РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Б., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120103793 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА П., Булстат *** със
седалище и адрес на управление: България, П., ***, за установяване със сила на пресъдено
нещо по отношение на М. Р. Г., с адрес: гр. Б., ***; М. Е. Е., с адрес: гр. Б., ***; Я. Ч. Д., с
адрес: гр. Б., ***, Х. З. С. и М. А. Д., двете със съд. адрес: гр. Б., ***, офис ляв - чрез адв. Т.
и адв. С., че ответниците Г., Е. и Д. са извършили престъпление по чл. 291, ал.2 от НК, като
са дали невярно заключение, в качеството им на вещи лица, по назначена тройна съдебно -
техническа експертиза по гр. дело ***. на Районен съд П., което е послужило за
постановяване на Решение № *** от 01.02.2002г., по в.гр.д. *** за 2001г. на Окръжен съд Б..
С експертизата вещите лица Г., Е. и Д. неправилно приели, че парцел II в кв. 42, по плана на
гр. П. съответства по площ, местонахождение и граници от юг с имота, описан в
Нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937 г. Освен това вещите лица установили, че
процесният имот по плановете от 1954 г. и 1968г., включва имот с пл. № 795 - записан на
името на Х. П. С. и имот с пл. № 796 - записан на името на Д. А. Б., както и че след преглед
на плана от 1909г. на гр. П. в имената на собственици на имотите, попадащи в квартала, в
който се намира процесния имот, не са били записани имената на С. и Б.. Претендира
разноски.
В хода на производството на *** е починал ответника М. Е. Е. и на основание чл. 227
от ГПК, като ответници по делото на негово място са конституирани Р. Ж. Е. - съпруга, А.
М. Е. – син и Н. М. Е. – син.
Ищецът твърди, че въпросната експертиза е била изготвена и депозирана по гр. д. 102
1
от 2000г. на Районен съд П., образувано по искова молба, на основание чл. 108 от ЗС, от
наследниците на А. А. Е. - М. Д. Д. С.. и Ц. С.., против община П. и Българо-гръцко
дружество "Ахиало". Искало се е установяване собствеността на ищците върху поземлен
имот, представляващ парцел II, в кв. 42а, по плана на гр. П., с площ в размер на 247 кв.м.,
при граници: С. В. и В. К., както и върху построената в имота сграда, ведно с осъждане на
ответниците да предадат недвижимите имоти. Ищците са твърдели, че са собственици на
недвижимите имоти по силата на Нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937г. на Поморийски
околийски съд, с който М. П. Г., в качеството си на пълномощник на Е. М. П. е продал на А.
Я. Е. дворно място в гр. П., махала *** от 247 кв.м., с граници: С. В. и В. К.. По делото бил
представен и препис от Заповед № 401/11.04.1979 г., с която имоти с пл. № 795 и 796 и част
от имот с пл. № 794, включени в парцел II в кв. 42, по плана на гр. П., са били отчуждени по
реда на ЗТСУ от Д. С.., Д. К., А. Б..а, С. П., Щ. С. и Д. С.
За да установи идентичност между имота, описан в нотариалния акт на ищците и
парцел II в кв. 42, по плана на гр. П., районният съд допуснал и приел две експертизи.
Първата - единична е на инж. К. Д. М., който е приел, че имотът, описан в Нотариален акт
*** по н.д. 297 от 1937 г., не е идентичен с парцел II в кв. 42, по плана на гр. П., а че
описаният в нотариалния акт имот е идентичен с част от имот с план. № 170, за който е
отреден парцел II-170 в кв. 45, по плана на гр. П.. Втората експертиза - тройна на вещите
лица Г., Е. и Д. била с противоположно заключение. Същата била назначена от районния съд
с определение от 28.02.2001г., обективирано върху молбата на адв. Т., с която се иска
допускането й.
Твърденията на ищеца са, че с експертизата вещите лица Г., Е. и Д. неправилно
приели, че парцел II в кв. 42, по плана на гр. П. съответства по площ, местонахождение и
граници от юг с имота, описан в Нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937 г. Освен това
вещите лица установили, че процесният имот, по плановете от 1954 г. и 1968г., включва
имот с пл. № 795 - записан на името на Х. П. С., и имот с пл. № 796 - записан на името на Д.
А. Б., както и че след преглед на плана от 1909г. на гр. П. в имената на собственици на
имотите, попадащи в квартала, в който се намира процесния имот, не са били записани
имената на С. и Б..
Районният съд, след като се е запознал с експертизите и всички останали
доказателства по делото приел заключението на единична експертиза, но след въззивно
обжалване Окръжен съд - Б. приел заключението на тройната експертиза, а именно че
недвижимите имоти са идентични. Мотивът бил, че тройната експертиза кореспондира с
допуснатите свидетелски показания за разлика от единичната. Окръжният съд постановил
Решение № *** от 01.02.2002г. по в.гр.д. *** за 2001г., с което отменил решението на
районния съд. Въззиваемите, недоволни от решението на окръжния съд, депозирали
касационна жалба до ВКС. С Решение № 1398 от 31.07.2003г. по к.гр.д. № 1164 от 2002г.,
касационният съд изцяло възприел мотивите на въззивния съд, включително тези за
тройната експертиза и е оставил в сила решението на Окръжен съд Б..
През 2004г. било образувано дознание № 22, по описа на РПУ гр. П. /пр. вх. № 1041
2
от 2003 на Районна прокуратура гр. П.. Производството било срещу вещите лица Г., Е. и Д.,
за това, че в гр. П. по гр. д. 102 от 2000г., в качеството си на вещи лица, пред съд, по
непредпазливост са дали невярно заключение по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза - престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК. Разследващият орган постановил
извършването на нова експертиза, която след като проверила представените от община П.
писмени доказателства достигнала до значително различаващи се изводи от тези на
уличените по гр. д. 102 от 2000 г. на Районен съд Б.. Експертизата по наказателното дело
съответствала на единичната експертиза на инж. К. Д. М., като основните разлики с
тройната експертиза на ответниците били, че имотът, описан в нотариалния акт от 1937 г. по
действащия план на града, съответства на парц. № II-170 в кв. 45 по плана на града. Това
различие е съществено и основната причина окръжният съд да отмени решението на
районния съд и да присъди имотите на М. Д. Д. С.. и Ц. С... Второ различие е
обстоятелството, че експертите по наказателното дело са установили, че в емлячните
регистри от 1909г. като съсобственици, са записани А. Б., К. и П. С.и, което представлява
важно обстоятелство във връзка с изводите за собствеността на процесния имот, тъй като
тройната експертиза е установила, че техните имена не попадат в разписния лист по плана
от 1909г. Съгласно прокурорското постановление експертизата се е занимавала и с редица
други въпроси, отговорите на които по несъмнен начин установяват липсата на връзка
между претендирания от ищците имот, посочен като наследство от А. А. Е..
Съгласно прокурорското постановление, изводите на експертите към районната
прокуратура се опират на анализ, изготвен въз основа на проследяване на промените в
различните действащи във времето планове на гр. П., което допълнително потвърждава
извода, че процесният имот - парцел II в кв. 42, по плана на гр. П., е различен от описания в
Нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937г. След съпоставката на двете експертизи районният
прокурор приел, че ответниците - вещи лица по настоящото дело са оформили становище
при непълнота на доказателствения материал, което са били длъжни да избегнат. В
показанията си по наказателното дело ответниците са заявили, че не са сигурни дали всички
карти от плановете за 1909г. са били представени на експертизата. Според ищеца - Община
П. по гражданското дело липсват данни, че ответниците - вещи лица са се жалвали затова, че
не са им били предоставени достатъчно доказателства или че служители от общината са
препятствали тяхната дейност. Ето защо, районният прокурор е приел, че уличените са
действали непредпазливо при форма на непредпазливостта - небрежност, тъй като въз
основа на непълни доказателства са дали заключение с категорични изводи. Районна
прокуратура - гр. П., е приела, че безспорно е налице престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК,
за което НК предвижда до една година лишаване от свобода или пробация. Въпреки горното,
ответниците не са били подведени под наказателна отговорност, а наказателното
производство е прекратено, тъй като е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
давност.
Съгласно прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство
с рег. № 1041/03 от 27.12.2004г. на Районна прокуратура П., ответниците Г., Е. и Д. са
3
извършили престъпление по чл. 291, ал. 2 от НК за изготвена от тях експертиза, върху която
е основано Решение № *** от 01.02.2002 г. по в. гр. д. № *** от 2001г. на Окръжен съд
Бургас. Районният прокурор е приел, че наказателно преследване срещу ответниците не
може да се осъществи, тъй като е изтекла предвидената в НК давност.
Ищецът извежда интереса си от настоящото искане за установяването на престъпни
обстоятелства на основание чл. 124, ал. 5 от ГПК от възможността да депозира молба за
отмяна на влязлото в сила решение при успешно провеждане на предявения иск. В
производството следва да се установи дали с даването на заключението, че парцел II в кв. 42
по плана на гр. П., е идентичен с имота, описан в нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937 г., е
осъществен фактическият състав на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК.
Ищецът счита, че ответниците са действали непредпазливо. Същите, в качеството им
на вещи лица са били длъжни, но не са положили всички усилия, за да установят дали
имотите са идентични. В качеството им на специалисти в областта, ответниците са били
длъжни да положат всички усилия за установяване на фактите, за които дават заключение
по експертиза, назначена от съда, но това не е било сторено.
Ответниците - вещи лица Г., Е. и Д., считат исковата молба за нередовна, а иска за
недопустим. Следва да се посочи точно в какво се изразява престъпното обстоятелство,
респ. какви конкретни и неверни според ищеца факти са посочили в заключението и защо те
са неверни, респ. от какво се опровергават. Не е ясно защо се поддържа, че твърдяното
деяние е извършено по непредпазливост, респ. какви са обществено опасните последици,
които не са предвидили, но са били длъжни да сторят това или ако са ги предвиждали, защо
са считали, че могат да бъдат предотвратени чл. 11, ал.3 НК. Сочат, че са констатирали
факти в четири точки от заключението, като при това положение е неясно кои факти и от
коя или кои точки са неверни, така щото да покриват състава на чл.291, ал.2 НК.
На следващо място, сочат, че постановлението на прокуратурата не е документ,
установяващ по надлежния съдебен ред такова престъпно обстоятелство. То съдържа
констатации и изводи на прокурор, които макар да са в окончателен акт по съответната
преписка, той не се ползват със сила на пресъдено нещо / така р. № 22 от 22.02.2021 г. по гр.
д. **** на ВКС, I г.о./ В този смисъл цитираното постановление не е нито доказателство,
нито индиция за извършено престъпление като твърдяното в исковата молба.
В това производство доказателствена тежест е на ищеца и той следва да установи
пред съда всички елементи от съответния престъпен състав и то само с доказателства
събрани от съда и съгласно правилата на ГПК /Р №151/09 г. по гр.д. *** г. на I. г.о. на ВКС./
В този смисъл цитираната експертиза, назначена в рамките на прокурорската проверка не е
доказателство за съда. Считат иска за неоснователен и недоказан.
Намират за несъстоятелни доводите, че като вещи лица е следвало да се жалват, че не
са им предоставени достатъчно доказателства или че служители на Общината са
препятствали тази дейност. Вещото лице не издирва, не сочи и не представя пред съда
доказателства - това правят страните, съобразно носената от всяка доказателствена тежест
4
/Опр. №1169/13.11.2014 по гр.д.*** III г.о. ВКС/. В тази връзка при изготвяне на
заключението вещите лица са обсъдили всички доказателства, които са били налични по
делото. Заключението е било представено по делото, в което страна е била и ищцовата по
настоящото дело Община П.. Община П. не е оспорила заключението, нито е представила
или поискала събирането на други конкретни доказателства. Възражение против
заключението не е правено както при разглеждане на делото в Окръжния съд- Бургас, така и
в касационната жалба до ВКС по повод решението на БОС. С други думи и съобразно
цитираната практика на Върховния касационен съд вещите лица не са имали задължение да
искат допълнителни доказателства, а това е било задължение на съответната страна по
делото, респ. на Община - гр.П.. Ето защо твърдението, че не са искали допълнителни
доказателства не обосновава каквито и данни за извършване на престъплението, релевирано
с исковата молба. Отделен е въпросът, че ако са поискали по своя инициатива евентуално
допълнителни доказателства, то биха се озовали в хипотезата на чл.196, ал. 1 във вр. с чл.
22, т.6 ГПК, респ. това би дало основание за съмнение в тяхната безпристрастност.
Процесуалните представители на ответниците М. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.
П., ***., ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, оспорват иска досежно неговата
недопустимост, поради преклудирана възможност за отмяна на съдебното решение.
Съдебният акт, чиято отмяна се цели и с която отмяна се обосновава правния интерес от
предявяването на настоящия иск, е постановено при действието на отменения ГПК и е
влязло в сила през 2003г. При това положение абсолютната преклузия за отмяна в срока по
чл. 232, ал. 1 ГПК отм. е отдавна настъпила.
На следващо място сочи, че за да може установяването на неистинността на един
документ или на едно експертно заключение да послужи като основание за отмяна на влязло
в сила съдебно решение, е необходимо неистинския документ или неистинското /по-скоро
невярното/ експертно заключение да са обусловили постановяването на самото атакувано
решение и неговото съдържание /Решение № 309 от 8.01.2014г. на ВКС по гр. д. *** III г. о.,
ГК, докладчик председателят С. Ч./. Ако обаче атакуваното съдебно решение е постановено,
като неговите решаващи мотиви не са обусловени от обсъждането само и единствено от
конкретния неистински документ или конкретното невярно заключение, а съдът е обсъдил
всички останали събрани доказателства и е формирал крайните си изводи върху съвкупна
преценка на целия останал доказателствен материал, то тогава основания за отмяна на
влязлото в сила съдебно решение няма.
БОС в мотивите си е обосновал крайните си изводи не като се е позовал на тройната
експертиза, а е изградил доводите си върху редица други доказателства: свидетелските
показания; извлечения от регистрите на населението, представено и неоспорено
удостоверение за идентичност на имена на едно и също лице; извлеченията от разписните
листи към емлячните регистри от първия план от 1909г. /включително е обсъждал и парчета
от отделните документи/, кадастрални данни от стария кадастър; представените данни за
отчуждаването на имота в съответните отчуждителни преписки; съдържанието на
представените пред решаващия състав титули за собственост и т.н. Нещо повече, видно от
5
конкретните мотиви на БОС, решаващият състав, именно поради противоречията между
двете експертизи по делото - единична и тройна, не само, че не се е позовал на нито една от
тях, а е подходил изключително критично към обясненията на експертите и е съобразил
всички, без изключение доказателства по делото. Това обстоятелство е изрично изтъкнато и
в мотивите на ВКС /стр. 3, абз. 1/, с което се потвърждава решението на БОС по съществото
на спора.
Тройната експертиза не е била оспорена от общината като страна по делото, в
рамките на възможностите, които процесуалният принцип на гарантиране на правото на
защита на страната обезпечава. Още повече, че става дума за граждански процес по
отменения ГПК, при който нямаше пречка да се събират нови доказателства - срв. чл. 199,
ал. 2 от ГПК /отм./. Ако това е така, то целената отмяна на влязлото в сила съдебно решение
е недопустима, защото с тази отмяна не се цели да се преодолеят последиците от твърдяното
от ищеца престъпно деяние на вещите лица, а се цели да се преодолеят последиците от
собствената процесуална небрежност на ищеца като страна по предходното дело.
Предявяването на настоящия иск е не само недопустимо поради липса на правен интерес, но
и дори съставлява злоупотреба с процесуални права.
Исковата молба е нередовна и не е ясно в коя точно част от представеното
заключение на тройна СТЕ се констатира невярност на фактическите констатации на вещите
лица. В исковата си молба ищецът твърди, че вещите лице са дали невярно заключение за
идентичност на процесния имот с този, описан по конкретен нотариален акт, но това
твърдение не кореспондира със съдържанието на представеното експертно заключение. В
него краен фактически извод за подобна идентичност на два имота никъде не се открива.
Констатира се съвпадане само на някои от индивидуализиращите белези, изследвани от
вещите лица. Твърденията в исковата молба за това, че вещите лица са дали невярно
заключение като са посочили, че имотът е идентичен, не съответстват на съдържанието на
експертното заключение. Извод за такава пълна идентичност в експертизата няма направен.
Само за пълнота следва да се посочи, че като говорят за местоположение на имота вещите
лица имат предвид местоположение на имота, но не в конкретен УПИ, а в конкретна махала
***
Ищецът твърди невярност на констатациите на експертите, но на практика не посочва
кой от всичките от посочените от тях конкретни факти за съдържание на нотариални актове,
за съдържание на регулационни планове или за съдържание на разписни листи е невярно
отразен.
Неверни фактически констатации в тройната експертиза няма. По същия начин няма
и неверен фактически извод на вещите лица за това, че е налице частично съвпадане на част
от индивидуализиращите белези на имота. Казаното лесно може да се илюстрира като се
посочи, че на практика тройната експертиза излага само и единствено своите фактически
констатации и крайни фактически изводи като на практика не дава пълен отговор на
поставените въпроси. Затова на въпроса дали експертите считат процесния имот и имота
описан в конкретен нотариален акт за идентични, вещите лица правилно се ограничават не с
6
еднозначен и категоричен отговор на въпроса, а само и единствено с фактически
констатации за конкретно местоположение, конкретни граници и площ.
В този смисъл всички установени от вещите лица по тройната експертиза факти са
верни. Няма тяхно крайно заключение за това, че имотът е идентичен или не, а крайният
извод за такава идентичност като правен такъв е направен не от експертите, а от решаващия
състав на компетентния съд.
Оспорват констатациите на прокурора за наличие на престъпление за неверни.
Оспорват наличието на каквато и да било форма на вина като елемент от престъпния
състав, чието осъществяване следва да бъде установен като предмет на настоящото
производство.
Дори и да се приеме наличие някаква грешна преценка, то тя очевидно не е виновна, а
се дължи на непълнотата на информацията /стари планове с по-големи допуски в точността
на замерванията, частично скъсани и унищожени страници на отделни документи,
допълвани на ръка разписни листи и т.н./.
Молят за прекратяване на делото или отхвърляне на иска. Претендират разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание в чл.124, ал.5 от ГПК. Съдът, като не споделя
изложените в отговорите на исковата молба съображения, намира исковете за допустими,
поради наличие на правен интерес. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, респ. по чл. 232, ал.
1 от ГПК (отм.) не е започнал да тече, доколкото няма влязла в сила присъда или решение
по чл. 124, ал. 5 от ГПК, съответно не е възникнало основанието за отмяна на влязлото в
сила решение. Съдът в производството по чл. 124, ал. 5 от ГПК не е компетентен да
преценява дали са налице основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.
303, ал. 1 от ГПК. При преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по чл.
124, ал. 5 ГПК съдът не дължи проверка за евентуалната основателност на молбата за
отмяна, която евентуално би предявил ищеца /дали решението, чиято отмяна се иска се
основава на експертизата/, тъй като положителния изход от евентуално производство по
отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съставлява процесуална предпоставка за допустимост
на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК /решение № 244 от 23.03.2017г. на ВКС по гр. д. ***., III г. о.,
ГК; решение № 172 от 13.05.2015г. на ВКС по гр. д. № ***г., IV г. о. /. Процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е невъзможността
престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК поради
пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 26 НПК. Тази предпоставка
е налице. На следващо място, искът се явява допустим, независимо, че ищецът е пропуснал
да оспори експертизата в съдебно заседание. Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г., по
тълк. д. № 5/2012 г. на ВКС касае случаите на недопустимост на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1
от ГПК и не е относимо към настоящото производство по чл. 124, ал. 5 от ГПК.
7
С оглед правилата на доказателствената тежест ищецът трябва да установи, че е
осъществен състава на посоченото от него престъпление, като докаже всички елементи на
престъплението от обективна и субективна страна.
Заключението на вещото лице може да се яви невярно в две посоки: 1) когато в него
неправилно (изцяло или частично) са отразени конкретните обстоятелства, които служат
като основа на изводите му и 2) когато, макар тези обстоятелства да са отразени правилно,
съдържащите се в него изводи са в несъответствие със съответните принципи и
закономерности, поради което самото заключение се явява неправилно. Иначе казано,
заключението на вещото лице е невярно по смисъла на чл.291, ал.1 НК, когато 1) отразява
неистина относно фактите, на които се основава или когато 2) съдържа неправилен извод по
поставения въпрос. При това неистината може да засяга цялата фактическа основа на
заключението или само отделни факти, на които се позовава, респ. неправилни могат да
бъдат изводите като цяло или отделни техни положения и елементи.
Представено е постановление за прекратяване на наказателното производство с рег.
№ 1041/03 от 27.12.2004г. на Районна прокуратура П., с което на основание чл. 237, ал.1, т.1
от НПК е прекратено наказателното производство по дозн. № 22/2004г. по описа на РПУ гр.
П., водено срещу инж. Г., инж. Е. и инж. Д., за деяние по чл. 291, ал. 1 от НК. В мотивната
част на постановлението е посочено, че при съпоставка на изводите на експертизата по
гр.дело и тази, назначена по дознанието може да се направят обосновани изводи, че
уличените - инж. Г., инж. Е. и инж. Д. са оформили становище при непълнота на
доказателствения материал, което са били длъжни да избегнат. В своите показания
уличената Г. е твърдяла, че не е сигурна дали всички карти от плановете за 1909г. са били
представени на експертизата. По делото липсват данни, че уличените са се жалвали,
затова че не са им били предоставени достатъчно доказателства или че служители от
Общината са препятствали тяхната дейност. От друга страна обаче от така очертаната
фактическа обстановка по делото не могат да бъдат направени изводи, за умисъл на
действията на вещите лица и съответно ангажирането им за наказателна отговорност за чл.
