Решение по дело №242/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Силистра, 27.01.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 242 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът – директорът на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна е предявил иск за обявяване нищожността на решение № 103 / 23.10.2020 г. по адм.дело № 57 / 2020 г. на Административен съд – Силистра. С молба вх.№ 1335 / 08.12.2020 г. ищецът е уточнил, че искът му касае само следната част от горепосоченото решение: „ОТМЕНЯ решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, потвърждаващо постановление за налагане на обезпечителна мярка (запор върху суми в две банкови учреждения) с изх.№ С190019-22-76070 от 27.08.2019 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, по жалба на В.М.И., ЕГН **********, В ЧАСТТА за публичните вземания (главници и лихви), посочени като дължими от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г.“.

Ответникът В.М.И., ЕГН **********, оспорва предявения иск и претендира направените по делото разноски.

Съдът прие за установено следното:

С постановление изх.№ С190019-022-0076070 / 27.08.2019 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, е наложена обезпечителна мярка срещу ответника, а именно: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД за сумата 3762,55 лв. В мотивите на постановлението е отбелязано, че горепосочената сума подлежи на събиране по изп.дело № 19140001488 / 2014 г. по описа на ТД на НАП – Варна и се състои от 2509,45 лв. главница и 1253,10 лв. лихва.

С решение № 42 / 21.02.2020 г. ищецът е потвърдил гореописаното постановление.

Последвало е решение № 103 / 23.10.2020 г. по адм.дело № 57 / 2020 г. на Административен съд – Силистра, състоящо се от следните диспозитиви: „ОТМЕНЯ Решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, потвърждаващо Постановление за налагане на обезпечителна мярка (запор върху суми в две банкови учреждения) с изх. № С190019-22-76070 от 27.08.2019 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, по жалба на В.М.И., ЕГН: **********,***, В ЧАСТТА за 30 лева, представляващо погасено по давност вземане по фиш, и В ЧАСТТА за публичните вземания /главници и лихви/, посочени като дължими от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, потвърждаващо Постановление с изх. № С190019-22-76070 от 27.08.2019 г., издадено от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, в останалата му част за публичните вземания /главници и лихви/, посочени като дължими до 30.04.2013 г. включително. ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, за изчисляване на сумите по отменената, съответно потвърдената част от изпълнителното производство в 7-дневен срок от получаване на решението. ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Варна да заплати на В.М.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева“.

Предявеният иск е по чл. 128а АПК. С него се повдига спор за валидността на съдебно решение с довод, според който, Административен съд – Силистра се е произнесъл извън пределите на своята правораздавателна компетентност, като е преценявал „законосъобразността на изпълнителното основание“ на публичните вземания за периода 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г. и е изследвал дали тези вземания „са законосъобразно определени или не“.

За да се провери основателността на гореописания довод, е необходимо да се изяснят два основни пункта с определящо значение за предмета на настоящото дело

На първо място, трябва да се подчертае, че с термина „решение“ законът обозначава диспозитивите на съдебния правораздавателен акт, а не неговите мотиви (арг. чл. 172а, ал. 2 АПК). Следователно по делото трябва да се извърши проверка единствено относно валидността на оспорената част от диспозитивите на решение № 103 / 23.10.2020 г. по адм.дело № 57 / 2020 г. на Административен съд – Силистра, но не и на свързаните с тази част мотиви.

На второ място, необходимо е да се изясни каква точно е съдържанието на волята, изразена от Административен съд – Силистра в оспорената част от диспозитивите на горепосоченото решение. Въпросното съдържание е насочено единствено към произвеждането на конститутивен ефект – отмяна. Предмет на отмяната е само част от решение № 42 / 21.02.2020 г. на ответника (постановление изх.№ С190019-022-0076070 / 27.08.2019 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра не е отменено в никаква част). Една от частите на решението на ответника, които се отменят, е индивидуализирана посредством фразата „публичните вземания (главници и лихви), посочени като дължими от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г.“. Това означава, че Административен съд – Силистра не е установил – в оспорената част от диспозитивите на обсъжданото решение – съществуването или несъществуването на гореспоменатите публични вземания, а само ги е използвал като индивидуализиращ признак, очертаващ предметните предели на конститутивния ефект (отмяната). Следователно не е налице произнасяне в атакуваната част от решение № 103 / 23.10.2020 г. на Административен съд – Силистра, излизащо вън от предмета на адм.дело № 57 / 2020 г. (дори да беше вярно обратното, резултатът щеше да е недопустимост на решението, а не нищожност) и от правораздавателната компетентност на административните съдилища, поради което искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото юридическото лице на ищеца дължи на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Варна срещу В.М.И., ЕГН **********, за обявяване нищожността на решение № 103 / 23.10.2020 г. по адм.дело № 57 / 2020 г. на Административен съд – Силистра в частта, с която е отменено решение № 42 / 21.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, потвърждаващо постановление за налагане на обезпечителна мярка (запор върху суми в две банкови учреждения) с изх.№ С190019-22-76070 / 27.08.2019 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, в частта за публичните вземания (главници и лихви), посочени като дължими от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на В.М.И., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: ........................................