РЕШЕНИЕ
№………/…….… 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и осми юли
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2789
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Й.Р. с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-0819-002067/25.06.2020 г. на
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което му е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв., на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се
иска отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на приложимия
материален закон. Твърди се, че още
с възражението срещу предхождащия АУАН Серия GA № 231062 от 01.06.20 е обърнато
внимание на наказващия орган, че управителя на търговското дружество, собственик
на автомобил Пежо Боксер с peг. № В3093НА - не е бил
уведомяван за „спирането му от движение". Фактически той узнал за това
обстоятелство в деня на съставяне на АУАН.
Съобразно Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране
на пътни превозни средства - на временно спрените от движение превозни средства
се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян
от движение" (чл.40, ал.2).В процесния случай
нямало доказателства за изпълнение на горните условия. Част втора на
свидетелството за регистрация на превозното средство не било иззето. Не бил
поставен и изискуемия знак „Спрян от движение". Не ставало ясно дори на
какво основание автомобилът е спрян от движение (техническа неизправност,
несъответствие във връзка с превоз на опасен товар и др.).
От посочените в
НП дата и година (02.12.2016) автомобила бил преминал успешно всички технически
прегледи без забележки. Последното издадено удостоверение за техническа
изправност било валидно до 28.08.20 г. Сочи се, че НП е издадено в грубо
нарушение на приложимия закон - при липса на административно нарушение.
В съдебно заседание възз.
се явява и с надлежно упълномощен процесуален представител -адв.Г.,
който поддържа жалбата. В хода по съществото на делото моли за отмяна на НП, на
основанията посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.11.2012г.,
товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№В3093НА бил регистриран в Сектор
ПП-Варна на ЮЛ „Пандора“ ЕООД с управител Т.Г.Н..
На
30.11.2016г. горепосоченият товарен автомобил бил управляван от водач Н.Г.Р..
Около 12.15ч., на същата дата, той бил спрян за проверка от органите на Сектор
ПП-Варна, които констатирали, че за автомобила няма сключена валидна застраховка
ГО на автомобилистите. Срещу водача Р. бил съставен АУАН по чл.368, ал.3 от КЗ.
На същата дата-30.11.2016г. срещу управителя на дружеството собственик на МПС,
на основание чл.171, т.2, б.“В“ от ЗДвП, била издадена ЗППАМ
№16-0819-003145/30.11.2016г. Със ЗППАМ на собственика била наложена санкция
„временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка ГО“.
На
01.12.2016г. в Сектор ПП-Варна била извършена справка в Гаранционния фонд, при
която било констатирано, че на 30.11.2016г. в 12.41 мин., тоест по-малко от 20
минути след проверката, при която била констатирана липса на ГО, бил сключен и
регистриран активен договор за застраховка ГО за автомобила с начална дата на
покритие 30.11.2016г, 12:46ч. и крайна дата на покритие 29.11.2017г., 23:59ч.
Въпреки тази констатация, обективирана с отбелязване
върху справката „не е спрян от движение“
, на 01.12.2016г. на собственика на автомобила било изпратено уведомление на
основание чл.61, ал.1 от АПК, че в тридневен срок от получаването му следва да
се яви в Сектор ПП-Варна за получаване на ЗППАМ.
Впоследствие, нито заповедта, нито уведомлението били връчени на
собственика на процесния автомобил. Въпреки това на
02.12.2016г, в 13.19ч. , в Сектор ПП-Варна била извършена служебна промяна на
регистрацията и автомобилът бил спрян от движение.
На
18.08.2019г. за горепосочения автомобил била сключена валидна застраховка ГО с
покритие от 18.08.2019г. до 23:59ч. на 17.08.2020г.
На
28.08.2019г. автомобилът преминал технически преглед, с валидност до
28.08.2020г.
На
19.02.2020г. бил заплатен в полза на Община Варна местен данък върху превозното
средство за 2020г. в размер на 2 436, 97 лв.
На
21.02.2020г. за превозното средство бил закупен и винетен
стикер , с крайна дата на валидност 21.02.2021г.
Така, с
налични изискуеми от закона и валидни документи, в това число и с валидна ГО ,
на 01.06.2020г. т.а. „Пежо Боксер“ с рег.№В3093НА се управлявал в гр.Варна от
въззивника Р.. Около 08.50 ч. той се движел по бул.“Христо Ботев“, посока
изхода на града, където до автобусна спирка „Корабостроител“ бил спрян за
проверка от органите на Сектор ПП-Варна, сред които и св.Ж.М.. В хода на
проверката органите на реда установили, че управляваният от възз.
автомобил има поставени регистрационни табели, няма поставен стикер за спиране
от движение. При проверката в информационните масиви, било констатирана, че
автомобилът е собственост на ЮЛ „Пандора“ ЕООД с
управител Т.Г.Н., както и че същият е спрян от движение от дата 02.12.2016г..
За
констатираното св. М. съставил АУАН с бл. № 231062, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения.
В законоустановения срок възз.
депозирал възражения по АНП, като представил на АНО удостоверение за техническа
изправност на МПС, полица за сключен валиден договор за застраховка ГО,
платежно нареждане за платен местен данък за МПС за 2020г. Във възраженията възз. посочил, че собственикът на МПС не е бил информиран
за издадената срещу него ЗППАМ и не е получил същата, посочил, че автомобилът
притежава всички изискуеми документи, както и че големият и малкият талон на
т.а. не са иззети.
По
постъпилите възражения АНО сформирал комисия от пет служители на Сектор
ПП-Варна, в това число и началник група към същата структура. След като се
запознала с възраженията, с представените от възз.
доказателства и с отразеното в информационните масиви на Сектор ПП, комисията
сформирала извод, че т.а. бил спрян от движение със ЗППАМ
№16-0819-003145/30.11.2016г. до представяне на сключена застраховка и въпреки
че такава била налична, той все още се водел със статут „спрян от движение“. С
тези изводи, комисията излязла със становище , че АУАН е правомерен и
законосъобразен,
Въз
основа на съставения АУАН, материалите по АНП, в това число и становището на
сформираната комисия, Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, на 25.06.2020г.
издал обжалваното НП. АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации
на актосъставителя и на комисията и на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП наложил на възз.
глоба в размер на 200лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетеля Ж.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд справка от Сектор ПП, извадки от информационната система на Сектор ПП,
справка за собственост на МПС, ЗППАМ, уведомление, АУАН бл.№819631 от
30.11.2016г., справки от Гаранционния фонд и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група към ОД на
МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от
която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана
министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед
съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
т.к. не ограничава правото на защита.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
Въпреки горното съдът намира, че НП е издадено при
допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. на основание чл.177, ал.1,т.4, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на
чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.В случая, нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за
което е ангажирана отговорността на възз. и за което е издадено процесното
наказателно постановление, е свързано с императивната забрана за водачите на
пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство, спряно от
движение. За това нарушение е предвидена и изрична санкция в чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
в сила от 26.04.2002 г.), който предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв., за
този който управлява моторно превозно средство, спряно от
движение.
За да бъде осъществен съставът на визираното по-горе
нарушение е необходимо на първо място МПС да бъде спряно от движение по
предвидения за това ред. На второ място е необходимо водачът му да има
съзнание, че управлява МПС спряно от движение.
В случая от материалите по делото е видно, че на
30.11.2016г. срещу собственика на МПС- ЮЛ „Пандора“
ЕООД, чрез неговия управител Т.Н., на основание чл.171, т.2, б.“В“ от ЗДвП,
била издадена ЗППАМ №16-0819-003145/30.11.2016г. Съгласно горепосочената
разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: временно
спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
до сключването й. Съгласно чл. 40 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни
превозни средства, в редакцията й към 30.11.2016г., превозните
средства се спират от движение временно: при условията и по реда на чл.
171, т. 2 ЗДвП. На временно спрените от движение превозни средства се изземва
част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от
движение". Иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в
звената, където са регистрирани превозните средства.
Със ЗППАМ на собственика била наложена санкция
„временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка ГО“. Още на
01.12.2016г., преди да предприемат каквито и да било действия по връчване на
ЗППАМ и отразяване в системата на МВР, че автомобилът е спрян от движение,
органите на пътна полиция констатирали , че ГО за автомобила е сключена на
30.11.2016г. в 12.41ч., по-малко от 20 мин след констатирано нарушение –липса
на валидно сключена застраховка ГО, както и че автомобилът не е спрян от
движение – видно от отбелязването в изготвената справка от Гаранционен фонд.
Въпреки горното, преди да връчат ЗППАМ на собственика и без да го уведомят за
издадената спрямо него ЗППАМ /доколкото доказателства за уведомяване не са
представени от АНО/, на 02.12.2016г. органите на Пътна полиция отразили в
системата служебна промяна на регистрацията на МПС-спиране от движение. Нещо
повече, като основание за временно спиране от движение на МПС в ЗППАМ е
посочено неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка
ГО, като видно от съдържанието на ЗППАМ, същата има временен характер –до
сключване на застраховка ГО. Следователно със сключване на застраховката ГО на
30.11.2016г. в 12.41ч. действието на процесната ЗППАМ
е било преустановено по силата на изрично отразеното в нея, а и съгласно
изричната повеля на чл.171, т.2, б.“В“ от ЗДвП. Щом този факт е бил известен на
органите на полицията, видно от материалите по делото същите са установили, че
за автомобила има сключена застраховка ГО, въобще не е следвало отразяване на
спирането от движение в системата на МВР или поне е било необходимо и
отразяване, че ЗППАМ, без да е доведена до знанието на собственика на МПС, на
практика е била изпълнена. Ето защо съдът приема, че от обективна страна
основанията за спиране от движение на МПС са отпаднали още преди това да бъде
отразено в системата на МВР.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези
изискани и приложени служебно от съда не
се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 02.12.2016г., тъй като са представени такива, че основанията за
прекратяване на регистрацията са отпаднали още преди служебното й прекратяване. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил и то при наличие на ясни доказателства, че основанията за това са
отпаднали. Липсват доказателства и собственикът на автомобила, чрез неговия
управляващ, да е бил уведомен за напълно неправомерното служебно прекратяване
на регистрациято. Няма как да се изисква от
управляващия и представляващия ЮЛ дори да предполага, при липса на връчена
ЗППАМ, както и при моментално заплащане на застраховката ГО- на 30.11.2016г.,
че три години и половина по-късно т.е. към датата на процесното
нарушение -01.06.2020г. автомобилът ще продължава да се „води със статус спрян
от движение със ЗППАМ..“, както е заключила комисията сформирана от АНО. Видно
от доказателствата по делото и към 01.06.2020г. автомобилът е бил с изрядни
документи- налични валидна ГО, удостоверение за преминат технически преглед,
валидна винетка, заплатен данък, налично свидетелство за регистрация, част
втора, без поставен знак за спиране от движение. Нещо повече, видно от доказателствата по
делото възз. няма нищо общо със собственикът на
автомобила и с неговия представляващ, а единствено е управлявал същия в процесния ден. След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е спрян от движение автомобила
му и най –вече след като е доказано по безспорен и категоричен начин, че
основанието за спиране от движение на автомобила е отпаднало почти три години и
половина преди процесната дата, няма как да се
приеме, че деянието вменено във вина на въззивника е осъществено дори от обективна
страна. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата,
че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че
автомобилът е спрян от движение по
служебен ред.Табелите са били поставени на автомобила, на същият не е имало и поставен знак „Спрян от движение“,
видно от показанията на св.М.. Автомобилът е бил с налични свидетелство за
регистрация част 2, валидна ГО, валидно удостоверение за преминат технически
преглед, валидна винетка, заплатен данък.
Поради което няма как да се
приеме и от субективна страна, че възз.Р. е е осъществил състава на нарушение по чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал МПС спряно от движение, напротив, събраха се
такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно спрян от
движение през 2016г., както и че основанията за временното му спиране от
движение са отпаднали преди изобщо да са предприети действия по служебно
отразяване в информационния масив на МВР.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за
което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се
изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, както
изтъква проц. представител на АНО в писмените бележки по делото. Той е
санкциониран , за това, че управлявал МПС спряно от движение. В писмените си
бележки по делото представителя на АНО излага доводи за съставомерност
на деянието по чл.140 от ЗДвП, каквото административно обвинение не е
повдигнато с НП предмет на настоящото дело.
Не може да се приеме становището на процесуалния представител на
полицията посочено в писмените бележки, макар същите да се отнасят за друго
нарушение на ЗДвП, че преди да започне
управление, водачът на МПС следва да се увери, че автомобилът му е регистриран,
в случаят че не е спрян от движение. Горното при поставени рег.табели на
мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за спиране от
движение, при налични документи за автомобила, наличие на валидни документи,
включително и валидна ГО, е житейски нелогично, преди предприемане на
управление да телефонира например в сектор ПП-Варна, за да провери дали
автомобилът, който управляваш случай не е бил спрян от движение и то
неправомерно.
В
конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е извършил.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
Предвид
крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е
развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От
процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на
поисканите от въззивника разноски.
Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля
от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-002067/25.06.2020 г.
на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
Р.Й.Р. с ЕГН ********** е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв., на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на ОД на МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: