№ 134
гр. Нова Загора, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
в присъствието на прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Частно наказателно
дело № 20212220200554 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Направено е предложение от Районна прокуратура Нова Загора по чл.157 от Закона
за здравето /ЗЗ/ за настаняване на Ж. АНТ. ВЛ., ЕГН **********, живущ в гр. Нова Загора
на задължително лечение в специализирано здравно заведение поради наличното му
психично заболяване.
Предложението в съдебно заседание се поддържа от прокурора. По същество
прокурора поддържа, че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за
настаняване на задължително лечение на Ж.В. за срок от три месеца.
Защитникът на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска по
същество пледира да се уважи предложението на Районна прокуратура Нова Загора.
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска в съдебно заседание
моли срокът на лечението да бъде намален, поне за два месеца.
От събраните по делото доказателства, писмени, гласни и съдебно психиатрична
експертиза се установява от фактическа страна следното:
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска Ж. АНТ. ВЛ., ЕГН
**********, живее в гр. Нова Загора, ***
Видно от разпитаната в съдебно заседание свидетелка ЗЛ. ИЛ. СТ. – майка на
освидетелстваният В. заявява в показанията си, че синът й я бие и се страхува от него. Искал
от нея непрекъснато пари за наркотик и ставал агресивен когато нямала да му даде.
Разпитаният в съдебно заседание св. В.В. – брат на лицето, чието настаняване се иска
свидетелства, че брат му взема наркотици, ходи по пътищата и непрекъснато ходи да го
търси, крадял от роднините за да си купува наркотик. Страхува се за него, тъй като един
като него предния ден умрял на улицата.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза
освидетелстваният Ж. АНТ. ВЛ. , страда от разстройство вследствие употреба на опиоиди.
Хероинова зависимост. Абстинентно състояние. Неусложнено. /Код по МКБ 10F 11.3/.
Хероиновата зависимост представлявала съчетание от физиологични, поведенчески и
когнитивни явления, при които употребата на хероин придобивала много по-висок
1
приоритет за даденото лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали
по-висока стойност.
Хероинът е забранено силно пристрастяващо вещество със силно изразен еуфоричен
ефект. Хероиновата зависимост е известна като най-деструктивната и болезнена
пристрастеност в света, която унищожава както тялото, така и психиката. Пристрастеността
към хероина било обратимо състояние, възстановяването можело да бъде много
продължителен процес – през целия живот. Трите форми на употреба /да се инхалира, да се
смърка или да се пуши/ са пристрастяващи. Много зависими започват да използват хероин
чрез формите за вдишване и след това преминават към интравенозни апликации.
Инжектирането осигурявало най-бързия „кик” /интравенозно усещане на удоволствие/ и
най-силния еуфоричен ефект в рамките на секунди. Хероинът бил депресант. Поради
седативния му ефект върху централната нервна система, зависимите изпитвали чувство на
приятна тежест. Те били дистанцирани от заобикалящите ги, с нарушена координация и
концентрация. Всекидневните проблеми или стрес изглеждали за тях много далечни.
Според МКБ Х-та „Международна класификация на болестите – Х-та ревизия”,
диагнозата „зависимост можело да се постави само, ако три или повече от следните
показатели били заедно налице по някое време през последната година: силно желание или
чувство на вътрешна нужда да се приемат психоактивни вещества; затруднен контрол върху
приема на психоактивните вещества по отношение на началото, края или нивото на
употреба; физиологично състояние на абстиненция, при прекъсване или намаляване на
употребата на веществото, като се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром,
или употреба на същото /или сродно/ вещество с цел облекчаване или премахване на
абстинентните симптоми; данни за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за
постигане на ефект, който първично се е постигал с по-ниски дози. Дозите можело
постепенно да нарастват до такова равнище, че биха били смъртоносни за непривикнал
човек; прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата
на психоактивното вещество. Изразходвало се много време за дейности, необходими за
набавяне на веществото, за приемането му или възстановяването на ефекта му;
продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици – депресии,
поради употребата на психо-активни вещества.
Освидетелстваното лице В. постъпва за първи път на лечение в ДПБ гр. Раднево. Без
данни за фамилна обремененост, р азведен, с две деца.
Започнал да пуши хероин на 22-годишна възраст. Впоследствие започнал да инхалира
изпаренията от фолио и интравенозно. Оформил зависимост. Налице били данни за повишен
толеранс, абстинентни прояви от сомато-егетативен характер, нарушен контрол. За да се
снабди с пари за наркотици изнудвал близките си за пари, посягал им, изнасял вещи от дома
си.
По време на престоя на освидетелстваното лице Ж. АНТ. ВЛ. в ДПБ Раднево същия
се представя психомоторно ситуативно напрегнат, охотно контактен, но пълноценен
вербален контакт се поддържал трудно. Дълбоко некритичен, без съзнание за психична
болест. Омаловажава и отрича фактите и данните от делото, без да съзнава необходимостта
от лечение. По пасивен и дезинтересиран начин редовно приема назначената терапия. В
резултат на проведеното лечение, по време на структурираните клинични интервюта,
психотична продукция не споделя и не се долавя. Не се наблюдават и агресивни,
деструктивни и автоагресивни прояви. Контактите му с околните са повърхностни и
формални.
Приет в специализирано отделение на лица със зависимости с цялостен надзор на
поведението и прием на ПАВ. Започнато лечение. Представя се некритичен, манипулативен,
но редовно приема назначената терапия. Отрича и омаловажава фактите и данните по
делото. Не осъзнава необходимостта от лечение. Липсват агресивни, автоагресивни и
деструктивни прояви. Лечението продължава до постигането на стабилна ремисия.
Съобразно „Критериите за първоначална оценка на риска” които били част от
Медицински стандарт „Психиатрия”, се отчитали общ сбор 26 точки по скалата за
„Първоначална оценка на риска”. При общ сбор между 20 и 34 точки се приемало, че е
налице умерен риск от опасно поведение, което давало основание да се приеме, че е налице
опасност освидетелстваното лице да застрашава близките, околните, собственото си здраве,
както и да извърши престъпление.
Експертната оценка се основавала на анализ на материалите по делото, наличната
анамнезна информация и проведените специализирани изследвания. Нямало достатъчно
2
надеждни данни за клинично значими нарушения в психическото развитие в ранна детска и
юношеска възраст. Не се установявали данни за клинично значими нарушения на
когнитивните функции – памет, внимание, мислене, интелект. Към момента не се
установявали клинични маркери за психотично разстройство от ендогенния и
психоорганичния регистър. Били налице данни за употреба на ПАВ. Употребява хероин от
22-годишен. Оформил зависимост.
Обобщаващото заключение на вещото лице е че освидетелстваният Ж. АНТ. ВЛ., с
ЕГН **********, живущ в гр. Нова Загора, ***, страда от: РАЗСТРОЙСТВО
ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА ОПИОИДИ. ХЕРОИНОВА ЗАВИСИМОСТ.
АБСТИНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ. НЕУСЛОЖНЕНО. Код по МКБ-10 F 11.3.
Хероиновата зависимост е хронично рецидивиращо заболяване. Основната
характеристика на заболяването е трайната загуба на контрол върху приема, което отговаря
на дефиницията „трайна психична увреда в резултат на психично заболяване”, цитирана в
чл. 146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.
Нуждае се от специални здравни грижи, задължително настаняване и лечение
в специализирано здравно заведение като ДПБ „Д-р Георги Кисьов” гр. Раднево за срок от
три месеца при стационарна форма, където да се проведат детоксикация и рехабилитация до
постигане на трайна ремисия.
Съществува висока степен на риск, поради състоянието в което се намира да извърши
противообществено деяние, застрашаващо живота и здравето му, на околните и обществото.
Освидетелстваният В. няма критично отношение към заболяването си.
Освидетелстваният е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение.
Поради хроничния ход на заболяването след приключване на болничното лечение
било необходимо терапията да продължи в домашни условия, с цел успешна
ресоциализация и превенция на рецидив, като ключова роля за ефекта от лечението имал
продължителният престой в лечебна програма, последователните и целенасочени усилия от
страна на пациента, своевременното търсене на помощ при необходимост.
Установената по-горе фактическа обстановка съдът възприе след цялостен анализ на
събраната по делото доказателствена в съвкупност - събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно.
От така установеното съдът счита, че предложението на прокурора следва да бъде
уважено, като освидетелстваният Ж.В. следва да бъде настанен на задължително
стационарно лечение за срок от три месеца, считано от датата на постъпване в ДПБ
Раднево.
Събраните по делото гласни доказателства са същите, които са били събрани и в хода
на проверката по прокурорската преписка и послужили като основание за внасяне на
предложението - предмет на разглеждане в настоящото производство. От събраните гласни
доказателства също се установява, че В. употребява наркотик венозно. Според свидетелите
по делото поведението на освидетелствания било агресивно, когато не е приел наркотици.
Свидетелските показания са в насока, че те се страхуват за него самия и за себе си.
В хода на съдебното следствие не бяха установени други доказателства
опровергаващи вече събраните в хода на прокурорката преписка. Не бяха ангажирани
каквито и да е било доказателства, които да наведат извод у съда, събраните гласни
доказателства да не отговарят на обективната истина, да е налице някакъв вид
заинтересованост на свидетелите по делото от неговия изход извън рамките на обикновената
загриженост за собствената си безопасност и тази на освидетелстваното лице. Такива
доказателства не бяха ангажирани нито от прокурора нито от защитника на В., поради което
и съдът не намери основание да не ги кредитира като обективни, и да не ги вземе предвид
при постановяване на съдебното си решение.
Разпоредбата на чл.155 ЗЗ изисква да са налице следните кумулативни предпоставки
за настаняване на едно лице на задължително лечение – лице страдащо от психично
разстройство посочено в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗ и което поради заболяването си може да
извърши престъпление представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото
или застрашава сериозно здравето им. В случая безспорно бе установено, че лицето страда
от такова заболяване и представлява опасност, както за себе си доколкото в резултат на
заболяване може да попадне в рискови и опасни ситуации, така и за обществото, с оглед
налични негови враждебни нагласи и агресивно поведение.
3
Така мотивиран съдът намери, че по отношение на освидетелстваният Ж. АНТ. ВЛ.
са налице всички предпоставки, визирани в чл. 155 от Закона за здравето да бъде настанен
на задължително лечение за срок от три месеца, съобразявайки становището на психиатъра
по изготвената експертиза. Формата следва да бъде стационарна, тъй като в домашни
условия е невъзможно осъществяването на надлежен контрол с оглед установените по
делото фактически данни, поради което няма сигурност, че ще спазва нужната за лечението
му терапия.
С оглед заключението на вещото лице, че освидетелстваният е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си, съдът не следва да назначава такова лице.
На основание горното и чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в
специализирано болнично заведение – ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА -
Раднево ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от 03.12.2021 г. освидетелстваният Ж.
АНТ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Нова Загора, ***, български гражданин,
безработен, начално образование, неженен, неосъждан, страдащ от РАЗСТРОЙСТВО
ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА ОПИОИДИ. ХЕРОИНОВА ЗАВИСИМОСТ.
АБСТИНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ. НЕУСЛОЖНЕНО. Код по МКБ-10 F 11.3, със
способност да изразява информирано съгласие за лечение.
Препис от решението да се изпрати на ДПБ гр. Раднево за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред СлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4