РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Враца, 7.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 19.12.2019г. /деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от
съдия Коцева адм. дело №762 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр.
чл.10, ал.6 от Закон за семейните помощи
за деца/ЗСПД/.
Образувано е по жалба на И.И. *** против
ЗАПОВЕД № ЗСПД/Д-ВР/5315/7.10.2019г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане“-Враца, с която е отказано
отпускането на еднократна помощ на първокласник. В жалбата се твърди, че
неправилно адм.орган е удвоил облагаемия доход на съпруга на жалбоподателя,
като земеделски производител и е взел предвид сумата на преведените субсидии по
сметката му, без да се приспадат 60% от необходимо присъщи разходи за дейността.
Посочва се, че неговия облагаем доход се изчислява по реда на чл.29, ал.1,т.1 ЗДДФЛ.
В с.з. жалбоподателят се представлява от * Х.,
който поддържа жалбата. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане“-Враца,
чрез представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност
на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед по подробно изложени
съображения в същия.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в предвидения от
закона срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Със
заявление–декларация до Дирекция “Социално подпомагане“-Враца, вх.№
5315/25.09.2019г. И.И.С. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици,
записани в първи клас по чл.10а ЗСПД, като в същото е
декларирала
общ размер на брутния доход на семейството за предходните 12 месеца в
размер на 18836.38лв., от които брутни доходи на семейството облагаеми по ЗДДФЛ
в размер на 14 856,24лв. и обезщетения за майчинство в размер на
3 980.14лв. Към заявлението са представени удостоверение №004/24.09.2019г.
за получен брутен доход за периода от 1.09.2018г. до 31.08.2019г. на * М.Д.И. в
размер на 10800.00 лева и удостоверение
изх. № 33/19.09.2019г. за получен брутен доход за периода от 1.09.2018г.
до 31.08.2019г. от И.С. в размер на 4 045.44лв., както и удостоверение от
НУ “И.М.“ ***, в уверение на това, че * С.М.И. е записана за ученичка в първия
клас за учебната 2019/2020г.
С писмо изх.№
0602-92-00-4388/26.09.2019г. на Директора на ДСП-Враца е изискана информация от
ДФЗ-София за получавани субсидии от М.И. за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2019г., в качеството му на земеделски производител и такава информация е предоставена
от ДФЗ с писмо изх.№ 07-1200/3625/2.10.2019г., за което е приложена и справка
за преведените суми на лицето в периода от 1.09.2018г. - 31.08.2019г., като при
сумиране на същите се получава сума в общ размер на 31047.65лв.
Въз основа на
подаденото заявление Директора на Дирекция“Социално подпомагане“-Враца се е
произнесъл със Заповед № ЗСПД/Д-ВР/5315/7.10.2019г., с която на основание
чл.10, ал.4 ЗСПД и чл.4, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗСПД вр. чл.10а, ал.6 ЗСПД е
отказано на И.С. еднократна/месечна помощ за едно дете –С.М.И.. Като мотиви в заповедта
е посочено чл.10а, ал.1 еднократна помощ за първокласник. На основание
чл.4 ЗСПД средномесечния доход на член от семейството
за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за
държавния бюджет на РБ. 450.00лв.<1039.03лв. /средномесечен
доход за предходните 12 месеца от получена работна заплата и субсидии от ДФЗ/.
От представена по
делото регистрационна карта на земеделски производител е видно, че М.И. е
регистриран като земеделски производител от м.01.2013г.
От представена по
делото справка за преведените субсидии на ЗП М.И. за периода от 1.09.2018г. - 31.08.2019г.
е видно, че сумата по превода е в размер на 32922.65лв., 60% необходимо присъщи
разходи, съгласно чл.29, ал.1,т.1 ЗДДФЛ в размер на 19753.59лв. и брутния
облагаем доход след приспадане на НПР е в размер на 13 169.06лв.
По делото е
представена декларация за данъците върху доходите на ФЛ, относно лицето М.И. за
2018г., представено е и извлечение по сметка на същото лице за периода от
1.09.2018г.-31.12.2018г., както и за периода от 2.01.2019г.-30.09.2019г. за
преведени суми от ДФЗ.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен
да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност,
дори
да няма направено искане за това.
Съобразно чл.10,
ал.4
ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им,
се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице.
Следователно оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия. Същата е
издадена в писмена форма, като съгласно чл.10,
ал.5 ЗСПД отказа следва да бъде
мотивиран. Разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 АПК също посочва, че акта следва да съдържа фактически и правни
основания. В конкретния случай от съдържанието на заповедта е видно, че не са изложени от ответника ясни и конкретни мотиви относно определения доход в размер на
1039.03 лева, което препятства възможността съдът да осъществи необходимия
контрол за законосъобразност на акта. В случая,
като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че се
отказва предоставяне на помощ по чл.10а,
ал.1 ЗСПД, на основание чл.4 ЗСПД средномесечния доход на член от
семейството за предходните 12 месеца,
надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ 450.00<1039.03
лв. /средномесечен доход за предходните 12 месеца от получена работна заплата и
субсидии от ДФЗ/. В случая липсват мотиви по какъв начин са били изчислени доходите
на семейството на оспорващата, респективно каква част от тях административният
орган е приел, че са облагаеми, за да може оттук да се установи правилна ли е
била преценката му, че същата не отговаря на изискванията на чл.10А,
ал.1 ЗСПД. Мотивите следва да съдържат точните и конкретно свързани с акта факти,
като такива относими към случая липсват не само в заповедта, но и в останалите
документи съдържащи се в преписката. Липсата на мотиви в заповедта, не могат да
се заменят и с приложените по преписката писмени доказателства. С излагането на
подробни мотиви в представения по делото писмен отговор на ответника относно
определения размер от 1039.03лв., не може да се приеме, че заповедта е
мотивирана, тъй като мотивите следва да се съдържат в адм.акт, а не да се
посочват след това при обжалването на същия.
Предвид изложеното съдът намира, че заповедта
се явява немотивирана и постановена в нарушение на установената форма за
издаването й. Това нарушение води до незаконосъобразност на оспорената заповед
и е основание за отмяната й.
Също така следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.
Съгласно нормата на чл.10А,
ал.1 ЗСПД на семействата, чиито деца
са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна
помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато
децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето. Съгласно ал.2 на същия член помощта по ал.1 се
отпуска, при условие че доходът на член от семейството е по-нисък или равен на
дохода по чл. 4.
В § 1, т.2 ДР на
ЗСПД е дадено понятие за „доход“ по
смисъла и за целите на ЗСПД, като е предвидено, че това
са всички брутни
доходи на
семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения,
помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл.103
от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване
на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст,
както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на
детето и Закона за хората с увреждания. Съгласно тази разпоредба във вр. с
нормата на чл.
29 ЗДДФЛ е видно, че облагаемият доход от стопанска дейност на физическите
лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се
определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, като за
физически лица земеделски производители нормативно признатите разходи възлизат
на 60 на сто от получената сума. Следователно, следвало е да се установи каква
част от получените доходи от съпруга на жалбоподателката са били в резултат на
дейността му като земеделски производител, каква част от тях съвпадат с
доходите посочени в справката на ДФЗ и оттук така получения общ доход от тази дейност е следвало да бъде намален с
нормативно признатите разходи по чл.
29, ал.1 ЗДДФЛ, за да се установи каква част от него е облагаем и едва
тогава и сумирайки така получената сума, с всички останали облагаеми доходи на
семейството, административният орган е следвало да прецени дали средномесечния
доход на член от семейството е отговарял
на размера визиран
в чл.
62 ЗДБРБ за 2019 г.
Предвид
изложеното съдът намира оспорваната заповед за незаконосъобразна, при наличието
на отменителни основания по чл.
146,т .2, т.3
и т.4
АПК. Жалбата следва да бъде уважена, оспорваната заповед отменена, а
преписката да се върне на административният орган за ново произнасяне, като при
новото произнасяне органа следва да
изложи точно и ясно мотиви във вр.
с определения доход на
член от семейството, като
съобрази и даденото понятие доход в § 1, т.2 ДР на ЗСПД.
При този изход на
спора основателно се явява искането на процес. представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, като същото е направено своевременно.
Ответника следва да заплати разноски по
делото в размер на 300.00/триста/ лева-адвокатско
възнаграждение, като от представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че същото е договорено и изплатено.
Воден от горното
и на основание
чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ЗСПД/Д-ВР/5315/7.10.2019г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане“ гр. Враца, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Дирекция"Социално подпомагане" гр.Враца за
ново произнасяне, при съобразяване на указанията посочени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Дирекция"Социално подпомагане"
гр.Враца да заплати на И.С. – И.
разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.10, ал.6 ЗСПД.
АДМ. СЪДИЯ: