№ 704
гр. гр. Хасково, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102093 по описа за 2021 година
Предявен е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес
на управление Франция, гр.Париж, бул.“****, представляван от изпълнителния
директор Л. Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“******,
представляван от заместник управителя Д.Д., чрез юриск.Н. А. М., против К. Ю. А. с
ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“**** №*, установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 15.01.2020 г. между него като кредитор и ответницата като
кредитополучател бил сключен договор за кредит с № СREX-17618395, за
закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода
от сключването му до 15.07.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, размера на вноската и размера на оставащата
главница. След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки била преведена
от ищеца по сметката на упълномощения търговски партньор, което съставлявало
изпълнение на задължението му да предостави на кредитополучателя уговорения
кредит, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на посочения търговски партньор.
Извършеното плащане от своя страна създало задължението за кредитополучателя да
заплати на кредитора 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 106.80 лева. Въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответницата бил определен ГПР, като
била посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски
включвали главница по кредита и възнаградителна лихва, която се формирала
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил лихвеният процент, изразен
като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към
сумата на усвоения кредит, а ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки
кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи,
настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя,
1
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит.
При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента,
свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за
срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът бил валиден за целия срок. На основание на чл. 2 във връзка с
чл. 3 от договора за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 6
месечни вноски, всяка по 106.80 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка погасителна вноска. На 15.04.2020г. ответницата преустановила редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит, като към тази дата от нея били
заплатени 2 броя погасителни вноски по кредита. На основание чл. 3 от договора, при
просрочение на две или повече месечни вноски, вземането на кредитодателя ставало
изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай била 15.05.2020г. След изтичане срока на договора
по погасителния план, вземането на ищеца станало ликвидно изискуемо в целия му
размер, като за събиране на вземането си същият подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
394.57 лева - главница; 32.63 лева - възнаградителна лихва за периода oт 15.04.2020г.
до 15.07.2020 г.; 30.36 лева - мораторна лихва за периода oт 14.07.2020г. до
16.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. По заявлението било образувано ч.гр.д.
№909/2021г. по описа на РС-Хасково и била издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми. Със съобщение по посоченото дело ищецът бил уведомен за
възможността да предяви установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установявяне на вземането си по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, което обуславяло правния му интерес да предяви настоящата искова
претенция.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите от
394.57 лева - главница; 32.63 лева - възнаградителна лихва за периода oт 15.04.2020г.
до 15.07.2020 година; 30.36 лева - мораторна лихва за периода oт 14.07.2020г. до
16.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
Назначеният на ответницата особен представител адв. Д. Т. депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като допустим, но
неоснователен по изложените в отговора съображения. На първо място, прави
възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на
основание чл.22 ЗПК. Като попадащ в приложното поле на Закона за потребителски
кредит /ЗПК/, процесният договор следвало да отговаря на императивните му
разпоредби, а тъй като ответницата се явявала потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК, то спрямо нея намирала приложение предоставената от ЗПК потребителска
защита. Поддържа, че ищецът нарушил императивни разпоредби на ЗПК, което водело
до нищожност на клаузи от договора и обуславяло неговата недействителност. Не било
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, според което договорът за
потребителски кредит следвало да съдържа визираната в тази разпоредба информация,
2
като в процесния случай, инкорпорираният в договора погасителен план съдържал
информация само относно падежа на вноската и нейния размер, но не ставало ясно в
какъв размер били отделните елементи на тази вноски - съответно за главница и
възнаградителна лихва, а едва с предоставения от ищцовото дружество в последствие
погасителен план можело да се направи разграничение между отделните елементи.
Наред с това, в сключения договор за заем следвало изрично да бъде посочен ГПР, а в
процесния не било посочено какво точно се включва в него, но било безспорно, че в
така определения ГПР в размер на 46.87% не бил включен размерът на дължимата
застрахователна премия. Поддържа, че при включването на този компонент, се стигало
до нарушение на предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг на ГПР и в този смисъл
клаузата на ГПР се явявала нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, тъй като ГПР
значително щял да надхвърли изискуемия от закона праг. Също така било очевидно, че
действителния ГПР бил различен от посочения, поради което потребителят бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които щял да направи по
обслужването на заема. Счита, че заемателят бил поставен в положение, в което за да
разбере действителния размер на годишния процент на разходите, следвало да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява сам дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, поради което това противоречало на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, т.10 от ЗПК. На следващо място, назначеният особен
представител на ответницата прави възражение за нищожност на клаузата за договорна
възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Сочи, че в
съдебната практика, обективирана в множество съдебни актове на различни по степен
съдилища, се приемало, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, е този, ненадвишаващ с повече от три пъти
законната такава, а в процесния случай договорената лихва била фиксирана в размер
на 39.05% на годишна база. Ето защо клаузата, установяваща размера на договорната
лихва, накърнявала договорното равноправие между страните, противоречало на
добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето,
поради което се явявала нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за
ответницата. Тъй като не била спазена нормата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, процесният
договор попадал в полето на чл. 22 ЗПК и бил недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК в
тази хипотеза потребителят връщал само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по него. По тази причина ответницата дължала само остатъка
от главницата по предоставената кредитна сума. Наред с горното, не били изпълнени и
изискванията на чл. 5 от ЗПК, съгласно който преди сключване на договора за кредит
на кредитополучателя следвало да бъде предоставена преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр, липсвали и подписани Общи условия по
договора, което само по себе си водело до неговата недействителност.
Предвид гореизложените съображения, се иска постановяване на решение, с
което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит от
15.01.2020г., сключен между страните, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя сумата от 549лв. за закупуване на описаните в същия стоки –
телевизор. В договора са посочени общия размер на кредита от 573,70лв., както и броя
3
и размера на погасителните месечни вноски – 6бр., всяка от които по 106,80лв.
Общата стойност на плащанията е фиксирана в договора на сумата от 640,80лв. при
ГПР от 46,87% и лихвен процент от 39,05%. В самия договор за кредит е посочен и
погасителния план с падежните дати и размера на дължимите вноски, както и
оставащата за заплащане сума. Към договора са приложени също така общите условия
на дружеството – кредитодател, подписани на всяка страница от двете страни по
договора.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът по искане на страните
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи в своето заключение, че кредитора
е превел сумите по заемите директно на търговеца, от който длъжникът закупува
стоките, като превеждането на сумата по кредита представлява плащане, извършено от
кредитора за сметка на кредотополучателя или усвояване на процесния кредит. Вещото
лице сочи, че кредита е усвоен и общия му размер е 573,70лв., представляващ цена на
стоката от 549лв., преведена на търговския партньор и 24,70лв. застраховка, съгласно
сключения договор. В своето заключение вещото лице посочва размера на дължимите
и неизплатени суми по процесния договор за кредит към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и към момента на изготвяне на експертизата.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №209/21.06.2021г. по
ч.гр.д.№909/2021г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът К. Ю. А.
да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
сумите от 394,57лв. – главница, 32,63лв. – възнаградителна лихва за периода от
15.04.2020г. до 15.07.2020г., 30,36лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до
16.04.2021г., дължими по сключен между страните договор за потребителски заем с
номер ***** от 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 28.04.2021г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от
ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице,
при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално
допустим.
Разгледан по същество иска с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се
явява основателен и доказан, поради следните съображения:
Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения
по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От приетия като
доказателство по делото договор за потребителски кредит от 15.01.2020г. се
установява, че между страните е сключен договор за заем с определени условия в
същия за усвояване на предоставената заемна сума и съответното връщане на същата.
С полагане на подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от
4
заемодателя условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер, договорените
лихвени проценти.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е
налице валидно сключен договор за заем между страните. По делото не се ангажираха
доказателства, от които да се установи наличието на пороци на договора за заем.
Установи се, че ответникът не е заплатил част от договорените месечни вноски, като
след усвояване на сумата е погасявал поетото задължение до 2-та вноска, след което е
преустановил плащанията по договора. Установи се настъпилата изискуемост на
кредита, доколкото още към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е
изтекъл договорения между страните краен срок за изплащане на заемната сума. Ето
защо, съдът счита, че не следва да се разглежда предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като връщането на сумите се дължи на основание изтеклия срок на договора. От
данните по делото се установи, че към момента на предявяване на иска, респ. към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло
договорения краен срок на кредита, като е настъпил падежа и на последната
погасителна вноска. Става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни
вноски, как е формиран нейния размер, кога е падежа на всяка вноска. Освен това още
в началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните
плащания за главница и лихви, като е изчислен и посочен и крайния размер на
дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира противоречие между
размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват
данни от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния
случай. Договорения между страните размер на лихвения процент не надхвърля
максималния, за да се правят изводи в обратната насока. При тези данни по делото
съдът намира за основателен и доказан предявения иск в настоящото производство. За
пълнота следва да се отбележи, че са представени по делото и общи условия,
подписани от ответника също.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на последния е
на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение. Въпреки дадените в
тази насока указания с доклада по делото, доказателства за извършени плащания в
договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото производство. Ето защо,
следва така предявения установителен иск да се уважи по отношение на
претендираните главница, договорна лихва и мораторна лихва.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо от 700лв. разноски по заповедното и
исковото производство, от която 100лв. – държавна такса; 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 300лв. – депозит за особен представител и 200лв. – възнаграждение за
вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Ю. А. с ЕГН:********** от
гр.Хасково, ул.“******, че дължи „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.
№*********, с адрес на управление Франция, гр.Париж, бул.“*****, представляван от
изпълнителния директор Л. Д., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“****, Бизнес Парк София, сгр.**, представляван от заместник управителя Д. Д.,
5
сумите от 394,57лв. – главница, 32,63лв. – възнаградителна лихва за периода от
15.04.2020г. до 15.07.2020г., 30,36лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до
16.04.2021г., дължими по сключен между страните договор за потребителски заем с
номер CREX-17618395 от 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 28.04.2021г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№209/21.06.2021г. по ч.гр.д.№909/2021г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА К. Ю. А. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.“******, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление
Франция, гр.Париж, бул.“*****, представляван от изпълнителния директор Л. Д., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“*****“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от заместник управителя Д. Д., направените в заповедното и в
настоящото производство разноски общо в размер на 700лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6