Р Е Ш Е Н И Е
№. 12.02.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 18 януари 2021 г.
В публично заседание
в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
5930, по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 424, ал.1 от ГПК, с предявен в условие на
евентуалност иск с правно осн. чл. 439, ал.1 от от ГПК.
Ищецът М.И.Д. ***, чрез пълномощника си, твърди в
исковата си молба, че с изпълнителен лист от 24.11.2008 г. издаден по ЧГД №
2922/2008 г. на Районен съд Стара Загора бил осъден да заплати на „СИТИ ГРУП 2”
ЕООД /преобразувано в ООД, съгласно вписване 20160411111616/, гр. Стара Загора,
ул. „Княз Александър Батенберг” № 32, ап.23, ЕИК *********, сумата от 6000 лева
по запис на заповед от 19.08.2008 г. и законна лихва от 19.11.2008 г., както и
разноски в размер на 720 лева. Записът на заповед бил издаден като обезпечение
на договор за заем с падеж 19.11.2008 г. На 26.11.2008 г. при ЧСИ Кръстьо
Ангелов било образувано изпълнително дело 1420/2008 г., прехвърлено при ЧСИ
Румяна Манджурова и образувано под № 421/2017 г. С
договор за цесия от 08.07.2019 г. „Сити груп 2” ООД
прехвърлило вземанията си на „Биоплантс” ООД, с
управител Ж.Б.С..
Месец, преди
депозиране на исковата молба, ищецът разбрал, че с влязло в сила определение от
16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. на Специализиран наказателен съд София е
одобрено Споразумение, по силата на което И.Т.И. като ръководител на организирана
престъпна група, сам и в съучастие с други лица, включително Танка Георгиева П.
и И. Стойчев Петров, действайки като физическо лице и представител на
търговските дружества: „Сити груп 1" ЕООД, „Сити
груп 2" ЕООД и други, без съответното разрешение
/чл. 11, ал.1 ЗБ отменен с пар. 5 ПЗРЗКИ, чл.1, ал.1,
ал.4, чл. 2, ал.1 ЗКИ/ извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква
такова разрешение, като предоставил на физически лица и търговски дружества
парични кредити, срещу задължението да бъдат върнати получените заеми, ведно с
лихва и неустойка при забава на посочени в споразумението лица, между които и ищеца
- стр. 101 от Протокола. Случайно разбрал, че сред конкретно посочените в
споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки - част от
фактическия състав на престъплението, е и процесния
заем между него и „Сити груп 2” ЕООД от 19.08.2008 г.
за сумата от 6000 лева и със срок за плащане до 19.11.2008 г. Престъпленията са
по чл. 321, ал.З, т.1, във вр. ал.1 и по чл. 252,
ал.2, предл.2, във вр. с
ал.1, предл.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Поради изложеното заемът, обезпечен със запис на заповед,
послужил като основание за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 24.11.2008 г., по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен съд Стара Загора се
явявал нищожен като противоречащ на закона и в качеството си на предмет на
престъплението, за което е налице влязла в законна сила присъда. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, а според специалната разпоредба на чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд.
Счита, че е налице
нищожност на договора за заем, обезпечен със запис на заповед, въз основа на който
е издадена заповед за изпълнение, изпълнителен лист и образувано изпълнително
производство, поради противоречие с императивна норма на закона по смисъла на
чл. 26, ал.1 ЗЗД, каквито са посочени в определението на наказателния съд - чл.
11, ал.1 ЗБ /отменен с пар. 5 от ПЗРЗКИ/, чл. 1, ал.4
от ЗБ, чл. 13, ал.1 ат ЗКИ, чл. 2, ал.1 ЗКИ. Осъществяването на състава на
престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договори за заем и нарушението на
императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по
занятие само след издаване на лиценз, обосновават нищожност на договора. За
наличието на такова споразумение научил сега, а то от своя страна е влязло в
сила след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Позовава се на
нищожност, тъй като същото не е обвързано със срок и съгласно практиката на ВКС
нищожният договор не съществува в правния мир и в случая не е налице валидно
възникнало между него и „Сити груп 2” ООД заемно
правоотношение. С договор за цесия от 08.07.2019 г., „Сити груп
2” ООД било прехвърлило на „Биоплантс” ООД вземанията
към него по образуваното изпълнително дело № 421/2017 г. Предвид това, че
заемът между него и „Сити груп 2” ООД е нищожен като
сключен в нарушение на императивни правни норми, то вземането не е прехвърлено
на „Биоплантс” ООД с договора за цесия, който също се
явява нищожен поради липса на предмет и не може да обоснове качеството на „Биоплантс” ООД на негов кредитор, съответно взискател.
Алтернативно,
ищецът твърди, че е изтекла погасителната давност за главното вземане и акцесорните претенции. През м. юли 2019 г. бил уведомен от
ЧСИ Манджурова да се яви в кантората й. Поискал копие
от изпълнителното дело. ЧСИ дал копия, при което му направило впечатление, че
нито един от листовете по изп. д. № 421/2017 г. не е
номериран. В този случай не бил наясно всичко по делото дали му е предадено. По
тези копия установил, че: В резултат на молба от И.Т.И., пълномощник на „Сити груп 2” ООД, с управител И. Стойчев Петров е образувано изп. д. № 1420/2008 г. по описа на ЧСИ Ангелов. Не е
поискано извършване на изпълнително действие с цел събиране на вземането като
не е налице и овластяване на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. С
молба от 27.12.2010 г. бил поискан опис на имот. До опис и публична продан не
се стигнало. Изпълнителното производство било спряно. На 18.01.2013 г. било
поискано възобновяване на делото и запор на банкови сметки, но запор не му бил
налаган. От 18.01.2013 г. до 28.11.2018 г. по изпълнителното дело, състоящо се
от изп. д. № 1420/2008 г. и изп.д.
№ 421/2017 г. не били искани и не били извършвани действия от характер да
прекъснат погасителната давност за вземането. /ТР № 2 по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. От молбата, с искане за налагане на запор на
банкови сметки - 18.01.2013 г. до 28.11.2018 г. били изтекли повече от 5
години, предвид което задължението му, ведно с начислените лихви се е погасило
по давност.
Ищецът моли, след
като докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между него и взискателя по изп.д. № 421/2017 г. на ЧСИ Манджурова,
с рег.№ 868, с район на действие СтОС - „Биоплантс” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Руски” №
6, представлявано от управителя Ж.Б.С., че не съществува вземането от 6000 лева
- главница за неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.08.2008 г.,
издаден като обезпечение на договор за заем и законна лихва от 19.11.2008 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 720 лева, разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.11.2008г. на PC Стара Загора по ЧГД №
2922/2008 г. в полза на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД /понастоящем ООД/ и образувано изп. д. № 421/2017 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, вземанията, по което са прехвърлени на
„БИОПЛАНТС” ООД с договор за цесия от 08.07.2019 г., поради нищожност на
договора за заем, обезпечен със Запис на заповед от 19.08.2008 г.. Моли, в
условие на евентуалност, съдът да признае несъществуване на вземането предмет
на образувано изпълнително дело № 20178680400421 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, рег.№ 868, с район на действие ОС - Стара
Загора, като погасено по давност.
Ответникът „Биоплантс” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника
си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди,
че застъпената от ищеца теза на настъпилите последици от влязлата в сила
присъда по НОХД № 503/2015г. на Специализиран наказателен съд София, е
необоснована. Това е така, защото процесният договор
за заем бил сключен между юридическо лице („Сити груп
2” ЕООД), като заемодател, и ищеца - като заемополучател.
Договорът бил обикновен договор за заем, подчиняващ се на общата гражданскоправна уредба, който не нарушава нито общото,
нито специалното законодателство. Освен това юридическите лица не са
наказателно отговорни и цитираната присъда нямала действие по отношение на процесния договор.
На следващо място посочва, че за да бъде въобще
възможна тезата на ищеца, би следвало физическото лице - управител,
представлявало дружеството- заемодател, да е било осъдено с влязла в сила
присъда за точно тази сделка, която ищецът твърди, че била нищожна. Видно от
представеното от самия ищец споразумение по НОХД № 503/2015г. на
Специализирания наказателен съд - София, същото споразумение е било подписано
от няколко лица - подсъдими по делото, между които не фигурира управителят на
„Сити груп 2" ЕООД - И. Стойчев Петров,
управлявал това дружество към момента на сключване на процесния
договор за заем, видно от вписванията в Търговския регистър към Агенция по
Вписванията, които са публични. Следователно и в този случай цитираната от
ищеца присъда нямала действие по отношение на процесния
договор. Самото споменаване на процесния договор в
текста на сключеното пред Специализирания наказателен съд - София споразумение,
нямало как да обоснове нищожност на процесния договор
за заем, при положение, че от една страна това споразумение няма действие по отношение
на юридическото лице „Сити груп 2” ЕООД, а от друга
страна същото споразумение няма действие по отношение на физическото лице,
представлявало „Сити груп 2” ЕООД от 2008г. до 2018г.
В споразумението по НОХД № 503/2015г на Специализирания наказателен съд - София
и следващият управител на дружеството (Танка П.), управляващ след м. април
2018г., никъде не фигурирал с присъда за извършване на незаконна банкова
дейност по чл.252 НК.
Имайки предвид гореизложеното, счита, че искът за
обявяване на договора за заем от 19.08.2008г за нищожен, е необоснован и
недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Освен горепосоченото счита, че заведеният от ищеца
иск е и недопустим, поради сочения от самия него факт, а именно, че в полза на
предишния кредитор „Сити груп 2” ЕООД по ч. гр. д. №
2922/2008г по описа на СтРС има издадена влязла в
законна сила заповед за изпълнение за процесното
вземане по Запис на заповед от 19.08.2008г, като съгласно чл.416 ГПК вземането
по тази заповед за изпълнение е стабилизирано.
Твърди, че ищецът е правил вече опит за
прекратяване на изп. Дело, като е завел молба за
прекратяването му, по която има постановен отказ от ЧСИ Румяна Манджурова. Посочените в настоящата искова молба доводи за
нищожност били изтъкнати в депозирана пред въззивната
инстанция жалба против отказа на ЧСИ, като с решението си по в. гр. д. №
1432/2019г., по описа на Окръжен съд -
Стара Загора, съдът е оставил жалбата без уважение.
Ответникът „Биоплантс“
ООД твърди, че длъжникът по образуваното изп.д. М.И.Д.
е правил плащания за погасяване на вземането срещу него. Извършените от
длъжника частични плащания през определени периоди, за които взискателят съвсем коректно е уведомявал съдебния
изпълнител, са от една страна действия, които прекъсват давността за вземането
(съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г тълкувателно дело № 2 по описа
за 2013г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015г), а от друга страна намаляват
размера на задължението на длъжника и видно от документите по изпълнителното дело,
съдебният изпълнител надлежно е отбелязвал всяко такова плащане през годините и
съответно е намалявал размера на дълга на длъжника. От приложените по
изпълнителното дело документи било видно, че взискателят
е уведомил ЧСИ Румяна Манджурова за сключено на
30.01.2013г. споразумение между него и длъжника (което длъжникът не е изпълнил,
но в което самият той признава вземането и с това негово действие давността се
прекъсва) и е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно - налагане
на възбрана върху недвижими имоти на длъжника (с молба от 28.11.2018г).
Предходното изпълнително действие (плащане от страна на длъжника) се е случило
на 19.12.2016г т.е. между двете действия е изтекъл период, който е по-кратък от
две години и следователно твърденията на длъжника в исковата молба (за
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 5 години/ се оказват
неоснователни и недоказани.
Ответникът моли, в случай, че съдът прогласи
нищожност на договора за заем от
19.08.2008г, сключен между „Сити груп 2” ЕООД, като
заемодател, и ищеца - като заемополучател (по силата
на който договор заемодателят е предоставил в заем на заемополучателя
сумата от 6000 лева), то с решението си съдът да се произнесе, на основание
чл.34 от ЗЗД, за връщането на процесната сума, като
осъди ищеца М.И.Д. ЕГН **********, с адрес ***, да я върне на „Сити груп 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Стара Загора, бул. „...вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Управителя Танка
Георгиева П., за да бъде възстановено съществувалото преди сключването на
договора положение между страните. В противен случай, ищецът би се обогатил
неоснователно за сметка на „Сити груп 2” ЕООД, като
задържи без основание получената по силата на договора за заем сума.
Обстоятелството, че тази сума е получена, не се отрича от ищеца. Също така
запазването на правата на „Сити груп 2” ЕООД в тази
връзка би запазило и правата на „БИОПЛАНТС” ООД, което е придобило вземането си
от „Сити груп 2" ЕООД.
Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло, като
неоснователни и недоказани, заведените от ищеца искове. Претендира за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът „Сити груп 2“ ООД, гр. Стара Загора, в депозирания
писмен отговор взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Застъпва изцяло доводите на ответника
„Биоплантс“ ООД в писмения му отговор. Счита заведеният от ищеца иск за недопустим,
поради сочения от самия него факт, а именно, че в полза на предишния кредитор
„Сити груп 2“ ЕООД по ч. гр. д. № 2922/2008г по описа
на СтРС има издадена влязла в законна сила заповед за
изпълнение за процесното вземане по Запис на заповед
от 19.08.2008г, като съгласно чл.416 ТПК вземането по тази заповед за
изпълнение е стабилизирано. Относно твърдението на ищеца в исковата молба по
повод договора за цесия от 08.07.2019 г. счита, че твърдението на ищеца за нищожност на договора
за цесия, по силата на който „БИОПЛАНТС” ООД е придобило от „Сити груп 2“ ООД процесното вземане,
се оказва неоснователно и недоказано. „БИОПЛАНТС” ООД е придобило едно
съществуващо вземане (за което ищецът е бил надлежно уведомен, видно от
представено от самия него писмено доказателство) и се е конституирало като взискател по изп. д. № 421/2017г
по описа на ЧСИ Румяна Манджурова на мястото на
предишния взискател.
По твърдението на ищеца, че вземането на взискателя по изпълнителното дело е погасено по давност,
заявява, че очевидно самият ищец не е особено уверен в твърденията си за
нищожност на процесния договор и въвежда и
допълнително основание в подкрепа на втория си иск (за установяване спрямо взискателя по ИД № 421 /2017г на ЧСИ Манджурова
— „Биоплантс ООД, ЕИК *********, че не съществува
вземането, за събиране на което е образувано същото изпълнително дело). Твърди,
че ищецът в настоящото производство вече се е опитвал (неуспешно) да защити
същата тази теза, като е атакувал пред съда постановен от ЧСИ Румяна Манджурова отказ за прекратяване на горепосоченото
изпълнително дело, който отказ е постановен в отговор на негова молба,
обосноваваща наличието на неизвършване на изпълнителни действия по делото за
период, по дълъг от две години. Същите доводи, развити в исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, са били използвани и в жалбата
срещу отказа на съдебната изпълнителка. По жалбата на М.И.Д. е било образувано
в. гр. д. № 1432/2019г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с решението,
по което жалбата на М.И.Д. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело, е била оставена без уважение.
Видно от мотивите на горепосоченото решение (което
прилага за сведение) няма никакви доказателства за изтекла погасителна давност
на процесното вземане и в този смисъл и вторият
отрицателен установителен иск, заведен от ищеца, се
явява неоснователен и недоказан.
Сочи, че от данните по горепосоченото изпълнително
дело, длъжникът М.И.Д. е правил плащания за погасяване на вземането срещу него.
Извършените от длъжника частични плащания през определени периоди, за които взискателят съвсем коректно е уведомявал съдебния
изпълнител, са от една страна действия, които прекъсват давността за вземането
(съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г тълкувателно дело № 2 по описа
за 2013г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015г), а от друга страна намаляват
размера на задължението на длъжника и видно от документите по изпълнителното дело,
съдебният изпълнител надлежно е отбелязвал всяко такова плащане през годините и
съответно е намалявал размера на дълга на длъжника т.е. действията на взискателя и съдебния изпълнител в тези случаи са както
законосъобразни, така и извършени в полза на длъжника.
От приложените по изпълнителното дело документи било
видно, че взискателят е уведомил ЧСИ Румяна Манджурова за сключено на 30.01.2013г споразумение между
него и длъжника (което длъжникът не е изпълнил, но в което самият той признава
вземането и е това негово действие давността се прекъсва) и е поискал
извършване на изпълнителни действия, а именно — налагане на възбрана върху
недвижими имоти на длъжника ( молба от 28.11.2018г). Предходното изпълнително
действие (плащане от страна на длъжника) се е случило на 19.12.2016г т.е. между
двете действия е изтекъл период, който е по-кратък от две години и следователно
твърденията на длъжника в исковата молба (за неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на 5 години) се оказват неоснователни и недоказани.
