Определение по дело №6279/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2300
Дата: 5 април 2017 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20161100906279
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 05.04.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в следния състав       

                                                                           

     СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6279 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от У.Б. АД, ЕИК ********, против Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А., с рег. № 03832621001 по фирмения регистър на Таранто, Италия, чрез клона Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А. – клон БългарияКЧТ, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 364 вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1 009 263,52 лева, представляваща 60% от стойността по фактури №№ **********/18.02.2013 г., **********/27.06.2014 г., **********/09.04.2015 г., **********/05.06.2015 г., **********/27.07.2015 г., **********/27.07.2015 г., **********/03.08.2015 г., издадени от доставчика СК-13 Т. АД, ЕИК ******** – който е съдружник в ДЗЗД Д.С.Е. – СК-13 – Т.Р.К., на получателя ДЗЗД Д.С.Е. – СК-13 – Т.Р.К., съставляващи припадащата се на ищеца част от направените от този съдружник разноски за водене на дружествените работи – проектиране и изграждане на СМР, както и сумата от 112 719,37 лева – обезщетение за забава за периода от 18.02.2013 г. до 22.07.2016 г., и при условията на евентуалност са предявени от У.Б. АД, в качеството му на процесуален субституент на СК-13 Т. АД, против Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А., чрез клона Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А. – клон България КЧТ, ЕИК ********, искове с правно основание чл.44а, ал. 2 от ЗОЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 364 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1 009 263,52 лева, представляваща възнаграждение на СК-13 Т. АД по протокол от 10.03.2011 г. между съдружниците в гражданско дружество Д.С.Е. – СК-13 – Т.Р.К., която сума е част от заложеното в полза на банката вземане по договор за особен залог върху вземане № 1/14.04.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014042800497, и която се претендира от ищеца съгласно пристъпено изпълнение по договор за залог върху вземания, вписано в ЦРОЗ под № 2015092501733, като плащането се извърши по сметка на депозитаря по реда на ЗОЗ.

В отговора на исковата молба ответникът Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А. прави възражение за неподведомственост на спора пред държавния съд поради съществуването на валидно арбитражно споразумение между страните, обективирано в чл. 9.3. от договора за гражданско дружество. Ответникът излага съображения, че предявените осъдителни искове се обхващат от арбитражния договор и производството пред държавния съд следва да бъде прекратено като недопустимо при наличието на възражение за арбитражно споразумение.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва искането на ответника за прекратяване на делото. Поддържа, че предявените искове не се основават на договора за дружество, съдържащ цитираната от ответника арбитражна клауза, а на вземания по фактури за изпълнени от длъжника СК-13 Т. АД строително-монтажни работи. Поддържа, че уговорките между съдружниците в гражданското дружество за избор на арбитражен съд не могат да имат действие по отношение на ищеца, който е трето лице спрямо тях и не е обвързан от вътрешните им отношения. Сочи, че протоколът от 10.03.2011 г. представлява договор за изпълнение на съответните части от възложените на консорциума работи, включени в предмета на трите договора от 08.02.2011 г., като договорното правоотношение по протокола е самостоятелно и независимо от правоотношенията по договора за консорциум.

В допълнителния отговор ответникът оспорва наведените от ищеца доводи, като оспорва, че ищецът се стреми да придаде самостоятелна правна природа на протоколи, които са подписани между съдружниците в гражданското дружество, и не представляват самостоятелни договори.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. С постигането на арбитражно споразумение, страните се съгласяват споровете, възникнали от определено правоотношение да бъдат възложени на арбитраж. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Арбитражната клауза може да бъде обективирана в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщение.

Възражението за наличието на арбитражна клауза има характер на процесуална пречка за развитие на исковото производство пред държавния съд. По делото ответникът е направил възражението за наличието на арбитражна клауза в законоустановения срок – в срока за отговор на исковата молба.

В случая ответникът прави отвод на държавния съд поради наличието на писмено арбитражно споразумение за разрешаване на споровете, възникнали между страните във връзка със сключения договор за гражданско дружество по ЗЗД (Д.С.Е. – СК-13 – Т.Р.К.). Договорът изпълнява изискването на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА за писмена форма на арбитражното споразумение.

Неоснователни са доводите на ищеца, че предявените искове касаят самостоятелен договор между СК-13 Т. АД и Д.С.Е. – СК-13 – Т.Р.К. по фактури и съответно по договор за изработка, възложен от съдружниците в конксорциума на съдружника СК-13 Т. АД с протокол от 10.03.2011 г. между съдружниците в консорциума. От изложените в исковата молба твърдения ищецът претендира осъждане на съдружника Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А. именно във връзка с установени задължения между съдружниците в дружеството по ЗЗД. С оглед на това следва да се приеме, че претенцията е свързана с договора за гражданско дружество, а не с допълнителни договори между страните (договор за изработка). Въпросът дали тези правоотношения са осчетоводени, дали са издадени фактури и т.н. не променят извода, че предметът на спора опира до възникналите правоотношения на СК-13 Т. АД със съдружниците в консорциума.

В случая арбитражното споразумение е налице между страните по първоначалното правоотношение по процесния договор – договора за гражданско дружество (консорциум), сключен по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД между Д.Ч.Е.Д.К.Ф. С.П.А., СК-13 Т. АД и трето за делото лице. Основателността на възражението за неподведомственост е обусловено от установяването на валидно сключен между страните договор, съдържащ изрична абитражна клауза. В разглеждания случай тези обстоятелства са налице. Ищецът основава правната си легитимация да претендира сумите от ответника на основание договор за факторинг, сключен между него и СК-13 Т. АД. По своята правна същност факторингът е търговска сделка, при която едно лице продава (прехвърля) в замяна на незабавно плащане своите вземания по фактури от клиенти (платци) на трето лице (фактор), което действа като агент, поемайки задължението да събере вземането от клиента (платеца). Този договор съдържа като правопораждащ факт съществените признаци на договора за цесия, който е уреден в ЗЗД (така в Решение № 94 от 10.07.2014 г. по т.д. № 3643/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Цесията прави цесионера страна и по арбитражното споразумение, включено в договора, от който произтича цедираното вземане. Ако се приеме обратното, лесно би се дерогирала волята на страните по първоначалното правоотношение, уговорили споровете им да се решават от арбитраж. Така и при договора за факторинг, при който факторът, придобивайки вземанията от клиента (платеца), става страна по правоотношението между прехвърлителя и клиента (платеца). С оглед на това платеца и настоящ ответник, от който факторът ищец претендира плащане по придобитите вземания, може да направи възражение за неподведомственост на спора пред държавния съд поради наличието на арбитражна клауза.

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 44а от ЗОЗ вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че е налице валидна арбитражна клауза.

Разпоредбата на чл. 44а от ЗОЗ урежда начина на изпълнение върху заложено по този закон вземане. Прието е, че ако вземането е парично, кредиторът може да го събере, като паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. При условията на процесуална субституция на заложния длъжник и при спазване на изискването на чл. 26, ал. 2 от ГПК заложният кредитор разполага с правото да предяви осъдителен иск срещу третото лице – длъжник за събиране на залаженото вземане. Като предявява чуждо право, заложният кредитор е обвързан от материалното правоотношение между заложния длъжник и третото лице, от което възниква заложеното вземане. Заложинят кредитор при събиране на вземането по реда на чл. 44а от ЗОЗ е обвързан от избраният от страните по материалното правоотношение начин за разрешаване на възникналите между тях спореве – чрез абритраж. С оглед на това спорът се явява неподведомствен на държавния съд при надлежно направено възражение от страна на ответника.

В случая спорът между страните е имуществен и не попада в предвидените в чл.19, ал. 1 от ГПК изключения - спор с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка, права по трудово правоотношение или спор, по който една от страните е потребител. Арбитражното споразумение е валидно и допустимо и същото обвързва страните по настоящото дело.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че при наличието на валиден арбитражен договор, касаещ настоящия спор, компетентен да се произнесе по спора е арбитражният съд. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск за спор, предмет на арбитражното споразумение, е длъжен да прекрати делото. Поради това настоящото производство следва да бъде прекратено като неподведомствено на съда.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 6279 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :