Решение по дело №320/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 191
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20194230100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                                      191

гр. Севлиево, 16.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 320/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Обективно съединен е и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по молба от „ДИСИКОМ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 2, представлявано от управителя Д.И.Д.срещу „СПАРКИ ЕЛТОС " АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. Кубрат № 9, представлявано от П.Б..

Ищецът твърди, че страните по делото се намирали в трайни търговски отношения с ответника  и стопанисвали автосервиз, находящ се в гр. Севлиево, ***. През периода месец ноември 2017 г. - месец март на 2018 г., по възлагане на дружеството - ответник, служителите в автосервиза на ищеца извършили ремонт на следните моторни превозни средства: марка *, с рег. № *, марка *, с рег. *, марка *, с рег. № *, марка *, с рег*, марка *, с peг. *; марка *, с рег.№ *, марка *, с peг. № * и марка *, с peг. *. При ремонта били вложени различни части и материали. Отремонтираните автомобили били предадени на служители на дружеството - ответник. Ремонтът бил извършен качествено и приет без възражения от дружеството - ответник. За цената на вложените труд и материали при ремонта на всеки автомобил, „ДИСИКОМ" ООД издало следните фактури: 1.             фактура № ********** от 29.11.2017г. на обща стойност 346,17 лв., с включен данък добавена стойност; 2.            фактура № ********** от 29.11.2017г. на обща стойност 833,15 лв., с включен данък добавена стойност; 3.         фактура № ********** от 29.11.2017г. на обща стойност 235,07 лв., с включен данък добавена стойност; 4.            фактура № ********** от 29.11.2017г. на обща стойност 736,07 лв., с включен данък добавена стойност;  5.         фактура № ********** от 19.12.2017г. на обща стойност 347,85 лв., с включен данък добавена стойност;  6.фактура № ********** от 29.03.2018г. на обща стойност 682,65 лв., с включен данък добавена стойност; 7.             фактура № ********** от 29.03.2018г. на обща стойност 771,12 лв., с включен данък добавена стойност;  8.           фактура № ********** от 29.03.2018г. на обща стойност 485,76 лв., с включен данък добавена стойност;  9.        фактура № ********** от 29.03.2018г. на обща стойност 201,63 лв., с включен данък добавена стойност. Фактурите били получени от „СПАРКИ ЕЛТОС" АД и осчетоводени от двете дружества. Страните по правоотношението се споразумели, заплащането на цената по всяка от фактурите да бъде извършено по банков път в деня, следващ датата на идване на фактурите. Плащане обаче не последвало. Ответното дружество неколкократно било канено по телефона да се издължи. Въпреки това, плащане липсвало. Общият размер на дължимите по горепосочените фактури суми възлизал на 4 639,47 лв.. Предвид липсата на плащане, въпреки качествено извършване на предоставените услуги, дружеството ответник дължало и лихва за забава върху главницата на всяка от фактурите, като лихвата следвало да се начисли от денят, следващ датата на издаване на всяка от фактурите.  Общият размер на лихвата за забава върху главниците по всички фактури за периода от денят, следващ датата на издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г. възлизал на 538,85 лв.. С исковата молба ищеца претендира осъждане на ответника да му заплати: сумата от 4 639,47 лв., представляващи обща стойност на труд и материали с включен данък добавена стойност, вложени при ремонт на автомобили, за който ремонт били издадени следните фактури: фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г.,     фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 19.12.2017г., фактура № ********** от 29.03.2018г., фактура № ********** от 29.03.2018г., фактура № ********** от 29.03.2018г. и фактура № ********** от 29.03.2018г., а също и сумата от 538,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор и не е изразил становище по исковете. В първото съдебно заседание по делото ответника не е изпратил представител, а не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно заседание.

В хода на производството ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 4 639,47 лева, представляващи обща стойност на труд и материали с включен данък добавена стойност, вложени при ремонт на автомобили, за който ремонт били издадени следните фактури: фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г.,    фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 19.12.2017г., фактура № ********** от 29.03.2018г., фактура № ********** от 29.03.2018г.,     фактура № ********** от 29.03.2018г. и фактура № ********** от 29.03.2018 г. и сумата от 538,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на иска - 26.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане са вероятно основателни.

Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл още с исковата молба, ответникът следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по настоящото гражданско дело № 320/2019 г. на РС - Севлиево разноски в общ размер 955,60 лева, включващи заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „СПАРКИ ЕЛТОС " АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. Кубрат № 9, представлявано от П.Б. да заплати на „ДИСИКОМ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 2, представлявано от управителя Д.И.Д., следните суми:  на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4 639,47 лева, представляващи обща стойност на труд и материали с включен данък добавена стойност, вложени при ремонт на автомобили, за който ремонт били издадени следните фактури: фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 29.11.2017г.,             фактура № ********** от 29.11.2017г., фактура № ********** от 19.12.2017г., фактура № ********** от 29.03.2018г., фактура № ********** от 29.03.2018г.,    фактура № ********** от 29.03.2018г. и фактура № ********** от 29.03.2018 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 538,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на иска - 26.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СПАРКИ ЕЛТОС " АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. Кубрат № 9, представлявано от П.Б. да заплати на „ДИСИКОМ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола Петков" № 2, представлявано от управителя Д.И.Д., разноски в общ размер 955,60 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.

  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: