№ 9551
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110171083 по описа за 2021 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да се
задължи ответното дружество „..... ЕООД да представи посочените в т. II от
доказателствените искания на исковата молба документи, тъй като същите са приложени
към отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество „..... ЕООД на основание чл. 190 ГПК да
представи посочените в т. III от доказателствените искания на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 ГПК да се
задължи трето неучастващо в делото лице „.....“ АД да представи посочените в т. IV от
доказателствените искания на исковата молба документи като ненеобходимо.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ................., тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на депозит,
като му се укаже, че следва да представи заключение най-късно една седмица преди
съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.05.2022 г. от 10:30 часа, за когато да се
1
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. П. СТ. е предявила срещу „..... ЕООД иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22
ЗПК за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № ............. от
09.03.2017 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от
130,08 лева като недължимо платена по кредита, ведно със законната лихва от 10.12.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
............. от 09.03.2017 г., по силата на който е получила сумата от 1000 лева, а общата сума,
която следвало да бъде върната, била в размер на 1130,08 лева, платима пет дни след
сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент бил в размер на 40,30 %, а
годишният процент разходите бил в размер на 49,50 %. Дължала се и такса за експресно
разглеждане в размер на 124,56 лева. Сочи, че е погасила изцяло сумите в размер на 1130,08
лева на 10.03.2017 г. Излага съображения, че сключеният договор е нищожен поради
противоречие с императивни законови разпоредби за неговото сключване, липса на
установената в закона форма за неговата действителност, както и липса на съществен
елемент от неговото съдържание, а именно размерът на кредита, който се дължи. Излага, че
в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит годишният
лихвен процент е посочен без изрично да са описани и основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване. Счита и че грешно е посочен размерът на ГПР, а действителният
такъв е над максимално установения праг. Излага, че начислената такса за експресно
разглеждане в размер на 124,56 лева не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като
заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Счита начислената такса за експресно обслужване за заплатена при начална липса
на основание. Намира, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги,
са изцяло неравноправни и нищожни, противоречащи на ЗЗП и неотговарящи на
изискванията за добросъвестност. Заявява, че с клаузите на процесния договор се въвеждало
задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която се полагала по закон
и това водело до неравноправност на страните, както и че същите не били индивидуално
уговорени на основание чл. 146 ЗЗП. Твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, водещо до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР. Смята, че грешното посочване на размера на
ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22
ЗПК. В исковата молба се твърди, че сключеният договор е нищожен и поради противоречие
с добрите нрави, липса на условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
2
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяване, липса на уредено право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване.
Излага, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит
сума, подлежаща на връщане и тази, която реално е върната на ответното дружество.
Евентуално ищецът навежда доводи, че процесният договор е унищожаем с оглед
сключването му поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че
процесният договор за кредит е нищожен като излага, че са спазени законовите изисквания
за неговото сключване. Сочи, че неоснователно се твърди, че не е спазена предвидената от
закона форма за сключване на договор за кредит на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК
като договорът, сключен между с ищцата, ѝ е предоставен в електронна форма, а изискванията
същият да бъде в писмена форма, на траен носител, написан по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
не по-малък от 12, в екземпляр за всяка от страните, били спазени. Изяснява, че в момента, в
който кредитоискателят кандидатства на сайта на vivus.bg и преди да подпише Договора за
кредит и общите условия към него по указания начин, същият му е предоставен във формат
и със шрифт, спазващ законовите мерки, а Стандартен европейски формуляр (СЕФ) се
предоставя на клиента в момента, в който той е влязъл в сайта vivus.bg и е избрал сумата и
срока, за които кандидатства. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че процесният
договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК , като заявява, че М.С. е
кандидатствала за отпускане на сумата от 1000 лева на 09.03.2017 г. и на същата дата
ответникът е наредил сумата по посочена от нея банкова сметка, откъдето същата е усвоена.
Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като единствен обективен и
задължителен показател за максималния размер на ГПР било действащото правило на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като по силата на тази императивна разпоредба ГПР може да се уговаря
свободно до размер от 50 % от главницата по кредита. Тъй като законът не предвижда
ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага
задължителни такива, спазването на чл. 19, ал. 4 ЗПК не изключвало определяне на
договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е единственият начисляван на потребителя
разход от обхвата на ГПР, както е дефиниран по чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че процесният договор е нищожен поради
това, че разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 от общите условия към договора за кредит
заобикаляли чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК, тъй като таксата за
експресно разглеждане на кредита следвало да участва във формирането на ГПР по кредита,
както и че в нарушение на нормативните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК таксата за
експресно разглеждане не била включена в договорното съдържание като договорна лихва и
като част от ГПР. Излага, че по съществото си таксата за експресно разглеждане
3
представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която ответникът е
предоставил на ищеца преди сключването на договора и която няма връзка с условията и
параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането
на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Счита, че в процесния
случай ищцата дължи и е заплатила на дружеството възнаграждение за това, че се е
възползвала от опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а
предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко свързана с договора за
кредит, а е по повод на същия. Заявява, че неоснователно е твърдението на ищцата, че
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 от договора за кредит са в пряко противоречие с чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че таксата за експресно
разглеждане не се отнася до действия, касаещи усвояване и управление на кредита,
доколкото същата се дължи за услуга, която се изпълнява преди сключването на договора за
кредит и не касае условията по предоставянето и връщането на същия. Оспорва
твърденията, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
поради противоречие с добрите нрави, тъй като не било съобразено правилото на чл. 19, ал.
4 ЗКП. Посочва, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗЗД, както и че по действащото българско право максималният размер на договорната
лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави, а видно от представения договор за кредит същият не е
обезпечен с ипотека, залог или солидарна отговорност, поради което уговорената
възнаградителна лихва в размер на 40,3% не е в противоречие с добрите нрави. Заявява, че е
неоснователно твърдението, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 11, вр. чл. 22 ЗПК, като допълва, че „..... ЕООД в специалните условия на
договора за кредит изрично е упоменал размера на кредита, който ищцата е трябвало да
погаси на падежната дата, както и информация за срока за издължаване на кредита, т.е. 5
дни от датата на получаване на сумата, като изрично е посочена датата - 14.03.2017 г., на
която кредитополучателят трябвало да върне задължението си. В т.5.1 от общите условия
било обяснено, че кредитополучателят има право да се откаже от Договора за кредит, без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това пред кредитора, като
това право може да се реализира в срок от 14 дни от сключването на договора за кредит.
Невярно било твърдението, че съществува разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, която е подлежаща на връщане. В специалните условия на
договора за кредит ясно били посочени главница, такса за експресно разглеждане, както и
общият размер на стойността на сумата, която се дължи от кредитополучателя на падежната
дата, като при кандидатстване на кредитоискателя за отпускане на сумата от 1000 лева
ищцата е получила необходимата информация относно стойността на кредита, сумата, която
трябва да заплати на падежната дата, както и срокът, в който трябва да върне кредита. За
4
несъстоятелно приема твърдението на ищцата, че договорът за кредит е сключен поради крайна
необходимост и явно неизгодни условия. Излага, че отношенията между страните са
частноправни и като такива същите се подчиняват на принципа на свобода и
равнопоставеност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже
несъответствието на сключения договор със законовите разпоредби, което води до неговата
недействителност.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума в размер на 130,08 лева, а в тежест на ответника – че е било
налице валидно основание за плащането ѝ.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че по Договор за потребителски кредит № ............. от 09.03.2017 г.
ответникът е предоставил заем на ищцата сума в размер на 1000 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5