№ 206
гр. Свиленград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 719450-F714709 от
17.08.2023 година на Началник на Отдел „Оперативно дейности” , Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на
Националната агенция за приходите (НАП), с което на „САКСА” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна баня, ул.
„Търговска” № 1, , представлявано от Атанас Груев Димов, за нарушение на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 6
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) , е наложено на
основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
500 лв.; за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
на МФ вр.чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 500 лв. и за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адвокат А. Т., моли
за отмяна на обжалвания акт,като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата
си сочи,че имало допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
1
ЗАНН,актовете били издадени от некомпетентни органи ,както и че не били
спазени давностните срокове предвидени в чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Твърди
се още,че не била спазена процедурата по връчване на АУАН и НП, а отделно
от това случаят бил маловажен. Отделно от това счита,че описание на
нарушението било непълно,неточно и неясно, още повече,че проверката била
инициирана именно от дружеството –жалбоподател,тъй като установило,че
нивомерната система не отчитала правилно. Твърди се още,че имало
разминаване между описаното нарушение и посочената правна
квалификация,което било самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
акт.Оспорва ,че нарушението било довело до значително отклонение от
данъчното облагане и т.н.
В съдебната фаза ЕТ-жалбоподател, редовно призован, , не изпраща
представител. В писменото становище пълномощника на дружеството
пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски .
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, редовно призован, изпраща
представител – Старши юрисконсулт Хаджииванова, която оспорва
изложените доводи в жалбата ,поради което претендира съда да потвърди
обжалвания акт. Претендира също присъждане на направените по делото се
разноски, като представя списък на същите. Отправя възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на
жалбоподателя
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При извършвана от органите по приходите Г. С. Н. и В. П. Е.,
оперативна проверка на 28.06.2023 година около 14.30 часа в търговски обект
по смисъла н § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС –
бензиностанция, находяща се в село Генералово,местност „Старите лозя“ ,
област Хасково, стопанисван от дружеството-жалбоподател, посочените
служители на НАП при проверка на място и въз основа на представените по
време на проверката писмени документи установили ,че търговецът в
качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3,ал.2 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, извършва продажби на течни горива чрез
2
средства за измерване на разход,но не спазило изискванията на чл.3,ал.3 от
Наредбата,тъй като не предавало по установената дистанционна връзка на
НАП коректни данни,които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за дните-11.04.2023.
; 01.05.2023г. и 13.05.2023г.
Тази данни били констатирани въз основа на извършената проверка при
която било констатирано,че в обекта имало 3броя резервоари за съхранение
на гориво и 1брой за AdBlue с вместимост съответно : резервоар №1 /бензин
А95Н/- 5447литра ; резервоар №2 /евро дизел/-25791литра ; резервоар №3
/тир дизел/ -59278литра и резервоар №4 /AdBlue/- 9800литра. Към тях били
свързани 6 броя бензиноколонки с 10броя пистолети,от които се извършвало
зарежданията на течните горива-2 броя бензин,2 броя евро дизел, 4броя Тир
дизел и 2броя AdBlue.
Констатирано било още,че в обекта имало монтирана и функционираща
ЕСФП с нивомерна система Visy с централно регистриращо устройство „
Dianel FP-DL 6000“ с ИН на ФУ DL002277 и ИН на ФП 59002277.
При проверката на ПП ФУДВ било установено, че имало съществени
разлики между получените количества горива по еАДД,качени чрез
клавиатура и количествата горива постъпили в резервоарите от нивомерната
система на обекта, както следва :
За 11.04.2023г. полученото количество гориво на дизел по еАДД
№0000000007672406/11.04.2023г. качено чрез клавиатура било
11093,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 13597,00литра. За 11.04.2023г. полученото
количество гориво на Тир дизел по еАДД №
0000000007672377/11.04.2023,качено чрез клавиатура било 16001,00литра,а
показателите за количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна
система били 18491,00литра и на 11.04.2023г. получено количество гориво на
бензин А95 по еАДД №0000000007672379/11.04.2023г. качено чрез
клавиатура било 3013,00литра,а показателите количество гориво постъпили в
резервоара по нивомерна система били 3247 литра.
За 01.05.2023г. полученото количество гориво на Тир дизел по еАДД
№0000000007706342/01.05.2023г. качено чрез клавиатура било
19964,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 20986,00литра. За 01.05.2023г. полученото
количество гориво на дизел по еАДД №
0000000007706340/01.05.2023г,качено чрез клавиатура било 7999,00литра,а
показателите за количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна
система били 7648,00литра и на 01.05.2023г. получено количество гориво на
бензин А95 по еАДД №0000000007706341/01.05.2023г. качено чрез
клавиатура било 3967,00литра,а показателите количество гориво постъпили в
резервоара по нивомерна система били 4215,00 литра.
За 13.05.2023г. полученото количество гориво на Тир дизел по еАДД
3
№0000000007745301/13.05.2023г. качено чрез клавиатура било
19993,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 21976,00литра. За 13.05.2023г. полученото
количество гориво на дизел по еАДД № 0000000007745276/
13.05.2023г,качено чрез клавиатура било 7993,00литра,а показателите за
количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна система били
7252,00литра и на същата дата -13.05.2023г. получено количество гориво на
бензин А95 по еАДД №0000000007745302/ 13.05.2023г. качено чрез
клавиатура било 2994,00 литра,а показателите количество гориво постъпили в
резервоара по нивомерна система били 3074,00 литра.
Проверяващите приели ,че тъй като всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на
лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива,съгласно
разпоредбата на ал.6 на чл.118 от ЗДДС.И тъй като съгласно чл.8,ал.1,т.1 от
Наредбата съгласно която ФУ трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно приложение № 1, в разпоредбата на чл.26,ал.1 от същият
н.а. било посочено какви са изискванията относно съдържанието на
фискалната касова бележка и съгласно функционалните изисквания
предвидени в -раздел 3б,точка 3,буква А и буква Б , в които били посочени
видовете данни за определяне на наличните и продадени количества
горива,предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка,а именно
:данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните
количества горива/подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно
въведени,когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната
система/, проверяващите приели,че имало съществени разлики между
получените количества горива по еАДД,качени чрез клавиатура и
количествата горива постъпили в резервоарите от ниворемерната система в
обекта на горепосочените три дати и горива.
За констатираното бил изготвен Протокол/ за извършена проверка в обект/
със серия АА с № 0114720 от дата 28.06.2023 година, в присъствието на
управителя на проверявания обект. Със същия Протокол е указано
представляващият дружеството или упълномощено лице да се яви на
06.07.2023 година в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Хасково за
съставяне на АУАН, като представи документи.
Проверката приключила около 18.00 часа.
Предвид констатираното в проверявания търговски обект,че е налице
съществени разлики между получените количества горива по еАДД,качени
чрез клавиатура и количествата горива постъпили в резервоарите от
нивомерната система в обекта на горепосочените три дати и горива, в кръга
4
на службата си, Г. С. Н. –– Старши инспектор по приходите при АНО,
съставил против дружеството-жалбоподател АУАН серия AN и с № F714709
от 07.07.2023 година.
Това процесуално действие извършил с участието на свидетеля В. П. Е. и
в присъствието на упълномощен представител на дружеството-нарушител –
А.Г.А. (с валидно Пълномощно, приложено по делото).
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването му.
Посочено е, че нарушението е установено на горепосочените три дати-
11.04.2023 ;01.05.2023г. и 13.05.2023г./ и че мястото е бензиностанция,
находяща се в село Генералово,местност „Старите лозя“ , област Хасково.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр. с
чл.3,ал.2 от същата Наредба вр с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, които вписал за
нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на пълномощника на дружеството
А.Г.А., която в графата, касаеща възражения ,същият вписал такива против
констатациите в Акта,а именно че има такива и ще ги представи в писмен
вид.
Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило писмено
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативно дейности” –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, е издал
процесното Наказателно постановление № 719450-F714709 от 17.08.2023
година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 6 от ЗДДС ,поради което и за трите
констатирани нарушения на за горепосочените дати са наложени на
основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС -3броя
административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
по 500 лв.
НП е редовно връчено на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател – А.Г.А., на 24.08.2023 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило
документа.
По преписката са приложени и писмени доказателства от които се
установява,че проверката е започнала по подаден сигнал от самото дружество
,както и сервизни протоколи ,като от част от сервизните протоколи касаещи
5
няколко дни след процесните дати се установява,че системата показва
коректно,но и при част от проверките са констатирани нарушени различен
брой метрологични пломби на нивомерната конзола , като респективно са
поставяни сервизни такива.
Към жалбата са ангажирани доказателства от страна на дружеството
жалбоподател 8бр.АДД относно доставки на процесните горива за датите
посочени в НП.
В съдебно заседание бе представено и прието като доказателство по
делото от страна на АНО-наложена на дружеството –жалбоподател ЗНПАМ
№ ФК-253-0114720/19.07.2023г. –запечатване на търговския обект за срок от
7дни.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че актосъставителя заема
длъжността „Старши инспектор по приходите „ при ТД на НАП.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на
отдели „Оперативно дейности”, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на
НАП, имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП
за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и
персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП,поради
което възражението изложено в жалбата за некомпетентност ,както на
актосъставителя,така и на АНО не се споделя от съда.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г. С. Н. и В. П.
Е.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. С.
Н. и В. П. Е., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
представители на Дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на
всички посочени свидетели не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
6
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно,
че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил
нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение
с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду показанията на посочените свидетели (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
Дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от Дружеството-
жалбоподател. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната
ИМУЩЕСТВЕНИТЕ САНКЦИИ не са платени – видно от информацията,
съдържаща се в Писмо с вх.№ 7424 от 29.09.2023 година на АНО, поради
което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане
в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
7
издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила
от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за
издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид
плащане "резерв 1" – "отложено плащане", а съгласно ал. 3 от същия - всяко
лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на
течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
По силата на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива.
Според чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а според ал. 2 на чл. 185
ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството -
жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното
НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
8
връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на
пълномощник на представляващия по закон дружеството - жалбоподател.
Актът е предявен чрез пълномощник на управителя на търговското
дружеството, който е запознат с неговото съдържание и на същият е била
предоставена възможност да направи възражения при самото съставяне, респ.
в законоустановения срок след връчване на акта.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите
реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма -
да се впишат датата и мястото на извършване на деянието, влияещо от своя
страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм
основните му съставомерни белези.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 07.07.2023 година
актосъставителят Г. Н. заемал длъжността „Старши инспектор по приходите в
при Централно управление на НАП –”. Предвид изложеното актосъставителят
Г. Н. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл.
193, ал. 2 от ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било. Лицето, подписало НП – М.Й.Р., е
заемала към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел
„Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГДФК на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения
по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява
носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС –
Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт -
Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на ТД на НАП -
Пловдив. Персоналното заемане на длъжността от М.Й.Р. е служебно
известно на Съда (както вече бе посочено).
При издаването на Акта са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1
и ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си то формално
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 3, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС се явява
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, а
санкционната норма е правилно дефинирана и приложена.
9
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин.
Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - бензиностанция, находящ се в с. село Генералово,местност „Старите
лозя“ , област Хасково, в който била налична монтирана и функционираща
ЕСФП с нивомерна система Visy с централно регистриращо устройство „
Dianel FP-DL 6000“ с ИН на ФУ DL002277 и ИН на ФП 59002277, която
била регистрирана в НАП.
Доказан, бе, съобразно разпределението на тежестта за това, и
следващият факт с правно значение, а именно че дружеството – жалбоподател
„САКСА” ООД с ЕИК ********* е било получател на течно гориво за
процесните дати,както следва :
За 11.04.2023г. полученото количество гориво на дизел по еАДД
№0000000007672406/11.04.2023г. качено чрез клавиатура било
11093,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 13597,00литра / или разлика 2504литра/. За
11.04.2023г. полученото количество гориво на Тир дизел по еАДД №
0000000007672377/11.04.2023,качено чрез клавиатура било 16001,00литра,а
показателите за количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна
система били 18491,00литра /или разлика 2490литра/ и на 11.04.2023г.
получено количество гориво на бензин А95 по еАДД
№0000000007672379/11.04.2023г. качено чрез клавиатура било 3013,00литра,а
показателите количество гориво постъпили в резервоара по нивомерна
система били 3247 литра/или разлика 234литра/ или общо разлика на трите
вида горива в общ размер на 5228литра .
За 01.05.2023г. полученото количество гориво на Тир дизел по еАДД
№0000000007706342/01.05.2023г. качено чрез клавиатура било
19964,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 20986,00литра / или разлика 1022литра/. За
01.05.2023г. полученото количество гориво на дизел по еАДД №
0000000007706340/01.05.2023г,качено чрез клавиатура било 7999,00литра,а
показателите за количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна
система били 7648,00литра / или разлика 351литра/и на 01.05.2023г.
получено количество гориво на бензин А95 по еАДД
№0000000007706341/01.05.2023г. качено чрез клавиатура било 3967,00литра,а
показателите количество гориво постъпили в резервоара по нивомерна
система били 4215,00 литра/ или разлика 248литра/ или общо разлика на
трите вида горива в общ размер на 1621литра .
За 13.05.2023г. полученото количество гориво на Тир дизел по еАДД
№0000000007745301/13.05.2023г. качено чрез клавиатура било
10
19993,00литра,показателите за количеството гориво постъпило в резервоара
по нивомерна система били 21976,00литра / или разлика 1983литра/. За
13.05.2023г. полученото количество гориво на дизел по еАДД №
0000000007745276/ 13.05.2023г,качено чрез клавиатура било 7993,00литра,а
показателите за количество гориво постъпило в резервоара по нивомерна
система били 7252,00литра / или разлика 741литра/и на същата дата -
13.05.2023г. получено количество гориво на бензин А95 по еАДД
№0000000007745302/ 13.05.2023г. качено чрез клавиатура било 2994,00
литра,а показателите количество гориво постъпили в резервоара по
нивомерна система били 3074,00 литра/ или разлика 80литра/ или общо
разлика на трите вида горива в общ размер на 2804литра.
Предвид обстоятелството, че при извършената проверка е установено
подаване на некоректни данни за количества горива с разлика в общ размер
на 5228 литра дизел; Тир дизел и бензин А95 за 11.04.2023г. за 01.05.2023г.
разлика в общ размер на 1621 литра дизел; Тир дизел и бензин А95 и на
13.05.2023г. разлика в общ размер на 2804литра литра дизел; Тир дизел и
бензин А95, следва да се приеме, че жалбоподателят е нарушил на три пъти
посочената по-горе норма, тъй като не е изпълнил задължението си да
предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, наказуемо
по 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС с оглед изричните твърдения, че не се стигнало
до неотразяване на приходи.
На следващо място, в контекста на отправеното конкретно
възражение в жалбата, че некоректното отчитане на количеството горива се
дължало на технически проблем, установен впоследствие с на фирмата,
осъществяваща обслужване на монтираната и функциониращата в обекта на
жалбоподателя ЕСФП и нивомерна система, съдът намира за несъстоятелно,
доколкото именно в тежест на дружеството – жалбоподател, с оглед
естеството и характера на осъществяваната от него търговска дейност, е
задължението да полага необходимата грижа да следи за правилното
функциониране на тези системи и да предприеме необходимите действия за
отстранявяне на констатирани възможни технически пропуски, още повече,
че естеството им налага задължително осъществяване на периодични
11
метрологични проверки от съответните органи.
При това се установява от приложените към АНПр сервизни
протоколи,че част от сервизните протоколи касаещи няколко дни след
процесните дати и преди това , системата показва коректно,но и при част от
проверките са констатирани нарушени различен брой метрологични пломби
на нивомерната конзола , като респективно са поставяни сервизни такива.
Следва да се посочи още, че при констатиране на такъв проблем, с оглед
неговите значителни от гледна точка на фиска последици и възможното
препятстване възможността за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение, задълженото лице е следвало така да организира
дейността си,че да ограничи възможността за нерегламентирани въздействие
върху системата за отчитане на течните горива,тъй като от сервизните
протоколи се установява,че при проверка на сервизните техници , същите са
канстатирали нарушение метрологични пломби,но предприети в тази насока
от жалбоподателя действия, липсват по делото.
От друга страна, тъй като жалбоподателят е ЮЛ, той носи обективна
безвиновна отговорност за нарушение на законовите разпоредби.
Следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз
основа на които извършените 3броя административни нарушеня да могат да
се квалифицират като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен
случай". Както неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице,
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и значимостта на
обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява случай с липсата въобще или с незначителна степен на
обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да
се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и
може да се направи при упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да
обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват
доказателства за предходни нарушения, като процесното, както и други
отегчаващи отговорността обстоятелства, но същите не са от естество да
доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието
като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера
на наложената административна санкция. В тази насока следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че с допуснатото процесно административно
нарушение се засягат важни обществени отношения, касаещи възможността
за проследяване на течните горива и препятстване на нерегламентирани
12
продажби на този вид акцизни стоки.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ЗДДС, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, поради което правилно за нарушаване на чл. 3, ал. 3 от същата
е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС, тъй като
е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи.
Административнонаказателният състав на чл. 185, ал. 2, изречение първо
от ЗДДС предвижда налагане на наказание на този, който извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен
акт по неговото прилагане (, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изречение второ от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи (какъвто е настоящия случай), се налагат санкциите
по ал. 1 - по отношение на ЮЛ наказание „Имуществена санкция” в размер от
500 лв. до 2 000 лв.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно изречение второ, но в НП
е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Отделно от това е налице препращане към ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона минимален такъв.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е
определена в минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето й под този минимум.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди ООД-нарушител към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, юридически лица и ЕТ.
По разноските:
В настоящото производство дружеството-жалбоподател претендира
присъждане на разноски в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар, а от
13
страна на АНО – 150 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование, размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП).
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била представлявана от
юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП.
В случая е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО.
Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, според която норма за защита в
производствата по ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 150 лв., заключава,
че за настоящото производство справедлив размер на юрисконсултско
възнаграждение е сума от 80 лв. За да определи този размер, Съдът се
съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с развитието на
производството – работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно
съдебно заседание и представяне на писмени доказателства.
С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. се явява неоснователно.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение именно на НАП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.9 вр. с ал.2,т.5
вр с ал.1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 719450-F714709 от 17.08.2023 година на Началник на
Отдел „Оперативно дейности” , Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на „САКСА” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Долна баня, ул.„Търговска” № 1,
представлявано от Атанас Груев Димов, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 6 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) , е наложено на основание
чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500 лв.; за
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ
вр.чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е
наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
500 лв. и за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година на МФ вр.чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с
чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, „ САКСА” ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долна баня, ул.
„Търговска” № 1, представлявано от Атанас Груев Димов, ДА ЗАПЛАТИ на
НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 542/2023 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15