Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Алина Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 5314 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Т.Н.С.,
ЕГН:********** е предявила против ЗД „Л.И.”
АД, гр.С.иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане настъпило при ПТП в размер на 80 000 лв. и имуществени такива в
размер на 5699.14 лв./след допуснато увеличение на размерите на исковата
претенция при условията на чл.214,ал.1 ГПК/ ведно със законната лихва върху
претенцията за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното
изплащане на обезщетението,а за имуществените от 20.03.2015 год. до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди,
че е пострадала като пешеходец при ПТП в гр.Хасково, вина за което носи водачът
на лек автомобил „БМВ 318” с д.к.№ *******, управляван от П.Б.К.. За автомобила
е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по застрахователна
полица № 22114000988274 със срок на действие от 01.04.2014г. до 01.04.2015г.
Твърди, че в
следствие на ПТП-то е получила счупване на костите на дясна подбедрица и
счупване на дясна раменна кост.Наложила се операция по спешност, при която й били
поставени метални импланти - заключващи плаки и винтове на подбедрицата и на
рамото. Изпитвала е дълго време болки и страдания, а също е направила и разходи
за остеосинтезните и лекарствени средства в размер на 5699.14 лв.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът ЗД „Л.И.” АД гр.С.ЕИК*******оспорва иска като
неоснователен с аргумента,че няма доказателства за неправомерно поведение на
водача на лекия автомобил и негова вина за настъпване на произшествието.
Оспорва иска за неимуществените вреди и по размер като нереално завишен.
Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради внезапно навлизане на пътното платно и несъобразяване
със скоростта на приближаващото се МПС . Оспорва изцяло претенцията за
имуществени вреди. моли съда да
постанови справедливо решение и претендира разноски по делото.
Помагачът
на ответника П.Б.К. с ЕГН ********** *** не взема
становище по делото в срока по чл.131 ГПК,а в съдебно заседание чрез
пълномощника си оспорва иска с аргументите изложени от ответника.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 29 от 19.03.2015 г. и протокол за оглед от 06.07.2015
с албум и схема се установява, че на
17.06.2015 г. около 21.00 часа в гр. Хасково е настъпило ПТП, при което П.Б.К. при управлението на лек автомобил „БМВ
318” с д.к.№ ******* по бул. „Б.” в посока към кръстовището с ул. „Съединение“
и ул. „Стара планина“, в района на кръстовището с ул. „П.“ е ударил с предната част на автомобила
пешеходката Т.Н.С., която в този момент пресичала булеварда на пешеходна пътека,в
посока отляво надясно спрямо движението на автомобила.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил е имало валидна
застрахователна полица 22114000988274 със срок на действие от 01.04.2014 г. до
01.04.2015 г.,като това се потвърждава и от неоспорената справка от масивите на
Гаранционния фонд.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицИ.ка експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалата е получила
счупване на счупване дясната раменна кост в горния край и счупване на двете
кости на дясната подбедрица. Била оперирана на 20.03.2015 год. в болницата МБАЛ
„Хасково” АД –открито наместване и фиксация на раменната кост и на двете кости
на дясната подбедрица.В болницата където престояла 15 дни,а след това лечението
е продължило в домашни условия. През м.Септември същата година и януари 2016
год. са й направени нови две операции за изваждане на синтезите от горния и от
долния крайник. Възстановителния период е продължил според вещото лице още не е
преминал ,като в първите 3-4 месеца ищцата се е нуждаела от подпомагане при
обслужването си. Полученото увреждане е довело до интензивни болки и страдания
в първите 15 дни след увреждането и след всяка от операциите.
Според
експерта приложените по делото фактури за закупени импланти,лекарства и други
са във връЗ.а с лечението на ищцата.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че инцидентът е настъпил в населено място, в гр. Хасково, на
бул. „Б.” на кръстовището с ул. „П.“ (срещу Районния съд). Времето е било дъждовно и платното за движение е било покрито
с мокра асфалтобетонна настилка. Установява,че автомобилът блъснал пострадалата , която пресичала булеварда отляно
надясно спрямо движението му. Според експерта удара категорично е бил
предотвратим,тъй като водача на автомобила е имал възможност да забележи
пострадалата от разстояние повече от 70 м., при опасна зона за спиране от 18 м.
и скорост 32 км.ч. Ищцата е пресичала булеварда на обозначено с пешеходна
пътека място.
От показанията
на св. З.С./син на ищцата/ се установява, че майка му Т. е пострадала при ПТП , след което била приета
по спешност в болницата , където били оперирани счупените й бедрена и раменна
кости. След което я изписали за домашно лечение около 3 месеца била
неподвижна на легло,изпитвала силни болки и психически била много
разстроена.Последвали усложнения на десния крак, нови две операции в МВР болница в гр.София,при
които майка му страдала много.Понастоящем трудно се възстановява,куца и ходи с
патерица.
Представени са
Фактура № 599/ 19.03.2015г за 2960 лв., както
и допълнително представени такива с молба от 28.03.2016 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връЗ.а с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
За да се
приеме, че е налице такова, необходимо ищеца да докаже наличието на всички
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връЗ.а между тях.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За да се
приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на предвидените и
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връзка между тях.
Установен е
механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 47 от ЗДвП , а също правилата за специално внимание към
пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП-след като е имал видимост е могъл да забележи правомерно
пресичащата съобразно чл.113,ал.1 ЗДвП пешеходка е следвало да намали скоростта
или при необходимост да спре и да я пропусне,тъй като последната е била с
предимство.
В резултат на
ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Т.Н.С.. В тази връзка
съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат е пряка
и непосредствена последица
на процесното противоправно
деяние.
Установено е и
не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към датата на ПТП-то.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Т.Н.С. поради това, че същата внезапно е навлязла на пътното платно и не се е съобразила със
скоростта и отстоянието на приближаващото се МПС
Съдът намира,
че и двете възражения са неоснователни-няма никакви доказателства за внезапно
навлизане на пострадалата на пътя,а колкото до скоростта и отстоянието на
автомобила,следва да се има предвид,че при навлизане на ищцата на
пътя,автомобила е бил на повече от 70 м.,т.е. достатъчно далече,за да може пострадалата
да започне правомерно пресичането на булеварда.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и
страдания продължили около 2 месеца след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период не
приключил повече от 10 месеца. Съдът взема пред вид и факта, че след всяка от трите
операции за около 10-15 дни ищцата отново е търпяла силни болки и страдания .
Като взе
всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди по справедливост е в размер от 40 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2015 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта
на пострадалата, търпените от нея болки и страдания, преживени след операциите
и в периода на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 80 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
имуществени вреди следва да се уважи в размер на 2960 лв., тъй като тези
разходи са доказани по делото.
Над този
размер до претендирания такъв от 5699.14 лв. искът е не следва да се разглежда
, поради това че допуснатото в тази част от съда увеличение на иска за
имуществените вреди е било незаконосъобразно- видно е, че в първоначалната
искова молба се претендира точен размер сума -2960 лв. с едно точно
основание-разход за покупка на импланти. Последвалото искане на ищцата за
увеличаване на размера на претенцията е свързано и с промяна на
обстоятелствата-сочат се разходи за лекарства и др.,а според чл.214,ал.1 ГПК
едновременно изменение на обстоятелствата и петитума не се допуска.
В тази част с
характер на определение следва да се измени определението по чл.214,ал.1 ГПК и
да се остави без уважение претенцията за увеличение на имуществени вреди над
2690 лв. По този начин ищцата ще може ако желае да предяви тази претенция в
друго производство.
По разноските
в производството:
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Г.- САК
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1818 лв. ,а по сметка на СГС държавна
такса от 1718 лв. и разноски от 200 лв.
На основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК/в редакцията към приключване на устните състезания
по делото/ ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на ответника направени от
него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в общ размер на 400 лв. – 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. за експертиза.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД *** с ЕИК:********да
заплати на Т.Н.С., ЕГН:********** чрез адв. М.Г.- САК на основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ сумата от 40 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП
на 19.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от горната
дата до окончателното й изплащане и сумата от 2960 лв.-имуществени вреди ведно
със законната лихва върху тази сума от 20.03.2015 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения
размер от 40 000 лв. до предявения такъв от 80 000 лв. като неоснователен.
ОТМЕНЯВА
на основание чл.253 ГПК определението си от 06.10.2016 год. в частта,в която е
допуснал увеличение размера на претендираните от ищцата имуществени вреди от
2960 лв. на 5699.14 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това искане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД *** с ЕИК:********да
заплати на адв. М.Г.- САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1818 лв. ,
а по сметка на СГС държавна такса от 1718 лв. и разноски от 200 лв.
ОСЪЖДА Т.Н.С., ЕГН:********** да заплати на ЗК
„Л.И.” АД *** с ЕИК:********на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в общ размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
помагач на страната на ответника- П.Б.К. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: