Р Е Ш Е Н И Е
№ 1818
Град Пловдив, 24 октомври 2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д.
№ 1781 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от К.Д.М., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание в Затвор Пловдив, чрез адв. К., и от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София (ГДИН) срещу решение № 790 от
26.04.2023 г., постановено по адм. дело № 3223/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Касационната жалба на К.Д.М. оспорва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– гр. София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за
разликата над уважената част от иска за сумата от 4994,85 лева до пълната
претендирана сума в общ размер на 30 000
лв., от които: 10 000 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 20.04.2014 г., за
престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва считано от 20.04.2014
г. - датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата
на предявяване на исковата молба – 20.12.2022 г.; 10 000 лв. за периода от
21.04.2014 г. – 30.12.2018 г. за престоя му в Затворническо общежитие от открит
тип (ЗООТ) Смолян, ведно със законната лихва от 30.12.2018 г. - датата на
преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване
на исковата молба – 20.12.2022 г. и 10 000 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
настоящия момент – 20.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) за престоя
му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като главоболие и
чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, дължащи се на нечовешко и унизително отношение
по време на неговото пребиваване. Излага доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан
по основание и размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество на спора, с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен
размер на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по тази касационна жалба – ГД"Изпълнение на
наказанията" -София, в приложен писмен отговор по касационната жалба
намира същата за неоснователна, не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
По касационната жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков се
оспорва решението в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4994,85 лева. Искането на ГД "ИН" е
за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде
отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение, както и в останалата си
претендирана част, алтернативно – да се отмени решението за сумата над 2100 лв.
до присъдения размер от 4994,85 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по втората касационна жалба – К.Д.М., чрез адв. К., я оспорва.
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби.
Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на
първоинстанционното решение, във връзка с наведените оплаквания, и с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което
са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба
на К.Д.М. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) –
гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер на 30 000 лв., от които: 10
000 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 20.04.2014 г., за престоя му в Затвора
Пловдив, ведно със законната лихва считано от 20.04.2014 г. - датата на
преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване
на исковата молба – 20.12.2022 г.; 10 000 лв. за периода от 21.04.2014 г. –
30.12.2018 г. за престоя му в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ)
Смолян, ведно със законната лихва от 30.12.2018 г. - датата на преустановяване
на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба
– 20.12.2022 г. и 10 000 лв. за периода от 01.01.2019 г. до настоящия момент –
20.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) за престоя му в Затвора
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата (съобразно уточнение, направено в първото
по делото с.з.), за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване
на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба на С.М., становищата и
исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни
доказателства - свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е
изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от
против ГД "ИН" иск за сумата от общо 4994,85 лв. и го е отхвърлил за
разликата до 30 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че за част от претендирания
период касационният жалбоподателя М. не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив от
20.08.2020 г. до 29.05.2013 г. (283 дни) и от 01.01.2019 г. до 20.02.2020 г.
(416 дни), както и в ЗООТ Смолян от 21.04.2014 . до 08.04.2015 г. (353 дни) и
22.03.2018 г. до 30.12.2018 г. (285 дни), поради което за посочените периоди
исковите претенции са неоснователни.
Съдът е разгледал исковите претенции само за престоя на ищеца в Затвора
Пловдив през периода от 01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. (на 20.08.2012 г. М. е
бил освободен), общо 232 дни; в Затвора Пловдив от 30.05.2013 г. до 20.04.2014
г. (от 01.01.2012 г. до 20.04.2014 г. ), общо 326 дни; в ЗООТ Смолян от
09.04.2015 г. до 21.03.2018 г. (тъй като на 22.03.2018 г. ищецът е бил
освободен, а предявеният от ищеца втори иск е за период 21.04.2014 г. до
30.12.2018 г.), общо 1078 дни; и в Затвора Пловдив от 21.02.2020 г. до
20.12.2022 г., в т.ч. датата на предявяване на исковата молба, общо 1065 дни.
Първостепенният съд е приел, че за периода от 01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. и
30.05.2013 г. до 20.04.2014 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, давностният срок за предявяване на иск е изтекъл. За периода от
01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. съдът е приел, че е следвало искът да бъде
предявен най-късно до 19.08.2017 г., а за периода от 30.05.2013 г. до
20.04.2014 г. е следвало да бъде предявен най-късно до 20.04.2019 г. Тъй като исковата
молба е депозирана на 20.12.2022 г., правото на иск за посочените периоди е
погасен по давност.
По отношение престоя на ищеца в ЗООТ Смолян през периода от 09.04.2015 г.
до 21.03.2018 г. включително, общо 1078 дни, съдът е приел, че от страна на
ответника не са представени изисканите справки относно броя на лишените от
свобода, които са били настанени заедно с М. в съответното помещение през
процесния период, относно мебелировката в тези помещение, и изобщо относно
битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от
свобода. Съдът е приел обаче, че това поведение на ответника, не дава основание
да бъдат приети за доказани фактите, за които не е представена информация, тъй
като от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока
(нито за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, нито за наличие на дървеници и
хлебарки, нито за каквито и да било лоши битови условия в затворническото
общежитие. Според съда такава информация липсва и в докладите на омбудсмана на
Република България, на които се е позовал ищецът, защото проверка на ЗООТ
Смолян е извършена единствено през 2022 г., а като резултатит от нея е
установено, че при капацитет за 169
лишени от свобода, като към деня на проверката имало 92 настанени, а при посещението
си през 2020 г. екипът на Националния превантивен механизъм е оценил материалните
условия като добри.
Поради това съдът е приел, че доколкото възведената в закона презумпция в
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не
и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца),
условията в ЗООТ Смолян, където М. е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода за периода от 09.04.2015 г. до 21.03.2018 г., не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В този смисъл съдът е отхвърлил исковата претенция в
посочената част.
Съдът е приел и за неоснователни възраженията по отношение наличието на санитарен
възел и постоянно течаща вода, обзавеждането, наличието на осигурен пряк достъп
на дневна светлина и възможност за проветряване, отопление и достъп до баня през периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022. Приел е като неоснователни
твърденията на ищеца за липсата на хигиена в Затвора – Пловдив, за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за по-голямата част от процесния период. Съдът е приел за
недоказани и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на
обитаваните от М. помещения, за липса на прегради, на работещи чешми и
умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало
да се къпят по 30-40 човека. Приел е, че неосигуряването на
външна изолация на стените на затвора, както и шумоизолация в тоалетните, не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен
това поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
В решението си съдът е посочил досежно оплакването на ищеца, че спалното му
бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му предоставяли достатъчно
дебели завивки през зимата, че по делото не се твърди и не се установява М. да
е подавал молба с искане за получаване на допълнителен постелен инвентар или
изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор, а относно твърденията
за лошо качество на питейната вода в затвора, е приел, че качеството на
питейната вода следва да бъде осигурено от нейния доставчик, а именно -
„Водоснабдяване е канализация“ ЕООД гр. Пловдив. За липсата на водена
индивидуална и корекционна работа с ищеца, сътъ е приел за неоснователни
възраженията, тъй като от доказателствата
по делото е установено, че с лишения от свобода са провеждани индивидуални
беседи и разговори по различни поводи. Посочил е, че М. не е
проявявал желание за участие в организирани групови мероприятия и
специализирани програми.
Съдът е приел, че за част от процесните периоди ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна
площ от минимум 4 кв.м., а именно 7 дни през периода от 21.02.2020 г. до
27.02.2020 г., 3 дни през периода от 01.12.2020 г. до 03.12.2020 г., 35 дни
през периода от 15.01.2021 г. до 18.02.2021 г., 14 дни през периода от
02.03.2021 г. до 15.03.2021 г., 7 дни през периода от 20.04.2021 г. до
26.04.2021 г. и 11 дни през периода от 21.05.2021 г. до 31.05.2021 г. или общо
77 дни в рамките на периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. включително (от
общо 1065 дни), както и е приел за основателни твърденията досежно наличието на
дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през периода от 21.02.2020 г. до
20.12.2022 г. - представени са само 14 протокола за извършени дезинфекция,
дезинсекция и дератизация (ДДД) в Затвора Пловдив за процесния период.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от
касаторите възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се
преповтарят.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство
условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", които
са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и за наличието на дървеници и
хлебарки за посочените периоди. В решението е изведен правилният извод за
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. В тази връзка законосъобразно е определил и по реда на чл. 52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за тези вреди от 4994,85 лева. В решението е изведен
правилният извод за неоснователност на претендирания размер за разликата над тази
сума до претендирания такъв от 30 000 лева. Така определеният размер на
обезщетението е разумен с оглед характера на претърпените от него вредни
последици. Същият не противоречие и на практиката на ЕСПЧ. Липсват посочените в
тази касационна жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на по-
високо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Несъгласието на всяка една от страните с изводите на съда не основава
твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за
съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени по
делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН
водят до правилно приетият от решаващият съд извод за доказаност и
основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и събраните по делото
доказателства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението,
характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил
стандартите на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни
за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.
В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично уважаване на
исковите претенции, т. е. присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по приложимия закон, но не в пълните претендирани размери.
В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както
нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от
международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския
закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите,
установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. Съгласно цитираните правни норми
деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на
органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени
вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция,
обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по
пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно.
В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към
тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
По изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в касационната
жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
уважено искането за присъждане на обезщетение в размер от 4994,85 лв. неимуществени
вреди.
Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователни касационните
жалби. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните
по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 790 от 26.04.2023 г., постановено по адм. дело № 3223/2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.