РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1027 / 18.06.2020г..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 323/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Г. ***, с пълномощник адв.Г.М. обжалва Решение № 2225 от 03.12.2019г.,
постановено по АНД № 6731 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-3389-000189/26.09.2019г., изд.
от Началник РУ към ОД МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, за наложено на Д.
административно наказание : глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.6 т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДв.П.
Поискано е решението да бъде
отменено и с произнасяне по същество – отмяна на наказателното постановление. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно – не се
основава на обоснована преценка на събраните по делото доказателства и е в
несъответствие с приложимите за случая материалноправни
разпоредби. Твърди се, че ПРС не се е произнесъл по всички възражения против
НП, освен което не е събрал достатъчно доказателства за изясняване на казуса от
фактическа и правна страна.
Ответникът ОД МВР - Пловдив, Шесто
РУ не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Тодорова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна
част от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. В АУАН, съдържащ се в преписката
– оригинал, е вписано възражение на жалбоподателя, заявил, че посоченото в акта
„не отговаря на истината”. В АУАН е отразен свидетел – очевидец, присъствал при
установяване на нарушението – И.П.П.от гр.Пловдив, ****:
На 11.09.2019г., около 08:00ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Менделеев и
бул.Санкт Петербург, като водач на Тойота Ярис 1,4 с
рег.№ ***** : 1. „На светофарна уредба монтирана на ул.”Менделеев” кръстовището
с бул.”Санкт Петербург” преминава на червен сигнал в посока по бул.”Източен”.
Описаното деяние е квалифицирано за нарушение по чл.6 т.1 ЗДв.П
/идентично в АУАН и в НП/, установяващ задължение : „Участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.”, като нарушената норма е
отразена в НП и текстово : „Не съобразява поведението си със светлинните
сигнали“.
В жалбата против НП не е заявено
конкретно възражение, което ПРС да обсъди. Посочено е общо, че НП е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при издаването му и не
са изследвани пълно и всестранно всичките обстоятелства, които са от значение
за установяване на вмененото нарушение. Отразено е, че допълнителни съображения
ще бъдат изложени в съдебно заседание, в което не се е явил жалбоподателят,
както не е явил и пълномощникът му. В съдебното производство пред ПРС е
разпитан в качество на свидетел актосъставителят Г.К.
– служебно призован. Свидетелят заявил, че на жалбоподателя е съставил два акта
по ЗДв.П, като конкретният АУАН е съставен въз основа
на докладна от разследващ полицай И.Петров при Шесто РУ. К. поддържал АУАН
изцяло.
При отсъствие на заявени доказателствени искания РС – Пловдив приел, че АУАН е
съставен редовно и съдържа всички изискуеми реквизити от чл.42 ЗАНН, поради
което се позовал на доказателствената сила на акта по
см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Според ПРС правната
квалификация на деянието е правилна, предвид фактическата установеност в АУАН и
задължението за водача по см. на чл.6 т.1 ЗДв.П.
Наложената санкция е във фиксиран от законодателя размер, поради което не
подлежи на корекция. Изрично е посочено за ноторно
известно обстоятелството – наличие на светофарна уредба на кръстовището на
бул.Санкт Петербург и ул.Менделеев, регулираща движението на МПС и пешеходци.
Извършването на нарушението е осъществено от субективна и обективна страна, тъй
като на посочените дата и място, Д. е управлявал лекия автомобил като участник
в движението и не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали, в
случая светофарна уредба, работеща в нормален режим – преминал е на
забранителен червен сигнал, при съзнаване, че с действията си нарушава
императивно установени задължения със закон.
2. По отношение презумптивната
доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на
чл.189 ал.2 ЗДв.П се отчита осигуреното право на
жалбоподателя да опровергае фактическите констатации в акта. Презумптивната доказателствена
сила се преценява във всеки конкретен случай - при доказателствена
тежест за жалбоподателя, същия не е ангажирал доказателства, като ПРС не е
ограничил правата на санкционираното лице. Както бе посочено, пред ПРС не са
заявени доказателствени искания от страна на касатора и в жалбата не са изложени конкретни възражения,
по които РС – Пловдив да се произнесе. Презумптивната
доказателствена сила на акта, придадена с нормата на
чл.189 ал.2 ЗДв.П би могла да бъде разколебана или
преодоляна посредством проверка за годност на конкретната светофарна уредба,
действието на които съоръжения се регулира с Наредба № 17 от 23.07.2001г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /чл.19, чл.52, чл.53,
чл.54 ал.4 и др./. Оплаквания за нарушения в светлинното регулиране на
движението отсъстват. Като участник в движението, касаторът
е бил длъжен да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, като общественоопасните последици в случая са предвидими.
Правилни са изводите на ПРС за осъществено административно нарушение от
обективна и субективна страна, за което е наложена съответната санкция,
размерът на която в случая /глоба/ е фиксиран и не подлежи на корекция.
Разпоредбата на чл.37 ЗАНН, както и текстовете
на нормите от раздел II ЗАНН не поставят изискване АУАН да се съставя само при
присъствие на компетентен орган в момента на осъществяване на административно
нарушение. Относно необходимост от посочване на очевидците на нарушението, се
съобразява т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния
съд: "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при
констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се
осигури разкриването на обективната истина". В случая не се установи
препятстване за разкриване на обективната истина. Не е допусната нередовност
при съставяне на АУАН, поради което е приложима нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П.
При нарушение, изразяващо се в
несъобразяване на поведението на участник в движението със светлинните сигнали,
не съставлява съществено процесуално нарушение непосочването на скоростта на
движение, тъй като тя не е елемент от състава на нарушението и не се включва в
предмета на доказване. В тази връзка непосочването дали пътният светофар е имал
поставен брояч и в коя пътна лента се е движил наказаният, също не опорочават
съществено съдържанието на наказателното постановление. РС-Пловдив е изложил
мотиви, съответстващи с доказателствата по делото - авторството на деянието от
страна на жалбоподателя е установено, като същият не оспорва факта на лично
управление лекия автомобил към момента на преминаването през конкретното
кръстовище; движението на кръстовището е било регулирано с пътен светофар. Тоест,
жалбоподателят е бил „водач“ по см. на § 6 т. 25 и „участник в движението“
съгл. § 6 т. 28 ДР ЗДвП. При тези данни правилен е изводът относно установен
годен субект на административното нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДвП, който като
участник в движението той е имал задължението да съобразява своето поведение
със светлинните сигнали.
Правилни са съображенията на ПРС и
по отношение отнемане на 8 контролни точки, без да е необходимо да бъдат
преповтаряни – чл.6 т.12 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучени /загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г./.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 2225 от
03.12.2019г., постановено по АНД № 6731 по описа за 2019г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:/П/
Членове : /П/
/П/