№ 357
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110200290 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. Б. А. срещу електронен
фиш серия К № 8423131, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се счита, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност. В
ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл.182 се препраща, с което е
нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е обвинен.
ЕФ К№4418248 е издаден за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, а ЕФ Н №8423131 е за
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, т.е. не е налице квалификация повторност по смисъла на §6
ЗЗ ДР ЗДП. Счита се още, че в ЕФ не се съдържа описание на нарушението. На става ясно
кой е собственик на МПС и кой е ползвател и в какво качество е ангажирана отговорността
на въззивника. Липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с пътен
знак или друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави АУАН. Не
са спазени предвидените в ЗАНН срокове и ЕФ е издаден след изтичане на едногодишния
давностнен срок след извършване на нарушението. Иска се отмяна на ЕФ и възлагане на
разноски.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се иска отмяна на ЕФ на основанията, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.03.2022 г. около 07,06 часа , в района на община Аврен, по път първи клас N
9, в посока към гр. Бургас бил управляван л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № В1228РК. При
управлението на автомобила в района на кръстовището за кк“Камчия“, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на
движение над максимално допустимата от 60 км/ч.
1
В този район била монтирана и функционирала стационарна система за видеоконтрол
на нарушенията № 100В948С010800ВD.
Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство
отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 97 км/ч, като
осъществило и заснемане на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 94 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – А. Б. А.,бил издаден електронен
фиш серия К № 8423131, в обстоятелствената част на който било описано извършеното
нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/34418248. Посочена била правната
квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил
определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182
ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство –
снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на собственит.ка на автомобила са наведени
възражения и е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало - А. А., съдът приема,
че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът А..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/34418248, същия е издаден за деяние
по чл.21 ал.1 от ЗДП, извършено на 26.01.2021г. , като на въззивника е било наложено
наказание на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. ЕФ е бил връчен лично на въззивника на
29.04.2021г.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на
нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Счита се, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото в съдържанието на ЕФ се съдържа
изрично вписване, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ К/34418248, на 14.05.2021г.
Сочи се, че в ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл.182 се
2
препраща, с което е нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е
обвинен.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като в ЕФ изрично се съдържа
, че е извършено нарушение на чл.182 ал.4 в. ал.2 т.4 от ЗДП.
На следващо място се счита, че ЕФ К№4418248 е издаден за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДП, а ЕФ К №8423131 е за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, т.е. не е налице
квалификация повторност по смисъла на §6 ЗЗ ДР ЗДП.
Съдът, изхождайки от доказателствата по делото и по- конкретно от съдържанието на
ЕФ К№4418248 и ЕФ К №8423131 намери, че квалификацията „повторност“ е категорично
доказана.
На следващо място се счита, че в ЕФ не се съдържа описание на нарушението. На
става ясно кой е собственик на МПС и кой е ползвател и в какво качество е ангажирана
отговорността на въззивника.
И тази позиция не може да бъде споделена. Соченото качество на лицето,
управлявало автомобила е без значение за ангажиране на отговорността му, тъй като на
административно наказателно санкциониране подлежи водачът на автомобила, без значение
дали е негов собственик или ползвател и правилно санкционираното лице е именно
въззивникът А..
Сочи се, че липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с пътен
знак или друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави АУАН.
Съдът намери, че правилно нарушението е било санкционирано посредством издаване
на ЕФ, при наличието на всички предпоставки на чл.189 ал.4 от ЗДП. Видно от приложената
справка към ЕФ К №8423131 ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26
и е било 60 км/ч.
На последно място се счита че, не са спазени предвидените в ЗАНН срокове и ЕФ е
издаден след изтичане на едногодишния давностнен срок след извършване на нарушението.
Доколкото давностните срокове са тези по смисъла на чл.80 от НК, по- конкретно по
чл.80 ал.1 т.5 от НК, съдът намери, че ЕФ е законосъобразно издаден.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН, които преклудират съставянето на АУАН касаят
формалната процедура по съставяне на акт за установяване на административно нарушение
и нямат касателство към издаването на ЕФ.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери,
че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 8423131, издаден от ОДМВР-
Варна, с който на А. Б. А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600
лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
3
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4