Решение по дело №4113/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2201
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20194520104113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

2201

                                               гр.Русе, 23.12.2019 г.

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Председател: Виржиния Караджова  

 

 

при секретаря Василена Жекова

в присъствието на прокурора …………………

като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 4113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

          Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът И.Д.К. твърди, че по ЧГД № 8443/2010 г. по описа на РРС, бил  осъден да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, в условия на солидарност с лицето И.Д.С., сумата от 10 916,00 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008 г., със законната лихва върху нея от 05.10.2010 г., 1 142,81 лв.-просрочена лихва за периода 01.07.-04.10.2010 г. и 732,36 лв.-разноски, в това число 491,18 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения в него производство изпълнителен лист от 07.10.2010 г., на 03.02.2011 г. по искане на кредитора  било образувано изп.дело № 20118330400106 по описа на ЧСИ рег.№ 833 в КЧСИ.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят поискал, след извършена пълна справка за  имуществата на длъжника и на поръчителя, да бъдат наложени запори и възбрани върху тях, както и да извърши опис и да се изнесат на публична продан, опис, оценка и продажба на недвижимото и движимо имущество на длъжника и на поръчителя, запор върху всички МПС, регистрирани на името на същите лица, запор върху банковите сметки и върху всички останали техни вземания.“Банка ДСК” ЕАД възложили изрични правомощия на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ по смисъла на чл.18 ЗЧСИ да предприема и извършва по свое усмотрение действия по изпълнението.

 Твърди, че след образуване на изпълнителното дело и налагане на запор на трудовото възнаграждение, по изпълнителното дело през 2011 г. постъпили две плащания, събрани от трудовото възнаграждение на втория солидарен длъжник-И.Д.С., както следва: на 09.03.2011 г.-21,20 лв. и на 11.04.2011 г.-11,42 лв.

Сочи, че на 11.06.2013 г. по изпълнителното дело ответникът бил конституиран на мястото на първоначалния взискател, тъй като с договор за прехвърляне на вземания „ОТП Факторинг" ЕАД придобили от банката вземането срещу ищеца.

Следващото изпълнително действие по делото било предприето едва през 2014 г.Така на 22.01.2014 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и започнали да му се удържат суми.

В издадена справка от ЧСИ е посочено, че по  висящото изпълнително дело няма извършени погасявания на главницата и  тя продължава да е в размер на 10 916 лв.

Намира, че  изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона ех lеgе от 11.04.2013 г., а правото за принудително изпълнение на вземането, претендирано от “ОТП Факторинг” ЕАД на основание процесния изпълнителен лист, е погасено поради изтекла петгодишна погасителна давност на 11.04.2016 г.

Иска да се признае за установено по отношение на ответника, че  не им дължи сумата от 10 916 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008 г., което вземане ищецът е осъден да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, чийто частен правоприемник е ответното дружество, с изпълнителен лист от 07.10.2010 г., издаден по ЧГД № 8443/2010 г., РРС, въз основа на който е било образувано ИД 20118330400106 по описа на ЧСИ рег.№ 833 на  КЧСИ.Търсят се разноски за производството.

Ответникът ”ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД-София считат иска за недопустим.Наведени са доводи и за неговата неоснователност.Претендират отхвърлянето му и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

 По делото няма спор, че по ЧГД № 8443/2010 г. по описа на РРС ищецът е бил  осъден да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, в условия на солидарност с лицето И.Д.С., сумата от 10 916 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008 г., със законната лихва върху нея от 05.10.2010 г., 1 142,81 лв.-просрочена лихва за периода 01.07.-04.10.2010 г. и 732,36 лв.-разноски, в това число 491,18 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения на 07.10.2010 г. в него производство изпълнителен лист, кредиторът образувал на 03.02.2011 г. изп.дело № 20118330400106 по описа на ЧСИ рег.№ 833 в КЧСИ. В молба от посочената дата, взискателят е заявил като изпълнителни способи, след извършена справка на имуществата на длъжника и поръчителя, да бъдат наложени запори и възбрани върху тях, както и да извърши опис и да се изнесат на публична продан, опис, оценка и продажба на недвижимото и движимо имущество на длъжника и поръчителя, запор върху всички МПС, регистрирани на името на длъжника и поръчителя, запор върху банковите сметки и върху всички останали вземания на лицата.

“Банка ДСК” ЕАД възложили изрични правомощия на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ по смисъла на чл.18 ЗЧСИ да предприема и извършва по свое усмотрение действия по изпълнението.

Видно от приложеното изп.дело № 106, през 2011 г., след налагане на запор на трудовите възнаграждения, постъпили две плащания, събрани от втория солидарен длъжник-И.Д.С., както следва: на 09.03.2011 г.-21,20 лв. и на 11.04.2011 г.-11,42 лв.

От този момент до м.януари 2014 г. няма извършвани изпълнителни действия по делото, включително и по инициатива на ЧСИ.

На 11.06.2013 г. ответникът бил конституиран на мястото на първоначалния взискател, въз основа на подадена молба от 10.06.2013 г., тъй като с договор за прехвърляне на вземания от 04.06.2012 г. „ОТП Факторинг" ЕАД придобили от банката вземането срещу ищеца (л.16-л.34).

На 22.01.2014 г., по искания на новия взискател от 16.01.2014 г. и от 20.01.2014 г., били наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, като до настоящия момент от това вземане на ищеца регулярно са удържани суми.

Приложена е справка от ЧСИ, от която става ясно, че по  висящото изпълнително дело няма извършени погасявания на главницата и към 19.01.2019 г. тя продължава да е в размер на 10 916 лв.

Ответникът е представил споразумение от 18.06.2015 г., с Приложение № 1 към него, сключено между ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и И.Д.К..Страните се съгласили, че към нея дата дългът на ищеца по Договор за кредит от 05.11.2008 г. възлиза на 17 384,83 лв., от които главница-10 916 лв.Кредитополучателят се задължил да погаси на новия кредитор цялата сума в срок до 20.06.2020 г. на 60 равни месечни вноски, от които първите девет-по 100 лв., следващите петдесет-по 406,09 лв., и последната изравнителна вноска от 427,59 лв., с падеж на всяка вноска-20-то число на текущия месец.Според чл.2, дружеството се съгласили в срок от три работни дни от влизане в сила на споразумението, да депозират писмена молба пред ЧСИ за спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 106/2011 г., както и да поискат вдигане на запора, наложен върху трудовото възнаграждение на лицето.Страните се споразумели, че при неизпълнение на поетите ангажименти от ищеца, кредиторът е в правото си да възобнови действията по изпълнителното дело.

На 09.07.2015 г. ответникът уведомил ЧСИ за подписаното споразумение, поискал спиране на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори.

Съответните действия били предприети от компетентния орган.

На 07.08.2015 г. ищецът внесъл по с/ка на ЧСИ сумата от 120 лв.От нея на 12.08.2015 г. в полза на взискателя били изплатени 110,45 лв.

Ищецът признава, че въз основа на сключеното с насрещната страна споразумение, е внасял в полза на ответника суми за погасяване на дълга.

На 23.06.2016 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителните действия.По настоящото дело е пояснено, че това се наложило с оглед неспазване от страна на длъжника на поетите ангажименти по споразумението.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му трябва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.В тази връзка неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на иска.

Ищецът има интерес да иска установяване, че вземането на кредитора не съществува, тъй като образуваното срещу него изпълнителното производство, е прекратено по силата на закона с изтичане на двугодишен срок от иницирането му, а впоследствие, след прекратяването му, е изтекло и предвиденото в закона време, след което дългът за главницата се явява погасен по давност.

Целта на позоваване на погасителната давност е на кредитора да се отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето право.Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект,  трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение.Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

В процесния случай твърденията на ищеца са, че въпреки, че образуваното срещу него изпълнително производство следва да се счита прекратено по право, то по него продължават да се извършват активни изпълнителни действия, засягащи неговата правна сфера.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.439 от ГПК се явява допустим.Дори при перемиране на образуваното изпълнително дело, длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на присъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално образуване на ново изпълнително производство-в този смисъл Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.дело № 1660/2016 г.на ВКС.

Ищецът счита, че изп.дело № 106/2011 г. по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, образувано срещу него по инициатива на ”Банка ДСК” ЕАД, е прекратено ех lеgе на 11.04.2013 г.  

Според чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.Самото прекратяване в този случай настъпва по силата на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само констатира, че същото вече е настъпило. Разпоредбата има предвид не всички действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното производство, а само тези, които се осъществяват във връзка с реалното събиране на вземането, което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай се установява, че след образуване на изпълнителното дело на 03.02.2011 г. и събирането на суми от запорирано трудово възнаграждение на единия солидарен длъжник, след 11.04.2011 г. и до 16.01.2014 г. нито първоначалният взискател, нито неговият частен правоприемник, явяващ се купувач на дълга от 04.06.2012 г.,  но конституиран в изпълнителното производство на 11.06.2013 г., не са проявили активност за събиране на дълга.Такава няма и от страна на ЧСИ, съобразно дадените му правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

Тези факти налагат извод, че след образуване на изпълнителното дело в  период по-голям от две години кредиторът не е предприел активни действия по събиране на вземанията си, за които в негова полза има издаден изпълнителен титул, поради което изпълнителното производство действително трябва да се счита прекратено ех lеgе на  11.04.2013 г.

На оснавание чл.433 ал.2 от ГПК, във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, освен ако не касае до права, придобити от трети лица (чл.433, ал.3 ГПК).Ето защо извършените след 11.04.2013 г. изпълнителни действия не произвеждат целения от взискателя резултат, тъй като се явяват осъществени по прекратен изпълнителен процес и не могат да бъдат зачетени.

Ищецът намира, че вземането за главницата е погасено по давност, започнала да тече в негова полза от 11.04.2011 г.-датата на последното активно изпълнително действие на кредитора.

По отношение на дата, от която тече погасителна давност, както и предпоставките за нейното спиране е постановено ТР № 2/26.06.2016 г., с което е прието, че самото образуване на изпълнителния процес не пръсва давността, а това се осъществява с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ в рамките на изпълнителния процес и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

В постановената след цитираното тълкувателно решение практика на касационната инстаниция с Решение № 170/17.09.2018 г. по  гр.дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., обаче е прието, че извършената отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. с т.10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в нея точка разрешение се прилага от 26.06.2016 г. и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.

В конкретния случай с оглед момента, когато е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и изпълнителното производство се е прекратило на 11.04.2013 г., преди постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за него следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешение, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено.В спорния казус от 11.04.2013 г. трябва да се счита, че за кредитора е започнал да тече нов давностен срок.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е постъпила в съда на 20.03.2019 г. като към тази дата ищцовата страна счита, че в нейна полза е изтекъл и най-дългия срок за погасителна давност, визиран в чл.110 от ЗЗД, а именно пет години.

Ответникът се е позовал на чл.116 б.”а” от ЗЗД, а именно, че длъжникът е признал дълга си към дружеството в сключено между тях споразумение на 18.06.2015 г., представено в настоящото производство.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца е признал, че от тяхна страна има извършени доброволни плащания в полза на новия кредитор, въз основа този документ.В тази връзка и ответната страна не е искала събирането на други доказателства за посоченото обстоятелство. Предвид направеното признание, съдът не може да вземе предвид развитата противоположна теза в писмените бележки на ищеца.Не могат да бъдат споделени и доводите на последния, че дружеството, бидейки икономически по-силната страна, е упражнило натиск върху длъжника, принуждавайки го да подпише споразумението, без ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛТГАРИЯ” ЕАД да са имали право да предприемат реални правни действия по прекратеното по силата на закона изпълнително дело.

Наистина, с оглед изложените по-горе факти, към 18.06.2015 г.  ответникът не е имал качеството на взискател по изпълнителното дело.Дружеството обаче е изпълнило поетите по споразумението ангажименти и е сезирало ЧСИ с искане да спре принудителното изпълнение срещу длъжника.Безспорно тези действия се явяват осъществени по прекратено изпълнително дело.Фактически обаче не е имало законова пречка новият кредитор да образува въз основа на същия изпълнителен лист друго изпълнителното производство срещу ищеца.Към него момент, съобразно възприетото в Решение № 170/17.09.2018 г. по  гр.дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, начиная от 11.04.2013 г.      

Съдът приема, че след прекратяването по право на изпълнителното производство, считано от 11.04.2013 г., страните са договорили разсрочване на задължението и погасяването на същото до 20.06.2020 г., чрез споразумение от 18.06.2015 г.Това споразумение има характер на признание на задължението, доколкото в него по ясен начин е обективирана волята на длъжника да декларира, че неговото задължение по изпълнителния лист досежно главницата съществува.Съгласно трайната съдебна практика признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.За да е налице признаване на вземането, то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произхождатака Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/ 2010 г., ІІ т.о., Определение № 486/ 05.08.2009 г. на ВКС по т.д. № 412/2009 г. на ІІ т.о.В процесния случай всички тези предпоставки са налице.Изявлението за непогасена главница е адресирано до  кредитора и това е станало в рамките на срока по чл.110 от ЗЗД, започнал да тече отново на 11.04.2013 г., като след 18.06.2015 г. ищецът е направил и доброволни погашения в полза на дружеството.При това положение съдът приема, че ответникът е доказал наличието на предпоставка по чл.116 б.”а” от ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника давност. Макар от страна на дружеството да липсват предприети валидни изпълнителни действия срещу ищеца, от 18.06.2015 г. и до подаване на исковата молба по настоящото дело-20.03.2019 г., вземането за главница не е погасено по давност.Искът следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищеца са направените разноски от насрещната страна.Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на търсения от ответника разход за юрисконсултско възнаграждение с оглед цената на иска.  

По изложените съображения, съдът   

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис-партер, чрез адв.К.И.Б. ***, срещу ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Александър Дондуков” № 19, ет.2, иск за установяване недължимостта на сумата от 10 916 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2008 г., за която е бил издаден изпълнителен лист на 07.10.2010 г. по ч.гр.дело № 8443/2010 г. по описа на РРС в полза на “Банка ДСК” ЕАД, чийто  правоприемник е ответното дружество, като погасена по давност.

ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис-партер, чрез адв.К.И.Б. ***, да заплати на ”ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Александър Дондуков” № 19, ет.2,   сумата от 300 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/