Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056
гр. Пловдив, 23.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НОХД
/В/ № 510/2020г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Същото е
образувано въз основа на Разпореждане №178/22.10.2020г. на Председателя на НО
при ВКС, с което е отказано образуване на дело във ВКС, а депозираната,
саморъчно изготвена от А.Д.К. жалба, ведно с материалите по делото, са
изпратени по компетентност на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Макар и
саморъчно изготвено, от искането / неточно квалифицирано като жалба/ на
осъдения А.Д.К. може да се извлекат доводите в подкрепа на несъгласието му с
постановените съдебни актове по НОХД №3488/2019г. по описа на РС – Стара Загора
и ВНОХД №1100/2020г. по описа на ОС – Стара Загора. Твърди се, че под
въздействието на полицейски служители и на представлявалия го в досъдебната
фаза на процеса защитник, осъденият не е съобщил за съпричастността и на друго
лице към престъплението, като счита, че с неразкриването самоличността на това
лице и непривличането му като негов съучастник, съществено са нарушени правата му. Поради това прави искане посочените
дела да се възобновят и делото да се върне в досъдебната му фаза за ново
разследване, с установяване и привличане в качеството на обвиняем и на другото
лице, съпричастно към престъплението. Освен това, К. счита и че наложеното му
наказание е явно несправедливо, като е следвало да се определи при условията на
чл.58а ал.4 вр. с чл.55 от НК - при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Или, наведени са достатъчно ясни доводи в подкрепа на касационните
основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, като не може да има съмнение, че
искането е депозирано в срок, тъй като въззивното решение е постановено и е
влязло в сила на 11.08.2020г., а жалбата, макар и неправилно адресирана до ВКС е постъпила в РС – Стара Загора на 09.10.2020г.
В съдебно заседание осъденият и служебния
му защитник – адв. К. поддържат искането по изложените в него съображения,
които се доразвиват в пледоарията на защитника. Осъденият А.Д.К. настоява най –
вече да се проверят внимателно влезлите в законна сила съдебни актове в
санкционната им част и да се намали наложеното му наказание, като в последната
си дума „обещава“, че повече престъпления няма да извършва.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за неоснователно, а
изложените в него доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с приложимите процесуални
и материално – правни норми, поради което моли да бъде оставено без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в
законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана по смисъла на
чл.420 ал.2 от НПК страна, в него се
съдържат достатъчно доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е.,
акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по съществото си обаче, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №22/ 13.02.2020г., постановена по НОХД
№3488/2019г. по описа на РС – Стара Загора и с изцяло потвърдителното Решение
№26003/11.08.2020г., постановено по ВНОХД №1100/2020г. по описа на ОС – Стара
Загора, А.Д.К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, за което на основание чл.58а вр. с чл.54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ години, при първоначален
СТРОГ режим.
Макар и в съдебна зала да не се
набляга на първото оплакване, наведено с искането – за нарушаване на процесуалните
правила в досъдебната фаза на процеса, което, според К. е довело и до
нарушаване на неговите права в процеса, настоящият състав държи да отбележи, че
съществено процесуално нарушение не се открива да е било допуснато. По делото
липсват доказателства в инкриминираната престъпна деятелност, предмет на
осъдителните присъда и решение, участие да е взело и друго лице, както се
твърди от осъдения. Дори и безрезервно това твърдение да се възприеме като
обективно, то не може да даде отражение върху процесуалното положение на К.. Той
и не отрича, че е извършил престъплението, признал е всички съставомерни факти,
изложени в обвинителния акт в процедурата по чл.371 т.2 от НПК, които факти резонно,
поради кореспонденцията им с доказателствата по делото, са послужили за осъждането му. А дори и делото да се върне в досъдебната му
фаза, за да се издири и привлече към наказателна отговорност още едно лице,
съпричастно към престъплението, това
няма да доведе до оневиняване или до смекчаване на процесуалното положение на К.,
като известно е, че в съдебната практика съучастническата дейност преобладаващо
се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, а не като мотив за
облекчаване на наказателната репресия. И още, единствено в правомощията на
прокуратурата е да привлича към наказателна отговорност, да предявява и
поддържа обвинение и върху тази преценка съдът не може да влияе, нито да указва
дали и как тези правомощия да се реализират. Поради това процесуално невъзможно
е делото да се върне в досъдебната му фаза с такива указания – да се търси
евентуално и друг извършител/помагач/ подбудител. Или, обобщено казано,
нарушение на процесуалния закон, такова, което да е довело до нарушаване
правата на осъдения К. в наказателния процес в досъдебната му фаза, не се
открива да е допуснато, а претенцията делото да се върне в първата фаза на
процеса, с цел друго лице да се издирва и привлича като обвиняем, е процесуално
невъзможно да се удовлетвори.
Справедливо ли е наложеното на осъдения К. наказание
е вторият въпрос, по който този състав дължи произнасяне. Категоричен положителен
отговор на този въпрос дава анализът на откриващите се в делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, макар и в определената от
районният съд санкционна рамка неточност да е била допусната. Според мотивите
към присъдата / л.110 – гръб от номерацията на делото, трети абзац/ наказанието
следва да се индивидуализира в рамките от 5г. до 15г. лишаване от свобода, но
за инкриминираното престъпление фиксираната от законодателя санкционна рамка е
с по-нисък минимум – от 3г. – 15г. Тази
непрецизност обаче не се е отразила на крайната
правилна преценка относно конкретния размер наказание, което следва да се
определи на К. - 12г. лишаване от
свобода при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства. Защото такъв превес без никакво съмнение е обективен
факт. Всъщност, истинско предизвикателство е да се открият смекчаващи
отговорността на К. обстоятелства и
очевидно затруднение в този аспект за изпитали и съдилищата по фактите.
Този състав също не открива такива, още по-малко многобройни или с изключителен
характер по смисъла на чл.55 от НК, при каквито условия К. иска наказанието му да бъде
индивидуализирано. Видът, многообразието, броя и стойността на отнетите вещи и стойността
на причинените на пострадалите материални вреди, наред с наличните три
квалифициращи извършеното белега – опасен рецидив, разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, говорят
за висока степен на обществена опасност на деянието. „Впечатляващите“, с
негативен оттенък, данни за личността на К. - осъждан е 41 пъти и то все за
деяния с обект на посегателство правото на собственост, като настоящето деяние е
извършено само 4м. след предходното му
осъждане и ефективното изтърпяване на наказанието, налагат единственият
възможен извод за завишена степен на
обществена опасност и на личността на К.. И на този фон, откриващите се в
делото, с известни резерви, смекчаващи отговорността обстоятелства - затруднено
материално положение, направено самопризнание, макар и то да не е допринесло
съществено за разкриване на обективната истина, наред с изразеното пред
съдилищата съжаление за извършеното и „обещанието“, дадено на този състав, че
повече престъпни прояви няма да извършва, не могат нито по своя брой, нито по
относителното си значение и тежест да се противопоставят на отегчаващите
отговорността му обстоятелства, съответно, да мотивират обоснован, правилен и
законосъобразен извод, че дори и най – ниското предвиденото в закона наказание
е несъответно на деянието и дееца. А тази констатация, наред с констатацията за
налични изключителни/многобройни смекчаващи отговорността на К., каквито не се откриват,
са задължителна предпоставка за уважаване на претенцията на осъдения за
приложението на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 от НК. Ето защо искането на К. за прилагането на посочената разпоредба,
респективно, и искането за смекчаване на индивидуализираната със съдебните
актове по вид и размер наказателна репресия, се явяват неоснователни. Такова
смекчаване К. е получил по силата на закона, след задължителната редукция на
определеното наказание лишаване от свобода от 12г. с 1/3, като е наложено наказание в размер на 8 години,
което е справедливо, съответно, нужно и годно да реализира целите на наказанието по чл.36 от НК и най – вече да се постигне поправянето и превъзпитанието му, като с
изолирането му от обществото ще се попречи и да извършва идентични престъпления,
наред с постигане на предупредителния ефект спрямо останалите членове от
обществото.
Поради всичко изложено до тук не се
констатират основания за възобновяване на наказателните дела и искането
на осъдения А.Д.К. следва
да се остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А.Д.К. за
възобновяване на НОХД №3488/2019г. по описа на РС – Стара Загора и
ВНОХД №1100/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :