Решение по дело №12965/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 12 965 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ да заплати:

1. на всеки един от Г.Ю.Х., Ю.Б.А., Ю.Б.А. и К.Б.А. по 125 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за З. КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б.А.Х. – съпруг на първата и баща на останалите трима ищци - вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 01.08.2017 г., плюс законната лихва от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на Г.Ю.Х., Ю.Б.А., Ю.Б.А. и К.Б.А. – 61,74 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 14 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4. Ответникът е с адрес в гр. София, ул. „*********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Г.Ю.Х., Ю.Б.А., Ю.Б.А. и К.Б.А. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ за разликата над 125 000,00 лева за всеки един до пълните им предявени размери.

 

[3] ОСЪЖДА Г.Ю.Х., Ю.Б.А., Ю.Б.А. и К.Б.А. да заплатят на ЗАД „ОЗК-З.“ 13 427,06 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 10.10.2017 г. Г.Х., Ю.А., Ю.А. и К.А. заявяват, че са наследници по закон на Б.Х. – първата негова съпруга, а останалите трима негови деца. Б.Х. е починал вследствие на ПТП от 01.08.2017 г., което е било предизвикано от П.П.. От смъртта на Б.Х. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 250 000,00 лева за Г.Х. и по 200 000,00 лева за всеки от останалите трима ищци.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП П.П. е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). ОЗК не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди ОЗК да им изплати обезщетения от 250 000,00 лева за Г.Х. и по 200 000,00 лева за всеки от останалите ищци (исковата молба, л. 2-7 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът ОЗК е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. ОЗК заявява, че:

1. П.П. не е причинил ПТП, от което Б.Х. е починал;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. размерът на търсените обезщетения е завишен;

4. Б.Х. е допринесъл за настъпването на смъртта, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова ОЗК моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 40-46).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                       

[9] Б.Х. е бил роден на *** г., неговата съпруга Г.Х. е била родена на *** г., а децата им Ю.А., К.А. и Ю.А. съответно на *** г., *** г. и *** г. Б.Х., съпругата му Г.Х. и синът им Ю.А. са живеели в една къща в с. Соколово, а Ю.А. и К.А. са живеели в гр. Балчик, който е на 10-12 км от с. Соколово. Ю. и К.А. са посещавали родителите си два-три пъти седмично.

 

[10] Б.Х. се е разбирал много със семейството си, те не са имали проблеми и ядове с хората. Б.Х. е работел като тракторист, постоянно е имал работа и е живеел добре със семейството си (показанията на свидетеля Я., л. 222).

 

[11] На 01.08.2017 г. Б.Х. е управлявал трактор „Беларус“ по път II-902 с 20,3 км/ч и посока от с. Оброчище за с. Кранево без поставен обезопасителен колан. В същото време свидетелят П.П. е управлявал лек автомобил „Рейндж Роувър“ със 112,62 км/ч по същия път и в посока от с. Оброчище за гр. Варна, зад трактора на Б.Х..

 

[12] Когато Б.Х. е наближил отбивката за с. Кранево, той е подал светлинен сигнал за завой наляво. Малко след това П.П. е предприел преминаване в лентата за насрещно движение, за да изпревари автомобила, който е бил пред него, и трактора, въпреки че линията между лентите е била непрекъсната.

 

[13] В този момент автомобилът „Рейндж Роувър“ е бил на 135 м от мястото на удара и, ако Б.Х. е бил преустановил маневрата завой наляво, удар между двата автомобила не би настъпил. Удар между тях не би настъпил и, ако автомобилът „Рейндж Роувър“ се е движил с максимално разрешената скорост за този участък от 90 км/ч, както и, ако не беше навлязъл в лентата за насрещно движение на кръстовище на главен път. Тъй като нито едно от тези условия не е било изпълнено, лекият автомобил „Рейндж Роувър“ е ударил трактора „Беларус“ (заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 192-216). Не се спори, че към този момент ГО на П.П. е била застрахована при ОЗК.

 

[14] От удара Б.Х. е получил увреждания, които са причинили смъртта му. Ако той е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил смъртоносни увреждания (заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 192-216 – вещите лица са заявили, че не могат да кажат какви увреждания би получил Б.Х., ако е бил с поставен обезопасителен колан. В тежест на ищците е било да установят, че Б.Х. би получил смъртоносни увреждания дори при поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че Б.Х. не би получил смъртоносни увреждания, ако е бил с поставен обезопасителен колан).

 

[15] Съпругата и децата на Б.Х. са преживели тежко неговата смърт. Те са плачели на погребението му, Г.Х. е припаднала (показанията на свидетеля Я., л. 222). Не се спори, че на 06.10.2017 г. ОЗК е отказал да изплати обезщетения на ищците.

 

[16] Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса. Те са заплатили 150,00 лева за вещи лица (л. 218). Ищците са били представлявани от адвокат, но липсват доказателства те да са му заплатили възнаграждение или да са уговорили безплатно представителство. Затова съдът приема, че ищците не са заплатили адвокатско възнаграждение и не са уговаряли безплатно представителство. Ответникът е заплатил: 22 236,00 лева на адвокат (л. 189-191); 450,00 лева за вещи лица (л. 171); 120,00 лева депозит за свидетел (л. 170); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 172).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[17] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са частично основателни.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.  чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от , с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Съпругата и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищците да са съпруга и низходящи на починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. Г.А. е съпруга, а Ю., К. и Ю.А. са деца на Б.А., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. Б.А. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от П.П., чиято ГО е била застрахована при ОЗК;

4. ищците са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на Б.А.;

5. ОЗК не е изплащал обезщетения на ищците.

 

[21] Съдът приема, че П.П. е причинил ПТП, защото той е предприел изпреварване:

1. след като Б.Х. вече е бил сигнализирал, че ще завива наляво;

2. на участък от пътя, където изпреварването е било забранено;

3. като е управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената. Така той е нарушил чл. 42, ал. 2, чл. 16, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

[22] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[23] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 01.08.2017 г.

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 01.08.2017 г. Б.Х. е бил на 62 години, съпругата му Г.Х. е била на 60 години, синът му Ю.А. е бил на 39 години, дъщеря му К.А. е била на 36 години, а синът му Ю.А. е бил на 32 години. Б.Х., съпругата му Г.Х. и синът им Ю.А. са живеели в една къща в с. Соколово, а Ю.А. и К.А. са живеели в гр. Балчик, който е на 10-12 км от с. Соколово. Ю. и К.А. са посещавали родителите си два-три пъти седмично. Б.Х. се е разбирал много със семейството си, те не са имали проблеми и ядове с хората. Б.Х. е работел като тракторист, постоянно е имал работа и е живеел добре със семейството си.

 

[27] Съпругата и децата на Б.Х. са преживели тежко неговата смърт. Те са плачели на погребението му, Г.Х. е припаднала.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[4];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[7]. Увеличението на МРЗ е 21,05% от втората половина на 2015 г. до 01.08.2017 г. и 9,52 % от 2016 г. до 01.08.2017 г.

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри три решения, с които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събития от 2016 г. С тях САС е присъдил обезщетения за:

- 120 000,00 лева – решение на САС 2887-2018-14-ти с-в по гр. д. 4189/2018 г.^[8] и решение на САС 1561-2019-10-ти с-в по гр. д. 5901/2018 г.[9];

- 160 000,00 лева – решение на САС 204-2019-12-ти с-в по гр. д. 4929/2018 г.^[10];

 

[31] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г. - решение на САС 1090-2018-1-ви с-в по гр. д. 6 566/2017 г. ^[11]; 120 000,00 лева - решение на САС 1561-2019-10-ти с-в по гр. д. 5901/2018 г.[12]

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г. - решение на САС 168-2018-12-ти с-в по гр. д. 5 099/2017 г. ^[13].

 

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Така съдът приема, че обезщетения от по 125 000,00 лева за всеки от ищците е справедливо.

 

[33] ОЗК е възразил, че Б.Х. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[35] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че Б.Х. не е бил с поставен обезопасителен колан, а, ако е бил с такъв, той не би получил смъртоносни увреждания. Следователно Б.Х. е допринесъл за настъпването на смъртта си, като не е изпълнил задължението си да пътува с поставен обезопасителен колан. Предвид скоростта, с която П.П. е управлявал автомобила, въпреки че е бил в района на кръстовище и, че е предприел изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение, след като Б.Х. е подал светлинен сигнал за завой наляво, съдът приема, че приносът на П.П. е по-голям. Затова съдът приема, че приносът на Б.Х. за настъпването на смъртта му е 30%.

 

[36] При този процент на съпричиняване ОЗК дължи на ищците обезщетения от по 87 500,00 лева. Ето защо съдът уважава исковете на ищците за по 87 500,00 лева като ги отхвърля за разликата над тази сума до пълните им предявени размери.

 

2.     По разноските

 

[37] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 150,00 лева.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 350 000,00 лева при предявен размер от 850 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на ищците 61,74 лева разноски по делото. Съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 14 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (350 000,00х0,04).

 

[39] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 22 826,00 лева.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.  Съдът отхвърля исковете на ищците за 500 000,00 лева при предявен размер от 850 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 13 427,06 лева разноски по делото (22 826,00х500 000,00/850 000,00).

Съдия: