РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова и прокурор
А. Палавеев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 349 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530-541 ГПК.
Образувано е по молба на А. Ю.Х., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:*** против Община Велинград, с правно основание чл. 19 ЗГР.
В молбата се
излага, че молителката е роден на *** год. и е записана с името Д.Е.Х. в
съставения акт за раждане № 678/03.10.1991 г.. Сочи, че след 2001 г. нейният
баща е променил името от Е.Н.Х.на Ю.М.Х., като е променил и нейното име от Д.Е.Х.
на А. Ю.Х.. Сочи, че по искане на родителите й е извършена промяната на имената
й, която промяна е само формална. По документи е записана А., а за нейното
дете, близки и приятели е Д.. Твърди, че дълго време това обстоятелство не й е
пречило, но детето й расте и не желае да го обърква и тъй като предстои да го
запише в детска градина се притеснява, че някой, който не я познава, може да я
нарече с името А. пред детето, което за нея е странно, а за детето е непонятно.
Иска да бъде постановено решение, с което да се допусне промяна на личното и
бащиното й име от А. Ю.Х. на Д.Е.Х..
Ангажира доказателства.
Заинтересованата
страна РП Велинград не е подала отговор в установения срок.
Заинтересованата
страна Община Велинград не е подала отговор в установения срок.
Заинтересуваната
страна РП- Велинград не е подала отговор в законоустановения срок. В съдебното
заседание прокурор А. Палавеев,
счита, че искането на молителя е основателно.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представеното копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0678 от 03.10.1991
г., молителката А. Ю.Х., е родена на *** *** от родители Анна
Цанкова Х. и Ю.М.Х..
От удостоверение за идентичност на лице
с различни имена, се установява, че молителката А. Ю.Х., ЕГН: **********, е носила и
имената Д.Е.Х..
От представена и приета по делото
справка за наложени забрани за напускане на страната или за влизане в някоя
държава, изготвена и представена от ОД на МВР – Пазарджик, РУ- Велинград се установя, че молителката А. Ю.Х. няма
наложени забрани за задгранични пътувания и към настоящия момент има следните документи,
издадени на нейно име: лична карта и паспорт, всички валидни.
От събраните гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелката Лилия Михайлова Лазарова се
установява, че познава молителката от много години- още от ученичка. Работела в
кафе „Влади“, където тя работела, а впоследствие й станала и снаха. Откакто я
познава повече от десет години знае, че се казва Д.- Деси. По този начин се
обръщали всички към нея, колеги, съученици, съпругът й. Едва след като се
събрала с внука й разбрала, ме има и друго име- А.. Свидетелката излага, че
всички я знает с това име и така се обръщат към нея, като тя го е носила още от
раждането си.
От показанията на
свидетелката Юлия Алекова Ачанова- зълва на При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Законът за гражданската регистрация
посочва реда за определяне имената на българските граждани. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗГР промяната на собственото, бащиното или
фамилното име се допуска от съда тогава, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това.Легална дефиниция на понятието "важни обстоятелства" по смисъла
на ЗГР няма, с което законодателят предоставя на съда преценката дали
изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на
името, са важни по смисъла на закона или не. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК обективирана в решение № 200/14.04.2010
г, по гр.д. № 25/2009 г., на ВКС IV ГО и в решение № 434/24.06.2010 г, по гр.
д. № 712/2009 г., на ВКС IV ГО, според която кои обстоятелства са важни по
смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай
като се изхожда от неговата специфика.
Съдът намира, че като такива трябва да
се окачествят и тези обстоятелства, които са
свързани със субективното желание
на лицето да носи определено име, при положение, че исканата промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В
този смисъл е Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, което обобщава основните
изводи на няколко други решения на ВКС
по сходни казуси. Според цитираното решение “важни обстоятелства са тези, които
са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността
на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна и др” (в същата насока е и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д.
№ 227/2010 г. III г. о. ВКС). С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. №
611/2007 г. II г. о. ВКС е прието, че съдът следва да се съобрази с наличието
на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение
да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
От приетите по делото писмени
доказателства- актуално свидетелство за съдимост, копие на задграничен паспорт,
справката за издавани лични документи на молителката не се установи евентуален
користен мотив за исканата промяна, поради което съдът счита, че е налице
правомерно упражняване на гражданско право, за което е необходимо съдебно
съдействие.
От събраните гласните доказателства по
делото, чрез разпита на свидетелката Лилия Михайлова Лазарова, безспорно се
установи, че молителката от години е известна в обществото с името Д.. Молителката
се идентифицира с това име. Субективното желание на дадено лице да носи
определено собствено име може да се квалифицира като "важно
обстоятелство" по смисъла на ЗГР, като в настоящия случай съдът се съобрази
с личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Лично и
обществено значимите обстоятелства в конкретния случай се заключават в това, че
в семейната, роднинската и обществената среда, където молителката се е
установила да живее, заедно със семейството си е известна с името Д.. На следващо
място се установи, че това е името, което е носила миналото дълги години, преди
то да бъде сменено не по нейно желание. В конкретния случай, че смяната на
името не препятства реализирането спрямо нея на наказателна, административна
или гражданска отговорност, т.е. не е свързано с нейно намерение да се въведат
в заблуждение органите на реда или определени институции. Предвид изложеното съдът счита, че всички тези
обстоятелства, са достатъчни, за да се приеме, че в случая са налице
"важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, поради което
искането следва да се уважи и да се допусне промяната на собственото име на
молителя от "А." на "Д.".
По отношение
на искането за промяна на бащиното име на молителката, съдът счита, че то
следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Бащиното и
фамилно име на лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му
принадлежност не следва да бъдат променени при липса на доказателства, че името
и фамилията на бащата не са променяни съобразно тази принадлежност; че лицето
не е известно в обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с имена,
различни от бащиното и фамилното му име. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК,
постановено по чл. 290 ГПК. По делото не се събраха доказателства в тази
насока, поради което искането за промяна на бащиното име на молителката следва
да бъде оставено без уважение. Отделно от това тази промяна би противоречала на
разпоредбата на чл. 13 ЗГР, което изискване е посочено и в практиката на ВКС- Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1387/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
доколкото промяната на името не следва да води до нарушение на изискванията в
посочената разпоредба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
на основание чл. 19, ал.1 ЗГР,
промяната на собственото име на А. Ю.Х., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** от
„А.“
на „Д.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на А. Ю.Х.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, за промяната на бащиното име от „Ю.“
на „Е.“, като неоснователно и недоказано.
СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за съдимост
за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация на молителя.
Препис от решението да се изпрати и на Велинградската районна
прокуратура, с оглед правото й по чл. 537, ал.3 ГПК.
Решението
на основание чл. 537, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА