№ 186
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20231800500055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 17309/15.12.2022г. по изп.д. №
20229260400820, подадена от „П.Ф.Ю.“ ЕООД срещу действията на ЧСИ
Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, обективирани в протокол за опис на
недвижими имоти от 01.12.2022г. по същото дело. Жалбоподателят твърди,
че, в изпълнение на обезпечителна заповед, издадена въз основа на
Определение № 424/03.11.2022г. по ч.т.д. № 193/2022г. по описа на
Софийския окръжен съд, на 01.12.2022г. ЧСИ Владимир Цачев извършил
опис на посочените в заповедта недвижими имоти и намиращите се в тях
движими вещи, както и запор на последните. С оглед на това и като се е
позовава на чл. 435, ал. 4 от ГПК, жалбоподателят счита, че е трето за спора
лице, поради което има право да обжалва действия на ЧСИ, насочени върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването са се намирали в
негово владение. Счита, че тази разпоредба визира упражняване на
фактическа власт, а не право на владение като едно от правомощията на
собственика. Сочи, че, към момента на извършване на описа, всички
недвижими имоти и вещи, чието обезпечение е поискано, са предмет на
договор за наем между собственика „С.И.“ ООД и „П.Ф.Ю.“ ЕООД. Излага
доводи, че въз основа на този договор е осъществявал производствената си
дейност, както и че въпреки уведомяването на ЧСИ за горните обстоятелства,
той спрял производствената дейност на територията на предприятието,
преустановил достъпа до него и фактически извършил въвод във владение, с
което нарушил правата и законните интереси на жалбоподателя. Намира, че
съдебният изпълнител е извършил нарушение на чл. 486, ал. 1 от ГПК, като не
е оставил имота във владение на длъжника „МТ Р.К.“ ЕООД.
Постъпил е отговор на жалбата от ищеца по обезпечения иск „С.И.“
ООД, който твърди, че жалбата е нередовна и недопустима. Изтъква, че
представеният договор за наем е съставен за целите на процеса, както и че не
са налице предпоставките по чл. 435, ал. 4 от ГПК за обжалване на действията
на ЧСИ. Твърди, че жалбоподателите са държатели на имотите, чрез които
1
ответникът по обезпечения иск е упражнявал владението си.
Постъпила е и молба от длъжника „МТ Р.К.“ ЕООД, в която е изложена
позицията, че жалбата на „П.Ф.Ю.“ ЕООД е основателна и следва да бъде
уважена.
Жалбата е изпратена на окръжния съд ведно с отговорите, копие от
изпълнителното дело и мотиви по обжалваните действия от страна на
съдебния изпълнител. Същият счита жалбата за недопустима, тъй като
жалбоподателят притежава качеството наемател, а не владелец. Твърди, че не
е отстранявал наемателя от обекта и че не е извършвал въвод във владение,
тъй като обезпечителната заповед не му възлага извършване на подобни
действия. Изтъква, че не е преустановил достъпа на наемателя до имота, а
единствено е назначил пазач и е осигурил поемането на охраната от него.
Твърди, че е инструктирал пазача, продукцията да бъде предадена на
жалбоподателя, както и че не трябва да се препятства достъпът му.
От фактическа страна съдът констатира, че с молба от 25.11.22г. „С.И.“
ООД е отправило искане за образуване на изпълнително дело срещу „МТ
Р.К.“ ЕООД, В.Й.Д. и М.В.Д. за изпълнение на обезпечителните мерки,
допуснати с Обезпечителна заповед № 16/15.11.2022г., издадена от
Софийския окръжен съд по ч.т.д. 193/2022г., които мерки се състоят в
„налагане на опис и предаване за пазене“ на поземлен имот с идентификатор
65231.901.455, ведно с построените в имота сгради, както и „запор“ върху
всички движими вещи, намиращи се в тези имоти.
Делото е било образувано с Разпореждане от 25.11.2022г. на ЧСИ
Владимир Цачев, и на „МТ Р.К.“, В.Й.Д. и М.В.Д. са изпратени съобщения за
налагането на обезпечителната мярка. Установява се, че съобщението е
връчено единствено на пълномощник на „МТ Р.К.“ на 30.11.2022г.
От представения по делото протокол за извършен опис на недвижими
имоти се установява също, че е извършен опис на посочения в
обезпечителната заповед поземлен имот, намиращите се в него сгради и
движими вещи. По време на описа жалбоподателят „П.Ф.Ю.“ ЕООД е
представляван от адв. Минков, който се е присъединил към изложените от
представителя на „МТ Р.К.“ ЕООД възражения срещу действията на ЧСИ.
Установява се също, че описаните имоти са оставени за пазене и управление
на В.Б. (управител на „С.И.“ ООД) в лично качество.
Представен е и договор за наем № 03/24.10.2022г., сключен между
„С.И.“ ООД (ищец по обезпечения иск) и „П.Ф.Ю.“ ЕООД (жалбоподател и
трето за спора лице), по силата на който наемодателят отдава за временно и
възмездно ползване поземления имот и сградите в него на жалбоподателя в
настоящото производство, които имоти са обекти на допуснатото
обезпечение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от
лице, за което не са изпълнени процесуалните изисквания, предпоставящи
правото му на жалба.
За да придобие качеството надлежна страна в производството,
жалбоподателят следва да претендира притежание на такова право, за
защитата на което законът изрично го овластява. Наличието на твърдения,
които формално реализират фактическия състав на съответна
процесуалноправна норма, независимо от тяхната обоснованост (която има
2
отношение към материалноправната легитимация), е достатъчно да придаде
на лицето качеството на надлежна активно легитимирана страна в
гражданския процес.
Предмет на настоящото делото са действия на ЧСИ в хода на налагане
на обезпечителни мерки, които действия жалбоподателят в качеството си на
трето за правоотношението лице определя като незаконосъобразни. Законът
(по арг. от чл. 401 от ГПК) чрез препращане към чл. 435, ал. 4 от ГПК и чл.
440 от ГПК регламентира лимитативно случаите, в които третите лица са
процесуално легитимирани да подадат жалба срещу действия на съдебния
изпълнител. Така, чл. 435, ал. 4 от ГПК предоставя тези права на лице, което
владее вещта, обект на обезпечението. Разпоредбата на чл. 440 от ГПК, от
друга страна, предполага предявяването на самостоятелен иск, който намира
приложение в случаите, в които третото лице оспорва правата на длъжника
върху вещта. В същината си и двете процесуални средства предоставят
защита на лица, претендиращи вещни или облигационни права върху вещта,
които се намират в конкуренция с правата на длъжника, респ. на кредитора-
взискател (т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по т.д. 3/2015г.,
ОСГТК).
В депозираната жалба не се съдържа фактическо твърдение, което, при
отнасянето му към горните основания, да може да се подведе под хипотезата
на някоя от двете разпоредби, така че да обоснове право на процесуална
защита на лицето. Напротив, в нея се подчертава, че собственик на вещта е
длъжникът „МТ Р.К.“, както и че жалбоподателят осъществява фактическа
власт върху имота въз основа на договор за наем, което от своя страна му
придава качеството на държател (а не владелец) на вещта. Поради това
настоящата инстанция намира, че лицето не разполага с процесуална
легитимация за обжалване на действията на ЧСИ по налагане на
обезпечителните мерки. По същите аргументи за непопадане в обхвата на
горните две разпоредби се явява недопустима жалбата и в частта, в която са
атакувани действията на ЧСИ по реда на чл. 486 от ГПК. Последните, макар и
принципно атакуеми, подлежат на обжалване единствено от длъжника по
аргумент от чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК, но не и от трето лице, каквото
жалбоподателят твърди да е.
В тази връзка следва да се отбележи, че освен горните ограничения в
процесуалната легитимация на жалбоподателя - трето лице, законодателят е
възприел рестриктивен подход, що се отнася до определяне на кръга от
действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване (арг. от Сталев Ж., Мингова
А., Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско
процесуално право”, изд. „Сиела”, десето преработено и допълнено издание,
2020г., стр. 1259). Така тези от тях, които може да бъдат атакувани, са
изрично посочени в закона, а за всички останали чл. 441 от ГПК предвижда
имуществена отговорност на съдебния изпълнител. Следователно, защитата
срещу извършените нарушения в рамките на обезпечителното производство,
чието обжалване не е предвидено в закона (каквито се явяват твърдяното
преустановяване на дейността на наемателя и ограничаването на достъпа му
до сградите), следва да се осъществи по друг процесуален ред и има
обезщетителен характер.
Без да изследва задълбочено наложения обезпечителен опис и
способността му да изпълни функциите на обезпечителна мярка и да съхрани
имуществото на длъжника, за пълнота на изложението настоящата инстанция
3
все пак счита за необходимо да отбележи, че той също не подлежи на
самостоятелно обжалване – арг. от мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС.
По така изложените съображения съдът намира жалбата на „П.Ф.Ю.“
ЕООД срещу извършените от ЧСИ действия по извършване на опис и
предаване за пазене на недвижими имоти за недопустима, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК право на
разноски има ответника по жалбата - „С.И.“ ООД, за присъждането на които е
направил изрично искане. По делото обаче не са представени доказателства за
действителното им извършване, поради което по арг. от т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г., ОСГТК на ВКС, такива не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „П.Ф.Ю.“ ЕООД жалба
вх. № 17309/15.12.2022г. по изп.д. № 20229260400820 по описа на ЧСИ
Владимир Цачев с рег. № 926 на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 55/2023г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4