Определение по дело №1990/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Министъра на туризма против виза за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Росенец, представляващ ПИ с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас, издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас.

С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се твърди, че същият противоречи на устройствените показатели за плътност, интензивност, височина на застрояването и озеленяване, посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК, чл. 12, т. 1 от ЗУЧК, ОУП.

Ответникът – началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, чрез процесуалният си представител, представя административната преписка по издаване на оспорената виза и ангажира допълнителни доказателства. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и.

Заинтересованата страна – „ГБС Инвест“ ЕАД, чрез процесуалният си представител, изразява становище недопустимост и неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че Министърът на туризма няма правна легитимация да оспорва разглеждания акт, тъй като възложеното управление на имоти държавна собственост не включва извършване на настоящите процесуални действия. Наред с това е посочено, че собственикът на съседен имот не е заинтересована страна в производството по издаване на виза за проектиране, доколкото със същата не е предвидено свързано застрояване. Излага доводи, че ОУП не спира действието на вече влязъл в сила и действащ ПУП. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – Община Бургас, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и.

Заинтересованата страна – Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройство, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмена молба по делото изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи, че оспорената виза е издадена в противоречие в ОУП.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Заинтересованата страна „ГБС Инвест“ ЕАД е подала до Община Бургас заявление с вх. № 70-00-7666/03.10.2022 г. (на л.16 от делото) за издаване на виза по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за имот с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас. Дружеството се е легитимирало като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба № 16, том ІІ, рег. № 2133, дело № 201 от 2021 г. (л.19 от делото). Към заявлението е приложило и скица на поземлен имот № 15-1111182-26.09.2022 г., издадена от СГКК- гр. Бургас, в която за имот с идентификатор 07079.831.101 е отразено, че се намира в Лесопарк „Росенец“, местност „Отманли“, с площ от 69 338 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом. Съгласно скицата в имота са очертани девет броя сгради. Със заявлението „ГБС Инвест“ ЕАД е посочило, че сградите в имота, чието запазване било предвидено с действащия ПУП-ПРЗ, били силно амортизирани и полуразрушени, поради което бъдещите инвестиционни намерения не предвиждали тяхното запазване. В тази връзка е отправена молба за издаване на виза за проектиране с нанесени ограничителни линии за свободно застрояване в имота и определени максимално допустими параметри.

По повод на отправеното заявление, на 11.10.2022 г. началник отдел УПА, Дирекция УТ, е издал оспорената в настоящото производство виза на основание чл. 140, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, като е посочил, че същата важи за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, в. м.7, м. „Отманли“, гр. Бургас, съгласно действащия ПУП-ПРЗ за имота. Върху скицата с черни линии и надписи в черно е отразен имотът съгласно действащата Кадастрална карта, а с червени линии е отразен имотът съгласно ПУП. Със зелена пунктирана линия е очертано полето за застрояване в имота, като са показани разстоянията до регулационните граници, с отбелязване в по-голямата част, че разстоянието е мининмум 1/3Н, а в една част от имота – минималната Н на основание чл. 31, ал. 6 от ЗУТ. Относно параметрите на застрояване е отразено, че имотът попада в зона „Ок“ – за курорт.

Издадената виза е връчена на представител на „ГБС Инвест“ ЕАД на 08.11.2022 г. За издаване на същата са уведомени и Българската държава, чрез Областен управител на Област Бургас - с писмо с обратна разписка, връчено на 24.10.2022 г. и Министъра на туризма – писмо с обратна разписка, връчено на 24.10.2022 г. Визата е оповестена и на интернет сайта на Община Бургас на 20.10.2022 г. Изготвен е акт за резултатите от обявяване на визата за проектиране от 08.11.2022 г., в който е отразено, че в предоставения срок не са постъпили възражения.

За имот с идентификатор 07079.831.101 е одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № 740/28.06.2005 г. на зам.кмет на Община Бургас. Съгласно изложеното в заповедта, с одобрения ПУП-ПРЗ се обособява УПИ по имотни граници, отреден за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища.

Съгласно акт № 968 от 14.11.2006 г. морски плаж „Росенец-изток“ с обща площ от 5 709 кв.м. е обявен на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБългария и чл. 69 от Закона за държавната собственост за изключителна държавна собственост.

В извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имот е отразено, че Държавата е собственик на имот с идентификатор 07079.831.63 – крайбрежна плажна ивица, защитена територия, Държавата чрез Областен управител на област Бургас е собственик на имот с идентификатор 07079.831.64 – за вилна сграда, Община Бургас е собственик на имот с идентификатор 07079.831.48 – скали, а за имоти с идентификатори 07079.831.102, 07079.831.103, 07079.831.104, 07079.831.107 – за друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, няма данни за собственост, а за имоти 07079.831.105 – обществен извънселищен парк, горски парк, и 07079.831.106 – за друг обществен обект, комплекс, е отразено, че представляват общинска публична собственост.

Съгласно представена извадка от Общ устройствен план на гр. Бургас, одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас, имот с идентификатор 07079.831.101 попада в устройствена зона 07079/85, представляваща територия с преобладаващи курортни функции, в чиято граница (с изключение на морските плажове) е допуснато изграждане на: курортни обекти за настаняване, сгради за обществено обслужващи дейности, спортни и рекреационни обекти и съоръжения, курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване, обекти на транспорта и движението, обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване. Предвидени са следните застроителни параметри: плътност – до 30%, Кинт – до 1.5, Етажност -до 15м (5ет.), мин.озеленена площ – 50%. Отразено е още, че имотът попада в частично охранителна зона „А“ и изцяло в охранителна зона „Б“, съгласно ЗУЧК, като в частта попадаща в зона „А“ застрояването има следните параметри: плътност – до 20%, Кинт – до 0.5, Етажност - до 7.5м, мин.озеленена площ – 70%.

По делото е изготвена СТЕ от вещо лице архитект. Експертът е констатирал, че за имот с идентификатор 07079.831.101 е одобрен ПУП-ПРЗ със заповед № 740/28.06.2005 г. на зам. кмет на община Бургас, с който са предвидени следните параметри на застрояване – плътност на застрояване – 45%, озеленяване – 50%, коеф. на интензивност 1.8, етажност – от 1 до 5 ет., свободно застрояване и паркиране в имота. С влезлия в сила ПУП е обособено УПИ по имотни граници, отреден за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. Вещото лице е констатирало, че одобреният ПУП през 2005 г. е заварен по отношение на одобрения за територията ОУП с решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет – Бургас, поради което ПИ с идент. 07079.831.101, на основание чл. 103а от ЗУТ, е изключен от правилата за прилагане на ОУП, тъй като при одобряване на ОУП, за същия имот е имало одобрен ПУП, т.е. ОУП не се прилага по отношение на имота с одобрен ПУП. Експертът отбелязва, че съгласно ОУП процесният имот попада в Устройствена зона 07079/85 – територия с преобладаващо курортни функции. Експертът е установил още, че имотът в по-голямата си част попада в охранителна зона „А“ и в по-малка - в зона „Б“. Посочил е, че съгласно ЗУЧК, за частта, която се намира в зона „А“ са предвидени параметри на застрояване – плътност на застрояване – 20%, Кинт. – 0.5, височина до 7.5м и Плътност на озеленяване – 70% . В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва още, че съгласно одобрения ПУП-ПРЗ имот с идент. 07079.831.101 е отреден за рекреационни дейности – „Ок“- курорт. Посочва също, че съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредбата (в редакцията към 2005 г.) за курортите са били предвидени следните показатели- Плътност до 30%, Кинт. До 1.5 и мин. озеленена площ 50%.

Експертът отбелязва, че съгласно ПУП-ПРЗ в имота е предвидено запазване на съществуващите сгради, а с издадената виза се предвижда възможност за промяна на конфигурацията и разположението на бъдещите сгради, като е допусната свобода на проектантското решение в рамките на ограничителните линии на застрояване. Вещото лице сочи, че визата съответства на ПУП-ПРЗ по отношение на одобрените показатели, като е допълнена с ограничителни застроителни линии и изискуемите разстояния спрямо границата с морския плаж и границите със съседните имоти. Отбелязано е още, че одобрения ПУП-ПРЗ съответства на ОУП по отношение на зоната за застрояване – зона за рекреационни дейности, но показателите на застрояване в ПУП-ПРЗ са значително по-високи от тези на ОУП. Експертът посочва още, че в ПУП-ПРЗ не е отразено зонирането на черноморското крайбрежие, тъй като ЗУЧК е приет през 2008 г., т.е. след одобряване на ПУП-ПРЗ. Дадено заключение също, че имотът предмет на процесната виза не попада в границите на населеното място.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и съдържа необходимите форма и реквизити.

Оспорената в настоящото производство виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. В нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ е посочено, че когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с означени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. В този случай, визата единствено пресъздава действащия подробен устройствен план и съответно същата няма характеристиките на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са регламентирани случаите, в това число и в хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, в които издаването на виза за проектиране е задължително, като това са случаите в които с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план. Визата, издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, се съобщава на заинтересованите страни, които се определят съобразно чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗУТ. Тази виза по същество допълва или изменя плана за застрояване, поради което има характеристиките на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол.

В настоящия случай, съдът е сезиран с жалба срещу виза с която се изменя предвиденото с ПУП застрояването в поземлен имот с идент. 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас. С одобрения със заповед № 740/28.06.2005 г. на зам.кмет на Община Бургас ПУП-ПРЗ за имота е предвидено, че същият се отрежда за рекреационни дейности, при запазване на съществуващите сгради по вид и функция, като е предвидена едноетажна топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради – Бизнес център с височина до 5 етажа – терасовидно, както и вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. С визата, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, се допуска извършване на застрояване, различно от това предвидено в плана, по отношение на конфигурацията и разположението на сградите в имота. Това изменение е изразено чрез обособяване на ограничителна линия на застрояване (със зелена пунктирана линия), която по същество определя границите, в които може да се строи, без да определя точното местоположение на сградите или тяхната конфигурация. Линията на застрояване е определена посредством посочване на минималните отстояния от границите на поземления имот. В останалата част – посочените параметри за плътност на застрояване, озеленяване, коефициент на интензивност, начин на застрояване – свободно, характерът на застрояването – височина/етажност, устройствена зона, както посочва и вещото лице, визата изцяло съответства на одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за имота. Във връзка с изложеното съдът приема, че оспорената виза представлява индивидуален акт по смисъла на чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с който се изменя плана относно предвиденото с него разположение и конфигурация на застрояване, без да се изменя одобрения план, който акт подлежи на съдебен контрол.

Жалбоподателят – министър на туризма, се легитимира в настоящото производство като лице, на което, по силата на чл. 7, ал. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, е възложено управлението на имот с идент. 07079.831.48 - крайбрежна плажна ивица и имот с идент. 07079.831.63 - морски плаж „Росенец-изток“, представляващи изключителна държавна собственост. Не е спорно по делото, а и се установява от приложените доказателства, че посочените имоти се явяват съседни на имот с идент. 07079.831.101, предмет на оспорената виза.

Съгласно чл. 7, ал. 4 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие морските плажове или части от тях, за които не е възложена концесия, се управляват от министъра на туризма. В случая няма данни имотите, представляващи морски плаж и крайбрежна плажна ивица да са отдадени на концесия.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДС министрите и ръководителите на ведомства управляват предоставените им имоти и вещи – държавна собственост. В ал. 3 на цитираната разпоредба е посочено, че управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. При упражняване на правото на управление не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост, но отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, което го управлява, като в случая това е министъра на туризма по отношение на имот с идент. 07079.831.48 - крайбрежна плажна ивица и имот с идент. 07079.831.63 - морски плаж „Росенец-изток“. Подаването на жалба, с цел защита на предоставеното за управление държавно имущество, не е акт на разпореждане (същото не прекратява и не изменя вещни права), а акт на управление. Следователно министърът на туризма, като лице на което по силата на чл. 7, ал. 4 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е възложено управлението на посочените имоти публична държавна собственост, има правомощие да осъществява надлежно представителство на държавата, като собственик, чрез подаване на жалба срещу административни актове, които засягат по негативен начин възложените му за управление имоти, т.е. министърът на туризма разполага със самостоятелно право на жалба и е активно легитимиран да оспорва такива актове.

Въпреки изложеното до тук, съдът намира, че жалбата срещу оспорената виза се явява недопустима. Последното произтича от обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, приложим на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, т.е. същият не е заинтересована страна и съответно не е правно легитимиран да оспорва издадената виза.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Така изложените хипотези в ал. 2 на чл. 131 от ЗУТ определят лицата, които имат правен интерес да оспорват одобрените подробни устройствени планове, в случая предвид посоченото в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и издадените визи, като в аспекта на всяка една следва да бъде преценен и правния интерес от оспорването за жалбоподателя.

По настоящото дело е безспорно, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от издадената виза, поради което правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че имотите, възложени за управление на жалбоподателя са съседни на имота, за който е издадена оспорената виза. В този случай, за жалбоподателя ще възникне правен интерес от оспорване на процесната виза, в случай че се установи свързано застрояване между имота, предмет на визата и имота на жалбоподателя или други имоти, включени в плана; когато се допускат намалени разстояния; и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана.

От съдържанието на оспорената скица-виза за проектиране, заключението на вещото лице по приетата СТЕ и от приложените писмени доказателства, се установява, че с визата за проектиране не се предвижда свързаното застрояване между имотите, в които оспорващият се легитимира като носител на вещни права и този на заинтересованата страна, предмет на визата, нито се предвижда начин на застрояване (свързано или свободно), което да е различно от предвиденото с действащия за имота ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 740/28.06.2005 г. на зам.кмет на Община Бургас. Последното, както посочва и вещото лице, следва от обстоятелството, че с визата са очертани ограничителните линии на застрояване с посочени съответни минимални отстояния, които обхващат целия имот, т.е. не е предвидено свързано застрояване със съседни имоти. В този смисъл визата пресъздава и начина на застрояване, предвиден с ПУП-ПРЗ за имота, който според вещото лице, предвижда свободно застрояване. Следователно не може да се обоснове правен интерес на жалбоподателя на основание чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В оспорената виза, при определяне на ограничителната линия на застрояване не е посочено и допускане на намалени разстояния към съседните имоти. Допускане на намалени разстояния не е установено и от извършената съдебно-техническа експертиза. Във визата, административният орган е отбелязал, че при застрояването следва да се спазва минимално разстояние от границите на имота равняващо се на 1/3Н, т.е. една трета от височината на сградите. Наред с това, в частта от имота, която граничи с морския плаж е предвидено минимално разстояние към границата на имота равняващо се на minH, т.е. височината на сградите, определено на основание чл. 31, ал. 6 от ЗУТ. В чл. 31 от ЗУТ са посочени нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване. В случая, както посочва вещото лице, в имота е предвидено ниско и средно застрояване, което съответства на предвидената етажност – от 1 до 5 етажа. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ по отношение на сгради – ниско застрояване, е предвидено отстояние до страничната граница на урегулирания поземлен имот – минимум 3 метра, а съгласно ал. 2, т. 1 за сгради – средно и високо застрояване, е предвидено минимално отстояние равняващо се на 1/3 от височината на сградата от основното застрояване. Съгласно посоченото във визата, административният орган е предвидил за целия имот отстояние равняващо се на 1/3 от височината на сградите, т.е. възприел е предвиденото отстояние при средно застрояване, което е по-голямото от допуснатите начини на застрояване – ниско и средно, и което по същество е повече от 3м. От друга страна в нормата на чл. 31, ал. 6 от ЗУТ е предвидено разстоянието между застрояването в поземлен имот и границата на морски плаж да е по-голямо или равно на височината на застрояването. Видно от изготвената виза, административният орган е посочил, че в участъка от имота, който граничи с морския плаж, застрояването следва да е на разстояние минимум височината на предвидената сграда съобразно нормата на чл. 31, ал. 6 от ЗУТ. Изложеното води до извод, че при издаване на оспорената виза не са допуснати намалени разстояния за застрояване, съответно не е налице правен интерес от оспорване на визата и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

Съгласно оспорената виза за имота се предвижда предназначение – за рекреационни дейности, за курорт. Според изготвеното по делото заключение по съдебно-техническата експертиза така приетото с визата предназначение съответства на одобрения ПУП-ПРЗ за имота, в това число и предназначението на устройствената зона, в която имотът попада съобразно ОУП. Следователно с визата не се променя предназначението на имота, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ правен интерес да оспорят виза имат собствениците и носителите на вещни права в имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В настоящия случай, от представените по делото доказателства, не се установява с визата да са въведени каквито и да било ограничения в режима на застрояване и ползване на имота или на съседни негови имоти. Следователно жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на процесната виза и на това основание.

От изложеното се налага извода, че оспорващият не е сред лимитативно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален административен акт.

За пълнота на изложеното, съдът намира за нужно да уточни, че съгласно чл. 103а от ЗУТ при наличие на одобрен подробен устройствен план, за засегнатия от този план имот не се прилага ОУП, който е влязъл в сила след одобрението на ПУП. Следователно не може да се обоснове и правен интерес на жалбоподателя от оспорване на процесната виза във връзка с установените данни по делото за несъответствието и с влезлия в сила ОУП за територията, в която се намира засегнатия имот.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставане без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и втори състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.07.2023г., с което е даден ход по същество по адм.д.№1990/2022г. по описа на Адм.съд-Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министъра на туризма против виза за проектиране на курортно-рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Росенец, представляващ ПИ с идентификатор № 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас, издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1990/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: