглед предявяването и връчването на АУАН на
жалбоподателката непосредствено след неговото съставяне в случая обаче не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което по някакъв начин да е
ограничило или затруднило упражняването на предвидените със ЗАНН права на
нарушителя. Чрез запознаването на жалбоподателката със съдържанието на акта и
надлежното му връчване, на жалбоподателката е осигурена възможността за
реализиране на предоставените й със ЗАНН права, част от които са правото на
възражения и правото на доказателствени искания. Ето защо поддържаното от
жалбоподателката нарушение не е довело до съществено нарушаване на правото й на
защита, което да наложи отмяна на санкционния акт.
В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато друго
съществено нарушение на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в наказателното постановление,
санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с
посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на
словесното му описание с правната квалификация и санкционната норма са основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В АУАН и в издаденото наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателката е нарушила т. 7 от Заповед № РД- 01-646/29.07.2021г. на Министъра
на здравеопазването във връзка с чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето, с която е
предвидено задължение всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в
т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3.
В случая обаче от съдържанието на съставените АУАН и НП, обясненията на
жалбоподателката и показанията на разпитаните свидетели се установява, че
жалбоподателката не е била посетител в проверения търговски обект, който
представлява закрито обществено място. При извършената проверка жалбоподателката
е била служител в търговския обект, като нейните задължения да носи защитна маска
произтичат от въведената с т.4 на същата заповед противоепидемична мярка предвид
осъществяваното от нея непосредствено обслужване на клиенти. В този случай следва
да бъде установено дали е съществувало предвиденото от същата точка изключение за
обслужване на клиенти без защитна маска на лице, при наличието на механична
преграда от стъкло или друг прозрачен материал позволяващ влажно почистване или
дезинфекция.
По делото е установено, че по време на нарушението жалбоподателката е била на
работа като "продавач", поради което длъжността й е свързана с непосредствено
4
обслужване на клиенти. Законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната й отговорност обаче е обусловена от наличието на
описание в съставения АУАН и издаденото на обстоятелства, съдържащи се в
цитираната т. 4 от заповедта. Такива обстоятелства са – разстоянието, необходимо на
продавача, за да обслужи клиента – дали е по-голямо или по-малко от 1, 5 м. и дали е
налице изключението съгласно тази разпоредба – наличието на механични прегради от
стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.
Посочените обстоятелства не са изследвани, както от актосъставителя, така и от
наказващия орган, тъй като същите не са разграничили отговорността за обслужващия
персонал /по т. 4/ от тази за клиентите на търговските обекти /по т. 7/, съгласно
цитираната заповед на здравния министър, каквото разграничение е направено с
издадената заповед чрез създаването на различни задължения в зависимост от
съответния адресат.
Приемането, че т.7 се отнася за абсолютно всички физически лица, намиращи се в
закрити обществени места, обезсмисля предвидените с т.4 от заповедта, изключения
от задължението за носене на маска на обслужващия персонал.
Независимо, че доказателствената съвкупност по делото установява поставена в
касовата зона на магазина плексигласова преграда, отделяща продавача от клиентите
на търговския обект, в случая на съда е отнета възможността да извърши необходимата
преценка за извършване или не на съответното нарушение, предвид липсата на
описание на съставомерни признаци, които да позволят извод за нарушаване на
съответната противоепидемична мярка.
Изложените съображения обуславят извод за санкционирането на
жалбоподателката за нарушение на противоепидемична мярка, която не е относима
към категорията лица, към която същата спада, поради което и не може да е субект на
описаното нарушение.
В случая би могло да се разсъждава върху наличието на извършено от
жалбоподателката нарушение, предвид установеното по делото, че същата е била без
предпазна маска при приготвянето на напитка. Липсата обаче на съответните
фактически твърдения, изложени в акта и наказателното постановление препятства
възможността за квалифицирането на деянието на жалбоподателката като нарушаване
на съответната противоепидемична мярка.
Прецизността на изложението изисква да се посочи, че дори и да се приеме
наличието на възможност за посочване на коректната правна квалификация на
нарушението, каквито правомощия са предоставени на въззивния съд с Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. в
настоящия случай съдът не разполага с тази възможност поради посоченото вече
отсъствие на яснота за наличие на предпоставките за прилагането й предвид липсата на
съответните фактически твърдения представляващи обективните признаци от състава
на нарушението /не е неописано изискуемо разстояние между жалбоподателя и
клиента от по-малко от 1, 5 м., наличието или не на механична преграда, приготвянето
на напитка/ което по съществото си представлява липса на повдигнато обвинение за
извършено такова административно нарушение.
Констатираното от съда процесуално нарушение, засяга съществено правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и налага
отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателката,
предвид липсата на направено искане за това в законоустановения срок, такива обаче
не следва да се присъждат.
5
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд -
Благоевград НО, 7-ми състав,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 156/09.11.2021г., издадено от директора
на РЗИ - Благоевград с което на К. А. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,ж.к.“А. м.“,
бл., вх., ет., ап. на основание чл.209а, ал. 4, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушаване на
т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6