№ 18903
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. СТОЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110108670
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано от „..........“ АД срещу Ц. Ц. Р., като са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 22.06.2023 г. по ч.гр.д. №
15492/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, а именно: 1) сумата в размер на 4504,62 лева,
представляваща главница по Договор за кредит, ведно с мораторна лихва върху главницата,
считано от 23.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 2) сумата в размер на
1136,81 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 15.07.2020 г. до
18.05.2022 г.; 3) сумата в размер на 394,50 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.01.2020 г. до 18.05.2022 г.; 4) сумата от 399,78 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 19.05.2022 г. до 23.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 18.05.2017 г., съгласно който на ответника е бил отпуснат кредит за текущо
потребление в размер на 10 000 лева. Твърди, че е предоставил сумата на
кредитополучателя. Излага твърдения, че сумата е била усвоена, като длъжникът е следвало
да върне същата на 60 месечни вноски, при договорен преференциален променлив лихвен
процент в размер на 6.65% или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0.326%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6.324%, като лихвеният процент се променял с
промяната на 6-месечния SOFIBOR. Излагат се твърдения, че при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от
1
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил 23 броя месечни вноски, като
крайната падежна дата по отношение на последната вноска е настъпила на 18.05.2022 г.
Сочи, че на 23.03.2023 г. банката е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите суми, като е било образувано ч.гр.дело №
15492/2023 г. по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Излага твърдения, че въз основа на издадената
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
596/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Д. рег. № .... Твърди, че в последствие от страна на длъжника
е депозирано писмено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената в полза на
банката Заповед за незабавно изпълнение, поради което било налице правен интерес на
банката да предяви установителните искове. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски, както и тези, сторени в
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по размер и по основание. Твърди, че разпореждането за
незабавно изпълнение за издаване на изпълнителен лист от 22.06.2023 г. по ч.гр.дело №
15492/2023 г. на СРС, 24-ти състав е отменено, а изпълнителният лист – обезсилен с
влязлото в сила Определение № 15596 от 21.12.2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-II-ЖС.
Твърди, че горепосоченото изпълнително дело е било прекратено. Сочи, че между същите
страни по отношение на процесното вземане са налице влезли в сила съдебни актове,
които следва да бъдат зачетени от съда. Твърди, че претендираните суми за дължима
главница и лихви са завишени поради несъответствие между първоначално уговореното в
договора за банков кредит и погасителния план и отразеното в счетоводните книги на
Банката. Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в Договора и Общите
условия към него, доколкото ответникът има качеството потребител. Твърди, че не е спазен
чл. 6 от ЗМДВИП, с което са били начислявани лихви за забава до два месеца след отмяна на
извънредно положение. Позовава се на възражение за изтекла погасителна давност. Моли
да бъдат отхвърлени претенциите изцяло като неоснователни и недоказани. В условие на
евентуалност прави възражение за недействителност на договора за банков кредит, а в
случай, че съдът уважи частично исковете – то това да е до сумата, равняваща се на
незаплатената част от чистата стойност на кредита, като бъдат отхвърлени претенциите за
лихви. Моли да бъде установено наличието на неравноправни клаузи в договора и същите
да бъдат прогласени за нищожни. Прави възражение за прихващане с надвнесени суми в
размер на 300 лв., които според ответника представляват надвнесена лихва с неоснователен
размер за периода, през който са били извършвани плащания по договора. Претендира да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Моли да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото справката от счетоводните книги на банката, както и
договора, предоставен от банката и да бъде приет договора, който банката е била предала на
2
ищеца при подписването му.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен
договор за потребителски кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил,
съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от
договора, предвижда размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва,
включително на предварително уговорените такси и неустойки.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената
парична сума; както и валидността на клаузата определяща размера и начина на формиране
на възнаградителната лихва, т.е. липсата на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По евентуално предявеното възражението за прихващане в тежест на ответника е
да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на изискуемо и ликвидно
активно вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение на 18.05.2017 г., въз основа на сключен договор за кредит за
текущо потребление в размер на 10 000 лева.
Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е
действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 10 000
лева, като последният се е задължил да погаси дълга в срок от 60 месеца, на равни месечни
вноски, съгласно приетия от страните погасителен план. Процесната сума е усвоена изцяло
от длъжника. Ответникът е бил изправна страна по процесното правоотношение в периода
3
от 18.05.2017 г. до 15.06.2020 г., след което е преустановил погасяването на задължението за
връщане на заетата сума.
Настоящата инстанция е допуснала служебно въпроси към поисканата съдебно-
счетоводна експертиза с оглед приложението на императивната нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК.
На вещото лице е възложена задачата да изчисли размера на възнаградителната лихва без да
се взема предвид едностранното увеличение на лихвения процент, т.е. какъв е размера на
изискуемата възнаградителната лихва при лихвен процент 6,324%. Страните са уведомени,
че съдът ще разгледа въпроса относно възможното наличие на неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, като на ищеца е указано, че носи тежестта да установи в
условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл. 7 от процесния договор,
предвиждаща едностранна промяна на лихвения процент, е равноправна и валидна,
съответно не накърнява интересите на потребителя и изискването за добросъвестност.
Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието
„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13
ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може
или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите
на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на
тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на
обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi
Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.
Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да
повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от
Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки
изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните –
в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната
практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между
тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.
4
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящата инстанция
счита, че клаузата на чл. 7 от процесния договор за потребителски кредит е неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО. Същата не
отговоря на изискванията за добросъвестност и е във вреда на потребителя. Уговорен е
първоначален лихвен процент за възнаградителната лихва в размер на 6.324%, като е
предвидено, че при неизпълнение на чл. 9 от процесния договор, предвиждащ задължение за
осигуряване на обезпечение на задължението, банката има право да увеличи едностранно
приложимия лихвен процент до 13.124%. Следователно кредиторът има право едностранно
да увеличи уговорения лихвен процент, обуславящ размера на възнаградителна лихва, при
неизпълнение от страна на длъжника на уговорените условия, при които е предоставен
преференциалния лихвен процент. В процесния случай лихвения процент е увеличен с над
6 % вследствие на неосигуряване на обезпечение от страна длъжника. За да бъде
равноправна клаузата от общите договорни условия, която дава възможност за такава
едностранна корекция на лихвата, то трябва да отговаря на изискванията за
добросъвестност, балансираност и прозрачност, аргумент от т. 47 от C 92/11.
Съгласно константната практика на ВКС – Решение 424/02.12.2015г. по гр.д. №
1899/2015г. на IV г.о.; Решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на III г.о.; Решение
№ 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/15г II т.о.; за да намери приложение нормата на чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП трябва да са налице следните предпоставки в условията на кумулативност, а
именно: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвения процент,
трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия по ясен и недвусмислен
начин, аргумент то чл. 147, ал. 1 ЗЗП и т. 44 от C 92/11; 2) изменението на цената да се дължи
на външни обективни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор; т.е.
кредиторът не следва да има възможност едностранно да влияе върху условията, при които
се променя лихвения процент; 3) методиката и основание за промяна на лихвения процент,
свързани с предоставяната услуга, трябва да са конкретно, ясно и прозрачно изложени,
аргумент от чл. 144, ал. 4 ЗЗП и т. 49 от C 92/11; 4) съответно при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва – ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено
води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя“ съгласно чл. 143 от ЗЗП и т. 23 от C 226/12.
В процесната хипотеза увеличението на лихвения процент на възнаградителната
лихва не е обусловено от настъпването на обективни факти, а зависи единствено от волята
на кредитора. Допълнително липсва всякаква яснота относно методиката и/или
математическия алгоритъм, които банката е прилагала при едностранната промяна на
лихвения процент. Тълкуван чл. 7 от процесния договор не разкрива причините, условията и
предпоставките, обусловили едностранното увеличение на лихвения процент. Също така не
е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвения процент при настъпването
на предварително уговорени от страните по договора факти и обстоятелства. Следователно
5
без основание, неравноправно и в противоречие с изискванията за добросъвестност и
прозрачност банката е изменила едностранно приложимия лихвен процент, обуславящ
размера на възнаградителната лихва.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че клаузата на чл. 7 вр. чл.9 от
процесния договор за потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и
чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО, следователно същата е недействителна, аргумент
от чл. 146 ЗЗП и не обвързва потребителя, ответник в настоящото производство, аргумент от
чл. 6 параграф 1 от Директива. Нормата на чл. 7 от процесния договор, предвижда
едностранна промяна на уговорения лихвен процент, по своята правна същност
представлява неустойка, т.е. санкция за неизпълнение на договорно задължение, което в
процесния случай е осигуряването на обезпечение.
Въз основа на изложението настоящата инстанция на съда приема, че задължението
по кредита следва да бъде изчислено при първоначално уговорения лихвен процент, тъй
като едностранното увеличаване на лихвеният процент от кредитора се явява
недействително. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК на вещото лице са възложени задачи да
определи размери на дълга при първоначално уговорения фиксиран размер на
възнаградителната лихва.
Съгласно заключението на допълнителната СЧЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно, се установява, че към датата на постановяване на заключението е
платена сумата от 7 893,03 лева. По поставеният от съда въпрос вещото лице е изчислило,
че 1) неплатеният остатък от главница е в размер на 3 688,35, формирана от неплатените
вноски за периода от 15.10.2020 г. до 18.05.2022 г.; 2) възнаградителната лихва за периода от
15.11.2020 г. до 18.05.2022 г., без едностранната промяна на лихвения процент, е в размер на
198,34 лева; 3) размерът на уговорената мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до
18.05.2022 г. е в размер на 485,92 лева. Настоящият състав на съда приема, че исковите
претенции следва да бъдат частично уважени съгласно заключението на вещото лице, което
е определило размера на дълга, без да взема предвид неравноправното едностранно
увеличаване на лихвения процент на възнаградителната лихва.
Направеното възражение за прихващане не следва да бъде разгледано, тъй като на
ответника са дадени указания за индивидуализиране на активното вземане, които не са
изпълнени в преклузивния срок. Но въпреки че възражението формално не е разгледано, то
съдебното решение е съобразено с действителното правно положение между страните, като
са отчетени всички постъпили плащания и са отнесени по пера, при първоначално
уговорения лихвен процент на възнаградителната лихва, т.е. дори да беше разгледано, то
нямаше да промени крайния изход на спора.
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Уговореният падеж на
задължението е началния момент, от който следва да се изчисля мораторна лихва в законен
6
размер. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва, т.е. уговорената неустойка за забава в чл. 18.1. от ОУ, неразделна част от
договора за потребителски кредит, предвиждаща санкция при неизпълнение, равняваща се
на уговорения лихвен процент увеличен с надбавка в размер на 10 проценти пункта, е
недействителна и не следва да бъде прилагана. При предявяването на иска ищецът
претендира размер на мораторна лихва, който съответства на чл. 33, ал. 2 ЗПК, т.е. по-малък
от този, който би се получил при прилагането на чл. 18.1. от ОУ, поради което претенцията
следва да бъде уважена. В случая на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД приложение намират
повелителните норми на закона.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 813,11
лева, от които 700 лева – депозит за в.л.; 113, 11 лева – д.т. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на
правна помощ, което съдът определя в размер на 100 лева. Съобразно уважената част от
исковите претенции ищецът има право на разноски в размер на 639,17 лева. С оглед т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е
представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство в размер
128,71 лева – д.т.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева
– за исковото производство и 300 лева за заповедното. Съдът приема, че отделно адвокатско
възнаграждение за заповедното производство не се дължи, а следва да бъде определено в
общ размер, тъй като заповедното производство е продължило в исково и не представлява
самостоятелно производство пред отделна съдебна инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК.
Възражението за прекомерност е основателно, поради което съдът намалява дължимия
адвокатски хонорар до сумата от 900 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Ц. Ц. Р., ЕГН **********, дължи на „..........“ АД, ЕИК ........., сумата в
размер на 3 688,35, представляваща дължимата главница за периода от 15.10.2020 г. до
18.05.2022 г. по договор за потребителски кредит за текущо потребление от 18.05.2017 г.,
ведно със законната лихва от 23.03.2023 г. до окончателното погасяване на притезанието;
както и сумата от 198,34 лева, представляваща възнаградителната лихва за периода от
15.11.2020 г. до 18.05.2022 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 394,50 лева,
представляваща мораторна лихва от 15.01.2020 г. до 18.05.2022 г., както и сумата от 399,78
7
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2022 г. до 23.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над уважения размер от 3 688,35 лева до
предявения размер от 4 504,62 лева, представляваща дължимата главница за периода от
15.10.2020 г. до 18.05.2022 г.; както и за разликата над уважения размер от 198,34 лева до
предявения размер от 1 136,81 лева, представляваща възнаградителната лихва за периода
от 15.11.2020 г. до 18.05.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15492/2023 г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. Ц. Р., ЕГН **********, да заплати на
„..........“ АД, ЕИК ........., сумата от 639,17 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 128,71 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „..........“ АД, ЕИК ........., да заплати на Ц.
Ц. Р., ЕГН **********, сумата от 900 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8