Решение по дело №3098/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 330
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20224430103098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430103098 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:


Производството е образувано по искова молба на „********“ АД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.****“ №1, представлявано от
****, чрез *** Д. К., съдебен адрес: гр.****“ №1 против С. Т. А. с ЕГН
**********, адрес: **** № 79. Посочва се в исковата молба, че страните са
сключили договор за потребителски кредит № 005150 от 05.03.2020г., с който
„********“ АД, като кредитор, предоставил на С. Т. А., като
кредитополучател, сумата от 5000 лв., срещу задължение сумата да бъде
върната на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план, с падеж на първа
вноска 06.04.2020г. и последна вноска 06.03.2025г. Твърди се, че страните се
уговорили лихвения процент през първите 12 месеца да е 15,85 %, а след това
за оставащия срок на кредита - лихвата да е променлива в размер на 6 -
месечен EURIBOR 0,000% плюс надбавка в размер на 15.000 процентни
пункта. Годишният процент на разходите бил определен на 17,26%. Посочва
се в молбата, че на 06.03.2020г. Ищцовото дружество удържало на основание
т.8.1 от договора сумата от 75 лв., както и рефинансирало задължения на
ответника към различни банкови и финансови институции - сумата от 800 лв.
в полза на „****, сумата от 677,50 лв. в полза на „****; сумата от 1157,79 лв.,
в полза на „***, сумата от 58,17 лв. на „***, сумата от 813,34 лв. на „****
сумата от 204,34 лв. на **** и сумата от 42,10 лв. на „****. Твърди се, че на
1
12.03.2020г. сумата по предоставения кредит била окончателно усвоена с
осъществен превод по банкова сметка на кредитополучателя на сумата от
1171,76 лв. Твърди се, че длъжникът е спрял да плаща дължимите месечни
вноски за погасяване на задължението си, като последното плащане е от
16.04.2020г. в размер на 121,19 лв. Сочи се в исковата молба, че на основание
т.14.1 от Общите условия към договора, считано от 06.11.2020г. е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията към ответницата. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди С. Т. А. с ЕГН **********, адрес: ****
№ 79, да заплати на „********“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.****“ №1, представлявано от ****, сумата от 4944,85 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит;
сумата от 441,35 лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.05.2020г. до
06.11.2020г., сумата от 17,92 лв.- наказателна лихва за периода от
06.05.2020г. - 06.11.2020г. от падежа на всяка вноска до настъпване на
предсрочната изискуемост; сумата от 763,04 лв. - лихва за забава за периода
от 06.11.2020 до 30.03.2022г., както и законна лихва върху главницата 4944,85
лв. от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски по делото,
държавни такси и ***ско възнаграждение. Към исковата молба са приложени
следните документи: заверено копие на пълномощно на ***; платежно за
внесена държавна такса; списък по чл.80 ГПК;заверено копие на договор за
кредит № 005150/05.03.2020г. и погасителен план към него; заверено копие на
фактура № **********/06.03.2020г., заверени копия на авизо за нареден
кредитен превод на 9 л.; справки за непогасени задължения; заверено копие
на покана за доброволно плащане рег.№ ОГКК-КК-194/10.11.2021г. и обратна
разписка към него.
В законовия месечен срок е депозиран отговор с вх.№ 26472/10.11.22г.,
в който особения представител взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
По делото е представен договор за кредит №005150, който не е оспорен
от ответника и съдът приема като доказателство по делото. Установява се от
същия, че на 05.03.2020г., между ищеца „********“ АД в качеството на
заемодател и ответницата С. Т. А. в качеството на кредитополучател са
сключили договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил
на ответницата в заем сумата от 5000 лева при ГПР в размер на 17,26% със
срок на връщане 60 месеца. Видно от договора, страните са договорили част
от сумата да рефинансира задължения на ответницата, като остатъкът от
сумата в размер на 1171,76 лева да бъде усвоен с превод по банкова сметка на
ответницата – заемополучател.
Видно от договор, общата стойност на плащанията е в размер на
7257,44 лева. Към договора е приложен погасителен план, от който се
2
установява, че първата вноска е с падеж 06.04.2020г., а последната –
06.03.20205г. Представени са по делото преводните нареждания 06.03.2020г,
с които са извършени преводите за рефинансиране на задължения на
ответницата. Видно от приложеното в копие авизо за нареден кредитен
превод, на 06.03.2020г., по сметка на „*** е преведена сумата от 800 лева с
основание за превода „рефинансиране на кредит 364674“. С авизо за кредитен
превод от същата дата – 06.03.2020г. е преведена сумата от 677,50 лева по
сметка на */*** с основание за превода „рефинаснсиране на кредит
№**********“. С нареждане за превод, по сметка на **** е преведена сумата
от 1157,79 лева с основание за плащане „рефинансиране на кредит
№**********“. С преводно нареждане за кредитен превод от 06.03.2020г. по
сметка на „*/***“ е преведена сума в размер на 58,17 лева с основание за
превода „рефинансиране на кредит №2198111“. С преводно нареждане от
06.03.2020г. по сметка на */*** е преведена сума в размер на 813,34 лева с
основание за превод „рефинансиране на кредит № 2198111“. С авизо за
издадено преводно нареждане за кредитен превод, по сметка на „*** е
преведена сума в размер на 204,34 лева с основание за превода
„рефинансиране на кредит *********“. С преводно нареждане от 06.03.2020г.
по сметка на ****“ е преведена сума в размер на 42,10 лева с основание за
превода „рефинансиране на кредит №*********“. С авизо за кредитен превод
се установява, че с преводно нареждане, на 02.03.2020г. е преведена сума в
размер на 1171,76 лева по сметка на получателя на кредита – С. Т. А. с
основание усвояване на кредит №5150/05.03.2020г.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице, че
предоставената по договор за заем сума в размер на 5000 лева е усвоена
изцяло така, както е уговорено в сключения договор. С част от сумата са
погасени задължения по други договори за заем с ответницата, а остатъкът от
сумата от 1171,76 лева е усвоен от ответницата чрез превод по нейна сметка.
Вещото лице е установило, че към „*/***“, на 06.03.2020г. са преведени суми
в размер на 800 лева, в размер на 677,50 лева, в размер на 58,17 лева, 813,34
лева. Към ****, на същата дата – 06.03.2020г. е преведена сума в размер на
1157,79 лева, а към „*** са преведени суми в размер на 204,34 лева и 42,10
лева. Остатъкът от сумата в размер на 1171,76 лева е преведена та
12.03.2020г. по сметка на ответницата в „*/***“. Установява се от
заключението, че ответницата е заплатила на кредитодателя сума в размер на
121,19 лева, с която е погасена главница в размер на 55,15 лева и лихва в
размер на 66,04 лева. Единствената вноска ответницата кредитополучател е
направила на 16.04.2020г., като следващата дължима вноска е била с падеж
06.05.2020г. на която дата ответницата не е погасила задължението си и от
следващия ден – 07.05.2020г. е изпаднала в забава съобразно сключения
между страните договор. След погасяване на сумата от 55,15 лева, вещото
лице е установило, че остава дължима главница в размер на 4944,85 лева.
Съгласно условията на договор – чл.14.1, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 180 дни, целият остатък от кредита
3
става предсрочно изискуем. С оглед извършеното последно плащане на
16.04.2020г. и дължимостта на следващата вноска на 06.05.2020г, която
ответницата не е заплатила, същата е изпаднала в забава от 07.05.2020г, като
с изтичане на 180 дни, съгласно чл.14.1 от договора, кредитоторът има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно това свое право, на
10.11.2021г., е изпратил до кредитополучателя Покана за доброволно
изпълнение на двата адреса на ответницата, посочени от нея в договора за
кредит. От двата адреса писмата са върнати с отбелязване, че адресатът е
преместен. От правна страна, съдът счита, че следва да се приеме, че е налице
фингирано връчване. В чл.18.2 от Договора, страните са приели, че с полагане
на подписа в договора, лицето, посочено като кредитополучател дава
съгласието си всички съобщения с изявления на кредитора към
кредитополучателя да бъдат изпращани и да се считат получени и узнати от
него, в случай, че бъдат изпратени на адреса посочен в договора за кредит
без значение дали кредитополучателят е намерен на тях. Видно е, че в
Договора за кредит кредитополучателят е посочил адреси : **** № 79 и
гр.**** бл.25 вх.В ап.10. На двата адреса са изпратени поканите за
доброволно изпълнение, с които кредиторът е уведомил длъжника, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В двете разписки е отразено, че
адресатът е преместен. С оглед установеното изпращане на посочените в
договора адреси, съдът приема, че същите следва да бъдат приети за редовно
връчени и ответницата е уведомена за настъпилата предсрочно изискуемост
на задълженията. С настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва, тъй като от този
момент, договорът за кредит се счита прекратен, а длъжникът дължи цялата
сума по кредита. Съобразно това, ищецът претендира възнаградителна лихва
за периода 07.05.2020г. до 06.11.2021г., която вещото лице е изчислило в
размер на 441,35 лева, която сума вещото лице е изчислило, че е и размерът
на възнаградителната лихва от датата на изпадане в забава до датата на
прекратяване на договора поради настъпила предсрочна изискуемост. Това
прави основателен изцяло предявеният иск за възнаградителна лихва в
размер на 441,35 лева.
Съгласно чл.14.1 от договора за кредит, страните са договорили при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 180 дни, целият
остатък от кредита автоматично става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, без да е необходимо изпращани на съобщение от **** до
Кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост. След
настъпването на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита са олихвява с
договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземания по
съдебен ред, дължимият остатък се олихвява със законната лихва по чл.86
ЗЗД. За всяка вноска, вещото лице и изчислило дължимата наказателна лихва
от датата на настъпване на изпадане в забава до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. По неплатената вноска №2 за сума от 121,19 лева
4
наказателната лихва от 07.05.2020г. до 06.11.2020г. е в размер на 6,06 лева.
По неплатената вноска №3 за сума от 121,19 лева наказателната лихва от
07.06.2020г. до 06.11.2020г. е в размер на 5,05 лева. По неплатената вноска
№4 за сума от 121,19 лева наказателната лихва от 07.07.2020г. до 06.11.2020г.
е в размер на 4,04 лева. По неплатената вноска №5 за сума от 121,19 лева
наказателната лихва от 07.08.2020г. до 06.11.2020г. е в размер на 3,03 лева.
По неплатената вноска №6 за сума от 121,19 лева наказателната лихва от
07.09.2020г. до 06.11.2020г. е в размер на 2,02 лева. По неплатената вноска
№7 за сума от 121,19 лева наказателната лихва от 07.10.2020г. до 06.11.2020г.
е в размер на 1,01 лева. Общо лихвата за забава, представляваща
наказателна лихва по договора за кредит е в размер на 21,21 лева. С оглед
изчислената от вещото лице сума в размер на 21,21 лева, съдът счита, че
изцяло основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за
наказателна лихва в размер на 17,92 лева и следва да бъде уважена.
Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост, цялото вземане
включващо главница и лихва става дължимо. Видно от заключението
размерът на законната лихва върху неплатената главница от 4944,85 лева за
периода 06.11.2020г. до подаване на исковата молба – 30.03.2022г. е в размер
на 700,58 лева. Върху незаплатената договорна лихва законната лихва от
датата на настъпване на предсрочна изискуемост 06.11.2020г до 30.03.2022г. е
в 62,53 лева. Общо законната лихва за забава за периода от 06.11.2020г. до
30.03.2022г. е в размер на 763,11 лева. Това прави предявеният иск с цена
763,04 лева основателен изцяло до размера, в който е предявен.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи направените по делото
разноски в размер. Ищцовото дружество е внесло държавна такса в размер на
246,70 лева, възнаграждение в размер на 638 лева за особен представител на
ответницата, 350 лева за внесен депозит за назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Ответницата дължи на ищцовото дружество и сумата от 100 лева
за юрк.възнаграждение. Общо разноските на ищеца са в размер на 1334,70
лева, които ответницата следва да му заплати.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД С. Т. А. с ЕГН
**********, адрес: **** № 79 и настоящ адрес гр.**** бл.94 вх.Д ап.4, да
заплати на „********“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.****“ №1, представлявано от **** сумата от 6167,16 лева, от която :
сумата от 4944,85 лв., представляваща незаплатена главница по договор
за потребителски кредит № 005155 / 05.03.2020г.; сумата от 441,35 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 06.05.2020г. до 06.11.2020г., сумата от
17,92 лв.- наказателна лихва за периода от 06.05.2020г. - 06.11.2020г. от
падежа на всяка вноска до настъпване на предсрочната изискуемост; сумата
5
от 763,04 лв. - лихва за забава за периода от 06.11.2020 до 30.03.2022г., както
и законна лихва върху главницата 4944,85 лв. от датата на подаване на
исковата молба - 30.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК С. Т. А. с ЕГН **********, адрес:
**** № 79 и настоящ адрес гр.**** бл.94 вх.Д ап.4, да заплати на „********“
АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****“ №1,
представлявано от **** сумата 1334,70 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6