РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20204430104322 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, във
вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ***, управител ***, чрез пълномощника юрисконсулт ЕН.
Н. ЕН.съдебен, адрес: *** срещу П. ИВ. Л., с адрес: ***, в която се твърди следното : на
09.03.2016г., след отправено искане от страна на П. ИВ. Л. от същата дата, между него и
„*** е сключен Договор за кредит №***. В своето искане за отпускане на сумата по
кредита, кредитополучателят се възползва и от незадължителната допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за кредит, за която, съгласно т.2.2 - 2.4. от Общите
условия, се дължат пропорционални такси. Съгласно т.2.2 от Общите условия,
кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането й. За използването на
услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане,
която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Страните уговарят
заявената сума по кредита от ВОК 1000,00лв. да бъде преведена чрез Изипей на името на
кредитополучателя, като това е сторено от *** още в деня на заявката - 09.03.2016г.
1
Кредитът е отпуснат за 30 дни, с падежна дата - 08.04.2016г. Ответникът се задължава да
върне на уговорения падеж (08.04.2016г.) сума в общ размер на ВGN 1240,01лв. от които:
ВGN 1000,00 - общ размер на отпуснатите суми по кредита (главница); ВGN 240,01 -
начислени такси за експресно разглеждане и ВGN 33,69 - договорна лихва за периода на
ползване на кредита. Въпреки това, кредитополучателят не изпълнява задълженията си по
договора за кредит. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, ***
започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от ****(10,00% към датата на сключване на договора) към договорния
лихвен процент, посочен в специалните условия на договора, върху неизплатената главница
за периода на просрочието. В следствие на забавата, от „***“ изпращат три броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма
се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.4. от Общите условия към
Договор за кредит № ***се таксуват, съгласно Тарифата на Кредитора и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не
погасява гореописаните вземания
На 23.11.2018г. ***, в качеството си на цедент, сключва с „***, в качеството му на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018- 033/23.11.2018г., е който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***срещу длъжника - П. ИВ. Л.
и сума в общ размер на ВGN 2 612,61 (две хиляди шестстотин и дванадесет лева и шейсет и
една стотинки), със следната структура: главница - ВGN 1000,00; наказателна лихва - ВGN 1
342,60, начислена за периода: 09.04.2016г. /денят следващ падежната дата/ до 22.11.2018г.
/денят, предхождащ датата на цесията/ и отписани такси за събиране (разноски за изпратени
писма) - ВСК 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в
Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания
/приложено към молбата/. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, *** предоставят на „*** Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г.
По силата на сключения договор за цесия, и по-специално - в чл. 26 и Приложение № 4
към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „*** изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством ***, до адреса на длъжника, посочен в договора,
която е получена на 20.12.2018г. лично от П.Л., видно от върналото се известие за доставяне.
В следствие на уведомяването, между новия кредитор и длъжника са осъществени
телефонни контакти, но въпреки поканата за доброволно погасяване, неизпълнението на
процесното задължение и забавата на ответника продължават и към настоящия момент.
На 27.01.2020г. „*** подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до Районен съд - Плевен, срещу П. ИВ. Л., в което се претендира: сума в общ размер
2
на: ВGN 1206,32 (хиляда двеста и шест лева и тридесет и две стотинки), представляващи -
неплатена главница в размер на ВGN 1000,00 лева и такса за експресно разглеждане - ВGN
206,32лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
сторените разноски в тази връзка. Образувано е ч.гр.д. № 464/2020г. по описа на РС -
Плевен. Издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което, за „*** възниква правен интерес от завеждане на иск за установяване
вземанията на дружеството срещу ответника по делото.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че
„*** има следните вземания срещу П. ИВ. Л., с адрес: ***: сума в общ размер: ВСN
1206,32лв., от които:
- ВGN 1000,00лв., представляващи неплатена главница по Договор за кредит № ***;
- ВСN 206,32лв. - такса за експресно разглеждане и отпускане на кредита;
- законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 150,00лв.
Представят се писмени доказателства, които следва да се приемат.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения в хода на делото особен
представител на ответника П. ИВ. Л., ЕГН ********** – адв. П.А. от АК-Плевен, съдебен
адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: град ***. Счита иска за допустимо,
но по същество за изцяло неоснователен. Не оспорва датата на сключване на Договора за
кредит, сключен между кредитора *** и ответника, в качеството му на кредитополучател.
Оспорва размерите на претендиралата главница и претендиралата такса за експресно
разглеждане на кредита.Твърди следното : с исковата молба не са представени писмени
доказателства, установяващи, че ответникът е получил заетата сума. Към исковата молба е
приложена разписка за извършен превод към ***, но липсва писмен документ,
удостоверяващ, че ответникът е получил преведената сума от ***. С исковата молба се
претендира такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 206,32 лева. Заявява, че
размерът й буди недоумение, тъй като в договора за кредит изрично е посочено, че таксата
за експресно разглеждане е в размер на 33,69 лева. Счита,че процесният Договор за кредит
№********** от 09.03.2016г. е нищожен, поради наличие на клаузи с неравноправен
характер. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /напр. Решение №23/07.07.2016г.
по т.дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о., и др./ приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
3
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.За да се
отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да
се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който, когато
не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 40,99 %, като за
нейното изчисление Общите условия към договора за кредит препращат към Специалните
условия на договора за кредит, които не са представени с исковата молба. В договора е
посочен ГПР - 49,65% и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора.
Излага, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна
лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ +10
/десет/ пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/ 2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани
морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки
тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,
ал.1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Съгласно установена съдебна
практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
4
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр.
д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което
нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална
недействителност на кредитната сделка /в този смисъл напр. Решение №95/12.03.2020г. на
Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д. №88/2020г./. Евентуалното възражение на ищеца, че
процесният договор за кредит е високо рисков, тъй като е от категорията на т.нар. „бързи
кредити“ и е нормално възнаградителната лихва да е в уговорения по-висок размер, би било
неоснователно. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл.9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение
страна по нея.Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде
заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл.10, ал.2 от
ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори,
а законната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.
Нормата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба,
която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл.288 от ТЗ за
неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. В чл.430,
ал.2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по
договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави.
Разпоредбата на чл.26. ал.1 предл.3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските
сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС,
I т.о.). Предвид това, евентуално възражение на ищеца, че договорената възнаградителна
лихва в размер на 40,99% е допустима, съгласно разпоредбите на чл.430, ал.2 от ТЗ и на
това основание клаузата за определянето й не е нищожна, ще се яви неоснователно.
Разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, параграф 1 от Директива
93/1 З/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен
5
да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна
клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което следва да се откаже зачитане
на последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.
Счита, че разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която регламентира императивно, че
максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление
на МС, не е приложима и относно възнаградителната лихва. Критерият относно
действителността на клаузата за възнаградителната лихва не може да се аргументира с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, вкл. в редакцията й с изменението й в сила от
23.07.2014г.
В случая по процесния Договор е предоставена в заем сума от 1000.00 лева. Лихвата по
договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на
сключване на Договора обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената
лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на Кредитора-цедент по договора за цесия, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси,
както посочих и по-горе, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити.
Излага се, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.22 във вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
На следващо място, с договора за кредит страните са договорили, че при поискване от
клиента кредиторът предоставя като допълнителна услуга експресно разглеждане на
кандидатурата за кредит, за което на кредитополучателя е начислена допълнителна такса.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Услугата „Експресно разглеждане на кандидатури за кредит” е свързана именно с
усвояването на кредита и за нея законът съдържа изрична забрана да се събират такси за
това. Тази услуга е описана в т.2.2, 2.3 и 2.4 от ОУ към договора. Така описаната „услуга“
няма икономическа стойност. В каква последователност ще разглежда кредиторът исканията
за кредит е нещо, което зависи изцяло от него и клиента по никакъв начин не може да
6
установи дали е получил реално „услугата“ и дали кредиторът е спазил реда за разглеждане
на исканията, както се е задължил. Така тази „допълнителна услуга“ е лишена от основание
по смисъла на ЗЗД, тъй като срещу заплатената такса клиентът не получава никакво
установимо и реално право. На следващо място тази посочената клауза води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите. Това неравновесие произтича от факта, че
потребителят безусловно плаща за нещо, което въобще не е сигурно, че ще получи и няма
никакъв начин да се убеди, дали е получил, и съответно да предяви претенция ако не е
получил услугата за която е заплатил. По изложените съображения клаузата за платената
допълнителна услуга „Експресно разглеждане на кандидатури за кредит” се явява нищожна
на три различни основания: Нарушава чл.10а, ал.2 от ЗПК, липсва основание (чл.26 ал.2 от
ЗЗД) и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя (чл.143 от ЗЗП).
От друга страна възнаграждението за тази „услуга” е възнаграждение, свързано с
договора за кредит, което съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Ако
посочените разходи бяха включени при пресмятането на ГПР то същият вероятно би
надхвърлил значително максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което клаузите,
които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на основание
чл.19 ал.5 от ЗПК.
В заключение заявява, че с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК искът следва да се
счете за основателен само за претендираната главница от 1000.00 лева.
В о.с.з. ищецът не се представлява, депозирано е писмено становище. Направено е
оттегляне на претенцията за 206,32лв. и в тази част производството по делото е прекратено.
В о.с.з. ответната страна се представлява от особения представител адв.А., който
оспорва иска. Не навежда доводи.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира установено следното от фактическа и правна страна :
Искът е предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което е допустим. Разгледан по същество се явява
основателен и доказан.
От приобщеното ч.гр.д.№ 464/2020год. по описа на ПлРС се установява, че е издадена
заповед за изпълнение за процесните суми по искане на ищеца срещу ответника /тогава
заявител и длъжник/. Т.к. заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК, е инициирано настоящото исково производство.
7
По делото се установява, че е налице описаната в обстоятелствената част на исковата
молба облигационна връзка между страните по делото, по силата на която на 09.03.2016год.
от страна на 4 финанс ЕООД е предоставена и предадена на ответника на заем сумата от
1000лв., с уговорен срок за връщането й – 08.04.2016год. съдът приема, че в случая не е
налице нищожна клауза на сключения договор, въпреки наведените в тази връзка доводи от
страна на особения представител. Налице са доказателства за валидно извършена спрямо
ответника цесия с оглед прехвърляне на вземането на ищцовото дружество с договор за
цесия от 23.11.2018год.; задължението на ответника е включено в списъка на вземанията,
приложен по делото. Цесията е надлежно съобщена на длъжника.От заключението на
вещото лице се установява, че е извършен превод от страна на 4 финанс ЕООД на сумата от
1000лв. в полза на ответника. В случая ищецът претендира само сумата по кредита, което
дори и при наличие на недействителност на договора на сочените от особения представител
доводи, отново обосновава основателността на тази претенция.
Искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които в заповедното производство са в
размер на 75лв. - за държавна такса и юркс. възнаграждение/, а в исковото производство са в
общ размер, вкл. държавна такса, разноски за вещо лице, особен представител и
юрисконсултски хонораор в размер 630лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1
от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, че П. ИВ. Л., с адрес: *** ДЪЛЖИ на „***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ***, управител ***, пълномощник
юрисконсулт ЕН. Н. ЕН., съдебен адрес: *** сумата 1000лв. - представляваща невърната
главница по договор за кредит №***от 09.03.2016год., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020год. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№464/2020год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. ИВ. Л., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, управител ***, пълномощник
юрисконсулт ЕН. Н. ЕН., съдебен адрес: *** сумата от 75лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 464/2020год. на ПлРС и сумата от
630лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
8
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9