Въпреки очевидната според ответника „Сити груп 2“ ООД абсурдност и неоснователност на твърденията на
ищеца, ако съдът счете, че следва да обяви договора за заем от 19.08.2008г,
сключен между „Сити груп 2“ ЕООД, като заемодател и
ищеца - като заемополучател (по силата на който
договор заемодателят е предоставил в заем на заемополучателя
сумата от 6000 лева/, за нищожен, то тогава моли, съдът с решението по
настоящото дело да се произнесе, на основание чл.34 от ЗЗД, за връщането на процесната сума, като осъди ищеца М.И.Д. ЕГН **********, с
адрес ***, да я върне на „Сити груп 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „...вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията е ЕИК *********,
представлявано от Управителя Танка Георгиева П., за да бъде възстановено
съществувалото преди сключването на договора положение между страните. В
противен случаи ищецът в настоящото производство би се обогатил неоснователно
за сметка на ответника „Сити груп 2“ ООД, като
задържи без основание получената по силата на договора за заем сума.
Ответникът „Сити Груп 2“ ООД гр. Стара Загора моли,
съдът да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани, заведените от ищеца
искове в настоящото производство. Претендира и за разноските по делото.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично заедно с пълномощника си, който моли съдът да
уважи предявената искова молба.Ответникът „БИОПЛАНТС“ ЕООД гр. Стара Загора се
представлява от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на
иска. Ответникът „СИТИ ГРУП 2“ ООД гр. Стара Загора не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, както и
от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По
делото не се спори, че по силата на изпълнителен
лист от 24.11.2008 г., издаден по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен съд Стара
Загора ищецът е осъден да заплати на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД /преобразувано в ООД,
съгласно вписване 20160411111616/, представлявано от И. Стойчев Петров, сумата
от 6000 лева по запис на заповед от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва от
19.11.2008 г., както и разноски в размер на 720 лева. Записът на заповед бил
издаден като обезпечение на договор за заем от 19.08.2008г. за сумата от 6000
лв., с падеж 19.11.2008 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на
26.11.2008 г. при ЧСИ Кръстьо Ангелов било образувано изпълнително дело
1420/2008 г., прехвърлено при ЧСИ Румяна Манджурова и
образувано под № 421/2017 г.
С договор за цесия от 09.07.2019 г. „Сити груп 2” ООД прехвърлило вземанията си на „Биоплантс” ООД.
Видно от протокол от 16.10.2018г. от открито
заседание по НОХД № 503/2015г., по описа на Специализиран наказателен съд –
София, съдът е одобрил постигнато споразумение, по силата на което е признал за
виновен И.Т.И. в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК
- за това, че в периода 11.05.2004г. –
25.10.2011г. на територията на обл. Стара Загора, обл. Ямбол, обл. Смолян, обл. Хасково и обл. Сливен,
ръководил организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече
от три лица с участници Бонка Тенева, Евгений Илиев, Станислава Илева, И.
Петров, Станко Желязков и Танка П., като одобрявал и указвал на участниците в
групата, участието им в намирането на заематели,
предоставянето и документирането на парични заеми, събирането им от длъжниците и в последващото
управление и разпореждане с придобитите доходи и имущества от тази дейност,
като групата е създадена с користна цел и с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години. И.Т.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 252,
ал.2, предл.2, вр. ал.1,
пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода
05.04.2004г. – 25.10.2011г. в обл. Стара Загора, обл. Ямбол, обл. Смолян, обл. Хасково и обл. Сливен,сам и
като извършител в съучастие със Станко Желязков, Бонка Тенева, Евгений Илиев,
Станислава Илева, И. Стойчев Петров, и Танка П. – всички като съизвършители, действайки като физическо лице и
представител на „Сити груп – 1“ ЕООД, „Сити груп – 2“ ЕООД, „Финанс груп 1“ ЕООД, „Сокол – Хан Аспарухово“ ЕООД, „Хан 09“ ООД и
„Агро финанс“ ЕООД, без
съответно разрешение, каквото за периода до 01.01.2007г.
