№ 1609
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело №
20211110153844 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба подадена от М. В. М., ЕГН ********** против П.Р.Б..
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Основателно е искането на ищеца за изискване и прилагане към настоящото производство
на НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.
Произнасяне по искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска експертиза следва
да бъде отложено за съдебното заседание, тъй като задачите , поставени в исковата молба са
неясно формулирани, доколкото не се сочи конкретна дата преди и след която да бъде
извършвана преценката на вещото лице за заболяван и въз основа на какви доказателства,
посочени като „медицински картон“ следва да работи вещото лице. Вещото лице не би
могло да извършва преценка по доказателства, неприобщени надлежно по делото,
респективно да издирва и обсъжда такива в заключението си.
Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане следва да
бъде уважено за един от тях, доколкото на този етап от производството и предвид липсата
на посочване на различни факти, за установяването на които се искат двама свидетели,
допускането на втори свидетел не е необходимо.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2022г. от 10,20
1
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от НО на СРС, 99 състав, НОХД № 2459/2019г. по описа на СРС, НО,
като в писмото се посочи датата на насроченото съдебно заседание.
ОТЛАГА за първото о.с.з. произнасянето по искането на ищеца за допускане на СМЕ след
уточняване на поставените задачи като УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото о.с.з.
следва да формулира същите надлежно при съобразяване мотивната част на определението.
ДОПУСКА до разпит един свидетел за ищеца при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
М. В. М., ЕГН ********** е предявил осъдителни искове с правна квалификация чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, срещу П.Р.Б. относно осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 20 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по
което е бил оправдан с Решение от 22.01.2021 г. постановено по ВНОХД № 4202/2020г. по
описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, с което е потвърдена постановената оправдателна
присъда по НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, които неимуществени
вреди се състоят в уронване на честта, достойнството и морала на ищеца, поругаване на
доброто му име, професионалните му качества, ограничаване на социалните и личните му
контакти, понесен психически тормоз и възникнали здравословни проблеми, ведно със
законната лихва върху тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 800,00 лв. за заплатен в
наказателното производство по ДП ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
НСН 192/2017 г. по описа на СРП, НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и
ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, адвокатски хонорар,
както и транспортни разходи.
Ищецът твърди, че на 22.02.2016 г. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем по
досъдебно производство ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № НСН
192/2017 г. по описа на СРП, за извършването на престъпление с правна квалификация по
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“,
като на 08.03.2018 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт. Сочи, че
образуваното НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, завършило с
оправдателна присъда. Допълва, че постъпил протест от прокурора и било образувано
ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, което завършило с
решение от 22.01.2021 г., изцяло потвърждаващо първоинстанционната присъда. Твърди, че
в хода на досъдебното производство повдигнатото му обвинение станало достояние на
всички хора, с които работи, на служителите му, приятели, роднини и познати. Посочва, че в
професионалната му среда ситуацията станала „водеща новина“, били му залепени етикети
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, което го сринало психически, името му било
непрекъснато коментирано и очерняно, приятелите и много от колегите му започнали да го
отбягват и да се отнасят с него като с прокажен. Допълва, че за да не навреди на интересите
2
на клиентите си се наложило да прехвърли на сина си и на други негови колеги
изпълнението на вече поети работни ангажименти, а други да отказва да поеме, което се
отразило и на приходите и финансовата му стабилност. Твърди, че неизвестният изход на
съдебното производство предизвиквало почти постоянни скандали в дома му и в работата.
Посочва, че след привличането му като обвиняем били оттеглени предварително уговорени
работни ангажименти. Излага твърдения, че преди образуване на наказателното
производство бил енергичен и лъчезарен човек, но след привличането му като обвиняем се
променил коренно, чувствал се отвратен, обезверен и изморен, живеел и се движил като
робот в очакване приключването на процеса, загубил апетита си, станал мнителен и заядлив,
което се отразило и на съпружеските му отношения. Твърди, че постоянното психическо
напрежение от наказателното производство се отразило и на здравословното му състояние –
появили се сърдечни проблеми (хипертония), повишено кръвно налягане, чувствал
постоянна тежест в гърдите, световъртеж, отпадналост, болки в кръста и изтръпване на
долните крайници и др., като и до момента не били отшумели. Допълва, че в резултат на
наложената му мярка за неотклонение всеки път преди предприемане на пътуване извън гр.
Варна, където живеел, следвало да уведомява досъдебния или съдебен орган за това и да се
надява същият да разреши напускането на града. С оглед тези обстоятелства, ищецът моли
да бъде постановено решение, с което ответникът П.Р.Б. да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че в хода на
наказателното производство заплатил и сумата от 1000 лв. за транспортни разходи и 5800
лв. за осъществяване на процесуално представителство, поради което претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недоказани по размер. Ответникът е релевирал
възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно,
както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка между
действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Признава, че
престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Счита,
че не се доказва взимането на мярка за неотклонение. Твърди, че не се доказва причината за
продължителността на производството. Същото преминало и през съдебна фаза, за чието
времетраене ответникът не можел да носи отговорност. Оспорва доказаността на
претърпените вреди, като се сочи, че не се представят доказателства за действителното им
настъпване. Излага твърдения, че П.Р.Б. не е разгласявала данни за воденото производство.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди се навеждат
възражения, че претендираната сума за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
5800 лв. е прекомерна предвид това, че наказателното производство не се отличавало с
фактическа и правна сложност.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК в негова доказателствена тежест по
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на
3
престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда; 2) претърпени
неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че във връзка с приетите мерки за превенция и ограничаване на
разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България,
следва да посочат по делото на основание чл.42, ал.4 ГПК електронен адрес за
връчване на съдебни книжа и телефонен номер за призоваване.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4