№ 82
гр. ****** , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100210 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК,
трансформиран по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, в такъв по чл. 49, ал. 4 от СК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, област Варна, кв. „***”, бл. 8, вх. В, ет. 4, ап. 66 против М.
М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, община ******, област Варна, с която
първоначално е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод поради настъпилото
негово дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак през 1998 г.,
като през същата година се родила дъщеря им М.М. Н.. В началото на връзката им
отношенията им били добри. С времето ответникът започнал да употребява почти
ежедневно алкохол, което го правело заядлив и агресивен. Кавгите им станали ежедневни и
прераствали в психически и физически тормоз над ищеца, на който ставала свидетел дъщеря
им. През 2014 г., след пореден скандал, ответникът ги изгонил от семейното жилище,
находящо се в с. ****** – негов наследствен имот. Това принудило ищеца да заживее в гр.
******.
Твърди, че вече повече от седем години с ответника са във фактическа раздяла, през
което време бракът им съществувал само формално. Твърди също, че през този период с
ответника не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са
имали отношения като съпрузи, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие
за съществуването и просперитета на дъщеря им и семейството. Всеки от тях установил
свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. Всякакви контакти между тях
били прекъснати, били отчуждени един от друг, а помежду им трайно било установено
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.
Предвид изложеното счита, че брачните им отношения са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната им връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
1
Отделно от горното, счита че с поведението си ответникът е допринесъл за
разстройството на брачните им отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните
граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Заявява, че с ответника нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо
имущество. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
желание за прекратяване на сключения граждански брак. Поддържа, че фактическата
раздялата между страните датира от преди повече от 7 години, че двамата нямат никакви
лични контакти помежду си, дори по отношение на дъщеря им, че всеки е организирал
живота си по начин, който ги е отдалечил един от друг. Твърди, че не съществува
възможност отчуждението между тях да бъде преодоляно и да заживеят отново като
семейство, за което били виновни и двамата, тъй като не са положили усилия да възродят
връзката си през годините. С оглед на това счита, че най – щадящо би било съдът да не се
произнася по въпроса за вината, в случай че ищецът осъзнае това, предвид възрастта им и
взетите от тях решения както да заживеят съвместно, така и да се разделят и всеки да
продължи по пътя си.
Във връзка с претенциите на ищеца отговорността на провалените им отношения да
бъде поета от ответника излага, че почти от самото начало на брака им страните са живели
разделени поради трудовата им ангажираност, той – в с. ******, а тя – в гр. ******.
Събирали се през почивните дни, а понякога и през седмицата. Твърди, че през всичките
тези години е подкрепял съпругата си морално, емоционално и финансово. Продал
притежаваните от него земеделски имоти, като цялата получена продажна цена предоставил
на нея, за да я внесе в банка и да я ползват при необходимост. Впоследствие разбрал, че тя е
похарчила сумата безпричинно. Апартаментът, в който тя живеела сега, бил предоставен от
родителите му, а той го обзавел изцяло с негови средства. Постепенно с годините ищецът
започнала да се променя, не желаела да общуват, избягвала контактите им. С времето се
увлякла по алкохола и все по – често прекалявала с употребата му. В това състояние ставала
агресивна, налитала на бой, включително срещу него, правела скандали. Твърди, че се е
случвало той да се прибира сутрин след нощна смяна и тя да го посреща пияна, залитаща,
падаща и креслива. Въпреки желанието му да ѝ помогне да се справи с проблема, тя
продължавала и конфликтите им се задълбочили. Отрича да е гонил ищеца от семейния им
дом в с. ******.
Поради изложеното счита, че бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен,
обществено и лично неоправдан и съществуващ формално, следва да бъде прекратен по
вина на двамата, а сторените разноски да бъдат понесени от страните така, както са ги
направили. Сочи, че и двамата са предпочели да продължат живота си самостоятелно,
вместо да положат усилия за опазване на семейната връзка, поради което счита, че трябва да
поделят отговорността за причината за разпада на брака.
В случай че съдът отхвърли солидарната им отговорност, моли да приеме, че вина за
проваления им съюз има ищеца поради гореизложените причини. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител.
Ответникът не се явява, представлява се от изрично упълномощен процесуален
представител, който от негово име заявява наличието на уважителни причини за неявяването
му в първото по делото съдебно заседание, а именно – че не се чувства добре с оглед
възрастта и епидемичната обстановка в страната.
В хода на съдебното заседание страните – ищецът лично, а ответникът, чрез
2
процесуалния си представител, постигнаха споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК относно
следните последици на развода, а именно: ползването на семейното жилище, което се
намира в с. ****** и е лична собственост на съпруга, да бъде предоставено на ответника;
съпрузите не претендиран издръжка един от друг; съпругата да продължи да носи брачното
си фамилно име Н. и разноските по делото да останат за страните така както са ги направили
. С оглед постигнатото споразумение по чл. 51 от СК относно последиците на развода, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК производството премина в производство за развод по чл. 49,
ал. 4 от СК за прекратяване на брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и за
одобряване на постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на страните,
приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 31/11.06.1998 г. от Община ****** и
служебно направени справки в НБД „Население” и НАП за страните, се
установява, че същите са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 11.06.1998
г. в гр. ******, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 31/11.06.1998 г.
Община ****** и че страните нямат родени от брака си ненавършили пълнолетие деца.
Не се спори между страните, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2014 г. и
продължават да са разделени. Същите живеят в различни населени места: съпругата - в гр.
******, а съпругът – в. ******, като през всичките тези години не са поддържали никакви
контакти помежду си.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си
за развод, от правна страна съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл.
49, ал. 4 от ГПК – налице е желание на съпрузите за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие поради дълбокото му и непоправимо разстройство, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, чийто параметри бяха посочени в съдебно заседание и потвърдени от ищеца
лично, а от ответника - чрез процесуалния му представител. Същото не противоречи на
закона и добрите нрави. Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от
законодателя последици в отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както и
относно разноските, направени в настоящото производство.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението, което възпроизвежда в диспозитива на решението си.
Разноските по делото, с оглед изричната клауза в споразумението, следва да останат
така, както са направени от страните.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производство в размер на 40 лева, от която към настоящия момент е внесена държавна такса
в размер на 25.00лева от ищеца и доказателство за това е представено с молбата за развод.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да доплати разликата от 15.00лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 49, ал. 4 от СК,
съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ******, област Варна на
11.06.1998 г. между М. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, община ******, област
Варна и А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, област Варна, кв. „***”, бл. 8, вх. В,
ет. 4, ап. 66, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 31/11.06.1998 г. от
Община ******, по взаимно съгласие поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК,
съгласно което:
Съпрузите нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Ползването на семейното жилище на съпрузите, находящо се в с. ******, община
******, област Варна, което е лична собственост на съпруга, се предоставя за ползване на М.
М. Н., ЕГН **********.
Съпрузите не претендира издръжка един от друг.
След прекратяване на брака А. С. Н. ще продължи да носи брачното си фамилно име –
Н..
Разноските по делото се поемат от страните така, както са направени.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, община ******, да заплати в
полза на РС – ****** държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер
на 15.00 лева /петнадесет лева/, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4