291, ал. 1 от НК. Посочено е, че в случая е безспорно установено, че при изготвянето на
своето заключение уличените са действали непредпазливо при форма на
непредпазливостта – небрежност, тъй като въз основа на непълни доказателства са дали
заключение с категорични изводи. В тази връзка е прието, че обвинението по чл. 291, ал. 1 от
НК е необосновано и делото по това обвинение следва да се прекрати. В мотивната част на
постановлението е посочено още, че безспорно е налице престъпление по чл. 291, ал. 2 от
НК, за което НК предвижда до една година лишаване от свобода или поправителен труд.
Видно от материалите по делото деянието е извършено от уличените през 2001г. - т.е. към
настоящия момент е изтекла предвидената давност в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Независимо от изложените мотиви, наказателното производство по дозн. № 22/2004г.
по описа на РПУ гр. П., водено срещу инж. Г., инж. Е. и инж. Д., е прекратено за деяние по
чл. 291, ал. 1 от НК, но не и по чл. 291, ал. 2 от НК. Липсва нарочен диспозитив, с който да е
прекратено наказателното производство по дозн. № 22/2004г. по описа на РПУ гр. П.,
8
водено срещу инж. Г., инж. Е. и инж. Д., за деяние по чл. 291, ал. 2 от НК. Доколкото обаче
към момента е изтекла абсолютната давност и наказателно преследване не може да бъде
възбудено, настоящият състав приема, че искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е допустим.
Видно е от заключението по извършената тройна съдебно-техническа експертиза по
приложеното гр. д. ***. по описа на РС-П. на вещите лица Г., Е. и Д., че същите са
отговорили на следните въпроси:
1. Имота посочен в нотариален акт *** от 16.12.1937 год., представляващ дворно
място в махала Х.” от 247 кв.м. с граници С. В. и В. К., на кои парцел, имот планоснимачен
номер съответствува на сега действуващия застроително-регулационен план на гр.П.?
2. Да провери по представената от Община П. отчуждителна преписка, А. Б..
представил ли е нотариален акт, къде е бил този имот и има ли заповед за отчуждаването
му?
3. По кои от плановете за имота има посочени като граници В. К. и С. В.?
4. Върху плана от 1909 год. и разписния списък към него, как са изписани
имената на С. и Б.?
Експертите за установили следното:
1. От приложената от община П., отчуждителна преписка на процесните имоти към
делото, няма приложен нотариален акт на А. Б.., относно собствеността върху имота.
Има издадена заповед № 401 от 11.04.1979 год. на Окръжен народен съвет гр.Б., за
отчуждаване на имотите пл. № 796, 795 и част от 794.
От направената справка в областна администрация Б., се установава, че преписката
по отчуждаването на процесния имот не е съхранена. Същата е предоставена за ползвуване
на трето лице, срещу подпис и не е върната.
2. От направената справка в община П. по регулационните планове на гр.П. и
съответните разписни списъци се установи следното:
- По плана от 1954 год. на гр. П., процесният парцел, включва имот пл. № 795,
който е записан на името на Х. П. С. и имот пл. № 796, който е записан на името на Д.
А. Б..
Границите на процесния парцел по разписния списък са:- юг - Х. и В. К., а с протокол
от 09.11.1964 год. е записан А. Х. К., - от запад - В. К. Н.,- от изток и от север - път.
- По плана от 1968 год. на гр. П., процесният парцел, включва имот пл. № 795,
който е записан на името на Х. П. С. и имот пл. № 796, който е записан на името на Д.
А. Б..
Границите на процесния парцел по разписен списък са: - юг - А. Х. К., - юг - В. К.
Н., а с молив е дописано Л. К. Н. - от север и изток - път.
- По плана от 1988 год., който е действуващ към момента, границите на процесния
9
парцел са: - юг - А. Х. К., -юг - Л. К. Н.,- север и изток – улици.
3. От направената справка в община П. по плана от 1909 год. на гр. П. и по
съответния разписен списък се установи, че в имената на собствениците на имотите,
които попадат в квартала в който се е намирал процесния парцел, не са записани
имената на С. и Б..
4. В нотариален акт *** от 16.12.1937 год. процесният имот се намира в махала Х.”
по плана на гр. П. с площ от 247 кв.м. Имотът е описан в нотариалния акт само с две
граници - В. К. и С. В..
От направената справка в община П. и съпоставянето на старите планове на гр. П.
от 1909 год., 1954 год., 1968 год., с действуващият план на гр. П. от 1988 год. се установи, че
процесният имот, представляващ парцел II-74 в кв. 42а по плана от 1988 год. съответствува
по площ, местонахождение и граница от “ЮГ” с имота описан в нотариален акт *** от
16.12.1937 год.
За установяване на твърденията на ищеца, че с горната експертиза вещите лица Г., Е.
и Д. неправилно приели, че парцел II в кв. 42, по плана на гр. П. съответства по площ,
местонахождение и граници от юг с имота, описан в Нотариален акт *** по н.д. 297 от 1937
г., както и че процесният имот, по плановете от 1954 г. и 1968г., включва имот с пл. № 795 -
записан на името на Х. П. С. и имот с пл. № 796 - записан на името на Д. А. Б., също и че
след преглед на плана от 1909г. на гр. П. в имената на собственици на имотите, попадащи в
квартала, в който се намира процесния имот, не са били записани имената на С. и Б., в
настоящото производство е ангажирана съдебно-техническа експертиза.
По изпълнената в настоящото производство съдебно – техническа експертиза,
вещото лице Д. С. дава заключение, че по времето на съставянето на Нотариален акт *** от
16.12.1937г., за гр. П. е действал плана от 1909г. Описанието на имота в Нотариален акт
*** от 16.12.1937г. е недостатъчно, за да се даде сигурен отговор на въпроса: на кой
парцел и имот с планоснимачен номер съответства по плана от 1988г. /към 28.05.2001г.
е действал плана от 1988г./, защото в него не са описани номера на квартал и парцел.
Посочени са само две имена - С. В. и В. К. като съседи и площ от 247 кв.м. За да се
идентифицира имот е необходимо да са посочени поне три от границите му. Площта не е
индивидуализиращ белег на имота, а е функция на неговите граници, а в акта са описани
само две имена като негови граници, заради което и идентификацията става несигурна.
Плана на гр. П. от 1909г. е първи регулационен план и в разписните листи при създаването
на плана се записва собствеността на отразените в кадастралния план имоти, а след това
през годините се дописват настъпилите промени. Обикновено промените настъпили по
време на действието на един план се отразяват при изработването на следващия. В
разписния лист по плана от 1988г., действащ сега и към 28.05.2001г., приложен на лист 182
от делото за имоти с планоснимачни номера 71 и 73, съседни от юг на парцел II в кв.42а за
собственик е записан А. Х. К.. В разписния лист по плана от 1968г. /Приложение 2 от
експертизата/ за имот с планоснимачен номер 769, съседен от юг през улица на имоти 795 и
10
796 за собственик е записан А. Х. К.. В разписния лист по плана от 1954г. /Приложение 3 от
експертизата/ за имот с планоснимачен номер 769, съседен от юг през улица на имоти 795 и
796 за собственик е записано: н-ци на Х. и В. О. К. /зачеркнати/ А. Х. К.. В разписния лист
по плана от 1909г. /Приложение 4 от експертизата/ за имот с планоснимачен номер 33,
съседен от юг на парцел V-36 в кв.73, а парцел V- 36, кв.73 по плана от 1909г. е съответен на
парцел II в кв.42а от плана от 1988г. /действащ/ за собственик е записано: П. Х.. В разписния
лист към плана от 1909 год. срещу имот с планоснимачен № 36 е записано името на *** и
„К. и П.ъ С.и“. В кадастралния план имот с пл. № 36 е постройка, която е означена като
„с.д.к.“, т.е. *** и „К. и П.ъ С.и“ са записани като собственици на постройката, която попада
само частично в парцел V-36, кв.73. Площта западно от постройката с пл. № 36, която
попада в парцел V-36, кв.73 /съответен на парцел II в кв.42а от плана от 1988г./ е записана в
плана като „общ двор“ и за тази част няма вписване на собственост. По описанието на имота
в Нотариален акт *** от 16.12.1937г., вещото лице С. не може да отговори със сигурност, че
същият е идентичен с парцел II, кв.42а по плана на гр.П., посочен в Решение № *** от
01.02.2002г. по гр.дело *** от 2001 г. на Окръжен съд Бургас. Посочва, че и тройната
експертизата също е установила, че само границата от юг съвпада с вписаната в акта, а в
Решението е записано, че съдът цени заключенията на експертизите в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства включително и свидетелски такива. Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ II в кв.42а е по действащия план за регулация на гр.П. и той
съответства на ПИ с идентификатор 57491.503.215 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П.. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че описанието на имота в
нотариалния акт не е достатъчно, за да се направи заключение за кой точно имот се отнася.
Становището на експерта е, че няма фактическа неточност в заключението на тройна
съдебно-техническа експертиза по приложеното гр. д. ***. по описа на РС-П., с изключение
на вписване в един от разписните листове. В отговора на трети въпрос на стр. 6 от
експертизата по делото - как са изписани имената на С. и Б., вещото лице С. пояснява, че те
са изписани срещу имот с планоснимачен номер 36, което представлява сграда, докато в
тройната експертиза е записано, че те не са записани в имот в този план, т.е. това е
разликата във фактическата констатация на двете експертизи – по делото и тройната. В
разписния лист към плана от 1909г. А. Б.. и К. и П. С.и са записани като собственици на
сграда с номер 36. Те не са записани като собственици на дворното място. Тази сграда не
попада и цялата в дворното място. Тя попада в дворното място само с една част.
Заключението на вещото лице се възприема от настоящия съдебен състав, като обективно и
безпристрастно изготвено от компетентно вещо лице, съобразно възложената задача.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. Решение № 462/04.12.2012г., постановено
по гр. дело №*** на ІV ГО на ВКС, в производството по чл. 124, ал. 5 ГПК, съдът следва да
се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на
престъплението, както от обективна, така и от субективна страна. Доказването на
престъплението от обективна и субективна страна е задължителен елемент от фактическия
състав на последното, чиято тежест на доказване лежи върху ищеца. Следва да се установят
фактите от изпълнителното деяние и формата на вина така, както се твърдят с исковата
11
молба, в условията на пълно и главно доказване и то по редът и със способите предвидени в
ГПК.
В исковата молба твърденията са, че вещите лица Г., Е. и Д. са съставили и
поддържали пред РС П., разглеждащ гр. д. № 102 по описа на съда за 2000г. невярно
заключение, което е обусловило постановения от въззивната инстанция – БОС по делото
резултат. Тоест твърди се извършено от вещите лица Г., Е. и Д. престъпно деяние по чл.
291, ал. 2 НК по непредпазливост. Субект на престъплението по чл. 291 от НК е вещо
лице. Вещи лица се конституират от съда, за да дадат своето становище /заключение/ по
въпрос на делото, за чийто отговор са нужни специални знания, а носител на тези знания е
вещо лице. Вещите лица трябва да изградят заключението си само върху доказателствения
материал по делото. Относно правилата за назначаването и изпълнението на съдебните
експертизи е налице и съдебна практика, обективирана в решение №256 от 21.04.2015г. по
т.д.***г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №356 от 30.03.1955г. по гр.д.***г. на ВС, І г.о.,
решение №1072 от 06.07.1956г. по гр.д. ***г. на ВС, ІІ г.о., решение №174 от 13.01.2016г.
по т.д.*** на ВКС, ТК, І т.о. В три от цитираните решения се приема, че вещото лице трябва
да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз
основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения. В решение
№131 от 12.07.2018г. по гр.д. №***. на ВКС, ГК, IV г.о., се приема, че когато към
материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са
представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в
държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях.
Следователно съдът назначава извършване на експертиза, когато за изясняване на
делото от фактическа страна са нужни специални знания в дадена област, каквито не
притежава без да е задължително възприемането на експертното заключение. Съгласно чл.
202 ГПК /чл. 157, ал. 3 от ГПК отм./, съдът не е длъжен да възприеме заключението, нито
ако е възприето да основава изводите си само на констатациите на вещото лице, а ги
обсъжда и преценява съвкупно с всички събрани по надлежния ред писмени и гласни
доказателства. При това дори ако възприеме заключението на вещото лице гражданският
съд може да го цени като доказателствено средство само по отношение на въпросите, за
които са необходими специални знания в дадена област, но не и по въпроси от правно
естество.
От назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че не се
констатира фактическа неточност в заключението на тройна съдебно-техническа експертиза
по приложеното гр. д. ***. по описа на РС-П., с изключение на вписване в един от
разписните листове. Цитираната неточност касае констатацията по т. 3 заключението на
тройната експертиза, в която е записано, че след преглед на плана от 1909г. на гр. П. в
имената на собственици на имотите, попадащи в квартала, в който се намира процесния
парцел, не са били записани имената на С. и Б.. Вещото лице С. подчертава, че в разписния
лист към плана от 1909г. А. Б.. и К. и П. С.и са записани като собственици на сграда с номер
12
36, която попада само частично в парцела, но не и като собственици на дворното място.
Следва да се отбележи, че назначената от настоящия състав експертиза е извършила
изследване на база всички подробни планове представени от общината. По настоящото дело
са представени извадки от разписни листи към планове на гр. П. от 1909г., 1954г., 1968г. и
1988г. Извадките засягат поземлените имоти II-170 в кв. 45, Парцел II в кв. 42-а, двата по
плана от 1988 г. и имотите от които са обособени тези имоти считано от плана от 1909 г.,
както и историята на парцел V-36 в кв. 73 по плана от 1909 г. Няма данни обаче какво е било
предоставено, респ. в какво състояние на вещите лица по гр. д. ***. на ПРС при направената
справка в община П. по регулационните планове касаещи процесния имот и по разписните
списъци към тях. Видно е, че самата Община П. като страна по гр. д. ***. по описа на РС-П.
не е възразила против заключението на тройната експертиза нито в първоинстанционното
производство, нито във въззивното. Няма каквито и да е твърдения и доводи от Община П.
като страна в гр. д. ***. по описа на РС-П. по същото дело, че е допусната фактическа
неточност от вещите лица, респ. че не е отразено от тях в заключението им вписване в един
от разписните листове, респ. че не са изследвали всички доказателства. Не са представени
по същото дело и съответните извадки, които да отразяват това обстоятелство. В случая към
материалите за експертизата са включени документи, които не са представени като
доказателства по гр. д ***. на РС-П., поради което задължение на Община П. като страна в
производството, в държане на която са тези материали е било да предостави достъп на
вещите лица до тях, респ. да представи в пълнота всички относими доказателства. Няма
данни това да е сторено от Община П.. Съответно няма данни част от писмените
доказателства, представени по настоящето дело и ползвани от вещото лице Д. С. да са били
събрани като доказателства в производството по гр. д. № 102 по описа на РС П. за 2000г. и
да са били на разположение на вещите лица Г., Е. и Д. при изготвяне на заключението по
извършената от тях експертиза. Както бе посочено по-горе, вещите лица не могат да
издирват и представят на съда доказателства, като такива процесуални права имат само
страните съобразно доказателствената тежест, която носят в процеса. С оглед посоченото
доводите в исковата молба за непроявена от вещите лица Г., Е. и Д. активност при изготвяне
на експертизата са изцяло несъстоятелни. Не експертът, а страните които имат интерес от
установяване на твърдените от тях факти следва да издирят и представят по надлежния ред
като доказателства намиращи се в тях или в съответния архив документи. В производството
по гр. д. № **по описа на РС П. за 2000г. в нито един момент Община П. не сочи каква
обективно съществуваща информация са пренебрегнали или изопачили ответниците Г., Е. и
Д. при съставяне на процесното заключение съобразно поставената им задача. При
изслушването на вещите лица Г., Е. и Д. в производството по гр. д. № **по описа на РС П.
за 2000г. процесното заключение нито е било оспорвано, нито са били представени
доказателства за опровергаването му. Заключението на вещото лице С. по извършената по
настоящето производство съдебно-техническа експертиза 23г. по-късно не може да обоснове
извод за неверност на заключението на ответниците Г., Е. и Д. по гр. д. № 102 по описа на
РС П. за 2000г., защото е изготвено въз основа на различни доказателства и информация.
Следователно дори да е невярно от гледна точка на представените по настоящето дело
13
доказателства, заключението на вещите лица Г., Е. и Д. не покрива от обективна страна
изпълнителното деяние на състава по чл. 291 НК, защото преценката за верността (респ.
неверността) на заключението може да се прави само въз основа на съществуващите към
момента на съставянето му обективни данни. Отделно от това не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на субективната страна на твърдяното престъпно деяние по
чл. 291 НК. Поддържаните в исковата молба на процесуалния представител на ищеца доводи
са относими към непълнотата или необосноваността на експертното заключение на вещите
лица Г., Е. и Д., но не и към обективния или субективния елементи от състава на
престъплението по чл. 291 НК. Не се доказва експертите Г., Е. и Д. по непредпазливост да са
съставили, представили и поддържали пред съда „невярно“ заключение. Настоящият състав
не споделя доводите на Прокуратурата и становището на ищеца, че е било необходимо
вещите лица да се жалват, затова че не са им били предоставени достатъчно доказателства
или че служителите от Общината са препятствали тяхната дейност. С тези мотиви
Прокуратурата е извела необоснован извод, че вещите лица са оформили становище при
непълнота на доказателствения материал, което са били длъжни да избегнат. Както бе
посочено по-горе задължението за предоставяне достъп до пълния доказателствения
материал на вещите лица е било за Община П., поради което неоснователно се твърди, че
ответниците – вещи лица не са положили всички усилия за установяване на фактите, за
които дават заключение по експертизата. Вещото лице не може да събира доказателства или
да дава правна преценка на доказателствата, събрани от съда /Решение № 2056/13.10.58г. по
гр.д. № ****. на II г.о./. По делото не се установява вещите лица да не са отчели точно и
пълно доказателствата, необходими за поставената им задача, предоставени им за нуждите
на експертизата от Община П.. Изслушаната в настоящото производство експертиза,
посочва, че площта не е индивидуализиращ белег на имота, а е функция на неговите
граници, а в акта са описани само две имена като негови граници, заради което и
идентификацията става несигурна. Плана на гр. П. от 1909г. е първи регулационен план и в
разписните листи при създаването на плана се записва собствеността на отразените в
кадастралния план имоти, а след това през годините се дописват настъпилите промени. В
заключение, експертът посочва, че и тройната експертизата също е установила, че само
границата от юг съвпада с вписаната в акта, а в Решението на БОС е записано, че съдът цени
заключенията на експертизите в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства,
включително и свидетелски такива. Извън горните доводи, следва да се отчете и че
субективното възприятие за фактите също е от значение. Още повече, че видно от
депозираното заключение от инж. М. по гр. д ***. на РС-П., емлячният регистър на гр. П.
към плана от 1909г. е в окаяно състояние. Следователно, в случая не се установява вещите
лица да са осъществили от обективна страна състава на престъплението на формално
извършване по чл. 291 от НК даване на невярно заключение в хода на гр. д ***. на РС-П. -
не се установява вещите лица да не са отчели точно и пълно доказателствата, необходими за
поставената им задача, предоставени им за нуждите на експертизата от Община П. или да не
са се съобразили и да не са приложили правилно принципите и закономерностите в
съответната област, съответно затова не може да се приеме, че вещите лица са представили
14
невярно заключение по гр. д ***. на РС-П.. По изложените съображения предявеният
установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК е неоснователен.
С оглед изхода на спора и направеното от ответниците искане за присъждане на
разноски, ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски по делото в
размер на 2000 лева на Х. З. С., 2000 лева на М. А. Д. и по 1000 лева за всеки от
ответниците-вещи лица. При отчитане на фактическата и правна сложност на делото и с
оглед броя на проведени съдебни заседания съдът намира направеното от ищеца възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на
управление: България, П., *** срещу М. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ***; Я. Ч. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ***, наследниците на М. Е. Е., починал на ***: Р. Ж. Е., ЕГН
********** - съпруга, А. М. Е., ЕГН ********** – син и Н. М. Е., ЕГН ********** – син,
всички с адрес: гр. Б., ***; Х. З. С., ЕГН ********** и М. А. Д., ЕГН **********, двете със
съд. адрес: гр. Б., ***, офис ляв - чрез адв. Т. и адв. С., иск с правно основание чл. 124, ал. 5
от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 291, ал. 2 от НК, че ответниците
Г., Е. и Д. са дали невярно заключение, в качеството им на вещи лица, по назначена тройна
съдебно - техническа експертиза по гр. дело ***. на Районен съд П., което е послужило за
постановяване на Решение № 15-I от 01.02.2002г., по в.гр.д. № *** за 2001г. на Окръжен съд
Б..
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на управление: България,
П., ***, да заплати на М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 1000 лева
(хиляда лева), представляваща направените от ответника разноски в производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на управление: България,
П., ***, да заплати на Я. Ч. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 1000 лева
(хиляда лева), представляваща направените от ответника разноски в производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на управление: България,
П., ***, да заплати на Р. Ж. Е., ЕГН **********, А. М. Е., ЕГН ********** и Н. М. Е., ЕГН
**********, всички наследници на М. Е. Е., починал на *** с адрес: гр. Б., ***, сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща направените от страната разноски в
производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на управление: България,
П., ***, да заплати на Х. З. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., ***, офис ляв - чрез
адв. Т., сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща направените от ответника
разноски в производството.
15
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., Булстат *** със седалище и адрес на управление: България,
П., ***, да заплати на М. А. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., ***, офис ляв - чрез
адв. С., сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща направените от ответника
разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
16