се изисква съгл.чл. 11, ал.1 от Закона за банките и без съответно разрешение по
чл. 13, ал.1 от ЗКИ, като предоставял на физически лица и търговски дружества
парични кредити срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно
с лихва и неустойки при забава. В протоколното определение са изброени лицата,
на които осъденото лице е предоставяло кредити, измежду които и ищецът по
настоящото дело М.И.Д. – по предоставен на 15.07.2008г. кредит за сумата от
3 000 лв., със срок до 19.11.2008г., както и по предоставен на
19.08.2008г. кредит от 6000 лв., със срок до 19.11.2008г. Одобреното протоколно
споразумение е влязло в законна сила на 16.10.2018г.
По
делото не се спори, че сумата по запис на заповед от 19.08.2008г., който е
послужил за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
образуване на изпълнителното производство, е
дължима по каузално отношение – договор за заем от 19.08.2008г. за
сумата от 6 000 лв.
Като
взе изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 424 от ГПК, и в условие на евентуалност иск с правно осн.
чл. 439 от ГПК.
Съгласно разп. на
чл. 424, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението по
издадена заповед за изпълнение, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение, които не са му били известни
до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 16 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС допустимостта на специалния отрицателен установителен
иск по чл. 424 ГПК
е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в
сила заповед за изпълнение, а доказването на твърдените факти, както и на
обстоятелството, че същите не са могли да бъдат известни на страната и че
същата не е могла да са снабди с писмените доказателства до изтичане на срока
за подаване на възражението е от значение за основателността на иска.
.
С
предявената искова молба се оспорва съществуването на вземане по издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа нея
изпълнителен лист. След служебна справка
съдът констатира, че по повод издадената по чл. 417 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 2922/2008., по описа на СтРС,
не е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, както и не са отправени каквито и
да било възражения по повод изпълнителното основание след издаването на тази
заповед.
|
|
|
|
|
По
отношение на липсата на възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, и с оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
неподаването на възражение по чл. 414, ал.
1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение
по иска за установяване на вземането по чл. 422
и чл. 451, ал.
1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира,
освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК, а на новонастъпили (след влизане в
сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
В случая новооткритото обстоятелство, на
което се позовава ищеца е влязло в сила
протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 503/2015г., по описа на СпНС, с което е признато за винвоно
лице, което като ръководител на организирана престъпна група, сам и в съучастие
с други лица, включително Танка Георгиева П. и И. Стойчев Петров, действайки
като физическо лице и представител на търговски дружества, измежду които „Сити груп 2“ ЕООД, без съответното разрешение е извършвал по
занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, като предоставял на
физически лица и търговски дружества парични кредити.В споразумението фигурира
изрично посочения договор за кредит, сключен на 19.08.2008г. с ищеца М.Д., за
сумата от 6000 лв.
На
основание чл. 300 ГПК
одобреното от СпНС споразумение има задължителна сила
за гражданския съд относно приетото в него, а именно, че сключените през
периода 05.04.2004г. – 25.10.2011г. договори за заем представляват престъпление
по посочените разпоредби на НК. Обстоятелството е новооткрито по смисъла на чл. 424 ГПК
и при преценката на обстоятелствата за неговата относимост
към размера на дълга по изпълнителното производство съдът приема, че постановеното
протоколно определение по НОХД № 503/2015г., по описа на СпНС,
дава основание за преразглеждане на въпроса за дължимост
на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното производство. /
в този смисъл и ТР № 4/2013 на ОСГТК, т. 16/.
Съгласно чл. 424, ал.2 от ГПК, искът се
предявява в тримесечен срок от деня, в
който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който
длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по- късно
от една година от погасяване на вземането. С оглед установяване допустимостта
на предявения иск – спазеният преклузивен срок, по
делото е изслушан св. Д.Ж., от чиито показания се установява, че в началото на
м. септември 2019г. лично тя е уведомила ищецът за влязлото в сила споразумение
по НОХД № 503/2015г. по описа на СпНС. С оглед на
така изслушания свидетел съдът стига до извода, че през м. септември 2019г.
ищецът е узнал за новооткритото обстоятелство, като в преклузивния
тримесечен срок, считано от узнаването, е завел настоящия установителен
иск. Или предявеният иск е допустим.
В случая правното твърдение на ищеца е, че
договорът за заем, който попада в обхвата на влязлата в сила присъда, е
нищожен, като сключен при нарушение на законовите норми. За да се уважи искът
за несъществуване на вземането, когато като предмет на делото е въведено и
каузалното правоотношение, от което произтича това вземане, съдът следва да
обсъди дали сключеният договор за заем е бил сключен при съществено процесуално
нарушение.
Нищожността на договора представлява
засягането му от най – тежък порок, поради което той е напълно негоден да
породи желаните от страните правни последици.
Правният ред позволява на правните субекти
свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват
разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки,
злепоставящи интересите на останалите субекти, чиито интереси са защитени,
освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал.1,
предл. първо от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон, по
смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД, се разбира всяко юридически задължително за всички правило за
поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за установяване – както
законов, така и подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с
нормативен акт, с който по силата на закона, на определен орган, в границите на
неговите правомощия и съобразно нормативни актове от по – висока степен, се
възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това основание
има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна
норма, затова при релевирането му следва да се
посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. По
смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от
предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно
основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна
норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или намерения за нарушение
не се изискват.
Както се посочва по – горе, с Протоколно
определение по НОХД № 503/2015 г. на СпНС и от
одобреното с него Споразумение, постигнато между Специализираната прокуратура и
лицето И.Т.И., последният е признат за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 252,
ал.2, предл.2, вр. с ал.1,
пр.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК: за това, че в
периода 05.04.2004г. – 25.10.2011г., действайки като физическо лице и представител
на търговските дружества „Сити груп – 1“ ЕООД, „Сити груп – 2“
ЕООД, „Финанс груп 1“ ЕООД,
„Сокол – Хан Аспарухово“ ЕООД, „Хан 09“ ООД и „Агро финанс“ ЕООД, без съответно разрешение, е извършвал
по занятие банкови сделки – предоставял е кредити срещу задължение за връщането
им, ведно с лихва и неустойка при забава. Процесният
договор за кредит сключен между ищеца и „Сити груп 2“
ЕООД на 19.08.2008г., за сумата от 6 000 лв. е посочен в споразумението и
представлява част от изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 252, ал.1
от НК, за което има осъдено лице, действало като представител на „Сити
груп 2“ ЕООД. Ирелевантен е
фактът, кой е бил управителят на това дружество по времето на сключване на
договора, респ. че същият не е бил осъден за извършено престъпление. В самото
споразумение фигурира името на тогавашния управител на дружеството И. Стойчев
Петров, който е посочен като участник в организираната престъпна група. Така
сключеният договор за кредит между „Сити груп 2“ ЕООД
и ищеца М.Д. представлява деяние, с
което е осъществен съставът на посоченото престъпление.
С оглед обстоятелството, че
наказателното производство е приключило със споразумение, съгласно чл. 383, ал.1
от НПК, законодателя е приел че одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. При така
постановената и влязла в сила присъда/споразумение/ на специализирания наказателен
съд, съгласно чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че като част от виновно извършена от
виновните лица, действали като представители на „Сити груп
2“ ЕООД престъпна, респ. - противоправна дейност по чл. 252, ал.
1 от НК, процесният договор за
кредит/заем/ от 19.08.2008 г., визиран в Споразумението, е сключен в
противоречие с действалите тогава императивни правни норми на чл. 11, ал.1,
вр. с чл. 1, ал.1
от Закона за банките (отм.), както и чл. 13, ал.1
от Закона за кредитните институции. Следователно, процесният
договор е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установява, че
вземането по процесния договор за кредит е
прехвърлено по силата на договор за цесия от 08.07.2019г. на ответника „Биоплантс“ ООД, гр. Стара Загора, за което е представено
уведомление от 08.07.2019г. адресирано от „Сити груп
2“ ООД до ищеца. С оглед нищожността на договора за кредит, ищецът счита
договорът за цесия за нищожен поради незаконен предмет.
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права/вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията следва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите. Независимо от
основанията, на които цесията се извършва/продажба, дарение и др./, определеността,
респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко от тях. В
случая, се установява, че процесният договор за заем
е нищожен, поради нарушени законови норми. И тъй като договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, то с
оглед нищожността на договора за заем, нищожен се явява и договорът за цесия,
поради липса на предмет – чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
По тези съображения, предявеният иск по чл. 424, ал.
1 ГПК за недължимост на вземането на
ответника по издадения изпълнителен лист, основан на твърдените новооткрити
обстоятелства, като основателен и доказан, следва да бъде изцяло уважен.
Предвид характера на иска съдът следва да
приеме за установено че ищецът не дължи на ответника всички вземания за които е
издадена заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК,
но без разноските присъдени със същата, доколкото характера на иска е
отрицателен установителен и има за предмет оспореното
вземане, а разноските са последица от изхода на спора. Предметът на предявения
иск с правно основание чл. 424 ГПК
обхваща дълга, по отношение на който е постановена заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителния лист. Извън вземането, предмет на
договора на заем, стоят присъдените в заповедното производство разноски.В
действителност съгласно практиката на ВКС съдът при установителния
иск, но при положителен такъв следва да определи размера на разноските в заповедното производство и да се
произнесе с нарочен осъдителен или не диспозитив,
докато в конкретния случай сторените от ответника разноски
в заповедното производство, като правна последица от изхода на спора по
иска по чл. 424 ГПК,
не биха могли да бъдат част от установителната
защита, а само нейна правна последица.
Ето
защо процесуално недопустимо е в производството по иск с правно основание чл. 424 ГПК,
с който длъжникът се брани срещу постановената спрямо него заповед за
изпълнение по вземане по процесния договор за заем,
да се установява липсата на задължения за такси и разноски, начислени в заповедното
производство. В тази част производството следва да бъде прекратено.
Ответниците „Биоплантс“ ООД и
„Сити груп 2“ ЕООД в депозираните си писмени отговори
са направили искане по чл.34 от ЗЗД – съдът да осъди ищеца да върне на „Сити груп 2“ ЕООД дадената в заем сума от 6 000 лв. По
силата на чл. 34 от ЗЗД, при
прогласяване на нищожността на договора, всяка от страните следва да върне на
другата страна всичко, което е получила от нея. Правото на възстановяване се
предшества от прогласяване нищожността на сделката, каквото изрично
прогласяване в случая липсва. Поради това, и предвид обстоятелството, че ответниците не са сезирали съдът с отделен иск по чл.34 от ЗЗД, съдът не следва да се произнася по въведеното в писмения отговор искане.
|
|
|
|
|
С оглед основателността на предявения иск по
чл. 424 от ГПК, съдът не следва да разглежда предявения в условие на
евентуалност иск с правно осн. чл. 439 от ГПК.
На осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски, в размер на сумата от 740 лв./ за държавна такса от 240
лв., която се явява дължимата такса по уважения иск по чл. 424 от ГПК, както и
500 лв. за адвокатски хонорар./
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните ищеца М.И.Д., ЕГН **********,***, и ответника „БИОПЛАНТС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Руски
№ 6, представлявано от Жанета Станева, че ищецът М.И.Д. не дължи на ответника „БИОПЛАНТС“
ООД, гр. Стара Загора, сумата от 6000 лв., представляваща неплатено задължение
по запис на заповед от 19.08.2008г., издаден като обезпечение по договор за
заем от 19.08.2008г., сключен между М.И.Д. и „Сити груп2“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Княз Александър Батенберт № 32, ет.8, ап.23, представлявано от Танка П., заедно със законната лихва считано от
19.11.2008г. до изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 24.11.2008г. по ч.гр.д. № 2922/2008г., по описа на СтРС
и въз основа на който е образувано изп. дело №
421/2017г. , по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, с
рег. № 868, с район на действие СтОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5930/2019г. по
описа на РС Стара Загора, по предявения от ищеца М.И.Д. против ответника „БИОПЛАНТС“ ООД, гр. Стара
Загора, иск с правно основание чл. 424 ГПК
за установяване недължимост на сумата от 720 лв.,
представляваща направени по ч.гр.д. № 2922/2008г., по описа на СтРС разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: