Р Е Ш Е Н И Е № 260117/30.3.2021 г.
гр.Ямбол, 30.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1299 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.М.П., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно
постановление № ********** от 19.10.2020 год., издадено от зам. директор на РДГ
- Сливен, с което на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. за
нарушение на чл.84, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.3 във вр. с чл.64, т.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча. На основание чл.94, ал.1 от Закона за лова
и опазване на дивеча е лишен от право на ловуване за срок от три години. На
основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнето в полза
на държавата ловно оръжие Бенели № MS *** кал. 12. Със жалбата се оспорва фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП. Сочи се също така, че АУАН и НП са съставени в
нарушение на нормите, визирани в ЗАНН, без да се излагат конкретни съображения.
Прави се искане за отмяна на издаденото наказателно постановление поради липса
на извършено нарушение и поради съществени процесуални нарушения, предвидени в
ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Б. от АК – гр.Ямбол и се пледира за отмяна на наказателното
постановление, като се иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния
си представител – гл. юрисконсулт Кръстева оспорва жалбата, като изразява
становище, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила, нарушението
е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
повод сигнал за нарушения /изсичане на дървесина/ в местността „Ормана” – залесена
горска територия към ДГС Ямбол, на 14.04.2020 г. в 21.30 ч. свид. Ю.Ш. ***
извършвал обход в местността. Чул изстрел и след движение около 100-200 м.
забелязал силует на човек. Обадил се на други служители и им съобщил, че е чул
изстрел и че се движи след него. След като стигнал до лицето, установил, че е
ловец с ловно оръжие, който бил до скутера си. След като колегите му
пристигнали на място, била установена самоличността на ловеца – жалбоподателя П.,
съставен бил констативен протокол, в който е отразено, че е ловувал в подотдел
99 „и“ от другата страна на АМ Тракия на територията на ДГС „Тунджа“.
Впоследствие, на 20.04.2020 г. свид. Д.Д. – *** при РДГ – Сливен съставил акт,
в който е описано, че е ловувал извън указаното в разрешителното за лов място
/ловище III/, а именно ловен развъдник на ЛР Завой,
представляващо забранено за лов място. Тази фактическа обстановка е
пресъздадена и в издаденото впоследствие на 19.10.2020 г. въз основа на акта наказателно
постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Д. и на свидетелите Д. и Ш., както и на приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Относно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в съдебно
заседание, че разпоредбата на чл.84 от ЗЛОД е санкционна норма и не съдържа
състав на нарушение, съдът намира за неоснователно, предвид това, че разпоредбата
на чл.84 от ЗЛОД съдържа в себе си едновременно състав на нарушение и
санкция.
Съдът
намира, че нарушението, вменено на жалбоподателя не е безспорно установено. На
първо място, при съставяне на констативния протокол никъде не отразено, че
жалбоподателят се е намирал в ловен развъдник. Това описание за първи път се
появява при съставяне на акта. Безспорно е установено, че съставителят на
констативния протокол – свид. Г.Д. *** е отразил това, което е констатирал на
място, където се е намирал жалбоподателят и където е бил открит от свид. Ш..
Разпитаните по делото свидетели – свидетелите Д. и Д. сочат, че жалбоподателят
е бил извън развъдника, съответно не са го видяли да е бил развъдника.
Единствено свид. Ш. в показанията си сочи, че жалбоподателят „не отрекъл да е
ловувал в развъдника“, но това не е констатация от свид. Ш., че П. е бил открит
да е в ловния развъдник. Свидетелят Ш. не дава показания в насока,
жалбоподателят да е ловувал в забранено за лов място, в случая - ловище III. В тази връзка не е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят се е намирал в забранено за лов място. Производството по ЗАНН е
санкционно, тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно
наказващия орган задължение, на който е да проведе законосъобразна процедура,
като докаже твърденията си. Нарушителят при това се счита невиновен до
доказване на обратното по несъмнен и категоричен начин. Недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги и
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
При
преценка по същество следва да бъде оценена обществената опасност на
конкретното деяние, като бъдат отчетени следните обстоятелства: нарушението „ловуване“
е установено в момента, в който жалбоподателят е бил до скутера си и не е бил в
трето ловище. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в това, че
жалбоподателя се е движил с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие. В
резултат на нарушението не са настъпили вреди за дивеча. Жалбоподателят сам е
предал оръжието си, с което активно е съдействал на контролните органи за
разкриване на нарушението. Касае се за първо нарушение, допуснато от легитимен
ловец, който е притежавал разрешително за индивидуален лов № *** на хищници.
Всички тези обстоятелства обуславят тежестта на конкретното нарушение и
малозначителността на вредните последици, поради което съдът намира, че същото
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа
дефиниция за „маловажен случай“, поради което и предвид разпоредбата на чл.11
от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. В чл.93, т.9 от НК е
дадено определение на понятието „маловажен случай“, а именно, когато с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Един от критериите за определяне на едно деяние като „маловажен случай“ е
липсата или незначителността на вредоносните последици, каквито в случая за
ловното стопанство не са констатирани по надлежния ред от контролните органи.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия
орган в нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която разпоредба
задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28
от ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по н.д. № 1/2005 г. на НК
на ВКС, издадено във връзка с противоречивото прилагане на чл.28 от ЗАНН е
прието, че преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Ето защо, след като се установи, че случаят е маловажен и
административно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
съществува възможност за съда да отмени наказателното постановление, когато
прецени, че случаят е маловажен.
По
изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя
на жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да
се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като
съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие
че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № ********** от 19.10.2020
год., издадено от зам. директор на РДГ - Сливен, с което на П.М.П., ЕГН **********,
адрес ***, на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. /триста лева/,
на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е лишен от
право на ловуване за срок от 3 (три) години и на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и
опазване на дивеча е отнето в полза на държавата ловно оръжие Бенели № *** кал. 12 за нарушение на чл.84, ал.2, пр.2 във вр. с
ал.1, пр.3 във вр. с чл.64, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
ОСЪЖДА РДГ
Сливен да заплати на П.М.П.,
ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: