О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260246 18.01.2021 год.,гр.Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд,гражданска
колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа В ч. гр.д.№ 40
по описа на съда за 2021 година,докладвано от съдията Трънджиева,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и следващите във връзка с чл.435 и следващите от Граждански
процесуален кодекс .
Обжалвано
е връщане на жалба против действия на Съдебния изпълнител , изравящи се в отказ
да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
В
жалбата на Р.В. , отправена до Председателя на Окръжен съд се твърди ,че след
прогласяване нищожността на предходен акт за връщане на жалбата ,ДСИ не е предприел надлежни действия,а само
е извършено фактическото и връщане.
Въпреки
,че твърди , че не е надлежно постановен акт ,счита , че е незаконосъобразно действието по фактическото и връщане и
жалбата следва да бъде разгледана.
Така
подадената жалба е администрирана ,като такава в производство по чл.435 от ГПК.Писмен отговор от другите страни в изпълнителното производство не е
постъпил.
ДСИ
е изготвил мотиви,като сочи,че е налице
валидно изготвен акт за връщане на жалбата , отговарящ на изискванията за
такъв.
Излага
и доводи по същество – относно искането
от жалбоподателя за прекратяване производството на основание чл.433 т.8 от ГПК.
Съдът
, за да се произнесе ,взе предвид следното:
Изпълнителното
производство№1523/2011 година по описа на ДСИ при РС Пазарджик е образувано по
молба първоначално на взискател ЦКБ АД
против Р.В. и С.В..
Впоследствие
вземането е цедирано на „Ф.И.А.“ЕООД .
Предприети
са изпълнителни действия.
С
молба от 2.12.2019 година длъжникът Р.В. е поискал делото да бъде прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Върху
тази молба е поставена резолюция от 27.12.2019 година,чийто автор вероятно е
Съдебния изпълнител,с която резолюция/ако правилно я разчита съда/ е направен
отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
В
нея не е посочено ,че акта подлежи на обжалване ,съответно не са уведомявани
страните.
На.10.01.2020
година е постъпила жалба против този отказ.Жалбата е редовна ,внесена е
държавната такса и е изпратен препис на другата страна.
На
16.01.2020 година взискателят е подал молба ,от която става ясно ,че между
страните се водят преговори за погасяване на задължението.
На
2.03.2020 година самият взискател се е позовал на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е поискал прекратяване на производството.
С
постановление от същата дата ДСИ е прекратил производството и съобщение за това
негово действие е връчено на длъжниците на 6.03.2020 година.
С
резолюция от 2.03.2020 година е разпоредено връщане на жалбата.Това действие е
обявено за нищожно и делото върнато на ДСИ за произнасяне.
След
връщане на делото ДСИ е постановил разпореждане ,в което е посочена дата
2.03.2020 година , но всъщност е от дата 25.08.2020 година,с което отново е
върнал жалбата с входящ № 161 от 10.01.2020 година.
В
това разпореждане не е посочена възможността за обжалване , срок и компетентен
съд и е връчено на жалбоподателя на 10.09.2020 година.
Поради
това , съдът намира ,че настоящата депозирана жалба е допустима,счита не е
просрочена и е насочена срещу постановен от съдебния изпълнител , подлежащ на
обжалване акт.Очевидно невярно е твърдението , че се касае само за фактически
действия по връщане на жалбата , без да е поставен надлежен акт.
От
неясните мотиви на разпореждането ,може да се изведе единствено и само довода
,че връщането на жалбата се разпорежда , поради постъпила молба на взискателя
от 2.03.3030 година , с което е поискано прекратяване на производството на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Би следвало да се приеме , че ДСИ се е занимал
с въпроса за допустимостта на жалбата от
гледна точка наличие на правен интерес за обжалване.Действително , видно от
данните по делото на 2.03.2020 година самият взискател се е позовал на нормата
на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е поискал прекратяване на производството.
С
постановление от същата дата ДСИ е прекратил производството и съобщение за това
негово действие е връчено на длъжниците на 6.03.2020 година.
На
първо място , въззивният съд намира ,че щом страната подържа жалбата си не е в
компетентността на ДСИ да върши преценка за допустимостта и.На него е възложено
администрирането на жалбите и съответно преценка за допустимост по формални критерии- има ли страната право на жалба , има ли
подлежащ на обжалване акт , спазен ли е срока , внесена ли е дължимата държавна
такса.Преценката за наличие на правен интерес винаги е предоставена на съда,
който дължи произнасяне по същество.Това е дейност , предхождаща
правораздавателната ,но неразривно свързана с нея , поради което такава
преценка не е в компетентността на СИ.
От
друга страна в определението си , съдът е
посочил,че такъв е налице ,без значение ,че исканото действие вече е
извършено по молба на другата страна , тъй като на първо място в производството
са направени разноски , а и освен това има и други последици при произнасяне на
съда.
Поради изложеното , съдът намира ,че неправилно е разпоредено връщане на жалбата.Разпореждането следва да бъде отменено , а тъй като жалбата е администрирана,следва да се образува производство пред въззивния съд за произнасянето по нея.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане на ДСИ от 2508.2020 година г., за връщане жалба на Р.В. с вх.№ 161 от 10.01.2020 година по изп.д.№ 1523/2011 година по описа на ДСИ при РС Пазарджик.
Да се докладва за образуване на въззивно производство
по посочената жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.